РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. гр. Хасково, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640201007 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 11-01-89/29.07.2021 г. на Директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция – гр.София, с което за нарушение на чл.4 ал.1,вр.чл.5 ал.2
от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и на
основание чл.32 от Закона за държавната финансова инспекция на Й.Х.П.. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, Й.Х.П..
,поради което го обжалва в срок. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се от жалбоподателя, че при отпочването на административно наказателното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване
на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и връчване на предварително написан, в негово
отсъствие, акт за установяване на административно нарушение. Той, от своя страна, не
отговарял на изискванията по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което водело до
накърняване правото му на защита и препятстващи възможността за осъществяване на
съдебен контрол, като излага конкретни съображения. Отправят се възражения и за
нарушения на материалния закон, като излага конкретни фактически твърдения,
обосноваващи тезата му за неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 4 ал.1,вр.чл.5 ал.2 от ЗФУКПС.Счита за изтекла и
давността по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
изцяло атакуваното наказателно постановление по изложените съображения, а при
условията на евентуалност, моли съдът приеме наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Й.Х.П.. ,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба, като в хода по
същество се придържа към заявените в нея доводи в подкрепа на искането му за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за държавна
финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител –
главен юриск. Н.С, оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки
навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Отправя искане за
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелите Г. Й. Й. - държавен финансов инспектор
в Агенция за държавна финансова инспекция и Г. М. М. - старши финансов инспектор в
Агенция за държавна финансова инспекция, проверка по отношение на „Тролейбусен
транспорт“ ЕООД, град Хасково, възложена със Заповед № ФК – 10 – 1705 от 01.02.2020 г.
на Директора на АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година,
изменена със Заповед № ФК – 10 – 82 от 20.01.2021 г. на Директора на АДФИ, град София
относно срока на извършване на финансовата инспекция, било установено, че управител на
дружеството в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. бил жалбоподателят Й.Х.П...
Констатирано било на 06.01.2021 г. в присъствие на М.К.К –гл.счетоводител и на С.А.Б. –
ръководител направление „Синя зона“, че не са налични и не се представят доказателства,
при извършване на проверката, удостоверяващи утвърдени и въведени „Вътрешни правила
за финансово управление и контрол в едноличното дружество с ограничена отговорност
„Тролейбусен транспорт“, град Хасково към 31.12.2018 г., за което бил съставен и
Констативен протокол от 06.01.2021 г., приет по делото като писмено доказателство. След
като било прието от контролните органи на АДФИ, че „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град
Хасково е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, а
жалбоподателят Й.Х.П.., в качеството си на управител на дружеството и ръководител на
такава организация, не бил въвел адекватни и ефективни системи за финансово управление
и контрол , достигнали до извод за нарушение по чл. 4 ал.1, вр. чл. 5, ал. 2 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор. В резултат, на 03.02.2021 г. бил
съставен от св. Г. М. М. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 –
2
89/03.02.2021 г., като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като
нарушител, след което изготвеният акт бил предявен на жалбоподателя, който го подписал,
а в съответната предвидена за това графа, вписал че има възражения без конкретно да ги
изложи. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на същата дата – 03.02.2021 г. срещу
подпис, видно от приложената разписка. Възражения срещу съставения акт за установяване
на административно нарушение са постъпили в законоустановения срок от датата на
връчването му и в тях е посочено от жалбоподателя Й.Х.П. При издаване на наказателното
постановление, административно-наказващият орган, възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като
приел подадените възражения за неоснователни, както и че нарушението било доказано и
била установена самоличността на нарушителя, а случаят не е маловажен, наложил
процесното административно наказание.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Й. Й. и Г. М. М. относно обстоятелствата,
изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Поради
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 от Закона за за финансовото управление
и контрол в публичния сектор ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за
определяне на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и
за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в
съответствие с изискванията на този закон. Според чл.5 ал.2 от същия закон финансовото
управление и контрол се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол,
включващи политики, процедури и дейности, въведени от ръководството на организациите
по чл. 2, с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организациите са постигнати
чрез:1. съответствие със законодателството, вътрешните актове и договори;2. надеждност и
всеобхватност на финансовата и оперативната информация;3. икономичност, ефективност и
ефикасност на дейностите;4. опазване на активите и информацията;5. предотвратяване и
разкриване на измами и нередности, както и предприемане на последващи действия. По
силата на чл. 32, ал. 1, от Закона за държавната финансова инспекция, при упражняването на
инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които
работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява
престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния
нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, нарушенията по
чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а
наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от
него длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено административно
наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно
3
наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП,
съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето
на акта в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, доколкото в случая се касае за
предварителното техническо изготвяне на проекта на АУАН, предвид обема на неговото
съдържание, доколкото, с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е
изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност се е
възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите
реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци,
характеризиращи го от обективна страна. Налице са ясни и непротиворечиви твърдения за
датата и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му, а по
отношение на дадената правна квалификация е налице особеност, свързана с принципа на
действие на материалния закон по време, който е изцяло съобразен, отчитайки вида и
характера на твърдяното нарушение. Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то
по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. Следователно, възраженията на
жалбоподателя, изложени в подадената жалба за несъответствие на съставения акт за
установяване на административно нарушение с изискванията за реквизити по чл. 42, т. 3, т.
4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по който въпрос
не е налице спор между страните, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
и петгодишния срок по ал.2 на чл.34 от ЗАНН.В тази връзка възраженията на жалбоподателя
са неоснователни. Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнато със съставяне на 03.02.2021 г. на АУАН за извършено към
31.12.2018г. нарушение по чл.4 ал.1,вр.чл.5 ал.2 от ЗФУКПС . Съгласно приетото с
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на
ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се
съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е
тригодишен, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на
деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010г. Следователно, абсолютният давностен срок за
нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81
от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения
на горецитираните разпоредби от НК. Отнесен към датата на извършването на твърдяното
нарушение – 31.12.2018 г. абсолютният давностен срок не е изтекъл, а ще изтече на
30.06.2023 г. По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване
на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност.
4
В случая, липсва спор, че „Тролейбусен транспорт“ е еднолично дружество с
ограничена отговорност, като едноличен собственик на капитала е Община Хасково, а това
по силата на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, в редакцията, действаща към процесната дата и
препращащ към чл. 61 от Търговския закон, води до извода, че е организация от публичния
сектор, като в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. управител на дружеството е бил
жалбоподателят Й.Х.П. Следователно, същият, като управител на „Тролейбусен транспорт“
ЕООД, град Хасково, попада в категорията лица по Параграф 1, т. 8 от Допълнителните
разпоредби на ЗФУКПС и има качеството на „ръководител“, каквито по смисъла на
ЗФУКПС са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции
и носещи управленска отговорност. За държавните предприятия по чл. 2, ал. 2, т. 7 и
търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9 ръководители са лицата, които са овластени да
ги управляват. Оттук произтича и следващият релевантен извод - че жалбоподателят, в
посоченото качество, е отговорен за финансовото управление и контрол на повереното му
дружество при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление
и прозрачност по чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС, както и за определяне на целите на организациите,
идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни
системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон,
съгласно предвиденото в чл. 4, ал. 1 от него. Оттук, обоснован се явява извода за
неизпълнение на задължението на жалбоподателя, като ръководител по смисъла на Пар. 1, т.
8 от ДР на ЗФУКПС да въведе адекватни и ефективни системи за финансово управление и
контрол в съответствие с изискванията на ЗФУКПС. Тези контроли и контролни процедури
обхващали част от изискванията за финансово управление и контрол, включващи
елементите и дейностите на взаимносвързаните елементи по чл. 10, ал. 1 от СФУКПС. В
този смисъл не е налице основание да се приеме порок в дейността на актосъставителя и
издателя на наказателното постановление при описание на деянието, при подбора на
неговата правна квалификация и относно принципната му наказуемост именно по подбрания
от контролните органи ред и материалноправно основание. От материалноправна страна,
твърденията на наказващия орган бяха доказани, откъдето обосновано може да се достигне
до извод за осъществяване на деяние, наказуемо по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.
При издаване на наказателното постановление е прието, че нарушението е
извършено от жалбоподателя за първи път и при индивидуализацията на санкцията,
административнонаказващият орган е определил глобата в минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, размер от 200 лева, поради което същата се явява
справедлива и съответстваща на извършеното нарушение и установените обстоятелства, от
значение при преценката в тази насока. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че деянието
не може да се квалифицира като "маловажен" случай на административно нарушение по чл.
28 от ЗАНН. Липсват доказателства, които да обосноват по-ниска обществена опасност на
извършеното в случая нарушение, в сравнение с обикновения случай на административно
наказуемо деяние от същия вид. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като нарушението засяга особено важни обществени отношения, касаещи финансовата
5
дисциплина при разходване на публични средства.Горното налага НП да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, а в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест жалбоподателя следва да
бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 11-01-89/29.07.2021 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София.
ОСЪЖДА Й.Х.П.. с адрес: град *****, ЕГН: ********** да заплати на
Дирекция Агенция за държавна финансова инспекция, град София сумата в размер на 80
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар :Ж.Д.
6