Решение по дело №387/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 11
Дата: 30 януари 2024 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20233120100387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Девня, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127а от СК
Образувано е по предявен от М. Б. С. с ЕГН **********, срещу П. Г. Ц. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 127а от СК - за издаване на заместващо съгласие за
издаване на документ за самоличност за пътуване в чужбина, както и заместващо съгласие
за излизане в чужбина на детето Б. П. Ц. с ЕГН **********
Ищцата твърди, че с решение по гражданско дело на РС Девня са й предоставени
родителските права спрямо детето Б. П. Ц.. Твърди, че детето Б. тренира футбол и посещава
различни спортни лагери, впредвид развитието му като футболист и участието му във
футболни турнири треньорът уведомил родителите, че се налага за в бъдеще отбора да
пътува по повод футболни турнири извън страната. В същото време Б. много желае да
посети заедно с майка си, баба си и дядо си Република Турция на няколко дневна екскурзия
или на пазар, но поради отказа на бащата да подпише необходимите документи, е
невъзможно детето да посети дестинацията с най –близките си хора. Освен това лелята на Б.,
към която е силно привързан, от години живее в Германия и многократно е канила детето
заедно с майка му, баба му и дядо му на гости, но това пътуване не може да се осъществи
също поради отказа на бащата да даде съгласие.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Девня, представя социален доклад.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане от 21.04.2012г., издадено въз основа на акт за
раждане № **** от **.0*.20**г. детето Б. П. Ц. е родено на **.0*.20**г. и негов баща е П.
Г. Ц., а майка М. Б. С..
С Решение по гр. д. №246/2015г. на РС Девня съдът постановява роденото от
съвместното фактическо съжителство между П. Г. Ц., ЕГН **********, с. К., общ. Д. , обл.
Варна и М. Б. С., ЕГН **********, гр. Д., ул. „ Л. К. „ № * , общ. Д. , обл. Варна, дете Б. П.
Ц., ЕГН **********, да живее при майката М. Б. С., на адрес : гр. Д., ул. „ Л.К. „ № 4, общ.
Д., обл. Варна и предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето
Б. П. Ц., ЕГН **********, на майката М. Б. С., ЕГН **********, определя режим на лични
отношения на бащата П. Г. Ц., ЕГН **********, с. К., общ. Д. , обл. Варна, с Б. П. Ц., ЕГН
**********,
От служебна бележка от 20.03.2023г., издадена от Детски футболен клуб „
Лъвчетата„ , се установява, че детето Б. П. Ц. тренира футбол в ДФК „ Лъвчетата„
Представена е декларация с нотариална заверка на подписа от П. Г. Ц., в която
същият декларира, че дава съгласие синът му Б. П. Ц. да пътува в чужбина, когато и където
се наложи без ограничение, придружаван от М. Б. С., като същата го представлява пред
всички контролни органи при напускане на Република България. Декларацията е със срок до
20.11.2023г.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа от П. Г. Ц. за М. Б.
С. да го представлява пред Сектор “ Български документи за самоличност “ при ОД на МВР
Варна , като подаде необходимите документи за издаване паспорт на детето Б. П. Ц. и да
получи паспорта на детето. Пълномощното е безсрочно.
В представения по делото социален доклад ДСП – гр. Девня са посочили, че
детето Б. П. Ц. се отглежда от майка си с помощта на нейните родители. Потребностите на
детето са задоволени в добра степен. Бащата на Б. почти не участва в отглеждането му.
Детето рядко общува с него. Виждат се рядко, тъй като г- н Ц. работи и живее в чужбина,
прибира се много рядко в страната.
Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за
страната на ищеца.
В своето изложение пред съда свидетелят на страната на ищеца Б. С. И., баща на
ищеца, излага, че бащата на детето е изготвил пълномощно за срок от една година, но
заявил на молителката, че ако заведе дело за издръжка, ще оттегли пълномощното. Твърди,
че имало покана за гостуване от сестрата на свидетеля в Германия, но не били сигурни,
дали пълномощното е в срок. Излага, че бащата на детето живее в Англия, има друго дете и
семейство, от Б. близо от година не се е интересувал и не е водил телефонни разговори с
него.
При своето изслушване от съда детето Б. П. И. заяви, че живее в гр. Д., играе
2
футбол към ДФК . Твърди, че тати работи в Англия, но през зимата е в България, тъй като
не се чуват, не е говорил с него за пътуване в чужбина. Излага, че не е ходил в чужбина,
ходи на почивки с баба, дядо и мама. Твърди, че има издаден паспорт за пътуване в чужбина
от преди година и половина.
С оглед изказаното от детето Б. П. Ц. относно издаден паспорт за пътуване в
чужбина и представеното пълномощно от П. Г. Ц. за М. Б. С. с право да го представлява
пред сектор Български документи за самоличност” при ОД на МВР, като подаде
необходимите документи за издаване паспорт на детето Б. П. Ц. и да получи готовия
паспорт на детето, съдът е намерил, че интересът от производство по иска по чл.127а от СК
в частта за издаване международен паспорт на детето Б. П. Ц. е отпаднал. Съгласно
разясненията, дадени с Определение №257/04.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1592/2014 г. на Трето
гражданско отделение на ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса : при
предявен иск по чл.127а от СК наличието на подписана от единия родител декларация към
какво е относима - към допустимостта или основателността на претенцията, съставът на
ВКС е приел, че наличието на такава декларация е относимо към относимостта, а не към
основателността на искането. С оглед така постановеното решение от ВКС съдът е приел, че
така предявения иск в частта относно даване на съгласие от съда да бъдат издадени
необходимите документи за издаване на паспорт на детето Б. П. Ц. за пътуване в чужбина, се
явява процесуално недопустим и следва производството по делото да бъде прекратено, тъй
като желания правен резултат е вече постигнат, поради което от ищцовата страна липсва
правен интерес, този въпрос да бъде разрешен от съда в производство по спорна съдебна
администрация. Съгласно изложеното съдът с определение в о.с.з. на 22.11.2023г. е
прекратил производството по иска с правно основание чл.127а от СК, предявен от М. Б. С.,
ЕГН **********, против П. Г. Ц., ЕГН **********, в частта относно даване разрешение от
съда, което да замести съгласието на бащата П. Г. Ц. за издаване на необходимите
документи за пътуване на детето Б. П. Ц. извън страната.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може
да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд по настоящ адрес на детето. За
уважаване на молбата на ищеца е необходимо да се установи, че страните са родители на
децата, които не са постигнали съгласие относно излизането им извън страната, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на
децата. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на
децата от пътуване извън границите на страната, като необходимостта може да бъде
свързана не само с належащи обстоятелства - например здравословно състояние, но и с
други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата
култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на чужд език
или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ постоянно
3
местоживеене в друга държава. Също следва да се има впредвид, че хипотезата на чл. 127а
от СК предвижда възможността да бъде заместено съгласието на другия родител за
напускане пределите на страна от децата единствено с цел „ пътуване „ . Под „ пътуване „
настоящия съдебен състав разбира временно напускане пределите на страната, в която
детето има трайно местожителство и последващото му завръщане. Хипотезата не засяга и не
урежда възможността за трайно установяване на територията на друга страна на дете -
български гражданин.
В случая е налице първата от посочените от правната норма предпоставки -
липсва надлежно изразено съгласие на бащата за осъществяване задгранични пътувания на
детето за периода след 20.11.2023г., а от друга страна дори да се приеме, че в случая не се
касае за изрично заявен от бащата отказ, а за нежелание на същия да окаже на майката на
детето нужното съдействие, като представи декларация с нотариална заверка на подписа за
периода след 20.11.2023г., то съгласно показанията на свидетеля и социалния доклад на
ДСП контактът с ответника е силно затруднен и ищцата не може да да получи съгласието
му, поради което и искът е процесуално допустим за разглеждане.
От съвкупността на доказателствения материал по делото се установи, че детето
Б. П. Ц. към настоящия момент се отглежда от своята майка М. Б. С., като не се установи
поведението й по някакъв начин да застрашава развитието му. В тази връзка съдът намира,
че преценката на ищцата относно избора на дестинация и задгранични пътувания на детето
несъмнено ще бъде в негов интерес, както и провеждането на същите при подходящи
условия. Следва също да се отбележи, че разрешението не се иска за някакъв несигурен
район, на чиято територия да има обстановка, създаваща опасност за живота и здравето на
детето. Пътуванията на детето до Република Турция и държавите от Европейския съюз също
биха допринесли и за обогатяване културата, познанията, социалните контакти и опита му,
както и биха спомогнали за развието на детето в спортна насока чрез участие в спортни
мероприятия извън страната. Определения режим на лични отношения с бащата не следва
да се разглежда като пречка за възможността на детето да осъществява пътувания извън
страната. При евентуално нарушаване от страна на майката на определения режим за лични
контакти между детето и бащата, последният разполага със средства за защита. Съгласно
Тълкувателно решение 1/2016г. на ОСГК на ВКС когато разглежда въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до
промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето, каквото искане по чл. 59, ал. 9 СК за казуса
не е направено. Поради това съдът като съобрази, че детето Б. П. Ц. се отглежда на
територията на Република България, където разполага с добри социално-битови условия,
намира, че следва да бъде дадено разрешение да пътува извън страната за период до
навършване пълнолетие на същия и за срок от общо 60 дни за една календарна година с
правото да преминава транзитно през Република Сърбия
Воден от изложеното съдът
4
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а СК на Б. П. Ц. ЕГН **********, ДА
ПЪТУВА за не повече от 60 дни за една календарна година извън пределите на Република
България до Република Турция и държавите-членки на Европейския съюз с правото да
преминава транзитно през Република Сърбия заедно с майка си М. Б. С. с ЕГН **********
или изрично упълномощено от нея лице, без съгласието на баща си П. Г. Ц., ЕГН
**********, за срок до навършване на пълнолетие на детето Б. П. Ц. ЕГН **********

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5