Р Е Ш Е Н
И Е
№ 894/25.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 248 по описа на
съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е
образувано е по жалбата на В.П.К., ЕГН ********** ***, против Решение №
1012-12-49#1 от 09.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което
е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01056906/11.01.2022г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик.
В
жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че през
посочения период добросъвестно е работил по трудов договор в „Деза Лукс“ ЕООД,
получавал е редовно всички заплати. Счита, че е недопустимо да бъде лишен от
правото си да ползва болнични, след като се нуждае от тях. Моли се да бъде
отменено оспореното решение и потвърденото се него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. П.,***, който по изложени
подробни съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени процесното
решение като неправилно и незаконосъобразно.Подробни доводи излага в
представени по делото писмени бележки. Претендира направените по делото
разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът
по оспорването, редовно призован, се представлява от юриск. М., която по
изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и да се
постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано решение
като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в
тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО на жалбоподателя е
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност от средствата на
държавното обществено осигуряване въз основа на подадено удостоверение
приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на
парично обезщетение към болничен лист № Е20196232720 (първичен) - за периода от
12.03.2019 г, до 10.04.2019 г., представено в ТП на НОИ- Пазарджик от
осигурителя „Инвиндъстри“ ЕООД гр. Пазарджик.
При
извършена ревизия от контролните органи на НАП в ,ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД с. Алеко
Константиново, ЕИК *********, е установено, че дружеството не е осъществявало
търговска или друг вид дейност. Същото без правно основание е подавало данни за
осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 ,Данни за
осигуреното лице“ за лицето В.П.К. за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г.
(вкл.). Подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни са заличени във
връзка с установеното при извършена проверка от контролните органи на НОИ,
обективирана с Констативен протокол №КП-5-12-07230923 от 14.02.2020 г. и
издадени и влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00736655 от
17.03.2020 г. Прието е, че за този период жалбоподателят не е имал качеството
осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО в ,ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД с. Алеко
Константиново, ЕИК *********. Заличените данни са за част от периода, който
съгласно чл. 41, ад. 1 от КСО е взет предвид при изчисляване на среднодневния
размер на обезщетението за ползвания от В.К. отпуск за временна неработоспособност
от 12.03.2019 г. до 10.04.2019 г.
С Разпореждане
№ РВ-3-12-01056906/11.01.2022г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП на НОИ – Пазарджик К. задължен
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 12.03.2019 до
10.04.2019 г. в размер на 269,14 лв. - главница и 75,37 лв. - лихва, дължима от
датата на неправомерно полученото парично обезщетение до датата на
разпореждането.
По
делото е изготвено заключение на изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в
която вещото лице е описало по счетоводни данни добитото и реализираното
количество диворастящи губи и горски плодове от „Деза Лукс“ ЕООД за периода от
м. юни 2018 до м. май 2019 г. към тринадесет /описани в експертизата/ доставчика. Посочено е в
експертизата, че на всички доставчици на „Деза Лукс“ ЕООД са извършвани
проверки от органите на НАП и са им
признати доставките по отношение на ДДС, съгласно описани в експертизата
приложения.
Разпитани са свидетелите И.Г. Л. и св. Д.А.К..
От показанията на св. Л. се установява, че дружеството „Деза Лукс“ ЕООД извършвало дейността си на територията на ДГС Белово, за
където имала разрешително за добив от съответното горско стопанство. Във
фирмата по онова време работели над 100 човека, на трудов договор. Работело се
интензивно, тъй като имали много клиенти, имало огромно търсене на диворастящи
гъби и трюфели. Във фирмата работели няколко шофьора. В.К. бил един от тях. Той
бил допълващ шофьор на основните такива. Това били И.Г. и Н.П., той ги
замествал, когато те почивали. К. управлявал товарен автомобил „Ман“, бял на
цвят, с рег. № РА 2165 ВМ и товарен бус „Мерцедес Спринтер“, с рег. № РА 8020
ВМ. В.К. основно извършвал дейност по товарене на готова продукция, амбалаж,
както и поддръжка и ремонт на автомобилите. Тъй като работели без прекъсване,
хората работели по график, когато основните шофьори почивали, жалбоподателят
изпълнявал и длъжността шофьор.
От
показанията на св. Комсийски се установява, че
в „Деза Лукс“ ЕООД работил в периода пролетта на 2018 г. до пролетта на
2019 г., а В.К. бил служител на фирмата. Той бил натоварен с поддържането на
камионите, шофирал камиона и бусовете на фирмата. В.К. идвал редовно на работа. Карал камион,
бял „Ман“, също транспортни бусове „Спринтер“-и. Той замествал шофьорите Г. и П..
Фирмата добивала гъби в балкана над Белово. Камионът и бусовете К. ги карал до
там. След това се включвал в брането на гъбите.
Работното му време било сутрин от 8,00-8,30 часа до 17,00-17,30 часа.
След това, ако имало нещо в гаража да се направи, или да се транспортира
продукцията до контрагентите. Основно, което правел било добив на гъби, шофьор
на МПС и поддръжка на същите.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на
съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Съдържанието на
легалната дефиниция на понятието "осигурено лице" в § 1, ал. 1, т. 3
КСО се извеждат материалните предпоставки, за да се счита лицето осигурено,
една от които е то да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по КСО. В този аспект трудовото и осигурителното
правоотношение не са идентични. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Налага се извод, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а
ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал.
1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В конкретната
хипотеза, ако лицето не е доказало, че реално е извършвало трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване, то няма посоченото по-горе качество
и не може да получава претендираните осигурителни плащания.
По делото,
независимо, че има представен трудов договор и съпътстващи го документи, във
връзка с изпълнението на особените изисквания на КТ по неговата регистрация, не
може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от
страна на В.К.. От данните по делото е видно, че "Деза-Лукс" ЕООД не
е подавало годишни данъчни декларации по ЗКПО за периода 2018 г. - 2019 г.
Свидетелските показания безспорно са свързани с обстоятелството, че К. е
осъществявал превоз с посочените МПС, но на практика разрешение за добив на
такива продукти притежава единствено управителя на "Деза-Лукс" ЕООД.
В допълнение, по делото са ангажирани убедителни доказателства от страна на
органа, отнасящи се за това, че при извършена проверка от БАБХ на 18.09.2018
г., обектът в с. Мало Конаре видимо не е работил, а в последствие и издаденото
удостоверение за осъществяване на дейността е обезсилено.
Не води до
различен извод заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, тъй
като същата разглежда констатациите на органите на НАП при извършени проверки
на доставчиците на „Деза- Лукс“ ЕООД, а не дейността на самото дружество. Освен
това, констатациите на органите по приходите при и по повод извършени ревизии
по ЗДДС, нямат обвързваща съда доказателствена сила. От друга страна, вещото
лице е работило по счетоводни данни и то няма как да заключи дали те отразяват
действително извършени стопански операции, и оттам дали е налице действително извършена от дружеството
търговска дейност.
По
делото са ангажирани свидетелски показания за доказване на осъществената
трудова дейност на жалбоподателя, които обаче съдът не кредитира тъй като
същите противоречат на събраните по делото писмени доказателства, които не
сочат на реално извършена от „Деза Лукс“ ЕООД търговска дейност. По делото не
са представени писмени доказателства, че за добитата продукция са издавани
превозни билети на дружеството за 2018 г.
Липсва списък на лица за добив на странични горски продукти, както и
данни за открити временни пунктове за изкупуване на горски продукти.
В КСО не
се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при
получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното, а недобросъвестността на К. е необходимо да бъде безспорно
установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В
случая правилно органите на НОИ Пазарджик
са стигнали до извод, че лицето
не е упражнявало трудова дейност за длъжността, за която е било наето, както, и
че не е било добросъвестно при получаване на сумите от ДОО. От ангажираната по
делото доказателствена маса се налага безпротиворечив извод за липса на
качеството „осигурено лице“ на В.К., а оттам и липса на право да получи
следващото се обезщетение за временна неработоспособност от средствата на ДОО.
Правилно органите на НОИ са разпоредили връщане на недължимо полученото
обезщетение, изплатено на лицето на основание чл. 40, ал. 1 КСО във връзка с чл.
54к КСО. В аналогичен смисъл са и
постановените Решение № 9728 от 02.11.2022 г. по адм. д. 2568/2022 г. и Решение № 4739 от 17.05.2022 г. по адм. дело
№ 274/2022 г. и двете на VІ отд. на ВАС.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна,
а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което жалбата ще
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, на същия на
основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да бъде изплатено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,
VІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П.К., ЕГН ********** ***, против Решение №
1012-12-49#1 от 09.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което
е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01056906/11.01.2022г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пазарджик.
ОСЪЖДА
В.П.К., ЕГН **********
***
да заплати на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик сумата от 100 /сто/
лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.