№ 27
гр. София , 17.05.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на седемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. РУМЕН Л. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600024 по описа за 2021 година
образувано по частна жалба от обв. И. П. И. чрез упълномощен защитник – адв. К. С. от
САК срещу определение № 20 от 02 април 2021 г. по ЧНД № 122/2021 г. на С. военен съд.
Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 341 от НПК във вр. чл. 389 от ГПК.
С определение от 02.04.2021 г., постановено по НЧД 122/21 г., СВС, състав на основание
чл. 72, ал. 1 от НПК е наложил запор на четири банкови сметки, собственост на обвиняемия
И.И., както и обезпечителна заповед на базата на определението.
Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба от обв. И., чрез адв. С., в която
са посочени възражения за неправилност на съдебния акт, незаконосъобразност и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на изложените
съображения към въззивния съд се отправя искане да се отмени съдебния акт и да се остави
без уважение искането на прокурора при СВОП за допускане на запор върху посочените в
определението банкови сметки на частния жалбоподател. Защитникът сочи доводи, които
обуславят незаконосъобразността на атакувания съдебен акт с оглед отсъствието на
предпоставките визирани от чл. 72, ал. 1 от НПК - допустимост на глобата, конфискацията
и отнемането в полза на държавата на вещи и обезпечителна нужда. Твърди се, че в хода на
образуваното производство не били събрани никакви обективни данни и доказателства, от
които да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление по чл. 109 и
по чл. 104, ал. 1 от НК, за което е допуснато обезпечението, представляващо посегателство
срещу правото на собственост.
Първоинстанционният съд не бил установил предпоставки за допускане на обезпечението,
тъй като не били налице обезпечителни нужди и искането на ВОП – С. не било подкрепено
с убедителни доказателства, въз основа на които да бъде постановено законосъобразно
1
определение. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не бил обследвал каква е
сумата и доколко средствата са налични по сметките и дали не би се засегнал размера на
издръжка на семейството на обв. И. за срок от една година. Без да се посочва по коя сметка
обв. И. си е получавал пенсията от НОИ, се иска да бъде освободена от наложения запор.
Съгласно нормите на чл. 391 от ГПК липсвали убедителни писмени доказателства, годни да
подкрепят доказателствената съвкупност за основателност на извода на съда. Посочва се от
защитата, че въпросните обвинения не посочвали задължителния характер на
конфискацията на личното имущество на обвиняемия, а било налице една правна
възможност – „може“, като съдът не бил длъжен да наложи такава санкция. Адв. С. на
следващо място навежда доводи, че мярката била „неадекватна“, защото нямало данни по
делото обв. И. да осуети разследването и не биха се нарушили интересите на държавата. На
трето място защитата твърди, че въпросната мярка се явявала „изключително неподходяща“,
защото възпрепятствала възможността му да се ползва от средства необходими за
осъществяване на здравни нужди, ежедневни разноски и нормален живот и мярката се
явявала вид репресия върху личността и достойнството на обвиняемия.
Военно – апелативния съд, след като прецени наведените от защитата на обвиняемия
доводи, обсъди материалите по делото и служебно провери изцяло правилността на
атакуваното определение намира за установено следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2012 г. на НК на ВКС на РБ, когато съдът е сезиран
с искане за налагане на обезпечителни мерки, той е длъжен преди да допусне обезпечението,
да се произнесе по допустимостта и основателността му.
В обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд недвусмислено е приел, че са налице
всички предпоставки, визирани в закона, за вземане на мярка за обезпечаване на запора на
чл. 72 от НПК.
В мотивите си СВС е приел, че обв. И. е привлечен като обвиняем с постановление за
привличане в това му качество. В случая е налице годен субект, по отношение на който да
се налага мярка за процесуална принуда и този годен субект е лице, имащо качеството на
обвиняем по конкретно наказателно производство. По делото са приложени доказателствени
материали с необходимата процесуална стойност, от които е видно, че И., срещу когото се
иска привременната мярка има качеството на обвиняем. Действително в наказателния
процес обезпечаването на запора се извършва по реда на ГПК. Съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1
ГПК за допускане на обезпечение е необходимо искът да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, т.е. той да бъде допустим и вероятно основателен, и от друга страна да е
налице обезпечителна нужда. Разгледани в наказателно-процесуален аспект, налагането
конкретно на обезпечителните мерки по чл. 72, ал. 1 НПК е обвързано, както с наличието
фигурата на обвиняемия, така и със съдържанието на възведеното обвинение. В случая и
двете обстоятелства са налице и първоинстанционният съд ги е посочил – органи на
досъдебното производство, които са събрали достатъчно доказателства, даващи обосновано
2
предположение обв. И. да е извършил деянията, за които е обвинен и за тези обвинения се
предвижда наказание „конфискация“ на част или на цялото имущество на обвиняемия. В
конкретния случай, преди да допусне обезпечението, съдът е изпълнил задълженията си,
като се е произнесъл по допустимостта и основателността му. Правилно основният съд е
преценил, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки включително, че към този
момент са събрани доказателства, от които следва да се приеме, че обвинението е
обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната
отговорност на обвиняемия, като е взета на обвиняемия и мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Била е преценена и връзката на И. с имуществото, върху което съдът е
въздействал със своя съдебен акт. От приложените по досъдебното производство материали
може да се направи категоричният извод, че обвинението е обосновано с достатъчно висока
степен на вероятност за реализиране на наказателна отговорност (независимо, че към
момента не са извършени всички следствени действия), като преценката на съда не е
основана на формални критерии и не е ограничена единствено до наличието на изготвеното
от прокурора постановление. Правилно е прието, че посочената мярка за процесуална
принуда може да намери приложение.
Относно възражението на защитата, че обв. И. и семейството му са лишени от възможност
за живот, тъй като е изцяло запорирана сметката му, военно – апелативният съд намира, че
не са налице доказателства, конкретно по коя от сметките се превежда пенсията му и какъв е
размерът й, за да може да се определи несеквестируемата част. Настоящият състав, счита, че
това възражение е неоснователно и може да бъде коригирано след представяне на конкретни
доказателства.
По изложените съображения настоящата инстанция прецени частната жалба на обвиняемия
И. и доводите на защитника му като неоснователни.
Предвид изложеното и на основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 341 от НПК Военно-апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 02 април 2021 по ЧНД № 122/2021
г. и обезпечителна заповед по описа на Военен съд – гр. С. г. с което
уважено искането на ВОП – С. за налагане на мерки за обезпечаване на
конфискацията и отнемането в полза на държавата по ДП № ..../2021 по описа
на ВОП, с които е наложен запор по банкови сметки на обв. И. П. И. с ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4