Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Боряна Николова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д.
№ 419 по описа за 2019 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът ПГАТ „***“ гр.*** излага в исковата си
молба, че на 01.04.2018 год. около 07:00ч. на път от РПМ 1-4 при км. *** е възникнало ПТП, при което л.а. с ДК № ***, марка „Фолксваген", модел „***", управляван от М. Б. М. напуснал отредената му
за движение пътна лента и навлязъл в насрещната такава, където настъпва удар
между него и автобус „Ивеко", ДК № ***, управляван от И. Г. Д. В резултат на ПТП починал водачът на л.а. В
автобуса се намирали група деца и възрастни – ученици при ищеца ПГАТ „***“, гр. *** или работещи там.
Счита, че виновен за ПТП е починалият водач, който осъществил деликт, от който
настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване, а именно – групата е пътувала за *** по обучителна програма, а ПТП наложило връщане на
учениците и отмяна на ангажиментите по програмата, но училището направило
разходи за планираните нощувки в *** – 1455,65лв., в *** – 4928,79лв. и за
автобусния превоз – 985лв. или общо 7369,35лв. Обосновава отговорността на
ответника с твърдението, че М. имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Излага, че е депозирал претенция по чл. 380 и
сл. КЗ пред ответника и е образувана преписка по щета № ***/21.09.2018г., но му било отказано заплащане на
обезщетение.
Моли съда да постанови
решение по силата на което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинени в резултат на непозволено увреждане имуществени вреди в размер на
7369,35лв., ведно с обезщетение за забава от 01.04.2018г. до окончателно погасяване
на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „Д. З.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер,
като намира същите за неоснователни и недоказани. Не оспорва, че е
застраховател на водача на л.а. с ДК № ***, управляван от М. Б. М. към датата на
твърдяното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, противоправно поведение
и вината на М. и се твърди вина за ПТП на водача на автобус „Ивеко“
- управлявал с несъобразена и превишена скорост, не е спазил правилата за
движение максимално в дясно на пътното платно, не е овладял превозното средство
и не е предприел своевременно спиране и/или отклонение на автобуса вдясно, за
да предотврати удар. При условията на евентуалност са изложени възражения за
принос на водача на автобуса за ПТП (при условията на съпричиняване). Оспорва
настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП с възраженията, че разходите са направени след ПТП, по волята на
самия ищец, като превозът е през м.май и няма връзка с процесния деликт. При
условията на евентуалност възразява и по размера на претендираното обезщетение.
По отношение акцесорния иск за лихви
възразява, че ответникът не е в забава от датата на деликта, като се позовава
на чл.429, ал.3 от КЗ и счита, че при доказване на главното вземане, законна
лихва се дължи от узнавана от страна на застрахователя за събитието, сторено
със заявяване на застрахователната претенция на 20.09.2018г.
Моли предявеният главен иск да бъде
отхвърлен, както и акцесорният такъв за лихви от претендираната дата.
Алтернативно, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по ЗГОА дължи само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „А.“АД, гр.*** оспорва основателността на иска. Счита, че не е
доказано претърпяването на вреди от страна на ищеца/алтернативно оспорва техния
размер/, че изключителна вина за ПТП има водача на л.а. За част от вредите,
твърди, че са косвени – в резултат и на други обстоятелства, без връзка с ПТП.
Оспорва плащанията, извършени след датата на ПТП да са били дължими от ищеца и
да са направени във връзка с него.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е
безспорно, че към дата 01.04.2018 г. е била налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *** от 28.12.2017 г., за лек автомобил марка с ДК № ***, марка „Фолксваген", модел „***".
Видно от представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 01.04.2018 год.,
издаден от РУ на МВР гр. ***, на 01.04.2018 год.,
около 07:00 ч., на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. ***, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил с peг. № ***, марка „Фолксваген“
модел „***“ управляван от М. Б. М. от гр.*** и автобус марка „Ивеко" с peг. № ***, управляван от И. Г. Д. от гр. ***. В графата „пострадали лица” на протокола са вписани
водачът на лекия автомобил М., който е починал и още
седем лица, сред които - водачът на автобуса. Ищецът не е вписан в списъка на
пострадалите.
Представена е разпечатка
за извършена справка за наличие на Застраховка ГО на официалната интернет
страница на Гаранционен фонд от 16.04.2018 г., съгласно която към датата на
настъпване на произшествието лек автомобил с peг. № *** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по издадена от ответника-застраховател
полица.
От гласните доказателства
по делото се установи, че поради възникналото ПТП пътуването е било прекъснато
и участниците в програмата са се прибрали в гр.***, без да осъществят обучение в ***.
Видно от справката от
Агенция по вписванията Регистър Булстат, ищецът е училище и негов директор,
считано от 17.08.2017г. е М.Х.Ж.. На 13.06.2017г. училището е сключило Договор
за отпускане на финансова подкрепа по проект „***“, договор № *** с Център за развитие на
човешките ресурси /на л.12-20 от делото/. По силата на договора на
училището-ищец се предоставят безвъзмездно средства за осъществяване на проект
за обучение на негови ученици в рамките на посочената програма. В изпълнение на
проекта училището е сключило договор с партньор за мобилност на обучаеми
/л.56-60 от делото/ с организатор от *** страна, според който
срокът за обучение на ученици от България в ***, *** е за срок от две седмици в периода 1-16.04.2018г.
Организацията бенефициент /училището-ищец/ поема финансирането на издръжката на
ползвателите за времето на практиката /чл.3/, логистиката във връзка с
пътуването. Конкретно за нощувки в *** следва да заплати 39925
евро, за организацията и управление на дейностите – 2125 евро, като от общата
сума 35 000 евро се заплащат авансово по сметка на организатора.
По данни от показанията на св. Д. ръководителите на проекта от страна на училището са
били ангажирани с организация на пътуването и нощувките по време на същото,
като за целта бил сключен договор с български превозвач ЕТ„С.-К. С.“, който да осъществи превоз от гр.*** до ***, *** и обратно, както и вътрешен превоз в района на *** с автобус „Ивеко – ***” с рег. № ***. Според свидетеля,
поради неосъществяване на възложеното пътуване, превозвачът е изискал заплащане
на сума, включваща подготовката на автомобила и частично осъществения превоз,
като е издал фактура за това през м.май 2018г., която е заплатена от училището.
По делото е представен и самия договор за транспортна услуга от 19.03.2018г. с
обща договорена стойност 11700лв. при 80% авансово плащане, а останалите до 10
дни след приключване на услугата. На 14.05.2018г. превозвачът е издал фактура №*** за сумата от 985лв. с ДДС за „техническо обслужване
на автобус за пътуване“. Ищецът е заплатил фактурираната сума изцяло, видно от
платежно от 11.06.2018г. на л.71 от делото. Не е представена кореспонденция
между училището и превозвача, в самия договор липсва уговорка за заплащане на
посоченото техническо обслужване, поради което не бе установена връзката между
плащането и договора за превоз, касаещ обучителното пътуване.
По отношение на предварително планираните
нощувки в посока *** и обратно, такива
според свидетеля били предвидени в гр.***, като според фактура №***/01.04.2018г. предмет на резервацията са 8 стаи с две
легла и 5 стаи с три легла на стойност 5504 хърватски куни, равняващи се на 1 455
лева. Сумата от 1455,65лв. е удържана от банковата карта на лицето, направило
резервацията в он-лайн платформа на 03.04.2018г. Видно от разпечатка на
резервации, условията за анулиране са до два преди пристигането /планирано за
01.04.2018г./, т.е. до 29.03.2018г. 23:59ч. вкл. Лицето направило резервацията
и гарантирало плащането с банковата си карта е един от отговорниците по проекта
– М.Ж.. Броят на местата на нощувка съвпада със списъка на лицата, участващи в
проекта. Както се установява от електронната кореспонденция на ищеца в опит да
анулира нощувките в гр.*** без таксуване, е
получен отговор, че хотелът е отказал да направи изключение и наказателната
такса в пълен размер на цената за нощувка остава дължима. По тази причина е
последвало и плащането.
Във връзка с организираните от италианска
страна нощувки, престоят там е бил отменен от приемащата организация на
основание възникнали форсмажорни обстоятелства, и е изискано заплащане на
разходи само за един ден на стойност 2430 евро и 90 евро за ръководителя на
проекта за един ден. Съгласно извлечение от банковата сметка на ищеца на
08.06.2018г. е наредено плащане на сумата от 2520 евро по сметка на
италианската организация.
Представени са
застрахователна претенция, вх. № ***/20.09.2018г. от които е
видно, че ищецът, чрез пълномощник е предявил към ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение от настъпилото ПТП в общ размер
2440,65лв., като е посочил банкова сметка. *** „Д. з.” АД от 27.09.2018 г. ищецът е уведомен, че към
момента ответникът не може да изплати обезщетение по щетата, тъй като не е
установено, че застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпване на
вредоносния резултат.
По делото е допусната
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която въз основа на
материалите по делото и досъдебно производство № ***/2018 г. на РУМВР *** е изготвило заключение.
Според вещото лице процесното пътно-транспортно произшествие е протекло на
01.04.2018 г., около 6,55 ч., в светлата част на денонощието, на ГП 1-4, при
километър ***, в землището на с. ***, общ. ***. Пътният участък в посока гр. *** е прав, с наклон при спускане 4,7%. Пътната настилка
към момента на произшествието е суха, нормално износена асфалтова настилка.
Широчината на пътното платно е 8,20 м., разделено на две ленти с прекъсната
разделителна линия тип „М3”, като северната лента е с широчина 4,20 м. Автобусът
„Ивеко – ***” с рег. № *** се е движил в посока
към гр. ***, а лекият автомобил „Фолксваген ***" с peг. № *** – в обратна посока към гр. ***. Анализът на установените увреждания на
превозните средства определя осъществяване на челен, кос, нецентрален удар
между предните леви части на лекия автомобил и автобуса, при следния механизъм
на протичане на ПТП: лек автомобил «Фолксваген ***» се движил със скорост от около 108,3 км/ч. При това си движение
автомобилът се отклонява от траекторията си на движение наляво и навлиза в
лентата за движение на автобуса, до около 1,2 км. на север от разделителната
линия. Отклоняването на лекия автомобил се осъществява без отлагане на следи от
гуми - не са установени такива при огледа, което определя, че отклоняването е
започнало на повече от 53,38 м. Водачът
на автобуса възприема движението на лекия автомобил и когато автобусът отстои
на 73,5 м. от мястото на последвалия удар, предприема спиране и отклоняване на
дясно. Към момента на реагиране на водача на автобуса за спиране, лекият
автомобил се е намирал на около 92,7 м. от мястото на последвалия удар. От така
определените разстояния следва извод, че към момента на реагиране на водача на
автобуса, лекият автомобил е бил в началото на отклоняването си към лентата на
автобуса и от техническа гледна точка водачът на автобуса е реагирал
своевременно на начина на движение на лекия автомобил. В момента на удара
лекият автомобил „Фолксваген“ е със скоростта си на движение от и преди
достигане до мястото на удара – 103 км/ч., а автобусът „Ивеко“ е намалил
скоростта си до 81 км/ч. Мястото на удара е осъществено в лентата за движение
на автобуса, на разстояние 26,9 м на запад /в посока гр. ***/ от избрания при огледа на мястото на произшествието
по ДП ориентир и на 2,8-3,35 м. на юг от северния /десен/ край на платното за
движение. Указаните координати на мястото на удара в напречно направление
определят, че при удара предна лява ъглова част на лекия автомобил /лявата му
страна/ е била навлязла на 1,2 м. в лентата за движение на автобуса. От удара
се деформират предните леви части на автомобилите. Лекият автомобил „Фолксваген“
се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си
ос, в резултат на което продължава движението си напред и на дясно, пресичайки
осевата линия на пътя и спира в южния му край с предна част, насочена в посока,
обратна на първоначалното си движение. Автобусът „Ивеко“ първоначално
незначително изменя направлението си на движение надясно, като първоначално
предна дясна гума отлага къса следа и след кратко разстояние предните гуми
започват да отлагат дъговидни следи. От началото на следите автобусът извършва
плавен ляв завой, като пресича осевата линия, навлизайки в насрещната лента.
Излизайки от пътя заорава в крайпътния банкет и деформира крайпътна мантинела,
изваждайки значителен брой от поддържащите я колове. След крайпътния банкет
автобусът се преобръща на лявата си страна.
Съгласно заключението на
експертизата, като причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка може
да се посочи отклоняването на лекия автомобил „Фолксваген“ и последващото му
навлизане с висока скорост в лентата за движение на автобус „Ивеко“, в момент и
отстояния между двете превозни средства, които не позволяват на водача на
автобуса да предотврати удара и при скоростта на движение на последния и при
разрешената за автобуса скорост от 80 км/ч. Водачът на лек автомобил „Фолксваген“
не е имал обективни причини за извършване на указаното навлизане в насрещната
пътна лента и е можел да предотврати произшествието, ако е управлявал
автомобила в полагащата му се пътна лента, ако е възприел навреме движещия се
автобус при висока видимост и бе предприел връщане в своята лента, намаляване
на скоростта и др.
Заключението на
експертизата не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно,
вярно и безпристрастно, като взема предвид подробното научно обосноваване на
дадените отговори и съответствието му с останалите доказателства по делото.
По делото е допусната и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза по писмени данни, изготвена и
поддържана в съдебно заседание от вещото лице Д.Б.. Съгласно заключението
счетоводството на ищеца е водено редовно за процесния период. Счетоводно са
разчетени операциите, описани по-горе по плащане на сумите : 985лв. по сметка
на превозвача на 11.06.2018г. по фактура от 14.05.2018г. за „техническо
обслужване на автобус“. Сумата е призната като разход по програма „***“ за други външни услуги по проекта. Разходът за
отмяна на резервацията за нощувка в ***, направен изначално от
сметка на физическо лице М.Ж., е направен от училището, което на 13.08.2018г. е
възстановило на Ж. Също от банковата сметка на училището са заплатени на 08.06.2018г.
2520 евро неустойка за престоя в ***.
При така установените факти съдът достига
до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във
вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между
причинилия увреждането и застрахователя, както и фактите, включени в състава
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
съгласно чл. 429 ал.1 т. 1от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи:
деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина. Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически
факти): застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника-застраховател.
Наличието на втората предпоставка –
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на лекия автомобил
и ответното дружество е налице. По отношение на първата група предпоставки: Безспорно
се установи по делото, че при настъпило ПТП между МПС, управлявано от водач,
застрахован при ответника и автобус, пътуващ по договор с ищеца са пострадали и
двете ПТП и техните водачи, както и пасажерите в автобуса. Поради причинените
на пасажерите и автобуса вреди, същите не са продължили пътуването си, не са
достигнали мястото с уговорена нощувка – ***, нито крайната дестинация – ***, ***.
От заключението на авто-техническата
експертиза по безспорен начин се установява, че причина за настъпване на
сблъсъка между двете превозни средства е безпричинното отклоняване на лекия
автомобил „Фолксваген“ от лентата му за движение и последващото му навлизане с
висока скорост в лентата за движение на автобуса „Ивеко“. Това е станало в
такъв период от време и при такова отстояние между двете превозни средства, че
водачът на автобуса не е имал възможност да извърши маневра, чрез която да
предотврати удара. Описаното поведение на водача на лекия автомобил е
противоправно, в нарушение на разпоредбата на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,
съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
От писмените и гласни доказателства по
делото безспорно се установи, че ищецът е организатор и възложител на пътуването
и във връзка с него е сключил договор за превоз на пътници, резервирал е
нощувки по време на самото пътуване и е възложил на приемаща организация в *** ангажирането на нощувките на учениците там. Разходите,
направени от ищеца във връзка с неосъщественото пътуване се претендират за
обезщетяване в настоящото производство и същите следваше да бъдат доказани по
несъмнен начин.
По отношение на транспорта е налице
сключен договор за превоз, договорена цена за същия, включително авансово
плащане, но такова не се доказа. Установеното по делото плащане е по фактура
без връзка с договора за превоз – подобна дейност не е договорена и няма такава
цена, поради което съдът намира за недоказана връзката на платената услуга
„подготовка на камион“ с разходи по пътуването, отменено поради ПТП. В тази си
част исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
В частта за претендираните вреди за
заплатени нощувки в хотел „***“, гр.***, се установи, че разходът е направен от счетоводна
сметка на ищеца „Други външни услуги“ в размер на 1447,35лв. /като разлика
между първоначално преведените 1950лв-и
върнатите 502,65лв./. Сумата е призната за разход по програма „***“ и отнесена към сметката за средства от ЕС. Условията,
при които е било договорена резервацията не са позволявали отмяната без
неустойка след 30.03.2018г., независимо от причините и дали се касае за
форсмажорни обстоятелства. Тъй като процесното ПТП настъпва на 01.04.2018г.,
ищецът е положил усилия да избегне плащане на пълната стойност на договорената
нощувка /видно от разменената кореспонденция/, но съконтрахента не се е
съгласил. Неоснователни са възраженията на ответника, че плащането е направено
по волята на ищеца след ПТП, поради което не е вреда в резултат на същото. От
заключението на ССЕ е видно, че тъй като резервацията е направена от един от
ръководителите на проекта, но чрез он-лайн платформа изискваща плащане с
банкова карта, това лица е гарантирало плащането със своя собствена банкова
карта по негова банкова сметка, ***.03.2018г. ищецът е превел сумата от 1950лв.
От същата сметка хотелът в гр.*** е удържал дължимата при
отмяна на резервацията сума в размер на 1455,65лв. на 03.04.2018г. и след
възстановяване на разликата, реално заплатената към хотела сума е счетоводно
отчетена като разход от училището по обучителната програма. Налице е вреда за
ищеца в посочения размер. Идентична е ситуацията със заплатената една нощувка в
***, чието плащане е извършено на база договор с
обучаващата организация в ***. Същият предвижда
организиране на двуседмичен престой и обучение, практики и т.н., като при
несъстоялото си обучение реално е развален поради невъзможност за изпълнение от
страна на ищеца – възникналите форсмажорни обстоятелства, видно от писмото от
изпълнителя. Няма данни ищецът да е заплатил авансово, както предвижда договора
голямата част от сумата по същия, а именно 35 000 евро в срок до
15.03.2018г. Едва след анулиране на договора изпълнителят е издал известие №***2018г. за сумата от 2430 евро – за реално направени
разходи за първия ден от обучението – 02.04.2018г. и още 90 евро за разходи за
един ден за 1 лице-ръководител по известие №*** от същата дата. Изисканата сума е
заплатена на 08.06.2018г. – общо 2520
евро. Видно е, че разходът е извършен на договорно основание за свършената от
приемащата организация работа, издадени са надлежни счетоводни документи и
сумата е осчетоводена като разход от ищеца по обучителната програма.
За двата безспорно установени разхода от
страна на ищеца се спори по делото дали имат пряка и непосредствена връзка с
процесното ПТП и съответно с отговорността на застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1 от КЗ
с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Спори
се по делото дали претендираните вреди за преки и косвени такива. Няма легална
дефиниция на понятията „преки и косвени вреди“, но теорията и практиката
поставят като критерий за наличието на пряка причинно-следствена връзка теорията
за необходимото условие (condicio sine qua non). Косвените вреди са тези, зависещи
от комплекс причини, при които освен процесното условие и другите фактори са необходими условия. Обикновено са касае за
обстоятелства в сферата на действие на кредитора, които той е можел да избегне,
съответно такива вреди се дължат едновременно и на действието на длъжника, но и
на действието на кредитора.
Съдът счита, че в случая е налице правнорелевантна
причинно-следствена връзка между противоправното деяние, което се явява conditio
sine qua non за настъпилите вреди. Границата на отговорността са преките вреди
- адекватно причинени от противоправното деяние, т.е. които са закономерна
последица от него на база опита и познанието. При абстрактна преценка дали
противоправното деяние е годно да причини процесните вреди се обосновава
изводът, че е налице безусловна и конкретна последователност между деянието и
вредите.
С оглед събраните
доказателства и гореизложените аргументи съдът намира, че следва да уважи
предявената претенция за имуществени вреди в размер от 6384,35 лева, а за
горницата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Освен претендираната
главница, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с нормата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята
в забава и без покана. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по
застраховка „ГО“ дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция приложена
към исковата молба, дружеството - ответник е било уведомено за процесното ПТП
на 20.09.2018 г., от която дата съдът намира претенцията за присъждане на
обезщетение за забава за основателна.
Разноски при този изход от
спора се следват на двете страни. Ищецът е доказал разноски за ДТ в размер на
294,77лв., възнаграждение за ВЛ в размер на 420лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 840лв. /съгласно фактура и дневно извлечение на л.77-78 от делото/
или общо 1554,77лв. Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да
заплати на ищеца 1337,10лв.
Ответникът също претендира присъждането на
направени разноски по делото, изразяващи се във възнаграждение на
представлявалия го юрисконсулт и за експертиза /внесени 150 лв./. На основание
чл.78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100
лв., от което и съразмерно на отхвърления материален интерес присъжда на
ответника сумата 13 лв. – процесуалното представителство е осъществено само
чрез писмени становища и еднократно явяване в с.з. и 20лв. от разходите за
експертиза -общо 33лв.. При прихващане
по компенсация между разноските, които вяска от страните дължи на другата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1304,10 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл.
86 ал. 1 от ЗЗД, „Д. З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ***, представлявано от винаги заедно от двама от
изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д., да заплати на ПГАТ „***, ЕИК ***, с адрес гр.***, ***, представлявано от М.Х.Ж. с ЕГН **********, сумата от
6384,35 лева/шест хиляди триста осемдесет и четири лева и тридесет и пет ст./
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, в
резултат на настъпилото на 01.04.2018 година пътнотранспортно произшествие,
поради противоправното поведение на застрахован при ответника водач на лек
автомобил „Фолксваген ***" с peг. № ***, ведно със законната лихва считано от 20.09.2018 г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6384,35 лева до
пълния предявен размер от 7369,35лв., лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Д. З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от
винаги заедно от двама от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д., да заплати на ПГАТ „***, ЕИК ***, с адрес гр.***, ***, представлявано от М.Х.Ж. с ЕГН **********, 1304,10лв.
/хиляда триста и четири лева и десет ст. / - разноски по делото, съразмерно уважената
част от иска и по компенсация.
Решението е постановено при
участие по делото на ЗАД „А.“ АД, гр.*** с ЕИК *** като трето лице-помагач
на ответника.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.