Решение по дело №24/2021 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №24 по описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Производството е образувано въз основа на жалби с вх.№ 294/27.01.2021 г. подадена от С.С.К. и Г.Р.К. ***, чрез адв. Б.Д., против Заповед № 1645/16.12.2020 г. на Кмет на Община Троян, с която на жалбоподателите е наредено да премахнат незаконен строеж: „Преустройство на съществуваща двуетажна стопанска сграда и пристройка към нея за жилищни нужди" - V категория, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 03486.108.78 по кадастралната карта на с. Бели Осъм, общ. Троян, тяхна собственост. При изпълнение на принудителната административна мярка - премахване на строежа, изпълнителите са задължени да спазват нормативните изисквания за съответната дейност, нормите за безопасност, като носят отговорност за причинени материални щети и увреждания на трети лица. 

Определен е срок за доброволно изпълнение „до края на месец април 2021 г. от влизане в сила на заповедта“, като, при неспазване на срока за доброволно изпълнение, е разпоредено да се извърши принудително премахване на незаконният строеж от Община Троян, за сметка на Г.Р.К. и С.С.К., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовано, се представлява от адв. Д.. Поддържа жалбата и претендира възстановяване на сторените деловодни разноски. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по жалбата, представляван от ю.к. К. в заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от обжалване на оспорения акт и за него е налице активна процесуална легитимация.

Следователно жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Актът е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

          Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          В жалбата си жалбоподателите твърдят, че процесният недвижим имот и сграда са придобити през 2005 г. и през 2010 г., и сградите в имота са били съществуващи. В заседанието по съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателите навежда твърдения, че се касае за ремонта на покрива на стара съществуваща преди 1977 г. сграда и затваряне на втория етаж с оградни стени.

Представени са писмени доказателства, приети са изготвени заключения по допуснати съдебни експертизи и са събрани гласни доказателства при разпит на допуснати по делото свидетели.

          С жалбата се иска отмяна на акта.

Строежът е описан в заповедта като „Преустройство на съществуваща двуетажна стопанска сграда и пристройка към нея за жилищни нужди" - V категория, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 03486.108.78 по кадастралната карта на с. Бели Осъм, общ. Троян.

На 31.08.2020 г. в Бели Осъм, общ.Троян, обл.Ловеч, поземлен имот №03486.108.78, след предварително уведомяване по реда на ЗУТ, е извършена проверка от служители на Община Троян. При проверката е установено, че в западната част на имота е изграден строеж „двуетажна жилищна сграда“ с първи етаж от каменна зидария, втори етаж от тухлена зидария и гредоред. Работната група, въз основа на данни от собственика, е стигнала до извод, че постройката е изградена през 2010 г. без строителни книжа. За установеното при проверката е съставен Констативен акт №14/31.08.2020 г., с който е установено извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В Констативния акт се съдържа окомерна скица на строежа. При проверката жалбоподателят К., като собственик на строежа, не е представил строителни книжа за сградата.

Констативният акт е подписан от жалбоподателя К..*** е постъпило възражение от Г. и С.К. против установеното с КА. Във възражението е посочено, че проверяваната сграда съществува от преди 1979 г., категоризирана е като туристически обект за настаняване от Община Троян, поради което е била проверявана през предходните години и никога не е имало констатирана незаконност.

След уведомяване и на съпругата на К., като съсобственик по силата на СИО на процесния имот, на 15.10.2020 г. е направена нова проверка в имота в тяхно присъствие. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 16/15.10.2020 г. При тази проверка е установено, че в западната част на имота по предходния кадастрален и сега действащ регулационен план от 1977 г. е нанесена двуетажна паянтова стопанска постройка с квадратура 34 кв.м. В КККР на с. Бели Осъм одобрен през 2009 г. същата сграда е нанесена като двуетажна жилищна сграда с площ 34 кв.м. А към момента на проверката на място е установено съществуването на двуетажна жилищна сграда в площ от 67 кв.м. В КА №16 / 15.10.2020 г. е описано, че на съществуващата върху каменната зидария на първи етаж дървена конструкция е извършен пълнеж от тухли. Таванската конструкция на цялата сграда е дървен гредоред, с покрив от керемиди. Посочено е, че изградената пристройка в едно със съществуващата двуетажна жилищна сграда са обособени за жилищни нужди. По данни от собственика на сградата, служителят на Община Троян е стигнал до извод, че строителството е извършено през 2010 г. Констативният акт е подписан от жалбоподателите.

Против КА № 16/ 15.10.2020 г. е подадено възражение от жалбоподателите. В него отново се твърди, че жилищната сграда е придобита от жалбоподателите, а не построена от тях, нанесена е и в регулационния план и в КККР на с.Бели Осъм.

На 16.12.2020 г. е издадена Заповед № 1645 от и.д. кмет на Община Троян въз основа на заповед № 1573/30.11.2020 г. Със заповедта е наредено премахване на незаконен строеж: „Преустройство на съществуваща двуетажна стопанска сграда и пристройка към нея за жилищни нужди" - V категория, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 03486.108.78 по кадастралната карта на с. Бели Осъм, общ. Троян, собственост на жалбоподателите.

Заповедта е издадена от и.д. кмет на община, който е материално компетентния орган съгласно представената по делото заповед, местонахождението на имота и разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и изложеното от вещите лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда.

          Заповедта е валидна – издадена от материално компетентен орган и с възможен предмет.

          При преценката за законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:

          По делото са събрани писмени доказателства, приети са изготвени експертизи по допуснатите по делото две съдебно-технически експертизи и са изслушани свидетелски показания.

От данните по делото – писмени доказателства, съдържащи се в представената административна преписка, заключения на вещи лица и разпит на свидетели, се установи, че процесният строеж е извършен в съществуваща сграда, която е била отразена в регулационния план на с.Бели Осъм като „2пс“ – „двуетажна паянтова стопанска“ сграда (лист 52, 182 и 183). В КККР през 2009 г. сградата е отразена вече като двуетажна жилищна сграда, а към 15.10.2020 г. е отразена като двуетажна жилищна сграда, но с друга площ (лист 53, 54, 87 и 189). Изменението на КККР относно площта на процесната сграда е от 04.09.2018 г. (лист 189). В КР за процесната сграда № 03486.108.78.1, жилищна сграда – еднофамилна, 2 ет., е посочен като собственик Г.Р.К., но няма посочен документ за собственост (лист 189).

За другите две сгради в имота, представляващи селскостопански сгради с площи от 58 кв.м. и 17 кв.м., в КККР е посочен документ за собственост Н.А. №178 т.8 д.1702/27.05.2005 г. (лист 191 и 192). Което съответства на данните по Н.А. № 45 т.9 д. 1830/09.09.2004 г. на СВ гр.Троян (лист 91), който удостоверява правото на собственост на лицата, продали процесния имот на К. през 2005 г., върху поземлен имот и две стопански сгради. В нотариалния акт от 2005 г. също са посочени само две сгради като предмет на продажба, очевидно двете стопански сгради по нотариалния акт от 2004 г.

Т.е. няма доказателства К. да е придобил през 2005 г. собственост върху съществуваща двуетажна жилищна сграда в имота.

Пред административния орган на 21.12.2020 г. е представена писмена декларация с нотариално заверен подпис от К.М.С., продавач по нотариален акт № 178 т. 8 д. 1702/2005 г. от 27.05.2005 г., която декларира, че през 2005 г. заедно с баща си и леля си са подали на жалбоподателя К. съществуваща жилищна сграда с идентификатор 03486.108.78.1 в с.Бели Осъм, което противоречи на представения по делото нотариален акт от 2004 г., съгласно който С. е била съсобственик на поземлен имот с построени в него две стопански сгради (лист 91), които две сгради са продадени през 2005 г. на К. (лист 92 и 93). Няма доказателства С. да е притежавала и да е продавала друга сграда в имота на К. през 2005 г., която да е двуетажна жилищна сграда.

На 01.02.2021 г. пред Община Троян са представени два броя декларации с нотариално заверени подписи, в които Б.Д.(син на Д.М.Д., продавачка по н.а. № 178 т.8 д.1702/2005 г. лист 184 и 187) и И.М.(собственик на съседен поземлен имот) декларират, че в процесния недвижим имот към 2005 г. са съществували само две стопански сгради, но не и жилищна сграда. Изявленията в тези две декларации съответстват на данните по регулационния план от 1977 г. и нотариалните актове от 2004 г. и 2005 г.

Представен е нотариалният акт за собственост на Д.М.Д., М.Г.С.и К.М.С. от 2004 г. (лист 91), от който е видно, че същите са притежавали поземлен имот с №78 в кв. 108 по плана на с.Бели Осъм с две стопански сгради, не и двуетажна жилищна сграда в имота.

През 2005 г. същите лица са продали на Г.К. недвижимия имот с №78 в кв. 108 по плана на с.Бели Осъм, ведно със същите находящи се в него две сгради. Отново не е налице посочена трета жилищна сграда.

В КККР одобрена през 2009 г. освен двете стопански сгради с № 03486.108.78.2, площ от 58 кв.м., и № 03486.108.78.3, площ от 17 кв.м.  по нотариалния акт от 2005 г., е отразена и жилищна еднофамилна сграда, 2 ет., с площ от 34 кв.м. и с № 03486.108.78.1, за която сграда през 2018 г. е вписано изменение на КККР и е посочена вече площ от 67 кв. м. (лист 160 и 189), но без посочен документ за собственост. 

От заключенията на вещите лица се установява, че процесният строеж не е изцяло новоизграден. Вещите лица сочат, че първият етаж от сградата е изпълнен със стара каменна зидария, не са установили пристрояване на първия етаж на Г-образната сграда. Безспорно са установени изцяло нова конструкция на покрива и запълване с тухли на дървена конструкция на втория етаж на сградата в частта по т. А, В, С и D, но не и изцяло изградена пристройка на сградата. Вещото лице по втората назначена експертиза при разпита пред съда посочва, че частта от сградата, в която е изпълнено запълване с тухли на дървена конструкция на втория етаж, вероятно е представлявала стопанска сграда, навес с покрив, а такива постройки, без три стени, не са били отразявани в кадастъра преди одобряването на КККР по ЗКИР. 

Представените доказателства сочат на извода, че в периода между 2005 г. и 2009 г. в процесния недвижим имот освен съществуващите две стопански сгради, притежавани по силата на нотариален акт от 2004 г. (лист 91) от Д.М.Д., М.Г.С.и К.М.С., продадени през 2005 г. на Г.Р.К., е преустроена в жилищна и съществуваща сграда, вероятно навес без оградни стени, при което съществуващият навес е бил затворен с три стени със запълване с тухли на дървената конструкция върху стари каменни зидове и изграждане на нов гредоред и нов покрив.

За пръв път данни за съществуване на жилищна сграда в имота се появяват при одобряването на КККР на с.Бели Осъм през 2009 г. Нито в регулационния план от 1977 г., нито в нотариалния акт от 2004 г., нито в нотариалния акт от 2005 г. е посочена като съществуваща двуетажна жилищна сграда в имота.

Въпреки, че представените след издаване на процесната заповед писмени доказателства пред административния орган – декларации и нотариални актове от 2004 г. и 2005 г. не са част от административната преписка и не са могли да бъдат взети предвид от него при издаване на заповедта за премахване на строежа, все пак налице са били достатъчно безспорни доказателства, че процесната жилищна сграда не е съществувала в този вид и с това предназначение преди 2005 г. и не е придобивана собственост върху жилищна сграда от жалбоподателите при покупката на имота през 2005 г., тъй като продавачите не са притежавали такава в процесния имот, а само две стопански сгради, видно от нотариалния им акт.

Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че безспорно е извършено преустройство на сграда в имота, изградени са стени върху съществуващ първи етаж изпълнен с каменна зирадия, като е запълнена с тухли съществуваща дървена конструкция и е изградена нова покривна конструкция и нов покрив на цялата сграда, при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения, които водят до незаконосъобразността ѝ.

Още преди издаването на заповедта са били налице доказателства, от които по безспорен начин се е установявало, че не цялата сграда представлява нов строеж, извършен без строителни книжа.

Вещите лица категорично са установили, че първият етаж на сградата е изпълнен с каменна зидария, изградена преди 1977 г.

Поземленият имот е вътрешен, без лице към улица, за него няма отреден самостоятелен парцел по регулационния план и голяма част от него попада в УПИ VІ „За озеленяване“, а други части са придаваеми места към съседни УПИ, като процесната сграда е в придаваемо място към УПИ ІV-73, 74. 

Така изграден, без строителни книжа и очевидно в периода 2005 – 2009 г. и 2018 г., и с това предназначение „жилищна сграда“, строежът безспорно не е допустим или търпим по действащите разпоредби.

Но от заключенията на вещите лица се установява, че вероятно преди преустройството строежът е представлявал навес без три оградни стени, като първият етаж е бил изпълнен с каменна зидария, съществуваща и в момента. Тези обстоятелства са установени и при извършените проверки от Община Троян - запълване с тухли на дървена носеща конструкция над съществуваща каменна зидария, таванска конструкция от дървен гредоред  и нов четирискатен покрив с керемиди.

Вещите лица не са установили пристрояване, т.е. изграждане от основи на нова сграда или част от сграда до съществуваща такава.

Но в заповедта строежът, който е наредено да се премахне, е описан като „Преустройство на съществуваща двуетажна стопанска сграда и пристройка към нея за жилищни нужди". От начина, по който е описан строежът, подлежащ на премахване, се прави извод, че на премахване подлежи изцяло сграда и пристройка към нея. Но по делото, а и пред административния орган, не са налице доказателства за извършено пристрояване на съществуваща сграда. Освен това са събрани доказателства, че изцяло ново строителство са само таванската конструкция и новият покрив, както и запълването на дървена конструкция с тухли върху съществуващи каменни зидове на първия етаж. Т.е. не е налице пристрояване на съществуваща стопанска сграда, а извършените без строителни книжа и разрешение части от строеж са били идентифицирани още в административното производство - ново строителство са дървена таванска конструкция и нов покрив, както и запълване с тухли на съществуваща дървена конструкция върху съществуващи каменни зидове на първия етаж.

Съгласно чл. 137, ал. 1 т. 5, б. „в“ и б.“г“ от ЗУТ строеж представлява и реконструкцията, преустройството и основния ремонт на строеж от допълващото застрояване. Т.е. и реконструкцията на покрив, и основният ремонт, и преустройството на сграда, представляват строеж и на собствено основание за извършването им са необходими строителни книжа.

Но така, както е описан строежът в заповедта, премахването се отнася до цялата сграда, въпреки че проверяващите служители са установили точно обема и обхвата на реконструкцията, основния ремонт и преустройството.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2, пр.второ от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без разрешение за строеж.

Законът разграничава изрично случаите, когато целият строеж е незаконен, и когато само част от него е незаконна.

При незаконна част от строеж, на премахване подлежи само незаконната част от строежа /арг. от чл. 225а, ал.1, пр.последно от ЗУТ/, която следва да е ясно описана и посочена в заповедта.

 В случая административният орган е направил извод за незаконност  на целия строеж и е разпоредил премахване на целия строеж, без да направи разграничение между строежа, извършен преди 1977 г., и този, извършен между 2005 г. и 2018 г. Освен това не е налице доказано пристрояване на стопанска сграда („така изградената пристройка“ лист 11), което е наредено да се премахне.

Действително по делото са налице данни, че жилищната сграда се появява за пръв път в КК одобрена през 2009 г. заедно с двете други стопански сгради. Не са налице документи за придобита собственост от К. или съпругата му върху жилищна сграда или върху трета стопанска сграда в имота след 2005 г. извън посочените две сгради в нотариалните актове от 2004 г. и 2005 г., но същата, по силата на чл. 92 от ЗС, следва да се счита за собственост на жалбоподателите, доколкото не е установено друго по делото.

Безспорно е установено, че на място съществуват старите каменни зидове на първия етаж и старата дървена конструкция на втория етаж, а в предходната кадастрална карта и в регулационния план от 1977 г. на това място е била отразена съществуваща двуетажна паянтова стопанска сграда, която в този ѝ вид и предназначение не е подлежала на премахване.

С оглед доказателствата по делото, съдът счита, че изводът на административния орган за премахване изцяло на процесната сграда и пристройка към нея е неправилен и незаконосъобразен.

Предходната сграда, вероятно навес, като съществуваща постройка изградена преди 1977 г., е попадала в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ, видно от заключението по втората допусната експертиза и от изложеното при разпита в открито съдебно заседание на 01.04.2022 г. от вещото лице, което е представило заключение по втората допусната експертиза, но не и извършеното преустройство – нова таванска конструкция, нов покрив и попълване с тухли на дървената конструкция на втория етаж.

В заповедта не са изложени мотиви защо, при наличие на данни за съществуваща към 1977 г. двуетажна паянтова стопанска сграда на мястото на процесния строеж, първият етаж на който очевидно реално представляват запазените стари каменни зидове на старата сграда, а вторият етаж е попълнената с тухли стара дървена конструкция на тази сграда, отразена в РП през 1977 г., без доказателства за пристрояване, административният орган е приел, че на премахване подлежи общо преустроената жилищна сграда и пристройка към нея, а не само изградените нова таванска конструкция и покрив на сградата, и безспорно новите иззидани тухлени стени, попълващи съществуващата дървена конструкция на втория етаж и евентуално други новоизградени части от строежа. При издаване на заповед за премахване на незаконна част от строеж следва ясно да се опише подлежащата на премахване част, за да не се засегнат незаконосъобразно и прекомерно правата на задължените лица.

С оглед изложеното съдът счита, че заповедта е издадена в противоречие с материалните норми и не е мотивирана, поради което следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган със задължение при новото произнасяне да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

По делото е направено искане за присъждане на деловодни разноски от страна на жалбоподателя. При този изход от делото претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 3620 лв. включващи депозит за вещи лица, държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав, на осн. чл.173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ Заповед № 1645/16.12.2020 г. на Кмет на Община Троян, с която на Г.Р.К. и С.С.К. е наредено да премахнат незаконен строеж: „Преустройство на съществуваща двуетажна стопанска сграда и пристройка към нея за жилищни нужди" - V категория, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 03486.108.78 по кадастралната карта на с. Бели Осъм, общ. Троян, определен е срок за доброволно изпълнение, като, при неспазване на срока за доброволно изпълнение, е разпоредено да се извърши принудително премахване на незаконният строеж от Община Троян, за сметка на Г.Р.К. и С.С.К., съгласно чл. 225 а, ал. 3 от ЗУТ.

          ВРЪЩА преписката на кмета на Община Троян за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона.

          ОСЪЖДА Община Троян да заплати на С.С.К. ЕГН ********** и Г.Р.К. ЕГН ********** ***, сумата от 3620 лв. /три хиляди шестстотин и двадесет лв./, представляващи деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС- Ловеч пред ВАС на РБ.

          Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: