№ 1179
гр. Русе, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520105744 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по обективно съединени исковес правна
квалификация по чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за осъждане на ответника да
заплати неизплатено трудово възнаграждение и мораторна лихва върху всяка
една главница по чл.86 от ЗЗД, както и иск по 221, ал.1 от КТ за осъждане да
заплати обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие.
Ищцата А. В. И. от гр.Русе твърди, че се е намирала в трудови
правоотношения с ответното дружество „**************“ ЕООД на
основание сключен трудов договор № ************ год., като е заемала
длъжността „Шлайфист“. Твърди, че съгласно сключения трудов договор
работното й време било 8 часа, а договореното брутно трудово
възнаграждение в размер на 2191 лв., съгласно трудовия договор. Твърди, че
работодателят не й заплащал заплата от м. юни 2024 г. Заявява, че със 3аповед
№ ************** от 02.09.2024 г. трудовия договор бил прекратен. Твърди,
че отправила нотариална покана до работодателя си да й заплати трудовото
възнаграждение за три месеца – от м. юни до м. август 2024 г., като по нейни
изчисления същото възлиза в общ размер от 6573 лева брутно трудово
1
възнаграждение. Заявява, че до настоящия момент ответното дружество не й е
изплатило дължимите трудови възнаграждения. Ищцата твърди, че
работодателят й дължи и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едно
брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на 2191
лева. Заявява, че неизплатен бил
Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди
„**************“ ЕООД, представлявано от С.И.С. да й заплати нетни
заплати за юни 2024 год.- 1700,14 лева , за м.юли 2024 год. - 1700,14 лева и за
м.август 2024 год.- 1700,14 лева или общо 5 100, 42 лв. нетно трудово
възнаграждение - лихва за забава в размер на 50 лв.: 20 лв. от 30.07.2024 г. до
дата на завеждане на исковата претенция, 20 лв. от 30.08.2024 г. до дата на
завеждане на исковата претенция и 10 лв. от 30.09.2024 г. до дата на завеждане
на исковата претенция; обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ вр. чл.327, ал.1 т.2
от КТ за сумата от 2191 лв., представляваща една брутна работна заплата,
ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждането на иска до
окончателно изплащане на исковата сума. Претендира деловодни разноски.
В срока за отговор ответника не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Г. М. – АК-Русе.
Поддържа исковата молба. Прави изменение на иска за законна лихва, като
същият да се счита за предявен за сумата от 85,61 лева. Претендира разноски.
Ответното дружество, редовно призовано за съдебното заседание не се
представлява и не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения трудов договор № № ************ г. е, че
първоначално ищцата е започнала да работи при ответното дружество,
считано от 16.11.2023г. на длъжността „шлайфист“ със срок на изпитване от
шест месеца на основание чл.67 вр. чл.70 от КТ. В договора било уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2191 лева. В трудовия
договор било уговорено и допълнителнж трудовж възнаграждение за
придобит стаж при настоящия работодател 0.6%. Договорено е, че работното
време е осем часа. Възнаграждението се изплаща до 30-то число на следващия
месец.
Видно от приложената Заповед № ************** от 02.09.2024 г. на
2
изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 327, ал.1,
т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от
02.09.2024г. поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение. В
заповедта било посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата е за месеците
юни 2024г, юли 2024г и август 2024 г., което не било изплатено и към дата
11.10.2024 г. Според експерта брутният размер на трудовото възнаграждение
на ищцата А. В. И. за месеците юни, юли и август 2024 г. е в размер на 6573,00
лв. – три месеца по 2191,00 лв. Нетният размер на трудовото възнаграждение
за тези три месеца възлиза в размер на 5100,51 лв. – три месеца по 1700,17 лв.
Лихвата за забава за просрочените трудови възнаграждения от деня, следващ
падежа на всяко едно от тях до завеждане на исковата претенция на 14.
10.2024г е в общ размер на 85,61 лева. Тази сума е формирана от лихвата за
забава върху нетното възнаграждението за м. юни 2024 г. за периода от
01.08.2024 г до 14.10.2024 г. и е в размер на 48,28 лева, за м. юли 2024 г. за
периода от 01.09.2024 г. до 14.10.2024 г. и е в размер на 28,32 лева и за м.
август 2024 г. за периода от 01.10.2024 г. до 14.10.2024 г. и е в размер на 9,01
лева.
При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за
заплащане на трудово възнаграждение, е основателен и доказан. Съгласно
нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното
трудово възнаграждение за положения труд. В настоящия случай между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода от
месеците от април 2024 г. до 02.09.2024г., включително. Трудовото
правоотношение с ответното дружество е прекратено със Заповед №
**************/02.09.2024 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовия договор на
ищцата е станал безсрочен. По силата на сключения между страните трудов
договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу
насрещното корелативно задължение на работодателя-ответник да заплаща
3
уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано
с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. За основателността на иска в тежест на
ищцата бе да докаже, че през процесния период е престирала работна сила по
трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните
факти, да докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово
възнаграждение. Съдът счита, че въз основа на събраните доказателства
безспорно се установява, че ищцата е престирала труд в процесния период и в
претендирания размер. Вещото лице е посочило, че последното изплатено
трудово възнаграждение в периода от 01.07.2024 до 11. 10.2024 г. е за месец
май 2024 г. в размер на 1700,17 лв. Изплащането му не е в сроковете
договорени в трудовия договор, т.е. до 30.06.2024 г. Следователно ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на престирания от ищцата труд,
поради което искът се явява основателен. От друга страна, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не доказа, че е заплатил трудовото възнаграждение
на ищеца за претендирания период – за месеците юни, юли и август 2024 г.,
общо в размер на 5100,51 лв. – нетно трудово възнаграждение – три месеца по
1700,17 лв. С оглед на това искът се явява и доказан. Искът е предявен в
размер на 5100,42 лева, поради което следва да се уважи до тази сума.
По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Работодателят е длъжен да заплаща трудовите възнаграждения на
работниците и служителите си помесечно. Съгласно трудовия договор на
ищцата с ответното дружество, възнаграждението се изплаща до 30-то число
на следващия месец (т.6 от договора). След тази дата работодателят е в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно заключението на
вещото лице дължимата лихва на неизплатените възнагражения е в общ
размер на 85,61 лева. С оглед основателността на главните искове основателни
се явяват и акцесорните такива по чл. 86 ЗЗД, като в случая същите следва да
се уважат в размера им по заключението на вещото лице.
Предявеният иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ е основателен и
доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
4
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово възнаграждение. Между страните не се спори, че трудовото им
правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, при което за
ищцата е възникнало правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Видно от
приетата по делото експертиза дължимото и неизплатено на ищеца
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 2 191,00 лв. – брутно трудово
възнаграждение. Ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не
доказа да е изплатило тази сума на ищцата, поради което предявения иск за
заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна сумата 500 лева, представляваща направените
разноски по делото за адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Русе дължимата ДТ върху уважените размери на
исковете, както следва: за иска по чл.128, т.2 вр. чл. 242 от КТ – в размер на
204,02 лв., за иска по чл. 222, ал. 1 от КТ – в размер на 87,64 лв., за иска по чл.
86 от ЗЗД – 50 лв., общо в размер на 341,66 лева, както и сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**************“ ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „***************,
представлявано от С.И.С. - управител да заплати на А. В. И. с ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ул.“************* сумата от 5100,42 лева /пет
хиляди сто четиридесет и два лева/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месеците юни, юли и август 2024 г. включително, ведно със
законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 14.10.2025 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „**************“ ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „***************,
5
представлявано от С.И.С. - управител да заплати на А. В. И. с ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ул.“************* сумата от 85,61 лева
/осемдесет и пет лева и 61 ст./, представляваща лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от датата на изискуемост
на всяко едно отделно задължение, начиная от 01.08.2024 г. до датата на
предявяване на иска – 14.10.2024 г.
ОСЪЖДА „**************“ ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „***************,
представлявано от С.И.С. - управител да заплати на А. В. И. с ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ул.“************* сумата от 2190,00 лева /две
хиляди сто и деветдесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 14.10.2025 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „**************“ ЕООД,
ЕИК **************, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул.
„***************, представлявано от С.И.С. - управител да заплати по сметка
на Районен съд Русе сумите от 341,66 лева / триста четиридесет и един лева/ за
ДТ върху уважените искове и 300 лева /триста лева/ – направени разноски по
делото за заплатено възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА „**************“ ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „***************,
представлявано от С.И.С. - управител да заплати на А. В. И. с ЕГН
**********, с адрес гр. Русе, ул.“************* направените по делото
разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, досежно
присъдените трудови възнаграждения и обезщетение за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6