№ 1886
гр. В., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Г. Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110106267 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена от ищеца П. В. С.
ЕГН:********** и от ищеца Х. В. Д. ЕГН ********** срещу ответника Л. А. К. ЕГН
**********, положителна установителна искова претенция с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК , както следва:
І/ за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а
именно:
- 1/4 /една четвърта/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по
КККР , одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителният Директор на АГКК, с
адрес на имота в гр. В., община В., район А., с.о „П.“, с площ от *** кв.м., с трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10м., при граници: ПИ *** ДИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** ,ПИ *** и ПИ ***, на
основание наследяване.
Моли се, при уважаване на иска, да бъде отменен нотариален акт под №**. том * , рег.
№****/****г. по описа на Нотариус С. К. с peг. №*** с район на действие PC-В., вписан под
№***, том ***, дело №.../****г. на Служба Вписвания- гр. В..
Исковите претенции се основават на следните фактически твърдения, изложени в
исковата молба и в уточнителна молба от 05.06.2023г.: Излага се, че Притежаваните от
ищците идеални части от поземления имот, те са наследили от своя баща В. Д., б.ж. на гр. В.
, който е внук на прабаба им С.П. С., б.ж. на гр. В.. За този имот, ищците сочат, че има
съставен нотариален акт за собственост с №***,том ***/***r., с обща площ на парцела от
1
5400 кв.м /в стари реални граници/ на името на С.П. С.. Сочат, че по инициатива на един от
наследниците на прабаба им, по подадена преписка с №50007 от 1991г., земята е
възстановена на наследниците на С.П. С., с Решение с №574 /07.12.1998г. на Поземлена
Комисия при Община гр. В., по реда на чл.14, ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ. По отпадналия вече проекто
-регулационен план, на терена са били отредени отделни парцели, съответно №***,№***,
№*** и №***. След влизането в сила на новия регулационен план за новообразувани имоти
на м.“П.“, землище кв. Г., община В., процесният ПИ с идентификатор ***, се сочи, че е
записан като собственост на А.С.С., който няма наследствена връзка със С.П. С..
Сочи се от ищците, че ответницата неоснователно се е сдобила с нотариален акт за
собственост на описания ПИ по обстоятелствена проверка, по реда на чл.587 ал.2 от ГПК,
обективиран в нотариален акт под №**, том * , рег.№****/****г. по описа на нотариус С. К.
с pг. №***, с район на действие PC-В., вписан под №***, том ***, дело №*** ./****г. на
Служба Вписвания- гр. В.. се от ищците, че ответницата не е могла да стане собственик на
процесния имот, след като е признато правото на собственост на всички наследници върху
имота. Излага се от ищците, че ответницата по никакъв начин не е демонстрирала спрямо
ищците и останалите наследници, че владее имота само и единствено за себе си. Ищците се
противопоставят, че ответницата позовавайки се на давностно владение е придобила на
правно основание собствеността върху имота. Сочат, че фактическият състав на владението
включва както обективен, така и субективен фактор, а именно намеР.ето да се свои,
съгл.чл.68, ал.1 от ЗС. При липсата на субективния фактор и липсата на демонстрация на
владение спрямо ищците, стигат до извода, че ответницата е осъществявала владение на
своята собствена идеална част от парцела и се е явявала държател на техните общо 1/4
ид.части, както и на идеалните части на останалите наследници.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Л.
А. К. ЕГН **********. С отговора се оспорват твърденията на ищците, че са собственици,
както и че владеят процесния имот. Оспорва се от ответната страна наличието на правен
интерес за предявената искова претенция. С отговора си, ответната страна навежда
възражение, че процесния имот се притежава и се владее необезпокоявано именно от
ответницата, а преди това и от нейните родители С. С. С. и съпруга й А.С.С., до смъртта на
същите.
По отношение на твърдението в исковата молба, че А.С.С. е нямал наследствена връзка със
С.П. С. и затова е нямало основание той да е вписан в разписния лист на плана, съответно и
не е могло ответницата да е станала собственик на имота, се навеждат следните възражения:
Недвижимият имот с кадастрален идентификатор № *** по КК и КР на гр. В., одобР. със
Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота,
гр. В., район „А.", с.о. П., с площ от *** кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при граници:
поземлени имоти с идентификатор №№: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, съобразно КП на
м."П." попада в кадастрален район *** по ПНИ на с.о. „П." и представлява част от имот с
пл.№ *** по КП на землището на Г. от 1960г., като е записан със собственик А.С.С. в
2
разписен лист по проекта за дворищните регулации на кварталите към Община В., район А..
От описаният в решението на ПК - В. поземлен имот № ***, с площ от 5615 кв.м. в стари
граници, са образувани имоти, както следва:
-ПИ № *** с площ от 1253 кв.м. и записан на наследниците на С.П. С.;
-ПИ № *** с площ от 1167 кв.м. и записан на Н.С.Н..
В регистъра към ПНИ е видно, че Н.С.Н. притежава имота с нотариален акт от 1966 година -
титулът за собственост на общия праводател;
-ПИ № *** с площ от *** кв.м. и записан на А.С.С.;
-ПИ № *** с площ от 1382 кв.м. (включена площ от стария имот) и записан на Ц.Б.В., Д.Г.Г.
и С.К..
Сочи се, че със Заповед № РД -1-7706/412/25.11.2003г. на Зам. Областния управител на
област с административен център В., упълномощен със заповед за заместване на областния
управител РД № 1-7706/387/03.11.2003г., е одобрен ПНИ на местност „П.", землище Г.,
община В..
С. С. С. е дъщеря на наследодателката С.П. С., в полза на която и съгласно Решение № 574
от 07.12.1998г. на Поземлена комисия - В. е било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 5,400 дка, шеста
категория, находяща се в терен по параграф 4 на Г., местност „Ж.Б.".
А.С.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починал на 27.01.1993г., съгласно акт за смърт №
273/28.01.1993г. на длъжностно лице при Община В., район А., се сочи, че е бил съпруг на С.
С. С., ЕГН **********, починала на 07.05.2003г.
С. С. С. и съпругът й А.С.С. са родителите на ответницата Л. А..
При изложеното, ответната страна сочи, че възражението в исковата молба за липса на
връзка на собственика по разписния лист с наследодателя на ищците по Решението на
Поземлената комисия от 07.12.1998 година, е несъстоятелно.
Излага се с отговора от ответната страна Л. А. К., че след възстановяването на имота на
общият наследодател С.П. С., децата й са си разпределили между себе си в реално ползване
възстановения с решението на ПК - В. имот № ***, с площ от 5615 кв.м., между четиримата
наследници, като имот № *** е бил предоставен в полза на семейството на дъщерята на
наследодателката С.П. С. - С. С. и съпругът й А.С., които са завладяли имота в тези му
граници най-късно от датата на възстановяването му през 1998 година, а реално - още
докато наследодателят им е била жива.
Като доказателство за реалното поделяне на имота се сочи нотариален акт № ***, том *,
дело **** от 01.04.2016 година на Сл. Вписвания - В., по силата на който другият наследник
Ю.Г.С. се легитимира като собственик на ПИ *** по КК на гр. В.. Сочи се, че наследниците -
деца на С. С., са били съгласни и никога не са оспорвали собствеността на ответницата Л. К.
и върху процесния имот.
3
Твърди се, че в продължилото повече от 30/тридесет/ години владение от страна на
родителите на ответницата, както и на ответницата и съпругът й, по отношение на
процесният имот, ищците никога не са посещавали съшия, не са полагали грижи за
поддръжката и почистването му, не са събирали плодовете от него. Сочи се, че давностното
владение от С. С. С. и съпругът й А.С.С., е било осъществявано непосредствено от тях през
периода от смъртта на С.П. С. през 1983 година и е продължило до смъртта на А.С.С. на
27.01.1993 година, като това давностно владение е продължило от съпругата му С. С. до
нейната смърт на 07.05.2003 година, след което имотът е продължил да се владее от
ответницата Л. К. и понастоящем, като към владението на наследодателите на ответницата
се присъединява и добросъвестното давностно владение на нейните родители.
В отговора си по чл.131 ГПК на исковата претенция, ответницата Л. А. К., навежда
възражение за изтекла в нейна полза към датата на исковата молба и съответно към датата
на съставянето на оспоР.я й титул за собственост, 10-годишна придобивна давност, в
резултат на продължило повече от 10 години необезпокоявано и непрекъснато владение на
имота, на основание чл.79, ал.2 от ЗС. Горното се сочи, че обосновава и доказва причината,
поради която праводателят на ответницата и нейн баща А.С.С., е вписан в разписния лист на
ДРК за собственик на имота още към.
С оглед на гореизложеното ответната страна Л. А. К. твърди, че владението на ПИ № *** е
било явно, необезпокоявано, непрекъснато и известно на останалите наследници на С.П. С.,
включително на ищците, като никой от тях не го е оспорвал. Сочи, че повече от 30 /тридесет/
години ищците са били дезинтересирали от имота, не са посещавали същия и не са
участвали по никакъв начин в неговото поддържане, а напротив ищцата и нейните
праводатели са манифестирали правото си на собственост върху него. Посочено е, че в
решението на ПК - В. не са описани граници на имота, защото то е постановено на
основание чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ, като са описани само площта и местността, в която са се
намирали земеделските земи - раздадени на ползватели или останали държавни/общински/.
В случаите, при които претендираните по земеделската реституция земи се намират в
територии по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, право на собственост само се признава, но реалното
възстановяване се извършава при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници
се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ. Със заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява, респективно
придобива правото на собственост върху вече индивидуализиран и конкретизиран имот от
ПНИ, като собственик на имота се явява вписаният в регистъра към ПНИ.
Представена от ответницата Л. А. К. е справка от СГКК, видно от която още през 1997г. ПИ
с идентификатор № *** по КККР, одобР. със Заповед № 300-100/26.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, е бил записан на името на праводателя и баща на
ответницата - А.С.С.. Ответницата сочи, че е манифестирала правата си на собственост
върху имота, включително върху процесната 1/4 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор №***, включително и по отношение на ищците, като е извършила следните
действия, с които е отрекла права на други лица върху имота и манифестирала изключителни
4
права на собственост, а именно: Ответницата е декларирала в Община В. процесния
недвижим имот и заплаща всички дължими за имота данъци и такси. Ответницата е
попълнила и е отразила собствеността си в КК и КР на гр. В., за което представя скици изх.
№№ 17316 от 01.07.2009 година и №17315 от 01.07.2009 година на СГКК - В..
Праводателите на ответницата са закупили колове и мрежа и са заградили имота. Всяка
година, след смъртта на родителите си, Л. А. лично и чрез наети от нея лица, е извършвала
почистване на имота от затревяването и залесяването им. Тази грижа за имота се полага и
понастоящем от ответницата, като никой не е нарушавал владението върху имота, нито
друго лице е извършвало каквито и да е дейности в него.
При изложеното се настоява, че предявеният от ищците положителен установителен иск и
иск за отмяна на нотариалния акт за собственост на ответницата, са неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е Решение №574 от 07.12.1998г. на Поземлена комисия – гр. В.,
видно от което е признато на основание 18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ право на
собственост на наследниците на С.П. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху нива от 5,400дка, 6-та категория, находяща се в терен по § 4 на Г. и
местността Ж.Б..
Представено удостовеР.е за наследници с изх.№ АУ097726АС от 30.09.2022г. на Община В.,
5 р-н А., удостоверява че С.П. С. ЕГН **********, вдовица, починала на 15.05.1983г.,
съгласно Акт за смърт №****/**.**.****г., съставен в гр. В., е оставила следните
наследници/
1.дъщеря П. С. Д., поч. на 21.06.1982г. и оставила за свои наседници:
-съпруг В. Х.в Д., поч. на 16.03.2002г.
-и две деца - ищците П. В. С. и Х. В. Д./внуци на починалата С./.
2.син Н.С.Н., поч. на 30.07.2003г., оставил за свои наследници съпруга Р.Г. Н., дъщеря С. Н.
С. и син С.Н.С..
3.дъщеря С. С. С., поч. на 07.05.2003г. и оставила своя наследник една дъщеря:
-ответницата Л. А. К..
4.дъщеря М. С. С., поч. на 25.08.1985г. и оставила за сои наследници съпруг Г.П.С., поч. на
10.10.1990г., както и две дъщери – Е.Г.Н. и Ю.Г.С..
Представен нот.акт №**, том *, рег.№ ****, д.**/****г. удостоверява, че на 25.05.****г., на
основание обстоятелствена проверка Л. А. К. ЕГН **********, е призната за собственик на
ПИ с идент.№ *** по КККР, одобР. със Заповед №РД-18-73 от 23.06.2008г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. В., общ.В., обл.В., р-н А., п.к.9000, СО П., с площ ***кв.м.,
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10м., при гланици: ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№
***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ведно с всички подобР.я,
5
трайни насаждения и приращения.
В пода на производството са проведени и приети заключение по СТЕ, както и заключение
по допълнителна СТЕ, изготвени от вещото лице инж.Р. И. П..
По искане на страните са събрани и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявената искова претенция:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните
е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на
защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното
субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с
внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в
обстоятелствената част на иска твърдения, че ищците са собственици на процесния
недвижим имот, на основание наследяване, настоящият състав приема, че за същите
съществува правен интерес от избраната форма на защита.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. , постановено по по тълк. дело № 8 /
2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК са изброени следните примерни хипотези, в
които установителният иск за собственост и други вещни права би бил допустим при
възможност за предявяване на осъдителен иск: – предявяването на установителен иск срещу
лице, което владее чужд имот би довело до спиране, а уважаването на иска – до прекъсване
на течащата в полза на същото лице придобивна давност. Независимо, че ответникът няма
да бъде осъден да върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването
давностен срок губи правното си значение; – предявяване на установителен иск от
владеещия собственик, когато е налице спор с ответника за пространствените предели на
правото на собственост; – предявяване на установителен иск от съсобственик срещу
владеещите имота ответници; ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и
установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях, като може да търси
обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва
имота и поради това да го държи; – правен интерес е налице и когато съсобствениците
спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ. Принципът , че наличието на
правен интерес от търсената защита се преценява от съда във всеки конкретен случай въз
основа на твърденията на ищеца допуска предявяването на установителен иск за
собственост и други вещни права и в други случаи, когато ищецът има възможност да
предяви осъдителен иск за защита на същото право.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че наличието на спор с ответника
за пространствените предели на правото на собственост обосновава правния интерес от
избраната форма на искова защита.
Ето защо, настоящият състав приема, че предявените искове са релевирани при наличието
на правен интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално
6
легитимирана страна, с оглед на което същите са допустими и следва да бъде разгледани по
същество.
По предявената искова претенция, в тежест на ищцовата страна е да установи следните
правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: наличие на правен
интерес от предявяване на исковата претенция; да установи елементите от фактическия
състав на твърдяния придобивен способ – наследяване.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и
главно доказване, наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: да докаже
наличието на противопоставимо на ищците право на собственост върху процесния
недвижим имот на годно правно основание.
Видно от удостовеР.е за наследници с изх.№ АУ097726АС от 30.09.2022г. на Община В., 5 р-
н А., С.П. С. ЕГН **********, вдовица, починала на 15.05.1983г., е оставила четирима свои
наследници – три дъщери и един син.
Ищците се явяват наследници на дъщеря й П. С. Д., поч. на 21.06.1982г., а ответницата се
явява наследник на дъщеря й С. С. С., поч. на 07.05.2003г.
Видно от Решение №574 от 07.12.1998г. на Поземлена комисия – гр. В., със същото е
признато на основание 18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ право на собственост на
наследниците на С.П. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива
от 5,400дка, 6-та категория, находяща се в терен по § 4 на Г. и местността Ж.Б..
Видно от проведена СТЕ/л.172-176/, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР,
попада в стар имот № *** с площ от 5615кв.м. в стари граници с пълната си площ от
***кв.м. Посочено е, че при проведен оглед на място, вещото лице е констатирало, че между
имоти №№ *** и *** няма ясно изразена граница. Южната граница на имот № ***
представлява масивна ограда, изградена от собствениците на разположения южно имот, а
северната ограда представлява подпорна стена на разположените северно имоти. Имот №
***, вещото лице сочи, че е изоставен и не се ползва. Посочено е, че от извършена проверка
в отдел „Земеделие“ при Община В., се констатира, че липсват данни сочещи
предоставянето на имот №*** за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отбелязано е, че
за имот № *** в Областна администрация В. няма провеждана процедура по изменение на
плана на новообразуваните имоти на СО П., одобрен със Заповед №РД-1-7706-
/387/03.11.2003г. на Обл.управител на Област с административен център В..
Допълнителна СТЕ/л.233-234/, изготвена от инж.Р. И. П., дава заключение, че за терена, в
който попада процесния имот с идентиф. №***, са налични следните планове и карти:
1. Кадастрален план на м.Ж.Б. от 1960г., съгласно който процесния имот попада в имот
№*** и представлява част от него. Имот *** е с площ 5615кв.м. В разписния лист към
плана имота е записан на С. Недев.
2. Кадастрален план на м.П., одобрен със Заповед №Р-11/1998г., в който процесния имот
7
с идентиф. №*** е с площ ***кв.м. и е записан на А.С.С..
3. План на новообразувани имоти на СО П., одобрен със Заповед №РД-1-7706 от
03.11.2003г. на Обл.управител на Област с административен център В., в който
процесния имот с идентиф. №*** е с площ ***кв.м. и е записан на А.С.С..
4. Кадастрална карта на гр. В., одобрена със Заповед №РД-18-73 от 23.06.2008г. на ИД на
АГКК, роцесния имот с идентиф. №*** е с адрес на имота в гр. В., община В., район
А., с.о „П.“, с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., при граници: ПИ
*** ДИ ******.***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** ,ПИ *** и ПИ ***, ***, с отразен
собственик Л. А. К..
Заключенията по посочените СТЕ и допълнителна СТЕ, съдът кредитира като компетентно
дадени, ясни и обосновани.
Съобразявайки Решение №574 от 07.12.1998г. на Поземлена комисия – гр. В., с което е
признато на основание 18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ право на собственост на
наследниците на С.П. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива
от 5,400дка, 6-та категория, находяща се в терен по § 4 на Г. и местността Ж.Б., както и
съобразявайки заключението по СТЕ на инж.Р. П., съгласно което ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №*** по КККР, попада в стар имот № *** с площ от 5615кв.м. в стари
граници с пълната си площ от ***кв.м., съдебният състав намира, че ищците се
легитимират като собственици на процесната ¼ идеална част от този имот, на соченото от
тях придобивно основание –наследяване.
С оглед горното, следва да се извърши преценка относно възражението на ответника Л. А.
К., че същата е владяла процесната идеална част спокойно и необезпокоявано в
продължение на 10 години, като към това владение присъединява владението на своите
родители – майка й С. С. С. и съпруга й А.С.С., осъществявано до смъртта на последните.
За доказване възражението си, че е придобила имота по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност по смисъла на чл.79 от ЗС, ответницата е ангажирала гласни
доказателства, посредством разпита на двама свидетели - П.П.С. ЕГН **********, роднина
по сватовство на отв.Л. К. и М.К.Т. ЕГН **********, без дела и родствени връзки със
страните.
Разпитан по делото свидетелят П.П.С. ЕГН **********, сочи следното: „…Познавам Л. от много години. Аз
тръгнах във владението на това място, дето е моята баба М. и нейният съпруг Г.. Значи тези места са на четири.
Л. има едно до друго, синорите ни са едно до друго нивите, лозята. Нашият имот е № ***, а на сигурно е Л. е №
***. Съседи сме и малко там роднини. Този имот е купен през 1942 г. от дядо С. и баба С.. Имотът беше 5,7 дка. и
баба С. и дядо С. имат четири деца, моята баба М., баба С., Н. и П.. Моята баба се казва М. С. С.. Ние владеем
това място на баба М.. На тези четири деца, те сами доброволно са си го разделили и всеки си гледа местото. Още
приживе баба С. раздаде на децата от тази земя по равен дял, на четири ги раздели и всеки си гледаше мястото.
Отначало не бяха оградени, но после си ги оградихме всичките.“ На въпросите на адв. В.: Бащата на Л.,
познавате ли ги и майка й? Свидетелят С.: „ Да, познавам ги. Баба С. и дядо А.. Когато ние работихме нашето
място и те идваха там и се познаваме. Дядо А. даже беше майстор, ашладисваше овошки. Той ми е давал на мен
бадеми, разговаряли сме. Докато беше той жив, той гледаше мястото и баба С. неговата жена. След това идваше
на Л. мъжът й К. се казваше и като си работим местата, като си почиваме, си пушим цигара. Познавам й на Л.
8
съпруга, те идваха тогава. По времето, когато дядо А. работеше местото той освен това насади много дръвчета –
бадеми, череши, сливи нямаше и други такива неща, защото той умееше и имаше хубаво лозе. Гледаше лозе,
ашладисваше лози правеше и аз познавам и него. След това понеже аз живея в града той е починал и след това
почна да го работи имота на Л. мъжа й, К. се казва. С него се виждахме, приказвахме си, общувахме си. На Л., те
местата аз Ви казах, че четири места бяха почти по-равно. Нашето беше 1250, на Л. сигурно и то е 1250, така е и
на Н. 1150, примерно на сина им. Това което беше… на В. Д., на П. на мъжа й, оххх когато почина П., имотът
беше във владение на техният син, В. Д.. Той не го работеше, но го продаде по времето на социализма още.“
Разпитана по делото, свидетелката М.К.Т. ЕГН **********, сочи следното: На въпросите на адв. В.: Свидетелят
Т.: „ Познавам Л., от 81-ва година. Л. има на „П.“ от едната страна има лозе с къща, а от другата страна има
дълго лозе. Дългото лозе е някъде декар и нещо, и два-три, не знам точно колко е. Ние имаме лозе там малко по-
нататък и пеша сме вървели и сме минавали и даже съм и копала. Майка и й баща й бяха живи. Имаха овошки,
една бяла череша, една червена, лешници, праскови й такива съм запомнила. То отдавна беше, но това съм
запомнила и оградено беше мястото. Този имот го стопанисваше майка й, баща й и тя. Баща й се казва А., той е
сърбин. Дошъл от С. и взема майка й, С. на 22 години. Създават дете и Л. се ражда. Нали Ви казвам от 81-ва
година.“ ………….“близко живеем и се имаме, а пък и моя свекър живееше редовно на нашето лозе. Мъжът ми
почина отдавна и много често съм ходила, хем да копая, да му нося храна, то и вода нямаше тогава. Обаче на Л.
мъжът й А. прокара вода на тяхното лозе. На въпросите на адв. В.: На С. искате да кажете. А. е на С.. Свидетелят
Т.: „Да, А. е на С.. На Л. баща й той прокара място в тяхното лозе. Да, де вода прокара точно така. Какво, казах
аз? На въпросите на адв. В.: Казахте прокара имот в тяхното лозе. Прокара водата, имате в предвид? Свидетелят
Т.: „Прокара водата, да. Нали Ви казвам, че от 81-ва година ние отидохме, свекърът ми по Постановление му
бяха дали място и от тогава нататък ходя там. Свекърът ми почина през 2002 г. Аз съм ходила редовно там от 81
г. до 2002 г. съм ходила там. После като почина мъжът ми едно известно време не съм ходила. Ходя, но синът ми
вече ходи. Синът ми имат три коли и повечето те ходят, но аз ходя да помагам. След С. и А., Л. владееше имота,
как кой? Мъжът й. Ама мъжът й почина. Имотът е заграден разбира се още от тогава. Отдавна е заграден имотът.
Аз още като съм ходила по онези времена. На въпросите на адв. В.: Знаете ли С. и А., от къде го имат този имот?
Свидетелят Т.: „Л. го има от бабата, от майката на С. го имат имота.“
На въпросите на адв. С.: Искам да разбера на това място, след като сте съседи дали сте се засичали през
последните десет години на „П.“. Свидетелят Т.: „Ама разбира се. Аз съм ходила там, да. Ходила съм и сме се
засичали. На въпросите на адв. С.: Вие като сте ходили последните десет години дали сте се зачисали,
обработвали се имотът. Това исках да разбера. На въпросите на адв. В.: Л. в тези десет години дали е
обработвала този имот? Свидетелят Т.: „Ама разбира се, че го е обработвала имота. Даже и дъщеря й от Г.
идваше, то момичето е 80-та година и то е участвало, имат кола. На въпросите на съда: Свидетелят Т.:
„Обработват имотът и се грижат за него. Цяло лято В. е тука. Всяко лято В. е тук. Това е на Л. дъщерята. Тя е по
четири- пет месеца тук. На въпросите на адв. С.: Тя е тук, въпросът е дали има условия да отиде на това мястото
да копае. Свидетелят Т.: „Сега тези близките години не знам, но по принцип знам, че те си го гледат имота. Сега
не се съм ходила.“
Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване
на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намеР.ето да се държи вещта като
своя /animus domini/.
От събраните по делото гласни доказателства не може да се формира извод, че ответницата
Л. А. К. е владяла необезпокоявано, непрекъсвано, несъмнено, явно и трайно в продължение
на 10 години процесната ¼ ид.част от имот №*** по КККР, към което владение е
присъединено и това на нейните родители. Придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост върху имоти, посредством фактическо упражняване на
съдържанието на тези права през период от време, определен в закона. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
9
владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на пет години. В
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че
ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 от Закона за собствеността
срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се
позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом те са продължили
владението. При наличие на позоваване от страна на наследниците действието
на придобивното основание – придобиване на вещното право се зачита от момента на
изтичане на законно определения срок, поради което се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя. Така при наследяването като
общо правоприемство владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на
наследството то продължава от наследниците по право. В Закона за собствеността
владението е определено като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. НамеР.ето за своене се предполага,
съгласно чл.69 от ЗС. В конкретния случай обаче съдът намира, че тази презумпция е
оборена. По делото се събраха достатъчно доказателства, от които да се направи извода, че
през периода на упражняване на фактическата власт върху целия имот, ответницата Л. К. и
нейните родители, са се явявали владелци на своята идеална част и държатели по отношение
на частите на другите наследници. Не се доказа ответницата и родителите й да са изменили
основанието на владението си по отношение на частите на ищците и да са упражнявали
фактическа власт върху целия имот като свой в срока по чл.79 от ЗС. От гласните
доказателства се изяснява, че родителите на ответницата са полагали грижи за
облагородяване на имота, вкл. чрез прекарване на вода в него, а ответницата след смъртта
им е посещавала имота и беряла реколтата от овощните дървета в него. Според показания на
свидетелите, имота към днешна дата не е ограден. Вещото лице в изготвената СТЕ
отбелязва изрично, че при огледа имота е намерен изоставен и не се ползва.
В цитираното Тълкувателно решение се приема, че съвладението продължава независимо, че
останалия в имота наследник владее своята част и държи идеалната част на другите
съсобственици. След като основанието на което е придобито владението върху чуждата
идеална част изключва намеР.ето тя да се държи като собствена, то презумпцията на чл.69 от
ЗС се счита за оборена. Тогава в тежест на претендиращия да е придобил собствеността
изключително за себе си е да докаже, че с едностранни действия е превърнал държането във
владение. Това разрешение се прилага независимо от факта, че в полза на упражняващия
фактическата власт е издаден констативен нотариален акт, с който правото на собственост е
удостоверено върху целия имот. От показанията на разпитаните по искане на отв.Л. А. К.
свидетели П.П.С. ЕГН ********** и М.К.Т. ЕГН **********, се установява само и
единствено установяването на фактическа власт върху процесния имот от страна на
майката на ответницата, още докато е била жива нейната майка – наследодателката на
страните С.П. С., а впоследствие и от самата ответница Л. К.. Така събраните гласни
доказателства обаче по никакъв начин не установяват, родителите на ответницата, както и
самата ответница, да са извършвали действия, посредством които да са манифестирали пред
10
другите съсобственици, че са престанали да държат идеалните части от процесния имот за
другите съсобственици/сънаследници/ и са започнали да ги държат за себе си с намеР.е да ги
своят, съответно да са довели тези си действия до знанието на останалите
съсобственици/сънаследници/. В този смисъл съдебният състав намира, че възражението на
ответницата, че е придобила по давностно владение процесните ¼ ид.ч. от имот с идентиф.
№*** по КККР, се явява недоказано. След като в качеството си на съсобственик е
започнала да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то ответницата се
явява държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 се
явява оборена, в каквато насока е постановеното ТР 1/2012г. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС.
При изложеното, исковата претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, основана на
твърдения за придобиване на основание наследяване и реституция, се явява основателна и
като такава подлежи на уважаване.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по т.д.№3/2012г. ОСГК, при
уважаване на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на същото това
право, издадения констативен акт следва да се отмени. Поради това и при този изход на
делото, следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №**, том
*, рег.№ ****, д.**/****г. на нотариус С. К., с рег.№ *** в НК, с р-н на действие Варненски
районен съд, с който отв.Л. А. К. ЕТН **********, е призната за собственик
по давностно владение на процесния недвижим имот, в частта му по отношение на ¼ ид.ч.
от ПИ с идент.№ *** по КККР, одобР. със Заповед №РД-18-73 от 23.06.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. В., общ.В., обл.В., р-н А., п.к.9000, СО П., с площ ***кв.м.,
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
до 10м., при гланици: ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№
***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ведно с всички подобР.я,
трайни насаждения и приращения.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане от ищцовата страна, и съгласно списък по
чл.80 от ГПК на л.235, в полза на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се
присъдят стоР.те по делото разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 844,00лв., сбор
от стоР. разноски, както следва: за д.т. 334.00лв., за СТЕ – 500.00лв., за д.т.СУ – 10.00лв.
Мотивиран от така изложените съображения
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между ищците П. В. С. ЕГН:********** и Х. В. Д. ЕГН **********, от
една страна, и ответника Л. А. К. ЕГН **********, от друга страна, че ИЩЦИТЕ СА
11
СОБСТВЕНИЦИ на основание наследяване от С.П. С. ЕГН **********, починала на
15.05.1983г., съгласно Акт за смърт №****/**.**.****г., съставен в гр. В., на 1/4 /една
четвърта/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР , одобрен
със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителният Директор на АГКК, с адрес на имота в
гр. В., община В., район А., с.о „П.“, с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., при
граници: ПИ *** ДИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** ,ПИ *** и ПИ ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том *, рег.№ ****, д.**/****г. на
нотариус С. К., с рег.№ *** в НК, с р-н на действие Варненски районен съд, в частта, в
която отв.Л. А. К. ЕТН **********, е призната за собственик по давностно владение по
отношение на ¼ ид.ч. от ПИ с идент.№ *** по КККР, одобР. със Заповед №РД-18-73 от
23.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. В., общ.В., обл.В., р-н А., п.к.9000, СО П.,
с площ ***кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м., при гланици: ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№
***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№***, ПИ с идент.№ ***, ПИ с идент.№ ***, ведно с
всички подобР.я, трайни насаждения и приращения.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л. А. К. ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул.“Г.“№**, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П. В. С. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.“А.
м.“№** и Х. В. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., В. з., ул.**-та, сумата от 844,00лв.,
представляваща общ размер на стоР. по делото разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК/л.235/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12