Решение по дело №7557/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    № 260489

гр. Пловдив 26.04.2021г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА 

                                                                                        

          при участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА , като разгледа докладваното от съдията АНД № 7557/20г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0432-000494  от 28.10.2020г. на Началника на  Първо РУ при  ОД на МВР – Пловдив,с което на  М.Х.Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание “  глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.25ал.1 от ЗДвП.

          Жалбоподателят  М.Х.  лично обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и в писмени бележки. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуалния си представител адв. В.  , която поддържа жалбата и прави същото искане.

          Въззиваемата страна –Първо РУ на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител ,като взема писмено  становище по жалбата.

          Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

          ЖАЛБАТА Е  ДОПУСТИМА -подадена е  от нарушителя и това  направено в срок,а  разгледана по съществото си е   ОСНОВАТЕЛНА.

           За да накаже жалбоподателя, наказващият орган е приел, че  М.Х. на 28.01.2020г. около 14.00ч в `Пловдив на ул.“Даме Груев пред № 26 като   лек автомобил „Мерцедес МЛ320“ с рег.№****лична собственост допуска следното нарушение: като водач на МПС предприема маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и удря паркирания товарен автомобил“Шевролет Авео“ с рег.№ ****,като допуска ПТП с мат.щети и не уведомя службите за контрол .

             АУАН е написан въз  основа на твърденията на водача на „Шевролет АВео“ и след като февруари 2020г. е извикана в Първо РУ на МВР- Пловдив от полицейски служител-М.Х. от С. Б. и същият и е казал,че има претенция спрямо нея,че е ударила другия автомобил.Тоест случката била на 28.01.2020г,М.Х. първо е извикана месец февруари , а впоследствие на 22.05.2020г е направен и протокол за ПТП и тогава е съставен и АУАН и връчен на Х.,която е депозирала и писмено възражение пред Началника на Първо РУ на МВР-Пловдив.А,през  месец октомври -на 28.10.2020г е съставено и оспорваното наказателно постановление.

             В качеството на свидетел по делото по искане на пълномощника на защитата е разпитан Н.Т. /съпруг на М.Х./.Същият твърди,че на дата на нарушението лекият им автомобил е бил на ремонт ,за което в съдебно заседание се представят доказателства.Показанията му са ясни и точни  и се кредитират от съда при постановяване на крайния съдебен акт. Кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били оспорени в нито един етап от производството от страните

Съдът намира ,че нарушението не е  доказано по безспорен и категоричен начин.И това е така ,тъй като няма свидетел очевидец на въпросното нарушение ,който да е известен по делото и въз основа на неговите възприятия да е установено,че именно лекия автомобил Мерцедес МЛ320“ с рег.№****е извършил въпросното ПТП и е водачът му е виновен за това.Ето,защо  и може по категоричен начи да се вмени във вина именно на М.Х.Х..Особено и когато се навеждат доказателства,че лекия й автомобил е бил на ремонт на посочената дата/предвид представеното по делото писмено доказателство необорено от другата страна/,както и поради липсата на двустранен протокол за ПТП към датата на деянието ,както и други доказателства в тази насока.

                Въз основа на изложеното,настоящия съд намира ,че описаното в НП деяние не е доказано по безспорен начин от административно наказващия орган ,поради което и следва да бъде отменено.

 

Не на последно място ,каквото е и възражението на пълномощника на жалбоподателя не се спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението е  от дата 28.01.2020г.нарушителят/според АНО/  е установен през месец февруари 2020г., когато Х. е извикана от Бахчевански в Първо РУ на МВР , а АУАН е съставен  на 22.05..2020 г.В този смисъл и това е друго самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.

Ето,защо и  според настоящия съд и  предвид изложеното по-горе нарушението недоказаност на нарушението и неспазване на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН  оспорваното НП следва да бъде отменено.

 

 

   По разноските:

 

          С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на  жалбоподателя за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

                                    Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0432-000494  от 28.10.2020г. на Началника на  Първо РУ при  ОД на МВР – Пловдив,с което на  М.Х.Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание “  глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.25ал.1 от ЗДвП.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                            

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.

Вярно с оригинала!

Т.К.