Определение по дело №4839/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3368
Дата: 20 декември 2016 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20165530104839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 20.12.2016                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 20-ти декември                                                Година две хиляди и шестнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4839 по описа за 2016 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Д.М.Д., против С.Г.Ч.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

          Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, да бъде изискано за прилагане гр.д.№ 4716/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, да даде възможност на ответника да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание, както и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. На основание чл.185 ГПК следва да бъде задължен ищецът да представи заверен от него превод на български език на приложеното към исковата молба „платежно нареждане” от 27.05.2015г. На основание чл.176 от ГПК следва да бъде задължен ищецът да се яви лично в с.з. и да отговори на следните въпроси: 1) Вярно ли е, че К.И.Д. и М. Д.Д. са негови съпруга, съответно син и че съгласувано с тях той е извършил процесното плащане от 27.05.2015г. на сумата от 434 евро? 2) Вярно ли е, че към момента на плащането е извършил същото със съзнанието, че заплаща социална услуга по договор с ползвател тъста му И.Д.П.? Следва да бъде дадена възможност на ответницата по силата на съдебно удостоверение да се снабди с друго такова от Община Стара Загора, удостоверяващо родствената връзка на ищеца с К.И.Д. и М. Д.Д..

 

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: фактура № 404/28.05.2015г., договор за предоставяне на социална услуга от 29.04.2015г.; извлечение от ТР за актуално състояние на „Ч." ЕООД.

            ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи заверен от него превод на български език на приложеното към исковата молба „платежно нареждане” от 27.05.2015г.

           ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.176 от ГПК да се яви лично в с.з. и да отговори на следните въпроси: 1) Вярно ли е че К.И.Д. и М. Д.Д. са негови съпруга, съответно син и че съгласувано с тях той е извършил процесното плащане от 27.05.2015г. на сумата от 434 евро? 2) Вярно ли е, че към момента на плащането е извършил същото със съзнанието, че заплаща социална услуга по договор с ползвател тъста му И.Д.П. ?

           ДАВА възможност на ответницата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.

            ИЗИСКВА за прилагане гр.д.№ 4716/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

            НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 80 лева, който следва да се внесе от ответницата в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата по силата на съдебно удостоверение да се снабди с друго такова от Община Стара Загора, удостоверяващо родствената връзка на ищеца с К.И.Д. и М. Д.Д., в качеството им на авалисти по договора от 29.04.2015г.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 24.01.2017 г.  от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Д.М.Д. против С.Г.Ч.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 27.05.2015г. заплатил чрез банков превод по банковата сметка на ответницата сумата 434 евро. Твърди още, че сумата била заплатена погрешно по посочената сметка, поради което плащането било без основание. Тъй като ответницата отказвала да върне получената без основание сума, с която се обогатила за сметка на ищеца, за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.  Моли съда да постанови решение, с което да осъди С.Г.Ч. да му заплати сумата 434.00 евро, получена от ответницата без основание, заедно със 122.14 лева  лихва за забава върху левовата равностойност на главницата от 434.00 евро за периода от 27.05.2015г. до 24.10.2016г., заедно със законната лихва върху левовата равностойност на главницата от 434.00 евро, считано от подаване исковата молба по настоящото дело до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в който счита иска за допустим, но изцяло неоснователен. Заявява, че е налице основание за извършеното плащане. Сочи, че е собственик на еднолично търговско дружество („Ч." ЕООД), чиято единствена дейност е управлението на Хоспис „Сезони", в който приема както болни и нуждаещи се от грижи хора, така и възрастни хора, нуждаещи се от храна, подслон и социална среда. На 29.04.2015г. М. Д.Д. (по негови твърдения син на ищеца) и К.И.Д. (по нейни твърдения съпруга на ищеца) довели в хосписа възрастния и болен И.Д.П., представен като баща на К.И.Д. и дядо на М. Д.Д.. Иван действително се нуждаел от грижи, в това число медицински. Приемайки го в Хоспис „Сезони", подписали договор за предоставяне на социална услуга от 29.04.2015г. Подробно ответницата била описала лечението на Иван Панайотов (нуждата от общи и медицински грижи, нуждата от медикаменти, многократните посещения на лекар при него в хосписа) при привличането й като ответник по гр.д.№ 4716/2015г. на PC Ст.Загора, по което ищци били К.И.Д. и М. Д.Д., които в посоченото дело представили същия платежен документ за заплащане на сумата от 434 евро като доказателство, че по цитирания договор от 29.04.2015г. е извършено плащане. И това в действителност било така. Платената от ищеца сума от 434 евро сочела като адресат на плащането „Хоспис Сезони" (HOSPIS SEZONI), а като основание „Хоспис" (HOSPIS). К.Д. и М. Д. казали на ответницата, че плащането по договора ще бъде извършено от Португалия, където работел съпругът й. Поискали валутна сметка на ответницата с цел да не плащат по левовата сметка, посочена в договора от 29.04.2015г. с аргумента, че банковите такси били по-високи при различен вид валута, а и при превалутирането губели от по-неизгодния банков обменен курс. Тъй като фирмата на ответницата нямала еврова сметка, им посочила личната си еврова сметка, като им обяснила, че ще има грижата след това парите да постъпят в търговското дружество. Сочи, че действително направила точно така, както им обещала: веднага след получаването на превода от ищеца издала фактура от „Ч." ЕООД за левовата равностойност на банковия превод - за 850,64 лв. това била фактура № 404/28.05.2015г., издадена на името на К.И.Д. с основание „социална услуга - И.Д.П." и с отметка върху самата фактура, че вносител на сумата е Д.М.Д.. Фактурата била редовно осчетоводена в счетоводството на „Ч." ЕООД и тъй като то било редовно водено, позовавала се на неговите записвания в хипотезата на чл. 182 от ГПК. Счита, че всеки можел да заплати чуждо задължение, както станало в разглеждания случай, и тя като кредитор не дължала връщане на платеното, тъй като основание за плащането имало. Преминаването на платената сума през личната й сметка преди достигането на крайния адресат на плащането „Ч." ЕООД било само въпрос на механизъм на плащане, който не можел да бъде разглеждан сам по себе си и изолирано от крайния адресат и от основанието за извършването на плащането. Следователно процесното плащане имало договорно основание и не представлявало „заплатена погрешно сума", както се твърдяло в исковата молба. С оглед на изложеното искът за връщане на платеното, като платено без основание, се явявал неоснователен. Такъв се явявал и искът за мораторна лихва. Изложените обстоятелства в исковата молба налагат извода, че е предявен иск по чл.55 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без основание- твърденията на ищеца са, че сумата. Тежестта  да се докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се докаже наличието на основание за плащането на сумата се носи от ответника. Освен това е предявена и акцесорна претенция за обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на горепосоченото парично задължение в размер на 122,14 лева за периода от 27.05.2015г. 24.10.2016г. датата на подаване на исковата молба в съда. По този иск ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за връщане на неоснователно получената сума. 

 УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: