Р Е
Ш Е Н
И Е
№314,17.09.2020г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
на трети септември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №497 по описа на РРС за 2020
година:
Предявени са частичен иск по чл.432 КЗ .
Депозирана е искова молба от Г.Н.С. и от Е.Д.С., с която молят съда да
осъди ответника да им заплати сторените имуществени разходи по повод извършена
рехабилитация относно получени при ПТП увреждания в размер на 720лв. за първия
ищец и в размер на 650лв. за втория ищец, ведно със законната лихва от датата
на увредата и разноските по делото.
Твърдят, че на 04.07.2018г. около
11:30 ч. в с.Самуил водачът на Фолксваген Голф рег.№ ****собственост и
управляван от И.Х.А., движейки се в посока жп прелеза, навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал движещият се л.а„Фолксваген Голф" с peг.
№ ****, в който автомобил са се
намирали ищците.
Виновният за настъпилото събитие
водач И. Х.А. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност" - полица № BG/02/118001087136,
валидна от 10.04.2018 г. до
09.04.2019 г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС" АД, за управлението на л.а.
„Фолксваген Голф " с peг. № РР 6744 ВК.
По
силата на одобрено споразумение по НОХД №162/2019г. по описа на РС- Исперих
водачката И.Х.А. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3 предл. 3 б."а" предл. 2 и предл. 3 във вр. с чл. 342 ал. 1 във
вр. с чл. 129 ал. 2 от НК.
Ищците са предявили претенции пред
застрахователя по реда на чл.380 ал.1 КЗ, с посочване на банкова сметка. ***
№7917/22.10.2019г. и №7916/22.10.2019г. от ищците са изискани допълнително
документи.
Твърдят, че на 28.01.2020г. с
допълнителна претенция са изпратили заверен препис на споразумение по НОХД №
162/2019 г. по описа на РС- Исперих, доказващо вината на деликвента. Няма
постъпил друг отговор от ЗД „БУЛ ИНС" АД по повод на тази щета. Към
момента на подаване на настоящата искова молба ответното дружество не е
изплатило претендираните имуществени вреди на ищците.
Във връзка с настъпилото ПТП и
получените травматични увреждания за ищците е възникнала необходимост от
извършване на рехабилитационни процедури в ПРО-ЕАД КЛОН ПАВЕЛ БАНЯ, гр. Павел
Баня, във връзка с което са сторили значителни разходи. Тези разходи се явяват
имуществена щета, която е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и
възникналите за ищците неимуществени вреди.
Имат искане за назначаване на СМЕ. Представят
писмени доказателства: Фактури N ********** и № **********; Касов бон за гориво за
транспорт от Разград до Павел Баня;Фактура № **********; Уведомителни писма от
ЗД „БУЛ ИНС" АД; Процедурни картони на ищците; Споразумение по НОХД №
162/2019г. по ИРС.
Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“АД счита иска за допустим, но неоснователен по
основание и по размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил Фолксваген Голф, с
per. № **.
Счита, че изложената в исковата молба фактическа
обстановка не отговаря на действителното положение, поради което изцяло оспорва
посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Към исковата молба по делото е
представен като доказателство Протокол от съдебно заседание по НОХД № 162/19г.
по описа на ИРС и Споразумение по същото дело сключено между подс. И.Х.А. и прокурор
от районна прокуратура - Исперих, като е установена вината на водача на МПС
„Фолксваген Голф” с per. № РР6744ВК, но не може да бъде направен извод за това кой
от участниците в каква степен е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45
ал.2 ЗЗД, поради което оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма
на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения материал.
Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, твърди, ПТП и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самите пострадали, които с поведението си са създали
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него
вреди.
Настъпилите увреждания на Г.Н.С. не са
резултат единствено на виновното поведение на водача на л.а. Фолксваген Голф.
Налице е съпричиняване от
страна на пострадалите, които са пътували в л.а. с peг.
№ ****без поставен предпазен
колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП. Твърди, че е налице
обективна причинно-следствена връзка между поведението на самите пострадали от
една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от
собственото им противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан
вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен и
съответно разходите за лечение щяха да бъдат по-ниски.
Оспорва твърденията, че в резултат на
процесното ПТП ищците са претърпели цитираните в исковата молба телесни повреди
- по вид и степен. Оспорва, че същите са резултат на реализираното МПС. Счита,
че няма данни и доказателства по делото ищците да са претърпели твърдените от
тях увреждания. Оспорва всички твърдения на пострадалите в тази насока. Оспорва
твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели
до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от пострадалия
увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично- дегенеративните
изменения, от които ищците са страдали преди ПТП. Оспорва твърденията, че
оздравителния процес е бил продължителен и са били необходими проведените
рехабилитационни процедури, тъй като видно от представените с исковата молба
документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи
някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес - твърдя същото да е
следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на
ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, които
нямат връзка с ПТП. Оспорва иска за имуществени вреди. Представените документи
не могат да установят, че описаните в тях услуги, лекарства, гориво за
транспорт и проведените рехабилитации са във връзка с ПТП и са провокирани или
причинени от процесното събитие. Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди,
че претендираната с исковата молба сума в размер на 1370лв. за имуществени
вреди е силно завишена. Отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на
деликвента по чл. 45 ЗЗД.
В условията на евентуалност моли съда
при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид следните обстоятелства:
възрастта на пострадалите лица, бързото им възстановяване в обичаен порядък,
липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за
здравето им. Претендира и за разноски.
Моли съда да назначи САТЕ, има
въпроси и по СМЕ; иска разпит на И.А..
Въз основа на представените по делото писмени
и гласни доказателства, и изслушаното вещо лице, съдът установи следната
фактическа обстановка: 04.07.2018г. около 11:30 ч. в с.Самуил
водачът на Фолксваген Голф рег.№ ****собственост и управляван от И.Х.А.,
движейки се в посока жп прелеза, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
движещият се л.а„Фолксваген Голф" с peг.
№ ***, в който
автомобил са се намирали ищците.
Виновният за настъпилото събитие
водач И. Х.А. има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" - полица № BG/02/ 118001087136, валидна от 10.04.2018г. до 09.04.2019г., издадена от ЗД
„БУЛ ИНС" АД, за управлението на л.а. „Фолксваген Голф " с peг. № ***.
По силата на одобрено споразумение
по НОХД №162/2019г. по описа на РС- Исперих водачката И.Х.А. е призната за
виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 предл. 3 б."а"
предл. 2 и предл. 3 във вр. с чл. 342 ал. 1 във вр. с чл. 129 ал. 2 от НК.
С оглед претърпените травми ищците се
предприели физиотерапевтично лечение в гр.Павел Баня. Представят фактура
№*********/09.07.2019г. авансово плашане за престой от 24.08.2019г. до 02.09.2019г
на стойност 450лв платени от ищеца; Фактура №**********/24.08.2019г., пакет FB
легло над 7дни, плащане в брой, стойност 200лв от Г.Н.С.;касов бон 00540070634 /23.08.2019г,
бензиностанция за 34.314л. дизел на стойност 70лв; Фактура №**********/24.08.2019г за периода
24.08.2019-02.09.2019, пакет FB легло над 7дни на стойност 650лв от ищцата.
Ищците са предявили на 09.10.2019г. имуществени
претенции пред застрахователя с посочване на банкова сметка. *** №7917/ 22.10.2019г.
и №7916/22.10.2019г. от ищците са изискани допълнително документи. На
28.01.2020г. с допълнителна претенция са изпратили заверен препис на
споразумение по НОХД № 162/2019 г. по описа на РС- Исперих, доказващо вината на
деликвента. Представят доказателства Няма
постъпил друг отговор от ЗД „БУЛ ИНС" АД по повод на тази щета. Към
момента на подаване на настоящата искова молба ответното дружество не е
изплатило претендираните имуществени вреди на ищците.
По делото е разпитана като свидетел И.
А., която твърди, че тръгнала с леля си от с.Владимировци за гр.Разград и на
гара Самуил катастрофирала, удряйки се в друга кола. Според свидетелката това
бил бял Голф, в който пътували 4 човека.
Всички от колата и леля й били пострадали. Свидетелката твърди, че навлязла в
лентата за на насрещно движещите се автомобили, тъй като на пътя излязло куче.
За д аго предпази, влязла в насрещното и се ударила челно в другия автомобил. Свидетелката
видяла, че хората от другата кола са пострадали и силно се изплашила. Шофьора бил
в колата, а другите успели да слязат от нея. Не е гледала дали са имали
предпазни колани. След това дошли полиция и линейка. Линейката всички без нея.
По делото е назначена САТЕ, като
вещото лице е отговорило, че л.а."Фолксваген Голф” с рег.№****е
дерегистприран и предаден за вторични суровини, експертизата не е в състояние
да извърши оглед и да установи обективно съоръжеността на автомобила с
предпазни колани на всички седалки и тяхната изправност.
Правилно
поставеният предпазен колан осигурява до голяма степен защита на пътуващите при
всички видове удари, като ги предпазва от изпадане и намалява ударите в детайли
от интериора. По този начин при катастрофа той осигурява относително
безопасното положение на пътуващите, докато се изчерпи енергията на удара, чрез
деформация на превозното средство. Според различни изследвания използуването на
предпазни колани намалява с 40% - 60% риска от смъртност при ПТП.
При
удари които генерират деформации водещи до интрузивно преместване на елементи
от интериора на автомобилите и стъклновението им с телата на водачите и
пасажерите, правилно поставените предпазни колани не могат да ги предпазят от
травми. Определени видове травми се свързват с действието на самите предпазните
колани (коланни травми).
От СМЕ се
установява, че от процедурен картон на Г.С. се установява диагнозата: Състояние след
счупване на ацетабулума/ гаванковидна
ямка на таза/, за което са проведени - индивидуална ЛФК,
подводна гимнастика, подводен масаж, МФТ /микровълнова терапия/; Вписаната в процедурен
картон на името на Е.С. диагнозата е: Счупване на долни крайници и са
проведени индивидуална ЛФК, подводна гимнастика, подводен масаж и МФТ
/микровълнова терапия/.
Според вещото лице посочените процедури
са били необходими за възстановяването на ищците във връзка с посочените
диагнози. Ако ищците на бяха пострадали при ПТП те не биха били необходими.
Според вещото лице по делото не са
приложени медицински документи, от които да се направят изводи за получените
травми от ищците при ПТП, както и за наличието на еветуални придружаващи
заболявания.
Видно от представеното
споразумение по нохд№162/2019г. на ИРС причинените травми на ищеца са: счупване
на челната кост на черепа с подлежащата мозъчна контузия, счупване на задната
част на ставната ямка на лявата тазобедрена става. Уврежданията на ищцата
според обвинението се вътреставно счупване на дясната раменна кост в областта
на дясна лакетна става и счупване на малкопищялната кост на лявата подколеница
в долната й трета.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното: Претенцията е процесуално допустима с
оглед изпълнение на задължението на ищеца по чл.380 ЗК и изтичането на срока по
чл.498 ал.3 КЗ. Разгледани по същество предявените обективно и субективно
съединени искове по чл.432 ал.1 КЗ са доказани в своето основание и в своите
размери.
Съдът намира за безспорно установена
сочената от ищците фактическа обстановка относно настъпването на ПТП, а именно
че на 04.07.2018г.
около 11:30 ч. на гара Самуил св.А., при
управление на л.а.Фолксваген Голф рег.№ РР 6744 ВК, движейки се в посока жп
прелеза, за да избегне излязлото на пътното платно животно, навлязла в лентата
за насрещно движение и блъснала челно движещият се л.а„Фолксваген Голф" с
peг. № ***, в който пътували ищците.
Видно от приложеното споразумение и съгласно чл.300 ГПК за съда,
разглеждащ гражданско-правните последици са задължителни противоправността на
деянието, установените съставомерни последици и вината. С присъдата са
установени травматичните увреждания на пострадалите лица, като елемент от
установените по вид телесни повреди /средни/. Същите са подробно изброени. За
съда е безспорно, че от ПТП ищецът е получил счупване на челната кост на черепа
с подлежащата мозъчна контузия, счупване на задната част на ставната ямка на
лявата тазобедрена става, а ищцата: вътреставно счупване на дясната раменна
кост в областта на дясна лакетна става и счупване на малкопищялната кост на
лявата подколеница в долната й трета.
Виновното поведение на водача на л.а. Фолксваген
Голф рег.№ ****е безспорно установено, предвид влязлото в сила споразумение и
наложеното наказание на виновния водач.
Според вещото лице по назначената
СМЕ за възстановяване от получените травми на опорно-двигателния апарат е
необходимо провеждането на рехабилитационно лечение, което се поема частично от
НЗОК. Сумите са установени по размер с писмени доказателства. Ищецът е направил
разноски за престой и за транспорт общо в размер на 720лв., а ищцата за престой
в размер на 650лв.
По изложените съображения съдът
приема, че в полза на ищците са възникнали вземания за застрахователно
обезщетение за причинените им имуществени вреди, представляващи разходи за
рехабилитация.
Неоснователно и недоказано остана възражението
на ответника за съпричиняване. По делото липсват каквито и да е данни за
противоправно поведение, на който и да е от ищците. Съпричиняване от
пострадалото лице бихме имали, само ако пострадалият, със своите лични,
конкретни действия е допринесъл за настъпването на ПТП.
Ищецът
има право на законна лихва върху дължимото обезщетение, като съгласно чл.497
ал.1 ЗК застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на 15 дневния срок за представянето на
всички изискани доказателства /документи/ по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ.
По
реда на чл.106 ал.3 КЗ застрахователят може да изисква само доказателства за
обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията, като е налице
обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В конкретния
случай искането на застрахователя, получено от ищеца е от 09.10.19г., като са
посочили само банкова сметка, *** в сила съдебен акт, експертизи от делото,
протокол за оглед, медицински документи.
Ищците твърдят, че с допълнителна
претенция от 28.01.2020г. са представили споразумение по нохд №162/19г. на ИРС.
, като застрахователят не се е произнесъл след изтичане на окончателния
тримесечен срок на застрахователя по чл.496 ал.1 КЗ.
Изготвените в наказателното производство експертизи имат доказателствено
значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на
застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499 ал.1 КЗ определя
обезщетението посредством застрахователната експертна комисия към него. Ищецът,
макар и пострадал от ПТП, с оглед вида на нанесената му телесна повреда, не е
страна по ДП и няма възможност да получава материали вкл. и да се информира по
хода на делото.
Единствено представеното споразумение
се явява документ по чл.106 ал. КЗ, и тъй като тримесечният срок по чл.497 ал.1
т2 КЗ от заявяването на претенцията е изтекъл преди датата на депозиране на
споразумението следва да се приложи хипотезата на чл.497 ал.1 т.1 ЗК. Законната
лихва за забава се дължи считано 15 дни след 28.01.2020г. или от 13.02.2020г.
Ищците претендират разноски, но същите не са направили такива. Не са
поискали и присъждането на адв.възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗА.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********
гр.София да заплати на Г.Н.С., ЕГН ********** от с.Г. и.сумата от 720лв./седемстотин и двадесет/ и на Е.Д.С.,
ЕГН ********** *** сумата от 650лв./шестстотин и петдесет лева/, двете суми явяващи
се обезщетение за причинени им имуществени вреди /разходи за проведено
рехабилитационно лечение и транспорт/ от ПТП, станало на 04.07.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 13.02.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********
гр.София да заплати по сметка на РРС държавни такси в размер общо на 100лв./сто
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: