Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 10.05.2014 година, постановено по гр. дело № 949 по описа на Великотърновски районен съд за 2013 година, П. Т. Д. е осъдена да заплати на Г. Т. И. сумата от 5 100 лв., част от вземане, твърдяно да възлиза на сума от 200 000 лв., обезщетение за извършени в имот на ответницата подобрения - построяване на нова съща от сутерен и два жилищни етажа, както и сумата от 1 350 лв., разноски по делото. Решението е обжалвано от П. Т. Д. с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на необоснованост на атакуваното решение и погрешно приложение на материалния закон. В разрез с фактите по делото съдът приел, че ищецът е владелец на процесния имот. Игнорирани били доказани по делото обстоятелства в насока от започването на строежа в имота до момента жалбоподателката да е имала постоянен достъп до построената къща. Игнориран бил фактът, че пребиваването на ищеца в имота било епизодично - за не повече от два месеца годишно - предвид постоянното му местоживеене в САЩ. Липсвали мотиви за субективното намерение на ищеца да свои имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗС. Ответникът по жалбата - Г. Т. И. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. С гласни доказателства било установено владелческото му качество, това че е извършил описаните в исковата молба подобрения. Самия строеж в имота на жалбоподателката е извършил с нейно знание и без противопоставяне. Този строеж е увеличил стойността на целия имот и давал право на стойността на това увеличение. Давността за претендирането му не била изтекла, предвид установеното в трайната практика на ВС и ВКС виждане, че вземането за подобрения става изискуемо не с извършването им, а със смущаване на владението, осъществявано от подобрителя. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за собствеността. Ищцовата страна - Г. Т. И. - излага в исковата си молба, че ответницата притежава в собственост дворно место в село В., Община С., урегулиран поземлен имот номер седем за имот планоснимачен имот 59 в кв. 5 по регулационния план на селото. През 2000 година се уговорил с нея и със сестра й да застрои дворното место, а след завършване на строежа - последните да му го прехвърлят в собственост. Ищецът започнал строеж на нова къща със сутерен и два жилищни етажа и е завършил обекта през 2004 година, от когато заживял в имота за времето, през което пребивавал в страната. По силата на доброволна делба със сестра си ответницата придобила дворното место с къщата в своя изключителна собственост. Отказала да спази уговорката да го прехвърли на ищеца и осуетила достъпа до него. С доводи извършеният строеж да завишава стойността на имота и да е извършен със знанието и без противопоставянето на ответницата, по реда на настоящото производство ищецът претендира сумата от 5 100 част от стойността на извършеното подобрение, по негово твърдение възлизащо на сумата от 200 000 лв., с присъждане на разноските по делото. Ответната страна - П. Т. Д. - признава, че притежава дворното место по силата на наследяване и доброволна делба със сестра си. Признава, че ищецът е построил описаната в исковата молба къща. Отрича да е договаряла прехвърлянето на имота. Строителите книжа били издадени на нейно име и още при започване на строежа ищецът е знаел, че подобрява чужд имот. Позовава се на погасителна давност спрямо вземането, предмет на исковата молба. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Не се спори, установява се от обясненията на страните, приложените по делото документи и събраните гласни доказателства, че процесното дворно место принадлежи на ответницата и че ищецът е изградил къща със сутерен и два етажа в него. Липсват доказателства, установяващи ищцовото твърдение страните да са постигнали съгласие за прехвърляне на дворното место ведно с новопостроената къща. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за неоснователност на предявения иск. Съдът го отхвърля, водим от следните съображения. Правото на увеличената стойност на чужда вещ законът предоставя на ваделеца - лице, което държи подобряваната вещ като своя с намерение да придобие собствеността върху нея: чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 68 от ЗС. Ищецът такова качество не притежава. Това ясно личи от неколкократно направените в исковата молба твърдения той да е имал уговорка с ответницата за бъдещо - след застрояването - прехвърляне на имота. Тези твърдения, имащи доказателствената стойност на писмени признания по смисъла на чл. 175 от ГПК, елиминират възможността да се приеме, че ищецът по време на строежа е държал имота като свой и опровергават презумпцията по чл. 69 от ЗС. Ищецът е имал вещноправното качество на държател, подобряващ чужд имот, с оглед на бъдещото му прехвърляне. Липсата на документ за такова бъдещо прехвърляне изключва възможността да му се признаят правата и по чл. 72, ал. 3 от ЗС. Решаващо за казуса е, че твърденията в исковата молба опровергават предполагаемото от закона, и отнасящо се за държателя, субективно намерение да се държи имота като свой по време и след завършване на строежа. Ищецът изрично основава интереса си от водене на делото на извършения строеж и на това, че "... със своето поведение ответницата отказва да спази уговорката за прехвърляне на имота ...". От правна страна налага се изводът, че ищецът е държал имота за ответницата както по времето, когато е строил, така и след това. Щом не е владелец, увеличената стойност на дворното место не може да му бъде призната за възстановяване. В този смисъл искът е неоснователен и следва да се отхвърли на посоченото основание. Доводите на ищеца по същество са неоснователни. Въпреки, че твърди да не е своил имота, а да е очаквал прехвърлянето му в собственост, съдът приема, че правната квалификация на иска почива на нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗС, защото с исковата молба се търси увеличената стойност на имота, а право на тази стойност законът дава единствено на владелеца. Самото качество владелец е въпрос на материалното право и неговото решаване е въпрос по същество на спора. Вън от предмета на спора е въпросът дали ищецът не притежава други права спрямо ответницата - за стойността, с която последната се е обогатила до размера на обедняването на ищеца чрез направената инвестиция в дворното место. Макар в такива хипотези законът - чл. 60, ал. 2 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и други - отново да предвижда парично възмездяване, касае се до съвсем различно субективно право, непредявено по съдебен ред и негодно да получи решение по същество в рамките на настоящото производство - чл. 6, ал. 2 от ГПК. Въпреки че едно такова вземане има за съдържание парично вземане - такова, каквото е съдържанието и на вземането за подобрения по смисъла на чл. 72 и сл. от ЗС, касае се за съвсем различни субективни права, най-вече заради различните фактически състави, от които вземанията произтичат. В един процес за стойността на изразходваното за построяването на процесната къща, освен факта на строителството законът - в хипотезата на водене на чужда работа без натоварване по чл. 60 и сл. от ЗЗД, се интересува от това дали работата е била предприета уместно, дали е придприета само в интерес на собственика или и в интерес на гестора, водена ли е добре, какъв е бил видът и стойността на имота преди и след извършване на строителството - все факти, липсващи от периметъра на сезирането на съда, очертан в исковата молба. В хипотезата на неоснователно обогатяване, освен строежа и изброените вече обстоятелства, ще е от значение има ли разместване на имотни блага от патримониума на ищеца към този на ответницата и съществува ли причинна връзка при евентуално обогатяване на ответницата и обедняване на ищеца. В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД ще е от значение доколко има обедняване на ищеца и в какво се състои връзката между обогатяване и обедняване, макар и непряка, за разлика от хипотезата на чл. 55 от ЗЗД. Във всички изброени варианти на претенция за имотно изравняване обемът на дължимото би бил различен. Затова и отхвърлянето на настоящия иск има не само стриктноправно значение - да се отграчини вземането на подобрения на вледелеца от сродните му притезания, но и за да се формира сила на пресъдено нещо по спора дължи ли се на ищеца увеличената стойност на имота. Това би открило възможността за предявяване на останалите претенции за имотна репарация на инвестираното от последния, без опасност спорът по настоящото дело да се постави отново. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответницата-жалбоподател има право на разноски за две инстанции, съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК във всяка инстанция, възлизащи на сумата от 1 502 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 10.05.2014 година, постановено по гр. дело № 949 по описа на Великотърновски районен съд за 2013 година, вместо което постановява: Отхвърля предявения от Г. Т. И., ЕГН: * със съдебен адрес П.П. и К. К., адвокати от гр. Р., ул. "М." № 36, етаж 2 против П. Т. Д. от гр. Д., Община в.Т., ЕГН: * със съдебен адрес К.Г., адвокат от гр. В. т.о, ул. "Ц.Ц." № 39, партер, и с к, с който на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за собствеността претендира присъждане на сумата от 5 100 /пет хиляди и сто лева/ лв., част от вземане, твърдяно да възлиза на сумата от 200 000 лв., за подобрения в имот на ответницата, изразяващи се в строителство на нова къща със сутерен и два жилищни етажа в урегулиран поземлен имот номер седем за имот планоснимачен имот 59 в кв. 5 по регулационния план на село В., Община С., като неоснователен. ОсъждаГ. Т. И., ЕГН: * със съдебен адрес П.П. и К.К., адвокати от гр. Р., ул. "М." № 36, етаж 2 да заплати наП. Т. Д. от гр. Д., Община в. Т., ЕГН: * със съдебен адрес К.Г., адвокат от гр. В.Т., ул. "Ц.Ц." № 39, партер сумата от 1 502/хиляда петстотин и два лева/лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.. Председател: Членове: |