НОХД № 627/2017 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия М.О.М. - роден на *** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН ********** за това, че на 04.09.2016 г. в гр.
Пазарджик, противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. „Шкода Фабия“ с
ДК № ****, собственост на Е.Т. ***, като е счупил задно обзорно стъкло и задно
дясно странично стъкло на същия на обща стойност 250 лв. - престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, редовно
призован. Защитава се от упълномощен защитник. Делото се разглежда в
отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК,
тъй като подсъдимият по данни на защитника му се намира извън пределите на
Република България, но е редовно призован за насроченото съдебно заседание чрез
упълномощения му защитник, получил е препис от обвинителния акт и не е посочил
уважителни причини за неявяването си, като съдът счита, че неявяването му няма
да попречи за разкриване на обективната истина по делото. Освен това М. е
привлечен като обвиняем на досъдебното производство, запознал се е с
повдигнатото му обвинение лично и е дал обяснения по него. В същото време му е
взета и мярка за неотклонение „подписка“, с която той се е задължил да не
напуска адреса си в Република България, а при промяна да уведомява съответния
орган. Очевидно е, че подсъдимият не е изпълнил това си свое задължение и сам
се е поставил в ситуация делото да се разглежда в негово отсъствие, поради
което и с оглед практиката на ВКС и участието на упълномощен защитник правата
му няма да бъдат нарушени.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
По делото няма предявен граждански иск и няма
конституирани граждански ищец и частен обвинител.
Защитата моли съда да приеме случая за
маловажен, да преквалифицира деянието в такова по чл.216, ал.4, вр. ал.1 НК и
да прекрати производството по делото, тъй като последното се преследва по тъжба
на пострадалия. Алтернативно сочи, че ако съдът не се съгласи с доводите за
маловажност на деянието, да не налага наказание пробация на подсъдимия, тъй
като последният живее в чужбина и няма да е в състояние да изпълнява
пробационните мерки, поради което моли за наказание лишаване от свобода в
минимален размер и прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката И.И.от шест години живеела на съпружески
начала със свидетеля В.К.и двете си дъщери О. и И. М. в собствена наследствена
къща, намираща се в гр. Пазарджик, ул. „Витоша“ № 58. Децата били от брака й с
подсъдимия М.М., с когото от осем години били разведени. Родителските права
върху децата били предоставени за упражняване на майката и тя се грижела за тях
заедно със свидетеля В.К.. По данни на И.подсъдимият М. дори не заплащал
издръжка за двете си дъщери. Нещо повече, свидетелката И.и децата й били
подложени на постоянен тормоз от страна на подсъдимия, като той често се
обаждал и изпращал множество съобщения по телефона на свидетелката О. М.,
отправяйки към нея и майка й обиди и заплахи. В тази връзка свидетелят В.К.се
опитвал многократно да разговаря с подсъдимия М.М., но от това нямало никакъв
резултат. На 05.08.2016 г. свидетелят В.К.се прибрал в отпуск от
Великобритания, където работел от известно време, и прекарвал същия в дома на
свидетелката И.И.. На 04.09.2016 г. (неделя) свидетелката О.М.се прибрала у
дома по-рано от определения й вечерен час и споделила с майка си, че баща й –
подсъдимият М.М. отново й се обадил по телефона и я заплашил, че щял да й избие
зъбите, да й счупи краката и да помете улиците с нея. Детето много се уплашило,
спряло да вдига телефона си и веднага се прибрало у дома, тъй като преди около
месец имало инцидент, при който подсъдимият М.М. я бил срещнал в града и
упражнил спрямо нея физическо насилие, като и удрял главата в оградата на СОУ
„Климент Охридски“. Минути след като свидетелката О.М.се прибрала, по
прозорците на дома на свидетелката И.И.се чуло тропане. И.излязла навън и
видяла подсъдимия М.М., на когото казала да се маха, тъй като щяла да извика
полиция. Свидетелят В.К.също излязъл, но подсъдимият вече си бил тръгнал.
Тогава Кожухаров посъветвал И.да отиде заедно с дъщеря си О.М.в полицията и да
подаде жалба за действията на подсъдимия. Двете посетили сградата на РУ на МВР
Пазарджик, но били приканени да подадат жалбата в първия работен ден. След като
свидетелките се прибрали у дома, подсъдимият М.М. продължил да звъни по
телефона на свидетелката О. М.. Това наложило свидетелят В.К.да се намеси и в
телефонен разговор да прикани подсъдимия да престане да тормози дъщеря си. Около
20 минути след този разговор свидетелката О.М.се намирала в стаята си, когато
чула откъм улицата силен шум от удари по автомобил. Свидетелката О.М.погледнала
през прозореца на стаята си и видяла баща си - подсъдимият М., който чупел
стъклата на паркирания пред къщата л.а. „Шкода Фабия“ с ДК № ****. Последният е
собственост на свидетелката Е.Т. Н. (понастоящем Г.)*** - сестра на свидетеля В.К..
Тя предоставяла на брат си автомобила, докато той се намирал в България, тъй като
Кожухаров нямал свой такъв. След като счупил задно обзорно стъкло и задно дясно
странично стъкло на автомобила, подсъдимият се отдалечил, тичайки в посока на
своя жилищен блок. Свидетелката М. веднага отишла и разказала на майка си и на свидетеля
В.К.за видяното от нея, като всички заедно излезли навън и установили стореното
от подсъдимия М.. Свидетелката И.И.сигнализирала в полицията и на място
пристигнал патрул и ДОГ при РУ на МВР Пазарджик, като бил извършен оглед на
местопроизшествие и било образувано досъдебно
производство.
По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза, съгласно
чието заключение общата стойност на унищожените от подсъдимия М. стъкла на
автомобила на пострадалата Н. (Г.) е 250 лв. по пазарни цени към
инкриминираната дата с приспаднато овехтяване. До приключване на досъдебното
производство М. е заплатил сумата от 250 лв. на пострадалата Н. (Г.).
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Е.Г., В.К., И.И.и О. М., протокола за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, справка за
собственост на МПС, справка за пътувания на български гражданин, разписка, заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние. Съдът кредитира изцяло както показанията на свидетелите Е.Г., В.К., И.И.и
О. М.. Те са ясни, категорични, без противоречие помежду си относно
съставомерните обстоятелства, както и без противоречие спрямо писмените
доказателства по делото и заключението на вещото лице. Последното е компетентно
изготвено, вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси, поради което
и съдът го кредитира изцяло. Изложеното от свидетелите по отношение на
авторството на инкриминираното деяние се подкрепя и от приложената по делото
разписка, с която подсъдимият е възстановил сумата от 250 лв. на пострадалата
за нанесените щети върху автомобила. С оглед съвкупността от събраните
доказателства безспорно се установи извършеното престъпно деяние и неговият
автор - подсъдимият М..
При така установената и възприета фактическа
обстановка е видно, че подсъдимият М.О.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият М.О.М. ***,
противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. „Шкода Фабия“ с ДК № ****,
собственост на Е.Т. ***, като е счупил задно обзорно стъкло и задно дясно
странично стъкло на същия на обща стойност 250 лв. Съдът намира за установени и
доказани всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е бил наясно, че се касае за чужд автомобил и нанасяйки силни удари
по стъклата на същия, ще счупи последните, но въпреки това съвсем съзнателно
той е удрял стъклата и по този начин е повредил автомобила, като е унищожил задно
обзорно стъкло и задно дясно странично стъкло на последния.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право
на собственост, както и желанието на подсъдимия по неправомерен начин да си
отмъсти на свидетеля Кожухаров, който живее на семейни начала с неговата бивша
съпруга. Съдът счита, че именно това е конкретната причина за счупването на
стъклата на автомобила, а не както твърди защитата – че преди това е нанесен
побой на подсъдимия от Кожухаров. С оглед събраните доказателства по делото
действително се установи, че на инкриминираната дата Кожухаров е нанесъл побой
на подсъдимия и му е причинил лека телесна повреда, но това не се е случило
преди повреждането на автомобила, а след това. До този извод съдът достигна
след служебно запознаване с подадената от самия М.М. тъжба, по която е
образувано НЧХД №2273/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик. В нея М. лично
е посочил, че е бит пред дома си от Кожухаров, след което изгубил съзнание и
когато се свестил, не можел да се движи и да вижда, след което едва се обадил
на брат си, който дошъл и го закарал в болницата, където останал няколко дни за
лечение. Ако изнесеното в тъжбата отговаря на истината, то е очевидно, че няма
как при тази фактическа обстановка, описана в тъжбата, подсъдимият след побоя
от Кожухаров да е отишъл до дома на И.и да е счупил стъклата на автомобила.
Всъщност изнесеното в тъжбата сочи, че се е случило точно обратно. След като подсъдимият
счупил стъклата на автомобила на Кожухаров, последният е отишъл в дома на М. и
му е нанесъл побой, след който М. е бил откаран в болница. Опитът на подсъдимия
да обърне хода на случилото се в инкриминираната вечер не се подкрепя от нито
едно доказателство по делото, поради което и съдът счита, че мотив за
счупването на стъклата на автомобила не е нанесения побой от Кожухаров, а побоят
е следствие от повреждането на автомобила. Затова и доводите на защитата за
действие на подсъдимия в състояние на афект не се споделят от съда. Съдът не
споделя и доводите за маловажност на случая. В практиката си ВКС многократно е
застъпвал становището, че преценката за маловажност е конкретна и тя се прави с
оглед цялата съвкупност от събраните по делото доказателства, като се вземат
предвид значителността на вредните последици, с мотивите и подбудите, с данните
за личността на извършителя. Върховният касационен съд многократно е застъпвал
позиция, че паричната равностойност на вредите от престъплението е само един от
критериите при оценката на конкретно престъпление като маловажен случай, при
това съвсем не определящ и доминиращ. В конкретния случай щетите са оценени на
250 лв. Вярно е, че това е под минималната работна заплата за страната, но
сумата сама по себе си не е пренебрежително малка. Следва да се отбележи, че
унищожавайки автостъкла на тази стойност, подсъдимият всъщност поврежда друга вещ
– лек автомобил, чиято стойност е в пъти по-гО.ма. А обстоятелството, че сумата
е заплатена на пострадалата преди приключване на досъдебното производство
следва да се счита за смекчаващо вината обстоятелство, но не и за такова,
водещо до определяне на случая като маловажен. На следващо място следва да се
отчетат и мотивите на подсъдимия, по които съдът вече разви доводи по-горе. Към
желанието на подсъдимия за отмъщение спрямо Кожухаров, следва да се прибави и
изнесеното от свидетелките И.И.и О.М.за тормоза, който им оказва подсъдимият М.,
придружен дори и от физическа саморазправа с тях. Този тормоз е в основата и на
конфликта между Кожухаров и подсъдимия в инкриминираната вечер. Изследвайки
личността на подсъдимия следва да се отбележат още няколко неща. Вярно е, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало, но М. има изключително негативни
характеристични данни. От справката се вижда, че той не се ползва с добро име
по местоживеене, има случаи на нарушаване на обществения ред, като на
23.04.2016 г. е задържан от органите на МВР за срок от 24 часа за извършени
хулигански действия, а през 2013 г. от началника на 6-то РУ СДВР му е издадено
НП по чл.218б НК за извършено деяние по чл.194, ал.1 НК. Всичко това води съда
до извод, че М. е личност, чийто действия нерядко преминават отвъд общоприетите
норми за поведение. Защитата също така сочи, че при преценката за маловажност
на случая следва да се вземе предвид, че подсъдимият е признал вината си и е
оказал съдействие на органите на разследване за разкриване на обективната
истина. Съдът категорично не споделя и тези доводи. Признанието на подсъдимия
по делото е дошло в момент, в който вече обективната истина е била установена –
били са проведени всички необходими процесуално-следствени действия, включително
са разпитани към онзи момент и всички свидетели, поради което самото признание
не само не е оказало никакво влияние върху разследването, но практически дори липсва
каквото и да е съдействие на органите за разкриване на обективната истина,
такава, каквато съдът я възприе. Точно обратното – подсъдимият се е опитал да
подведе разследващите органи, като пред тях също е заявил, че е бил бит преди
инкриминираното деяние от Кожухаров. Това сочи не само на липса на съдействие,
но точно обратното – на опит да се попречи на разследващите органи да установят
обективната истина. Видно е, че М. изнася една фактическа обстановка в тъжбата
си до съда по НЧХД №2273/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик и съвсем
друга пред разследващите органи в досъдебното производство. В един от двата
случая той не казва истината, като съдът счита, че това е именно по настоящото
дело, поради което и изнесеното от подсъдимия следва да се тълкува само като израз
на защитна позиция, но същото е далеч от твърдяното от защитата оказано
съдействие на органите на разследването. С оглед цялостната преценката на
фактите по делото, съдът достигна до категоричен извод, че деянието на
подсъдимия не представлява маловажен случай. Извършеното от него не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид – налице са вредни последици, които не са
незначителни, извън чистото съдебно минало на подсъдимия и възстановяване на
вредите липсват други смекчаващи обстоятелства, представляващи достатъчно
основание за квалифициране на случая като маловажен, за което съдът вече изложи
подробни доводи.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, което не е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Съдът прецени като сравнително ниска и обществената
опасност на самия подсъдим, който е неосъждан, но от друга страна е с лоши
характеристични данни, безработен. Съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало и заплащането на причинените вреди на
пострадалата. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито изключително такова.
Отегчаващи вината обстоятелства са лошите
характеристични данни и мотивите за извършване на деянието – за отмъщение и
тормоз.
При тези данни и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия М.О.М. наказание
за престъплението по чл.216, ал.1 от НК три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на така
определеното наказание лишаване от свобода ще следва да се отложи за
изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдения ще следва да се възложи на
Наблюдателна комисия при Община Пазарджик.
Размерът на наказанието съдът определи отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки степента
на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните
за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Така определеното
наказание е в предвидения от закона минимален размер. Настоящият съд постанови
присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от ясен знак за
това, че има вО. и желание да се бори с тези изключително опасни явления на
саморазправа и отмъщение, с което да се изпълнят и целите, както на личната,
така и на генералната превенция. Поради горното съдът намира, че едно по-леко
наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Именно така определеното наказание ще изиграе своята рО. за постигане целите по
чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Изпитателният срок е достатъчно
дълъг, за да изпълни и другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди
подсъдимият да заплати сторените по делото разноски в размер на 96 лева за оценъчна
експертиза, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и държавна такса в
размер на 5 лева при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: