Р Е Ш Е Н
И Е
№………
гр.Плевен, 27,09,2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на втори
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното
от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№1480 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ИМ от В.Н.Т.,
ЕГН **********,***, Д.Г.Т., ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.В.М. от ПАК, против „О.б.б.“
АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, с посочено правно
основание чл.439 вр.чл.124 от ГПК и цена на иска
1 000,00 лева /частичен иск от 44 322,00 лева/. Твърди се, че на
21,11,2007 г. първата ищца и съпругът й са изтеглили ипотечен кредит на
стойност 20 000,00 лева, като след смъртта на съпруга й кредитът се
изплаща от В.Т.. Сочи се, че през 2010 г., поради неплащане, „ОББ“ АД завежда
ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС, по което е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че е образувано изп.дело №960/2010 г. на ЧСИ Т.***, по което са извършвани
изпълнителни действия до 2014 г. Сочи се, че поради неизвършване на
изпълнителни действия делото е перемирано и прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 24,10,2016 г. Твърди се, че на
20,10,2017 г., възоснова на същия изпълнителен лист,
е образувано изп.д.№1415/2017 г. на ЧСИ Т.***, по
което са предприети изпълнителни действия по продажба на недвижим имот, собственост
на длъжниците. Ищците твърдят, че към момента на
образуване на изп.д.№1415/2017 г. на ЧСИ Т.***,
давността за търсене на задължението е изтекла, тъй като с прекратяването на изп.д.№960/2010 г. на ЧСИ ***, всички изпълнителни действия
се обезсилват с обратна сила и не се счита, че са прекъсвали погасителната
давност. В заключение ищците молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ищците не дължат на взискателя
по изп.д.№1415/2017 г. на ЧСИ Т.*** - „ОББ“ АД сумата
от 1000,00 лева, представляваща частична такава от обща сума в размер на
44 322,00 лева, поради погасяването й по давност. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищците моли съда да уважи претенцията.
В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, процесуалният представител на ищците развива подробни съображения в подкрепа на искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор, в който сочи, че предявеният иск е
допустим, но е неоснователен. Сочи се, че погасителната
давност многократно е прекъсвана,
а и докато е течало
изп.д.№960/2010 г., взискателят се е съобразявал с постановките на
Постановление на Пленума на ВС №3/18,11,1980 г. Сочи се, че по изп.д.№960/2010
г. са извършвани множество изпълнителни действия – запор на ТВ на първата
ищца, запор върху банкови сметки, опис на недвижим
имот, а на 21,03,2016 г. е постъпила
молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи. Твърди се, че дори действията, предприети преди перемпцията, да се заличават с
обратна сила, то те не могат да не се вземат в предвид по отношение на института на погасителната давност. Възразява се срещу претендирания адвокатски хонорар, като прекомерен.
Сочи се, че производството по делото
следва да бъде спряно с оглед на образуваното тълк.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Не се сочат
доказателства, претендират
се разноски. В с.з. процесуалният
представител на ответника
моли съда да отхвърли иска.
Не представя писмени бележки в дадения му от съда срок.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото, с
определение №964/07,03,2019 г., съдът е допуснал обезпечение на предявения иск,
чрез спиране на изп.д.№1415/2017 г. на ЧСИ Т.***, при
гаранция в размер на 500,00 лева.
Безспорно по делото
е, че с издаден по ч.гр.д. №4059/2010 г. на ПлРС
изпълнителен лист, В.Н.Т.
е осъдена да заплати на „ОББ“ АД сумата от 20 328,77 лева главница,
1883,41 лева договорна лихва за периода 28,08,2009 г. – 15,06,2010 г., 222,054
лева наказателна лихва за просрочена главница за периода 28,08,2009 г. –
15,06,2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16,06,2010
г. до окончателното изплащане и разноски по делото за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
От представеното в
заверено копие изп.д.№960/2010 г. на ЧСИ Т.*** се
установява, че делото е образувано пред ЧСИ с молба от 17,08,2010 г., възоснова на изп.лист, издаден по
ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС, а като длъжници по изп.дело са посочени В.Н.Т. и ***Ц.Т. /като ипотекарен длъжник/. Установява се
още, че на 18,08,2010 г. до длъжниците са изпратени
Призовки за доброволно изпълнение, като при връчването на ипотекарния
длъжник ***Т. е установено, че същият е починал на 25,01,2010 г. Няма данни в изп.дело за достигане на ПДИ до длъжника В.Т.. На
18,08,2010 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците по изп.дело.на
25,08,2010 г. са изпратени ПДИ до Ц.Г.Т. и Д.Г.Т., в качеството им на
наследници на ипотекарния длъжник ***Ц.Т.. На
12,10,2011 г. е наложен запор върху ТВ на Д.Г.Т.. С писмо изх.№16154/12,10,2011
г. е наложен запор върху вземанията /настоящи и бъдещи/ на В.Н.Т. в „ОББ“ АД. С писмо изх.№21834/21,09,2013 г. е наложен запор върху вземанията
/настоящи и бъдещи/ на В.Н.Т.
в „Уникредит Булбанк“ АД. С писмо изх.№13673/10,05,2014 г. е наложен запор върху вземанията
/настоящи и бъдещи/ на В.Н.Т.
в „Банка ДСК“ ЕАД. С постановление на ЧСИ от 24,10,2016 г. е констатирано
прекратяването на изп.д.№960/2010 г. на ЧСИ Т.*** на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
От представеното в
заверено копие изп.д.№1415/2017 г. на ЧСИ Т.*** се
установява, че делото е образувано пред ЧСИ с молба от 20,10,2017 г., възоснова на изп.лист, издаден по
ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в
чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, с оглед
наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. №1415/2017
г. на ЧСИ ******.
В случаите на
пасивна солидарност, между кредитора и неговите длъжници
съществуват множество облигационни правоотношения, всяко от които има
самостоятелен характер. По тази причина юридическите факти, които засягат едно
или няколко от задълженията не оказват въздействие върху останалите задължения.
Такъв юридически факт е и погасителната давност: тя тече, спира и се прекъсва
за всеки длъжник поотделно. Прекъсването и спирането на погасителната давност
срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници, което изрично е посочено и в разпоредбата на
чл.125, ал.1 от ЗЗД. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва
да се произнесе по основателността на иска за всеки един от ищците поотделно.
По основателността на иска по отношение на ищците
/и ипотекарни длъжници/ Д.Т.
и Ц.Т. - съдът намира, че погасителна давност за вземането е била прекъсната от
започване на изпълнителния процес по изп.д. №960/2010
г. на ЧСИ Т.*** – с молбата от 17,08,2010 г., в която са налице искания за извършване на
изпълнителни действия. Преценката на съда относно по-нататъшното прекъсване на
давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР №2/26,06,2015
г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в
изпълнителния процес. С него е прието, че давността се прекъсва при
образуването на изпълнителното дело, когато е поискано приложение на определен
изпълнителен способ, на основание чл.116, б."в" от ЗЗД, и многократно
- с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя
или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се
прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по
изпълнението, водещи и до прекъсване на давността, са изброени неизчерпателно -
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива – образуването
на изпълнителното дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на
длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на
разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното
производство давността не спира да тече, тъй като взискателят
има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено
разрешението дадено с ППВС №3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения - по ППВС №3/18,11,1980 г. и ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на въпроса
- спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие
тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след
постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед
принципите на правна сигурност и предвидимост,
съдебната практика приема, че на последващата промяна
на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.
В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците – в този смисъл Решение №170/17,09,2018 г. по гр.д.
№2382/2017 IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая,
доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №3/18,11,1980
г., то именно задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД, дадено с него, е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26,06,2015 г. с ТР №2/26,06,2015
г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление,
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 17,08,2010 г. взискателят
е прекъснал теченето на давностния срок, като същият
би следвало да се счита спрян до 26,06,2015 г., ако обаче изпълнителното дело е
било висящо към този момент. В случая съдът констатира, че по изп.д. №960/2010 г. на ЧСИ Т.*** е настъпила перемпция – последното същинско изпълнително действие - по
налагането на запор върху ТВ на Д.Т. е от 12,10,2011 г., а по отношение на ипотекарния длъжник дори няма такова действие, и на 12,10,2013 г. делото е било перемирано, независимо от липсата на нарочно
постановление за прекратяването му от ЧСИ /в т.см. напр. Решение №223 от 12,07,2011
г. на ВКС по т.д. №124/2010 г., II т.о., ТК/. Всички извършени след тази дата
изпълнителни действия по това изпълнително дело са без значение за прекъсването
на давността по отношение на тези двама длъжници, и
те не следва да се вземат предвид от съда като извършени по перемирано
вече дело. Давността е прекъсната едва с образуването на новото изпълнително
дело №1415/2017 г. на същия ЧСИ – на 20,10,2017 г., по което отново кредиторът
е възложил на ЧСИ извършването на изпълнителни действия. От започването на новия срок на давността – 12,10,2013 г. обаче, до
прекъсването й на 20,10,2017 г., НЕ Е изтекъл 5 годишния давностен
срок за погасяване на вземането. Тук
следва да се отбележи, че според настоящия съдия-докладчик, давностният
срок, при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5-годишен за всички
вземания по издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, независимо дали
той е за главница или за лихви, тъй като съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в
сила Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01,03,2008 г./,
приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска пререшаване на
спора по исков път. Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се
на отменения ГПК, сочи, че правните последици на акт по чл.242 от ГПК /отм./ не
се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което
срокът на новата давност по чл. 117,
ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД не намира приложение. При
това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с краткия
погасителен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД. В случая обаче, съдът намира, че тази
практика е неприложима, тъй като в случая не се касае за издаден по стария ред
изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение,
и че за всички вземания по този изпълнителен лист давността е петгодишна по
правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По основателността на иска по отношение на ищцата
В.Т. – за този ищец също важат съображенията, изложени по-горе. Следва да бъде
отбелязано допълнително следното - съобразно постановеното в ТР №2/2013 г.,
т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изпълнително
производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие - в случая това е датата 10,05,2014 г., когато е наложен запор върху вземанията /настоящи и
бъдещи/ на В.Н.Т.
в „Банка ДСК“ ЕАД. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия
съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността. Със същата точка е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС №3/1980 г.,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т.10 от ТР №2/2013 г. на ВКС
поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР – 26,06,2015 г., и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не
и към тези, които са приключили преди това - в този смисъл е Решение №170/17,09,2018
г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед на установеното по – горе от фактическа страна, съдът приема, че
образуваното изп.дело №960/2010 г. по описа на ЧСИ Т.***
не е било прекратено по силата на перемпцията по
отношение на ищцата В.Т. и е било висящо към датата на обявяване на ТР №2/2013 г.
– 26,06,2015 г. Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция, става по право, по силата на самия закон и не е
необходимо издаването на нарочен акт от страна на съдия - изпълнителя.
Съобразно датата на извършване на последното действие по изпълнението- 10,05,2014
г., то и изп.дело №960/2010 г. по описа на ЧСИ Т.*** следва
да се счита за прекратено по перемпция по отношение
на В.Т. към 10,05,2016 г., поради което цитираното ТР намира приложение спрямо
него и до датата на постановяване на същото – 26,06,2015 г., на основание
ППВС№3/1980 г., давността спрямо вземането по ИЛ не е текла. Същата е започнала
да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013 г. на ВКС, съобразно
изложеното по-горе, и към датата на депозиране на молбата за образуване на изп.дело
№1415/2017 г. по описа на ЧСИ Т. ***, в която е посочен и изпълнителен способ,
от страна на взискателя – ответник – 20,10,2017 г., не
е изтекла.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира,
че предявеният отрицателен установителен иск се явява
изцяло неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, в размер на 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение - определено от съда в минимален размер, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.Т., ЕГН **********,***, Д.Г.Т., ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.В.М. от ПАК, против
„О.б.б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, иск с правно
основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата
от 1000,00 лева, представляваща частична такава от обща сума в размер на
44 322,00 лева, по изп.лист,
издаден по ч.гр.д.№4059/2010 г. на ПлРС, за които суми е образувано изп.д.№1415/2017
г. по описа на ЧСИ Т.***, поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 вр.ал.8 от ГПК В.Н.Т., ЕГН **********,***, Д.Г.Т.,
ЕГН **********,***, и Ц.Г.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ НА „О.б.б.“ АД, със седалище и адрес на управление
***, ЕИК *********, сторени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: