Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 гр.  София  27.09.2018 г.

 

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

         СОФИЙСКИ   ГРАДСКИ   СЪД,    Г.О.,   ІI-б   ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,

в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                                        РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

                       

при секретаря Д. Шулева,  като разгледа докладваното  от съдия  ЯНЧЕВА гр. дело № 6468 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от  ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран от К.И.К. с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3 от КТ, предявени срещу „Ц.к.б.“ АД: за отмяна на заповед за  уволнение № 4702/31.10.2017 г., за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение  по чл.225, ал.1 от КТ за периода 6.11.2017 г. – 6.05.2018 г. в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането, както и направените по делото разноски.

СРС е уважил първите два иска, както са предявени, а този по чл.225, ал.1 от КТ - за периода 6.11.2017 г. – 8.02.2018 г. в размер на 3 000 лв. При посочване крайната дата за присъждане на обезщетението съдът е изходил от обстоятелството, че тогава е бил даден ход на устните състезания по делото.

 Въззивното производство е образувано по жалба на К.К., подадена срещу решението на СРС в частта, в която искът по чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен за периода след 8.02.2018 г. за сумата от 3 000 лв.

Като представя доказателства за оставането си без работа след датата 8.02.2018 г., жалбоподателят моли въззивния съд да му присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 9.02.2018 г. – 6.05.2018 г. в размер на 3 000 лв.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Счита, че К. няма основание да обжалва решението на СРС, след като е бил възстановен на работа, тъй като няма правна възможност едновременно да бъде възстановен на работа и да получи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода след възстановяването му на работа. Твърди, че ищецът недобросъвестно цели да продължи процеса, за да получи допълнително обезщетение.

Пред СГС са събрани нови доказателства.                                                    След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното решение в частта, в която не е обжалвано, е влязло в сила на 17.03.2018 г. По делото няма данни К.К. да е узнал до изтичане на целия 6-месечен срок по чл.225, ал.1 от КТ за влизане в сила на решението в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ или да е получил от СРС съобщение по чл.345, ал.1 от КТ за възстановяването му на работа.

От направената от СГС констатация по оригинала на трудовата книжка на жалбоподателя се установява, че същият не е работил по друго трудово правоотношение след прекратяване на трудовия договор между страните.

Пред СРС е признато за безспорно между страните, че брутното трудово възнаграждение на К. по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ възлиза на 1 000 лв.

Въз основа на така изложеното въззивният съд счита жалбата за основателна.

Безспорно се установява от събраните доказателства, че К.К. е останал без работа по друго трудово правоотношение за целия процесен период и, следователно, има право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца. Въззивният съд е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал.3 от ГПК факта на оставане на уволнения служител без работа след датата 8.02.2018 г.

Оставането на лицето без работа за времето от 9.02.2018 г. до 6.05.2018 г. е в пряка причинно-следствена връзка с уволнението, извършено със заповед № 4702/31.10.2017 г., поради което ответникът дължи заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Същевременно от събраните доказателства не може да се направи извод, че К.К. е действал недобросъвестно и с подаването на въззивна жалба е упражнил превратно правата, дадени му от закона. Към датата на подаване на въззивната жалба решението за отмяна на уволнението и възстановяването на работа все още не е било влязло в сила, като липсват и данни К. да е узнал преди датата 6.05.2018 г.  за влизането в сила на решението в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ или да е получил от СРС съобщение по чл.345, ал.1 от КТ. Следователно, към 6.05.2018 г. за жалбоподателя въобще не е бил започнал да тече срокът по чл.345, ал.1 от КТ за заемане на работата и същият е продължавал да бъде в положението на лице без работа поради извършеното уволнение. В тази връзка въззивният съд счита, че в рамките на 6-месечния срок по чл.225, ал.1 от КТ служителят има право на обезщетение за оставане без работа не до момента на влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а до момента на заемане на предишната работа, респ. до изтичане на срока за това, визиран в чл.345, ал.1 от КТ.   

За периода  .02.2018 г. – 6.05.2018 г. дължимото се обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 3 000 лв. Същото следва да бъде присъдено от въззивния съд, като съдът коригира първоинстанционното решение и в частта на разноските.

На пълномощника на К.К. се следва допълнително възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за производството пред СРС в размер на 190 лв., както и такова в размер на 1 000 лв. за въззивната инстанция.

За присъдената от СГС сума по чл.225, ал.1 от КТ ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати и допълнителна държавна такса по сметка на СРС, както и държавна такса по сметка на СГС.

       Водим от горното, съдът

 

                                                                  Р  Е  Ш  И:

 

              

ОТМЕНЯ решението от 16.02.2018 г. на Софийски районен съд, ІІ Г.О., 71 състав, постановено по гр. дело № 80732 по описа за 2017 г., в частта, в която искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлен за периода 9.02.2018 г. – 6.05.2018 г. в размер на 3 000 лв., както и в частта, в която в полза на „Ц.к.б.“ АД са присъдени разноски по делото в размер на 100 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ц.к.б.“ АД да заплати на К.И.К. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за периода 9.02.2018 г. – 6.05.2018 г. в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от 14.11.2017 г. до изплащането.

ОСЪЖДА „Ц.к.б.“ АД да заплати на адвокат Г. В. В. допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за производството пред СРС в размер на 190 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за производството пред СГС в размер на 1 000 лв.

ОСЪЖДА „Ц.к.б.“ АД да заплати по сметка на СРС допълнителна държавна такса от 120 лв., а по сметка на СГС – държавна такса в размер на 60 лв.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.