№ 17
гр. Ивайловград, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20225650100012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.
23 от ЗПК.
В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от ЕК. ХР. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „***“ № 10, чрез процесуален
представител адв. В.Н. от САК против „*********“ ЕАД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ж.к. Св.Т., ул.
„********“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.О.Т. и З.Кр.Я.. С иска се
претендира ответникът „*********“ ЕАД да бъде осъден на осн. чл. 23, вр.
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца ЕК. ХР. К.
сумата сумата в размер на 1586.25 лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит № *********/02.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна
подсъдност, на осн. чл. 113 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че на 02.04.2020 г. ЕК. ХР. К. е сключила
“
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия с „*********” ЕАД. В
договора било посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена
по кредита е 1000 лева, кредитния лимит е 4000 лева, лихвения процент при
максимален срок на кредита е 36 %, а ГПР при максимален срок на кредита е
50 % при подробно описани в договора допускания. Съгласно договора за
кредита следвало да бъде представено едно от следните обезпечения:
поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с
минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00
1
лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя
дружество.
В чл. 2, ал. 2 от договора било посочено, че усвояването на суми се
заявява от Кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място
в търговски обект на дистрибутора, или посредством наличните канали за
дистанционна комуникация като електронна поща, уеб-сайт, мобилни
приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения и обаждане на кол
център.
На същата дата - 02.04.2020 г., ищцата била подала Искане за кредитна
линия № ********* до „*********” ЕАД, с която е помолила да й бъде
направено предложение за условията, при които може да се усвои сума по
кредит тип „Кредитна линия“ със сума за усвояване 1000 лева. Още същия
ден й бил отпуснат заем в размер на 1000 лева. В погасителен план към
кредит № ********* към договор за кредитна линия било посочено, че
погасителният план има силата на споразумение между страните относно
размера на усвоената сума от 1000 лева за срок от 12 месеца, като сумата от
1000 лева по кредита била усвоена в брой в търговския обект, където е
подписан договора за кредит.
Същия ден, в изпълнение на договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ ищцата К., като „Клиент/Кредитополучател“ сключила
Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а
“
именно с „Кредит гаранция ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Слатина“, ул. „****“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
като „Поръчител“. В договора било уговорено, че същият влиза в сила в
момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако
Кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудово
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на
1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима
“
и безусловна банкова гаранция от одобрена от „********* ЕАД банка и не
представи съответните доказателства за това. В този договор за
поръчителство било посочено, че за оценяването и поемането на
задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на
поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера
на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита,
редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели,
свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни
размери при съответните условия са посочени в погасителен план,
неразделна част от този договор.
Възнаграждението по смисъла на договора, представлявало сбора от
вноските по погасителния план.
2
Съгласно Договора за поръчителство, клиентът заплащал
възнаграждението съгласно представения погасителен план по банковата
сметка на „Посредника“ - „*********” ЕАД, или в брой в търговските обекти
на посредника. На ищцата К. бил представен и погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, в случай на възползване
от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения
кредит № *********, с включено възнаграждение за предоставено
поръчителство възлиза на 2604.00 лева.
Под № ********* фигурирало единствено „искане за кредитна линия“.
След отправеното от ищцата искане не е бил сключван нарочен Договор, за
потребителски кредит № ********* с „*********” ЕАД за сумата в размер на
1000 лв., както се сочело в представените погасителен план към искане за
кредитна линия и погасителен план към договор за възлагане на
поръчителство.
Ищцата К. била погасила изцяло сумата по предоставения заем, а
именно в общ размер на 2586.25 лв - включваща главница, лихва и
възнаграждение за поръчителство, изцяло и единствено на „*********” ЕАД,
на 11 бр. вноски от по 217 лв. и 1 вноска от 199.25 лв., на посочени в исковата
молба дати. Тази сума била по – малко от първоначално определената като
дължима сума от 2604 лв., но причината за това била, че кредитът е бил
погасен предсрочно.
Ищцовата страна счита, че гореописаните договори са нищожни
/недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като
противоречащи на законоустановените императивни правила – било
нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е била
спазена предвидената от закона форма. Било нарушено изискването
процесиите договори да са сключени в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, да написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договорите. Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. За
действителността на договора било необходимо в общия размер на кредита да
е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от
кредитополучателя, как се изплаща същата (в брой или по банкова сметка) и
кога следва да бъде изплатена. В конкретния случай било налице единствено
формално посочване на размера на отпуснатия заем - 1000 лв. Липсвало и
посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв
срок.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не липсвал съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
3
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В
нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит не
бил посочен размер на ГПР за конкретно предоставения кредит в размер на
1000 лв. Общото посочване на ГПР в сключените договори за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ се отнасяло до всички възможни хипотези и
суми, които могат да бъдат отпуснати на Кредитополучателя по време на
действието на договора. Също така размерът на този ГПР бил посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване.
Като отделен аргумент се сочи липсата на ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредитите, а именно кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договорите за потребителски
кредит тип „Кредитна линия" ГПР от 50.00 %, е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. От посочения фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, не
ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен
посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не били
включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и
размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения. Цитира се
съдебна практика на СЕС в насока, потребителят не е бил напълно запознат и
не е разполагал с всички данни, коато можело да има отражение върху
обхвата на задължението му.
В договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на
ГПР, тъй като действителният такъв бил в р-р на 160.40 % и над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не била посочена и общата дължима сума.
По отношение Договорът за поръчителство се изтъкват доводи в
насока, че същият е нищожен поради липса на основание /кауза/ по смисъла
на чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, предвид акцесорния характер на задължението
на поръчителя спрямо главното задължение на кредитополучателя. Навеждат
се доводи в насока, че съглашенията с „Кредит гаранция“ ЕООД не
отговаряли на принципното значение и цел на договора за поръчителство.
Смисълът на последния се изразявал в гарантиране на изпълнението на
длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищцата била сключила такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е
заплатила такса, по-голяма от размера наотпуснатия заем, без да е налице
неизпълнение на задълженията от нейна страна, можело да се направи
единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство
излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Договорите за потребителски кредит били еднотипни и потребителят не
4
можело да влияе върху тяхното съдържание.
Кредиторът не бил изпълнил своето задължение преди сключване на
Договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на Договора,
което било в противоречие с Директивната цел на Директива 2008/48/ЕО –
съображение 26 от преамбюла и транспонирана в ЗПК – Глава четвърта.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да
сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да
заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като
същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /33П/ - не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не
бил формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на
чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност
с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявала на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена,
съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Така както била формулирана процесната клауза се касаело за едно
общо „тристранно“ споразумение между ищцата К., ответника „*********”
ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД. Целта на включване в правоотношението на
“
третото свързано с ответника лице „Кредит гаранция ЕООД било
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице
„поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя
„*********” ЕАД. Сумата за възнаграждение за „поръчител“ била част от
общо дължимата сума по кредита макар в договора да е посочено, че същата
представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Кредит
гаранция“ ЕООД. Тя била заплатена от ищеца на „*********” ЕАД /което не
я е прехвърлило впоследствие на „Кредит гаранция“ ЕООД / като част от
дължимите суми по самия кредит.
Тази клауза била уговорена още при сключване на договора с
ответника, без да бъде предоставена реална възможност на ищцата –
потребител да посочи избран от него поръчител, тъй като била абсолютна
предпоставка да бъде одобрена за получаването му.
В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, ответникът „*********” ЕАД не бил включило в ГПР
разходите за заплащане на възнаграждението по сключения между ищцата и
5
„Кредит гаранция“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, което
по своята същност представлявало печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по кредита е
било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна на
кредитополучателя, за което последният дължи възнаграждение. Това
обстоятелство безспорно е било известно на „*********” ЕАД, предвид това,
че сключването на договор за поръчителство е предвидено в самия договор за
потребителски кредит.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
ищцовата страна счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. Ответникът
„*********” ЕАД бил нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за поръчител в размера на
ГПР. При условие, че същото било законосъобразно посочено,
действителният ГПР щял да възлиза на 160.40 % за договор №
**********/02.04.2020 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, водеща до нищожност на договорите като цяло, тъй като търговецът бил
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията между страните.
С тези свои действия ответникът „*********” ЕАД бил заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, била нищожна.
По – нататък в исковата молба се изтъкват аргументи в насока, че ГПР е
бил неправилно изчислен и посочен, което следвало да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, респ.
целият договор следва да се обяви за недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла
на правото на ЕС. Сочи се практика в тази насока.
Изтъкват се аргументи в насока нищожност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
липсвало посочване на ГЛП по кредита. В договора за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ бил посочен размер на ГПЛ от 36.00 %, но същият не
се отнасял до размера на ГЛП по конкретно предоставения заем от 1000 лева.
Изтъкват се аргументи в насока нищожност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен
6
елемент от тяхното съдържание, а именно условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, както и в насока нищожност на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Счита се, че клаузата за възнаградителната лихва в договорите за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ е нищожна поради противоречие
с добрите нрави.Изразява се становище, че нищожността на процесния
Договор за паричен заем води до нищожност и на свързания с него Договор за
предоставяне на поръчителство по гореизложените съображения.
Ако съдът приемел договорите за валидни и действителни, смята, че са
нищожни отделните клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност.
Ответното дружество било отпуснало на ищцата заем в общ размер на
1000 лева, като впоследствие същата била погасила и превела единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 2586.25 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване
на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 1586.25 лева -
разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума
(2586.25 лв.) и получената от нея сума (1000 лв).
С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да осъди на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника
„*********” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Илинден, ж. к. Св.Т., ул. "********" № 15, вх. Е, ет. 6,
представлявано от Л.О.Т. и З.Кр.Я., да заплати на ЕК. ХР. К. с ЕГН
**********, живуща в гр. Ивайловград, ул. „***“ № 10, сумата в размер на
1586.25 лв. представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № **********/02.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
7
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок, от ответната страна е получен отговор. В
отговора на исковата молба се излагат съображения, както следва:
По допустимостта на иска - счита предявеният иск за недопустим, тъй
като липсвал правен интерес от установяване нищожността на договора за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-990-6003-223423, с оглед
обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от кредитополучателя,
както и фактът, че действието на договора е прекратено на 17.06.2021 г. В
случая ищцата нямала правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй
като е изпълнила задълженията си по така сключения договор.
По основателността на иска - оспорва предявените искове по основание
и размер, като счита че същите са неоснователни и недоказани и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърлите изцяло. Изложените в исковата
молба твърдения били неправилни, необосновани, недоказани и
противоречащи с възникналите между страните правоотношения и
относимите към правния спор доказателства. Оспорва размера на предявения
иск. Размерът не съответствал на развилите се правоотношения по договора
за кредит, като по никакъв начин е става ясно как е формиран. Неправилни и
противоречащи на действителността били изложените в исковата молба
твърдения, че ищцата е погасила изцяло на кредитора сумата от 2586.25 лв.
Дружеството било получило плащания по кредита в общ размер на 1203.43
лв., от които 1000 лв. главница и 203.43 лв. лихва. Неправилни и в
противоречие с доказателствата по делото и обективната истина били
наведените твърдения за извършването на каквото и да е посредничество от
страна на „*********“ ЕАД при приемане на плащания по твърдения Договор
за възлагане на поръчителство, като следвало да се има предвид, че
ответникът не поддържа търговски обекти. От чл. 2, ал. 3 на приложения по
делото договор за възлагане на поръчителство било видно, че
възнаграждението по сметка на посредника или в неговите търговски обекти.
Посочената в тази алинея банкова сметка с IBAN:
BG88RZBB91551000677842 не била собственост на ответника. В тази връзка
оспорва ответникът да е получавал сочените преводи.
Оспорва всички наведени от ищцовата страна доводи по отношение
недействителността на договорите.
Дава становище по доказателствата и доказателствените искания на
ищцовата страна, както следва:
По повод предоставените по делото справки, оспорва същите, като
счита, че не отговарят на изискванията на чл. 180 от ГПК, като в същите
липсва информация за лицата, които са ги издали, както и подписи на същите,
съответно не отговаряли на изискванията за писмени доказателства и не
представляват годни доказателства. Наред с изложеното, ответникът не
притежавал и не поддържал интернет страница, включително и интернет
страниците https://cashcredit.bg/ и https://www.a1.bg/a1-fast-сredit/applv/amount.
8
на които партньори на ответника предлагат негови кредитни продукти.
Соченото обстоятелство било видно от приложеното към отговора на искова
молба Удостоверение, издадено от „Регистър.БГ“ ООД. В тази връзка и
ответникът не можел да отговаря за съдържанието, което се публикува на
посочените интернет страници.
По повод направените доказателствени искания за предоставяне на
документи считам, че същите не следва да бъдат допускани, предвид
обстоятелството, че изисканата под формата на справки информация се
съдържа в писмените доказателства по делото, както и приложеното към
настоящия отговор.
По повод направеното от ищцата искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, възразявам същата да бъде допусната предвид
обстоятелството, че обстоятелствата, за които се изисква не се оспорват от
ответника или се съдържат като писмени доказателства по делото. Изтъква
аргументи в тази насока.
Моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Претендира да бъдат присъдени и
разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 214, ал.1 от ГПК ищецът е направил изменение на
предявения иск, като е увеличил претендирана сума и претенцията па чл. 55,
ал.1, предл. 1 – во от ЗЗД се счита предявена за сумата от 1803.25 лв., вместо
първоначално претендирания размер от 1586.25 лв. С Определение в о.с.з. на
21.07.2022 г. е допуснато изменение на предявения иск.
Приобщени доказателства:
Неподписано искане за кредитна линия № *********; Неподписан
погасителен план с включено възнаграждение за поръчителство; Неподписано
искане № ********* за усвояване на сума по кредит тил „Кредитна линия“ ;
Неподписан договор за потребителски кредит № 3-990-6003-223423;
Неподписан договор за възлагане на поръчителство; Неподписан Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити; Неподписани общи условия; Извадка от онлайн – профила на Е.К. в
интернет страницата „*********“ ЕАД, ведно с извадка от погасителен план
и общи данни за плащанията – 2 броя; Платежни нареждания за изплатени
вноски по кредита – 3 броя. Молба от *********“ ЕАД с вх. № 1202 от
13.05.2022 г. с приложени Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити; Преддоговорна информация при
предоставяне на финансови услуги от разстояние по ЗПФУР; Искане за
кредитна линия и декларация – съгласие; Договор за потребителски кредит
тип „Кредитна линия“ № 3-990-6003-223423 от 02.04.2020 г.; Погасителен
план към кредит № ********* към договор за кредитна линия № 3-990-6003-
223423; Общи условия на „*********“ ЕАД към договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“; Становище от ЕК. ХР. К., чрез процесуален
представител адв. В.Н. с вх. № 1250 от 18.05.2022 г.; Молба от ЕК. ХР. К.,
чрез процесуален представител В.Н. с вх. № 1311 от 27.05.2022 г. с
9
приложено платежно нареждане за внесен депозит за ССчЕ в размер на 300
лева; Официална справка за извършените плащания от лицето ЕК. ХР. К. за
периода 02.04.2020 г. -09.02.2022 г. от ОББ; Становище от ЕК. ХР. К., чрез
процесуален представител адв. Г.Ч. с вх. № 1575 от 17.06.2022 г. с приложен
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК; Становище от ЕК. ХР. К., чрез
процесуален представител адв. Г.Ч. с вх. № 1938 от 20.07.2022г. с приложени
молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, Списък на разноските по чл.
80 от ГПК и платежно нареждане за платена държавна такса в размер на 8.68
лева.
По делото по искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
Установена фактическа обстановка и правни изводи:
Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се
представляват. Представят писмени бележки.
От представените по делото документи и от назначената съдебно –
счетоводна експертиза, заключението на която съдът приема като обективно,
безпристрастно и непротиворечиво, както и от устното допълнение към
експертизата в о.с.з. се установява, че към договор за кредитна линия № 3-
990-6003-223423 за потребителски кредит № *********/02.04.2020 г. от
страна на ответника „*********“ ЕООД, на ищцата К. е била предоставена
сумата от 1000 лв. за срок от 12 месеца, която е следвало да бъде върната на
12 погасителни месечни вноски, всяка от които в р-р на 100.46 лв. по
предоставен погасителен план с лихвен процент на кредита 36%. Общият
размер на главницата по тези вноски е 1000 лв. и лихва в общ р-р на 100.46
лв.
Отделно от това е бил сключен Договор за възлагане на поръчителство
“
от 02.04.2020 г. между „Кредит гаранция ЕООД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул. „****“ № 41, вх. Б, ет.
1, ап. 2 и ищцата К.. По този договор за поръчителства, ищцата се е
задължила да плаща възнаграждение за поръчителство в р-р на 116.54 лв.
месечно за целия срок на изплащане на кредита, с което възнаграждение
размерът на месечната вноска по кредита е достигнал сумата от общо 217 лв.
Общият р-р на сумата по възнаграждението за поръчителство е 1398.40 лв.,
общо дължимата сума по усвоения кредит – сбор от всички дължими вноски
възлиза на 2604 лв.
От представеното банково извлечение от ОББ за периода от 02.04.2020
г. до 09.02.2022 г. се установяват две извършени плащания от ищцата към
ответното дружество – на дата 31.08.2020 г. за сумата от 217 лв. и на
26.10.2020 г. за сумата от 217 лв.
По твърдения на ищцата, същата е извършила 13 бр. плащания – в общ
р-р на 2803.25 лв. По отговора на исковата молба и представени документи от
ответника се установяват плащания от ищцата в р-р на 2803.25 лв.
Експертизата е установила различия в датите на плащанията при ищеца и
10
ответника, както и за това, че липсват доказателства с изключение на 3 бр.
банкови бордера и 2 плащания от банково извлечение. Независимо от
различията на датите се установява плащане в р-р на 2803.25 лв., което
плащане се приема и от настоящия съдебен състав.
От експертното заключение се установява, че внесената от ищцата сума
от 2803.25 лв. покрива всички задължения по погасителния план на обща
стойност 2604 лв. – в т.ч. главница – 1000 лв., лихва 205.52 лв. и
възнаграждение за поръчителство – 1398.48 лв., като се установява и
надвнесен остатък в р-р на 199.25 лв.
Годишният процент на разходите не е посочен в Договора. Същият
обаче е посочен в Приложение № 1 към Договора, където в табличен вид са
изведени според сумата и броя на месечните вноски– размера на вноската по
кредита, общо дължимата сума по кредита и годишния процент на разходите
(ГПР). При сума от 1000 лв. за 12 месечни вноски ГПР е определен на
42.97%. Този ГПР не надвишава повече от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, или 50 %.
Не бе доказано твърдяното в исковата молба, че действителният ГПР е в
р-р на 160.40 %.
В тази връзка, съдът счита, че сумата за възнаграждение за
поръчителство не следва да се включва в размера на ГПР, защото договорът
за възлагане на поръчителство е сключен между ищцата и трето лице,
различно от кредитодателя – ответник.
В конкретния Договор не са начислявани и събирани допълнителни
такси.
Видно от общите условия на „*********“ ЕООД, към договор за
потребителски кредити тип „Кредитна линия“, е пояснено, че
поръчители/обезпечение означава - т.3.1. - две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в р-р
на 1500 лв., т.3.2. – дружество, представящо услуги по
поръчителство/гарантиране, одобрено от кредитодателя и т.3.3 – банкова
гаранция по смисъла на чл. 422 (вероятно чл.442) от ТЗ.
Видно от Договора за възлагане на поръчителство – чл. 1, ал.2, същият
ще породи действие, само ако кредитополучателя не предостави в 5 – дневен
срок едно от посочените по – горе три обезпечения и не представи
съответните доказателства за това, а съгласно чл.2, ал.1 от същия,
възнаграждението на поръчителя, представлява сбора от вноските по
погасителния план.
Съдът приема, че при сключване на договора е била налице
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП):
(1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
11
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля;
……………………………………………………………………………
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
……………………………………………………………………………
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора;
В подкрепа на своите констатации, съдът излага следните доводи:
По отношение на възнаграждението на поръчителя – действителността
на договорната клауза е обусловена от това същата да не противоречи на
добрите нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция за понятието
„добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение,
установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които
хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение.
Включването в договор на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на
противоречие с добрите нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно
неблагоприятни последици за заемателя. В договор за кредитна линия № 3-
990-6003-223423 за потребителски кредит № *********/02.04.2020 г. е налице
и неравноправна клауза относно уговорката в договора за потребителски
кредит, а именно: т.3 от Общите условия. Въведените изисквания, посочени в
т.3.1, и 3.3 – поръчителство и банкова гаранция са на практика неизпълними.
Така на практика за кредитополучателя остава единствено възможен третия
вариант – дружество, представящо услуги по поръчителство/ гарантиране,
“
одобрено от кредитодателя - в случая „Кредит гаранция ЕООД, което да
предостави гаранционна услуга - поръчителство срещу възнаграждение в
размер представляващ сбора от вноските по погасителния план. Така
въведеното задължение за осигуряване на обезпечение е в противоречие с
добрите нрави, тъй като същото цели кумулиране на значителен
допълнителен паричен ресурс, който да бъде възложен в тежест на
потребителя и на практика води до многократно оскъпяване на заема (в
конкретния случай повече от два пъти). Това обуславя преценката за
неравноправна клауза, доколкото поставя по - слабата икономическа страна в
правоотношението в изключително неизгодно положение спрямо
заемодателя.
Ето защо съдът приема, че клаузата в Общите условия на *********, а
именно т.3 от общите условия, със съответните подточки следва да бъде
обявена за нищожна, тъй като същата противоречи на закона и накърнява
добрите нрави. В случая, обаче нищожността на тази клауза не следва да
влече нищожност на договора, тъй като може да се предположи, че сделката
би могла да бъде сключена и без недействителната клауза – факт, служебно
12
известен на съда, във връзка със сключен друг договор между същите страни,
за който не е искано обезпечение.
С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД се явява допустим, основателен и доказан до размера на
сумата от 1597.73 лв. (сбор от платеното възнаграждение за поръчителство –
1398.48 лв. и установения от счетоводната експертиза надвнесен остатък в р-р
на 199.25 лв.), като да разликата над нея, до пълния предявен размер от
1803.25 лв. следва да бъде отхвърлен
По отношение на разноските, при този изход на спора ищецът има
право на разноски, съобразно уважената част от иска.
С представения списък на разноските на осн. чл. 80 от ГПК се
претендират разноски в р-р на 372.13 лв. – за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице. От представения списък за разноските и
приложеният Договор за правна защита и съдействие на ищцата К. е
предоставена правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА – безплатна
адвокатска помощ на лица в затруднено финансово състояние. При това
положение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатът на ищцата има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението, в р-р не
по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Ето защо, съдът следва да осъди ответника да заплати в
полза на адв. Г.Ч., адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38,
ал.1,т.2, вр. чл. 36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатско възнаграждения в р-р на 341.84 лв. На осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
деловодни разноски – ДТ и възнаграждение за вещо лице в р-р на 329.72 лв.,
или общо 671.56 лв.
Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска. В отговора на исковата молба, претендира разноски по делото, ведно
с адвокатско възнаграждение, но не посочва конкретна сума, нито представя
доказателства за направени такива. Не представя и списък по разноските по
чл. 80 от ГПК. Ето защо, съдът счита, че не следва да се произнася по
искането за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клауза в Общите условия на
„*********“ ЕАД, а именно т.3 от общите условия, със съответните
подточки, във връзка с Договор за кредитна линия № 3-990-6003-223423 за
потребителски кредит № *********/02.04.2020 г., сключен между ЕК. ХР. К.
с ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „***“ № 10, и „*********“
ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Илинден, ж.к. Св.Т., ул. „********“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от
Л.О.Т. и З.Кр.Я., на осн чл. 26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД.
13
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД да заплати на ЕК. ХР. К. сумата от
1597.73 лв. като недължимо платена на ответното дружество по Договор за
кредитна линия № 3-990-6003-223423 за потребителски кредит №
*********/02.04.2020 г., като иска за разликата над нея, до пълния предявен
размер от 1803.25 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД да заплати на ЕК. ХР. К. сумата от
671.56 лв. – за адвокатско възнаграждение и направени по делото деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
14