Решение по адм. дело №459/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по подадена исковата молба от .. Хр. К., в качеството му на пълномощник на Х. Т. Н. от гр. В. Търново, срещу Административен съд – Стара Загора. Ищецът твърди, че срещу него за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 3 от с.з. е бил издаден електронен фиш серия К, №6612889 от ОД на МВР – Стара Загора, който след надлежното му оспорване е бил потвърден с решение, постановено по АНД №274/2023г. по описа на Районен съд Казанлък. Твърди, че посоченото решение е било обжалвано пред Административен съд – Стара Загора и е било образувано КАНД №272/2023г., в хода на производството по което са били изложени доводи, че наложената с ЕФ глоба е заплатена, като са били представени и доказателства в този смисъл. Същите обаче изобщо не били коментирани и не били взети предвид от касационния състав при постановяване на решението, а директно било потвърдено първоинстанционното решение, с което на практика е наложено повторно заплащане на глобата по ЕФ, както и е осъден да заплати в полза на ОД на МВР на разноски по делото. Изтъква, че по този начин съдът не е изпълнил едно от основните си задължения в процеса, а именно – да установи всички релевантни за спора факти, да установи спорните въпроси, да укаже на страните доказателствената тежест, която всяка от тях носи и да събере доказателства по свой почин по спорните въпроси, което от своя страна е довело до порочност на постановеното решение. Сочи, че в резултат на така осъществената от Административен съд – Стара Загора правораздавателна дейност е претърпял имуществени и неимуществени вреди, за които следва да бъде обезщетен по реда на ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Административен съд – Стара Загора да му заплати сумата от общо 1 600 лв., в т.ч. 450 лв. адвокатски хонорар по КАНД №272/2023г. на Адм.съд – Стара Загора, 200 лв. – повторно заплатена глоба по Решение №279/18.12.2023г. на Адм.съд – Стара Загора, 80 лв. – присъдени разноски, 10 лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото и 860 лв. – неимуществени вреди, както и да му присъди разноски по производството.

Ответната страна – Административен съд – Стара Загора, в представен по делото отговор на искова молба и писмено становище, оспорва подадения иск като недопустим поради неприложимост на хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и на тези по чл. 2б и по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от с.з. При условията на евентуалност излага съображения и за неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност на исковата молба. Счита, че не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, за да може да бъде ангажирана отговорността на ответника, като споделя аргументите му, изложени в становището по същество на спора.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Задължението да квалифицира исковата претенция, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, е на съда. В тази връзка, въпреки, че ищецът посочва, че тя е с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се претендира обезщетение за вреди, които са резултат от правораздавателна дейност на Административен съд – Стара Загора по КАНД №272/2023г., настоящият състав намира, че в конкретния случай се касае за производство, чиято претенция се основава на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Същото подлежи на разглеждане по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по арг. на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ и на чл. 203, ал. 3 от АПК.

Предявения иск е процесуално допустим. Същият е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на проведеното производство от орган в структурата на съдебната власт са били нарушени негови права, с постановяването на Решение №279 от 18.12.2023г. по КАНД №272/2023г. на Административен съд – Стара Загора. Искът е предявен и срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, разполагащ с правосубектност като юридическо лице по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

 

Между страните по делото не е спорно, че посредством електронен фиш серия К, №6612899 на ОДМВР – Ст. Загора ищеца Хр. Н. е бил санкциониран за нарушение по чл. 21, ал. 1 ,вр. с ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Същият е бил оспорен пред Районен съд – Стара Загора, където е било образувано АНД 776/2023г., като съобразно определената в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН местна подсъдност, производството пред Районен съд – Стара Загора е било прекратено и делото е било изпратено за разглеждане на Районен съд – Казанлък. В Районен съд – Казанлък е било образувано АНД №274/2023г., като с Решение №107 от 04.05.2023г. атакуваният електронен фиш е бил потвърден. Постановеното съдебно решение по АНД №274/2023г. по описа на Районен съд – Казанлък е било обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Стара Загора, в резултат на което е било образувано КАНД №272/2023г. по описа на същия съд, по което е било постановено окончателно съдебно Решение №279 от 18.12.2023г., с което Решение №107 от 04.05.2023г. на РС - Казанлък е оставено в сила, а Х. Н. е осъден да заплати на ОД на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 80 лв. Междувременно ищецът е заплатил дължимата по този ЕФ глоба в намаления съгласно чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, в приложимата към този момент редакция на закона, размер, като доказателства за плащането й е представил пред Административен съд – Стара Загора, но въпреки това е последвал посочения по-горе резултат. След постановяване, съотв. влизане в сила на решението на касационната инстанция, ищецът е заплатил отново глобата по горепосочения ЕФ, този път в пълен размер, както и разноските за юрисконсултстко възнаграждение. С оглед на това ищецът е подал настоящия иск срещу Административен съд – Стара Загора. В същия се твърди, че при постановяване на окончателното съдебно решение по КАНД №272/2023г. от ответника е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според ищеца съдът не е изпълнил основните си задължения в процеса, като е игнорирал представените от него доказателства за заплащане на наложената с ЕФ глоба и е постановил Решение №279 от 18.12.2023г. по КАНД №272/2023г., с което е потвърдил потвърждаващото ЕФ Решение №107 от 04.05.2023 г. на РС – Казанлък, с което на практика е постановил повторно заплащане на глобата.

Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението).

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника, на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдяни факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника. Тоест отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно съществено нарушение на право на ищеца, произтичащо директно от правна норма на Съюза, но не и преразглеждане на съдебни решения, на които се твърди, че се дължи вредата. Следователно съдебният акт на ответника, с който е потвърдено решението на РС – Казанлък, потвърждаващо ЕФ за санкциониране на ищеца, е влязъл в сила и правилността на този акт не подлежи на проверка в настоящото исково производство, нито установените факти, на които се основава този акт.

Настоящото производство има друга цел, изразяваща се в проверка за допуснати от съда достатъчно съществени нарушения на правни норми на правото на ЕС, които пряко предоставят права на ищеца, за причинени пряко от тези нарушения вреди и техния размер, който подлежи на обезщетяване.

В случая твърденията на жалбоподателя са свързани с това, че Административен съд – Стара Загора е игнорирал представените от него доказателства за заплащане на наложената с ЕФ глоба, като в резултат на това, без надлежно обсъждане на тези доказателства, е постановил окончателно решение, довело до необходимост от повторно заплащане на сумата по издадения електронен фиш. Според настоящия състав обаче, посочените твърдения касаят нарушение на разпоредби от националното право, свързани с оценката и обсъждането на доказателствата от съда. Същите се отнасят до начина, по който съдебната инстанция (в случая Административен съд – Стара Загора) е извършила преценка на събраните по делото доказателства и до евентуалното неизпълнение на задължението й да обсъди всички релевантни факти, включително представените от ищеца доказателства за заплащане на наложената с ЕФ глоба. Подобни оплаквания, дори и да са основателни, представляват евентуално нарушение на вътрешноправните норми на АПК, но не засягат прилагането или тълкуването на правото на ЕС. В този смисъл следва да се отбележи, че правото на ЕС не съдържа норми, уреждащи реда и начина, по който националните юрисдикции следва да оценяват доказателствата в административнонаказателното производство. Тези въпроси са предмет на вътрешноправна уредба и се решават изцяло съобразно националните процесуални норми. Предвид това, дори и да е налице процесуално нарушение при оценка на доказателствата, то представлява неправилно приложение на националното право, а не нарушение на правото на ЕС. С оглед на това, съдът намира, че не е налице първата от предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки, за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора не се следват разноски за ищеца, а ответникът не е претендирал такива.

Водим от горното, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ от Х. Т. Н. от гр. В. Търново срещу Административен съд – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.