№ 7740
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110143855 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е.,
чрез пълномощника юрк. Ф.И., против И. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес в ..., в качеството
й на собственик на топлоснабден имот ..., с присъединен абонатен № ..., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на сумата от
3706,67 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 15.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от
540,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г.,
сумата от 33,13 лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 15.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., като за
посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 44099/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, твърди, че ответницата, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., ..., с присъединен
абонатен № ..., и по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер
на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
след датата на падежа ползвателят на топлинна енергия дължи и обезщетение за забава.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна
на ответницата. Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
1
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 44099 по описа
на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи с искане същите да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Ищецът моли за допускането на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период. Моли за издаване на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред Столична община, район „...“, служба ГРАО, за снабдяване с
удостоверение за наследници на В.Д.Ч. и на препис от акт за сключен граждански брак
между И. Ц. Ч. и В.Д.Ч.. Към исковата молба е приложена молба по чл. 192 ГПК, която да
бъде изпратена до Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“.
Направено е искане да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество осъществява услугата по дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, част от която е и
процесният имот. Направено е искане „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички
относими към правния спор документи.
С молба с вх. № 112418/04.04.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, моли за
изменение на определението на съда, с което не е допуснал конституирането на „Техем
Сървисис“ ЕООД като трето лице – помагач по делото. Поддържа искането си по чл. 219, ал.
1 ГПК и прилага молба по чл. 192 ГПК, както и препис от договор от 22.06.2017 г., сключен
между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД.
В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си,
поддържа исковата молба, не прави възражения по изготвения доклад по делото. Моли
третото лице – помагач да бъде задължено да представи описаните в исковата молба
документи. Моли за отлагане на делото в следващо заседание. Поддържа исканията си по чл.
186 ГПК, изложени в исковата молба, с твърдения, че В.Д.Ч. е наследодател на ответницата.
С молба с вх. № 224449/09.07.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, моли да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. В случай че третото лице
– помагач не е представило изисканите документи по чл. 190 ГПК, моли от съда да му укаже
наново да ги приложи по делото. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата. Прави
възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Ц. Ч., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответницата твърди, че
отчитането на уредите в имота е извършено незаконосъобразно и в тази връзка моли ищецът
да бъде задължен да заяви дали отчитането е направено реално или въз основа на
непредоставен достъп. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички
задължения, чийто падеж е настъпил преди 15.08.2022 г. Оспорва акцесорните претенции за
заплащане на лихва за забава, тъй като не е поканена да изпълни задълженията си.
Ответницата не оспорва размера и стойността на предоставената топлинна енергия и услуга
за дялово разпределение и в тази връзка моли да не бъдат допускани поисканите съдебно –
счетоводна и съдебно техническа експертизи. Не изразява становище по останалите
доказателствени искания и не ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на исковете с
присъждане на разноски по делото.
С молба с вх. № 164191/20.05.2024 г. ответницата, чрез пълномощника си, моли да
бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба. Не
прави възражения по проекта за доклад.
В открито съдебно заседание от 09.07.2024 г. ответницата, чрез пълномощника си,
моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата молба и не прави нови
доказателствени искания. Счита за недоказани твърденията, че ответницата е изключителен
2
собственик на процесния имот и че са били налице основанията за начисляване на топлинна
енергия в условията на непредоставен достъп. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока за писмени бележки ответницата представя такива, в които излага твърдения
за неоснователност на исковите претенции. Поддържа, че е останало недоказано
твърдението за неосигурен достъп до процесния имот. Нарушено било императивното
изискване за подпис на двама свидетели, които да не са служители на ищеца или натоварени
от него лица. Протоколите били подписани само от съставителя му без свидетели. Не било
установено ответницата да е единствен собственик или ползвател на процесния имот. Моли
за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
С молба с вх. № 222075/05.07.2024 г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
представя относими писмени доказателства относно изготвените изравнителни сметки за
процесния имот и протоколи за неосигурен достъп в процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 45722/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
3
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е постъпило писмо от Столична община, направление „Архитектура и
градоустройство“, към което е приложен документ за собственост на недвижим имот – .... От
представения Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с
рег. № 107, том № III/1983 г., от 07.04.1983 г. се установява, че В.Д.Ч. е придобил правото на
собственост върху Жилище .... Към датата на сключване на сочения договор за покупко-
продажба, видно от препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, приложен по
делото, В.Д.Ч. е имал граждански брак с И. Ц. Ч. / с фамилно име преди брака – А./. Със
смъртта на В.Д.Ч. СИО се счита прекратена, като преживялата съпруга е станала собственик
на общо ¾ ид.ч. от имота, а другата ¼ ид.ч. е придобита по наследство от сина му – Ц.В.Д..
По делото е представен и приет като писмено доказателство и Нотариален акт за
учредяване право на ползване върху недвижим имот № 85, том I, рег. № 6097, дело №
70/2019 г., от 14.05.2019 г. Ц.В.Д. е учредил на ответницата И. Ц. Ч. пожизнено,
безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху притежаваната от него ¼ ид.ч. от
процесното жилище.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на ¾ ид.ч.
от процесния имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с
имота, както и вещен ползвател на останалата ¼ ид.ч., считано от 14.05.2019 г. От същото
следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката, като следва да се отбележи, че за процесната ¼ ид.ч. от имота,
спрямо която има учредено вещно право на ползване, ответницата е потребител на ТЕ за
част от процесния период – от 14.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а
за ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството й на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през
процесния период.
Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия
(ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през
процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от
ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане
от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД документи, се установява, че именно последното дружество е
осъществявало дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира Апартамент
№ 40 на ответницата. От приложените 2 бр. протоколи за неосигурен достъп се доказва, че за
процесните отчетни периоди 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не е
осигурен достъп за отчитане на разпределителите/ топломерите и водомерите за топла вода,
намиращи се в процесния Апартамент № 40. Протоколите са подписани, както от
съставилото го лице – служител на третото лице – помагач, така и представител на ЕС,
което отговаря на изискването на чл. 13, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество.
Цитираната разпоредба от ответника – чл. 41, ал. 1 ОУ, визира неосигуряване на достъп до
имота от клиент, отказал се от ползване на топлинна енергия, какъвто не е настоящият
случай.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
4
„Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е
осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. –
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия
исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на
предоставената топлинна енергия през процесния период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на ¾ ид.ч.
от топлоснабдения имот – ..., респ. – вещен ползвател на останалата ¼ ид.ч. от имота,
считано от 14.05.2019 г., е потребител на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
Дължимите от ответницата суми се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по
делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото
разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните
сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
5
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 15.08.2019 г. са погасени по давност.
Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. са
погасени по давност. Видно от прогнозните фактури същите са в размер на 143,02 лв., с
оглед което непогасената главница следва да е в размер на 3563,65 лв., касаеща отчетен
период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.
С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява
частично доказана по основание и размер за сумата до 3563,65 лв., с оглед което следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 3706,67 лв.
Исковата претенция за главница за дялово разпределение следва да бъде уважена в
пълния заявен размер от 33,13 лв., доколкото периодът, за който се претендира, не е
обхванат от погасителната давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената част
от главницата, за която не е изтекла погасителната давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 КЗ.
Стойността на мораторната лихва върху погасената част от претендираната главница за
топлинна енергия е в размер 27,29 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., изчислена
служебно чрез помощта на онлайн калкулатор.
Следователно остава дължима мораторна лихва в размер на 513,45 лв., с оглед което
следва да бъде частично уважен предявеният иск и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 540,74 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер
на 212,53 лв. – държавна такса. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв. Следователно
следва да му се присъдят разноско съобразно уважената част от иска в размер на 300,03 лв.
6
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 130,31 лв. – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
44099/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции.
Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 08.11.2023 г., сключен между
ответницата И. Ц. Ч. и адв. В. И., последният е предоставил безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото производство, с оглед което е
направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за липсата на предпоставки за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Налице е практика на
ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло, според която достатъчно е за
уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА по делото да е осъществена правна помощ без данни
за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни,
които да опровергават това заявление; отговорност на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл. 78 ГПК. /Определение № 201 от 30.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 532/2022 г., III г. о., определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I
т. о.; определение № 60338 от 07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, I т. о. и
определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д № 2266/2016 г. на ВКС, I г. о. /. При твърдения,
че длъжникът не е материално затруднено лице, ищецът е следвало да докаже това
обстоятелство в настоящото производство.
Следователно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. В.
И. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство съразмерно отхвърлената част от иска, а именно – в размер на 16 лв.,
определена от съда на база минималното адвокатско възнаграждение.
В заповедното производство ответницата е представила Договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. В. И., видно от който е платила адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. в брой. По делото ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно с оглед следните
съображения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява вид
адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 2
и ал. 7 НМРАВ. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване
на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна
защита на длъжника / в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018
г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/.
Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. Следователно изходът на спора относно материалното право на кредитора не
е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на възражението,
подадено от длъжника. Ето защо за осъществено процесуално представителство на
длъжника в рамките на заповедното производство не намира приложение нормата на чл. 7,
ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща
се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата
7
случаи, то на основание § 1 от ДР на НМРАВ възнаграждението следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице
образец, утвърден с Наредба № Н2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от
21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването , включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да
се посочи изрично.
Заповедното производство не може да обуслови фактическа и правна сложност, тъй
като целта му е да провери дали едно вземане е спорно или безспорно, но въпреки това ако
длъжникът, респ. процесуалният му представител е изразил и направил адекватни
небланкетни възражения това означава, че същият е бил ангажиран с делото, поради което
същото е положен труд, за което следва да се заплати съответно, макар и минимално
възнаграждение. Тоест, в случая следва да се приложи нормата на чл. 6, т. 5 НМРАВ, тъй
като възражението по чл. 414 ГПК изпълва хипотезата на нормата in fine, поради което
съдът счита, че следва да се присъди се намали размерът на адвокатското възнаграждение в
заповедното производство до сумата от 50 лв., с оглед което съразмерно отхвърлената част
от исковите претенции на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 2 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против И. Ц. Ч.,
ЕГН **********, с адрес в ..., обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 3563,65 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.08.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 513,45 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., сумата от 33,13 лв., представляваща стойността
на дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.08.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44099/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата от 143,02 лв.,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., сумата от 27,29 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., и сумата от 6,33 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44099/2022 г. на по описа на
СРС, I ГО, 162-ри състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ответника И. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430,34 лв., представляваща
съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. –
8
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на адв. В. Б.
И. – ПАК, със съдебен адрес гр. София, пл. „Райко Даскалов“ № 4, на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. сумата от 16 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответницата в настоящото производство.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на ответника
И. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 лв.,
представляваща съдебни разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9