РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Айтос , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Е.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, срещу „К.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление **, с която се предявява осъдителен иск за сумите: 2 156, 52 лева
– главница по фактура № ********** от 05.06.2020 г., 170, 72 лева – лихва за забава за
периода от 05.06.2020 г. до 16.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата.
Твърди се в исковата молба, че между страните са налице търговски отношения
и ищецът е извършил доставка на стоки за ответника, за което е била издадена
описаната по-горе фактура. Въпреки отправените покани до ответното дружество не
последвало плащане на изискуемото вземане, поради което ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу него.
Книжата са редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок не е
постъпил отговор по исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и
ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
Исковите претенции са с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
1
От представената и неоспорена по делото фактура № ********** от 05.06.2020
г., е видно, че ищцовото дружество е доставило стоки на ответното дружество на обща
стойност от 2156, 52 лева. Дължимостта на сумата по фактурата от ответното
дружество се потвърждава и от заключението на вещото лице по ССЕ, от което се
установява, че процесната фактура е включена от ответното дружество в Дневник на
покупките и Справка-декларация за ДДС за данъчен период – м.06.2020 г, като въз
основа на осчетоводената фактура ответното дружество е упражнило правото си на
данъчен кредит по чл.68, ал.1 от ЗДДС. Ето защо съдът следва да приеме, че
действително в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане срещу ответното
дружество по процесната фактура.
Няма спор и са представени доказателства, че тази сума е изплатена от
ответното дружество на ищцовото дружество, като това обстоятелство е настъпило на
08.06.2021 г., т.е. след предявяване на исковата молба на 16.03.2021 г. Съгласно чл.235,
ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Ето защо и като взе предвид на основание
чл.235, ал.3 от ГПК настъпилото в хода на производството по делото плащане в полза
на ищцовото дружество, то съдът следва да отхвърли исковата претенция.
Основателен е акцесорният иск за лихва за забава за периода от 06.06.2020 г. до
15.03.2021 г. вкл. Ответното дружество е изпаднало в забава, неплащайки сумата по
фактура в деня, следващ датата на доставката, поради което дължи лихва за забава за
периода от 06.06.2020 г. до 15.03.2021 г. вкл. в размера, посочен в заключението на
вещото лице по СЧЕ - 170, 14 лева. За размера над 170, 14 лева исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 16.03.2021 г. до 07.06.2021 г. вкл., предвид плащането на
главницата на 08.06.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно деловодните разноски по представения
списък на л.43 от делото - 93, 10 лева държавна такса за предявяване на иска, 150 лева
за възнаграждение на вещо лице и 170 лева за адвокатско възнаграждение /платено
съгласно представения договор за правна защита и съдействие на л.44 от делото/
следва да се възложат в тежест на ответното дружество. С поведението си ответното
дружество е станало причина за предявяване на исковата претенция, поради което
независимо от плащането, извършено едва в хода на процеса, следва да понесе
тежестта на сторените от ищцовото дружество съдебно деловодни разноски.
2
Паричната гаранция по допуснатото обезпечение не се дължи като съдебно
деловодни разноски по делото, като редът за нейното освобождаване е изрично
предвиден в обезпечителното производство по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Я.К.А., да заплати на „Е.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ****, сумата от 170, 14 лева – лихва за забава върху главницата от 2 156, 52
лева за периода от 05.06.2020 г. до 15.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от 2 156, 52 лева за периода от 16.03.2021 г. до 07.06.2021 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част – за сумата от 2156, 52 лева –
главница по фактура № ********** от 05.06.2020 г. и за размера над уважените 170, 14
лева до претендираните 170, 72 лева лихва за забава за периода от 16.03.2021 г. до
07.06.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление **,
представлявано от Я.К.А., да заплати на „Е.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати сторените съдебно деловодни разноски, както следва: 93,
10 лева държавна такса за предявяване на иска, 150 лева за възнаграждение на вещо
лице и 170 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3