Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр.Русе, 23.ІV.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 21 март през две хиляди и осемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:
При секретаря ЕВА Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Г. гр.д.№ 435 по описа за 2017 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.439 ГПК.
Ищецът твърди,че с присъда на
Русенския окръжен съд по НОХД № 825/2009 год.е признат за виновен в това,че
причинил по непредпазливост смъртта на наследодателя на ответниците и е осъден
да заплати на първата от тях сумата 40000 лева,а на втората 60000
лева,обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва
от 9.V.2009 год.до окончателното им изплащане,както и разноските в
производството.Въз основа на влезлия в сила съдебен акт ответниците се снабдили
с изпълнителен лист и за принудително събиране на вземането било образувано изпълнително
дело под № 557/2011 год.на ЧСИ И.Х.,по което били предприети изпълнителни
действия на 9.ІІ.2011 год. и на 23.VІ.2011 год.След тази дата ответниците не са
поискали извършване на изпълнителни действия.Ищецът счита,че вземането е
погасено по давност на 23.VІ.2016 год.Иска от съда да признае със сила на
пресъдено нещо,че вземането на ответниците не съществува поради погасяването му
по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са
оспорили иска.В писмен отговор са изложени подробни твърдения за предприетите
от ищеца в хода на цялото изпълнение действия за осуетяване на принудителното
събиране на вземането-прехвърляне на дружествени дялове,на недвижими имоти и
движими вещи.По тези съображения считат иска за неоснователен и искат отхвърлянето
му.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда № 10 от 22.ІІ.2010 год.по
НОХД № 825/2009 год.Русенският окръжен съд признал И.Ц.П. за виновен в това,че
на 8.V.2009 год.в град Русе причинил на Д. Й. П. от град Русе смърт по
непредпазливост поради умишлено нанесена на 2.V.2009 год.средна телесна повреда
.С решение на ВТАС по ВНОХД № 155/2010 год.деянието е квалифицирано като
престъпление по чл.124,ал.1,пр.3 НК,а размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на наследниците е определен на 40000 лева за О.П. и на
60000 лева на Й.П..Присъдата е влязла в сила на 3.І.2011 год.
На ответниците е издаден
изпълнителен лист от 28.І.2011 год.за присъденото обезщетение за неимуществени
вреди,ведно със законната лихва върху главниците считано от 9.V.2009 год.до
окончателното им изплащане,както и за разноските в съдебното производство.Въз
основа на молба от 9.ІІ.2011 год.пред ЧСИ И.Х. е образувано изп.дело № 557/2011
год.,в която като способ на принудително изпълнение са посочени-запор върху
банкови сметки,трудово възнаграждение,възбрана на недвижимо имущество и опис на
движимо такова,като е поискано също ЧСИ да извърши цялостно проучване на
имущественото състояние на ищеца.На 10.ІІ.2011 год.на ищеца е връчена покана за
доброволно изпълнение.На 9.ІІ.2011 год.е наложен запор върху трудовото му възнаграждение
от „ЕКОИНВЕСТИНЖЕНЕРИНГ“ООД ,който е уведомил ЧСИ за отправено към ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на 10.І.2011 год.на основание
чл.328,ал.1,т.3 КТ.В изпълнителното дело са приложени справки от Търговския
регистър и Агенцията по вписванията,изискани от ЧСИ за проучване имущественото
състояние на ищеца.От тях се установява,че е бил съдружник в същото търговско
дружество „ЕКОИНВЕСТИНЖЕНЕРИНГ“ООД с дялово участие 40% от капитала на
дружеството,бил вписан за негов управител и представляващ дружеството. На
13.ХІ.2009 год.е прехвърлил дружествения си дял на Ц. И. П.,негов баща,и е
заличен като управител и съдружник.От представената справка от Агенцията по
вписванията е видно,че ищецът е дарил на баща си на 28.ХІІ.2009 год.недвижимите
си имоти в град Русе-гараж от 16,40 кв.м по ул.“***,апартамент от 123,83 кв.м
по ул.“***,офис от 48,860 кв.м по ул.“*** и гараж от 24 кв.м в кв.“***. Съгласно
справката от НАП към момента на образуване на изпълнителното производство
ищецът не притежава недвижими имоти,няма банкови сметки,регистриран трудов
договор и осигурителен доход.Притежавал е лек автомобил АУДИ А4 рег.№ ***.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е насрочил на
14.ІІІ.2011 год.опис на движимо имущество в дома на ищеца на посочения по
делото адрес,който не е извършен.На 23.VІ.2011 год. ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до множество търговски банки,от които е получил отговор ,че ищецът не
поддържа сметка при тях.
На 17.VІ.2015 год.ответницата е
поискала ЧСИ да продължи изпълнението по делото,да извърши справка за
имущественото състояние на длъжника и да предприеме действия на принудително
изпълнение при наличие на секвестируемо имущество или доходи.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени след обсъждане на събраните по
делото доказателства,налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.439 ГПК,с който ищецът оспорва вземането на ответниците ,възникнало от влязла в
сила на 3.І.2011 година присъда на Русенския окръжен съд по НОХД № 825/2009
год.,като се основава на факти,настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството-погасяването му по давност на 23.VІ.2016 год.В т.10 на ТР №
2/2013 год.на ОСГТК на ВКС е прието,че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.Според
мотивите на решението предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ,независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя съгласно
чл.18,ал.1 ЗЧСИ,прекъсва давността .В изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, част от съответния изпълнителен
способ.Разяснено е също,че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.В
разглеждания случай с образуването на изпълнителното производство на 9.ІІ.2011
год.взискателите-ответници в настоящото производство са поискали предприемането на широк кръг от действия по
принудително изпълнение,част от различни способи на изпълнение върху
недвижимото и движимо имущество на ищеца,секвестируеми доходи и вземания към
трети лица.ЧСИ е насрочил опис на движимо имущество на 14.ІІІ.2011 год.,а на
23.VІ.с.г.е наложил запор върху банкови сметки.Няма данни за други поискани или
извършени изпълнителни действия.Съгласно цитираното тълкувателно решение когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години ,изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Прекратяването става по право,като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнителни
действие.Следователно,от 23.VІ.2011 год.за ответниците е започнала да тече нова
давност,т.е.в рамките на нов 5-годишен срок те имат право да поискат
принудително събиране на вземането чрез позволените от закона изпълнителни
способи.Съдът счита,че те са упражнили това право с подаването на молбата от
17.VІ.2015 година,когато са поискали от същия ЧСИ след извършване на служебна
справка за имотното състояние на длъжника да пристъпи към изпълнителни действия
по отношение на установеното секвестируемо имущество, доходи и вземания.С това
искане за прилагане на изпълнителни способи ответниците отново са прекъснали
давността и е започнал да тече нов давностен срок,който към 20.VІ.2017
год.,датата на предявяване на иска,не е изтекъл.Следователно,вземането не е
погасено на соченото в исковата молба основание,което прави предявения иск
изцяло неоснователен.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Ц.П. *** ,ЕГН ********** против О.Т.П. ЕГН ********** и Й.Д.П.
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си О.Т.П.,искове за
установяване недължимостта на вземане в размер на 40000 лева към О.Т.П. и на
вземане в размер на 60000 лева към Й.Д.П.,представляващи обезщетение за
неимуществени вреди,сумата 300 лева деловодни разноски и сумата 5 лв.за
издаване на изпълнителен лист,по изпълнителен лист от 28.І.2011 год.,издаден по
НОХД № 825/2011 год.на РОС,поради погасяването им по давност.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: