№ 21041
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110127295 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
К. К. Ф. е предявил срещу Е. Е. С. осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за сумата от 12585 лева,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от
27.05.2015 г. и анекс към него от 30.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, за сумата от 6495,20 лева, договорна лихва върху главницата за
периода 01.07.2018 г. – 01.05.2023 г., както и за сумата от 255,10 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
неизпълнението на договорното задължение на ответницата, изразяващи се в
заплатени такси за изготвяне на нотариални покани и възнаграждение на
адвокат.
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор е предоставил на
ответницата в брой в деня на подписване на договора заем в размер на 15730
евро, като последната се е задължила да го върне на 22 равни месечни вноски,
всяка в размер на 715 евро, платими в срок до 27-мо число на съответния
месец по посочена в договора банкова сметка. Твърди, че договорът е
изменен с анекс от 30.10.2018 г., в който било обективирано признание на
заемателя, че общият размер на задължението към 30.06.2018 г. е в размер на
6435 евро, с левова равностойност от 12585 лв., като ответникът поел
задължение да върне същата на 9 равни месечни вноски от по 715 евро. С
1
анекса страните постигнали уговорка поради изтичане на срока на договора
заемателят да дължи лихва в размер на 2 % на месец върху размера на
незаплатената главница, считано от 01.07.2018 г., като уговорили нов краен
срок за погасяване на задължението в пълен размер до 30.10.2019 г. В
периода 13.07.2020 г. – 14.02.2022 г. ответницата извършила четири частични
плащания по договора в общ размер от 7600 лв., с които ищецът счита, че е
погасена част от акцесорното задължение за лихва по договора, като са
останали непогасени посочената главница, лихви и разноски, изразяващи се в
заплатени такси за изготвяне на нотариални покани и възнаграждение на
адвокат.
Ответницата оспорва исковете по основание и размер, като признава, че
между страните са сключени описаните договор за паричен заем от 27.05.2015
г. и анекс от 30.10.2018 г., но твърди, че е извършила плащания по договора в
общ размер от 37236 лв., с които счита, че е погасявала най-обременителните
за нея задължения и не дължи неустойка за забава за периода след 30.10.2019
г. Оспорва извършените едностранно от ищеца изчисления и прихващания с
вземания за лихви, като навежда възражение за нищожност на клаузата за
лихва по чл. 3 от анекса от 30.10.2018 г. поради накърняване на добрите
нрави, доколкото уговореният размер на лихвата е прекомерен спрямо
предоставената в заем сума и цели неоснователно обогатяване на
заемодателя, като намира, че следва да бъдат съобразени размера на заемната
сума, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва и
нейната функция. Навежда възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност за вземанията за лихви.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от адв. Главинчева. Поддържа иска. Моли съда да уважи
исковата претенция. Претендира разноски. Представя списък с разноски.
Ответникът се представлява от адв. М. М.. Изразява становище, че
искът е неоснователен. Моли съда да отхвърли претенция. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 86 и
чл. 82 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за заем, по което ищецът е предоставил
на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок; че е настъпил падежът на търсените вземания, че длъжникът
е изпаднал в забава и дължи мораторна неустойка в претендирания размер по
валидна клауза за договорна лихва; както и че в причинна връзка с
неизпълнението на поетите задължения от ответника са настъпили
предвидими вреди (разноски за нотариални покани и адвокатско
възнаграждение) за ищеца в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. По възражението за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла
на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем от 27.05.2015 г., по което ищецът е
предоставил на ответника в заем сумата от 15730 евро при описаните в
исковата молба условия за връщането й на 22 равни месечни погасителни
вноски; че договорът е бил изменен с анекс от 30.10.2018 г., с който
ответникът е изразил съгласие, че към 30.06.2018 г. дължи на ищеца сумата от
6435 евро и страните са постигнали уговорка в чл. 3 от анекса за заплащане на
лихва в размер на 2 % на месец върху размера на оставащата главница по
договора за заем.
Съгласно дадените указания в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020
г. на ОСГТК на ВКС, съдът е обявил на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма за нищожност на договор.
Видно от представения договор за заем от 27.05.2015 г. страните са се
уговорили, че главницата е в размер на 15 730 лева (чл.1 от договора).
Уговорена е мораторна лихва в размер на 15 % евро за всеки просрочен ден
след падежа (чл.11 от договора) (л.6-8 от делото).
Не е спорно между страните, че сумата от 15 730 евро е връчена на
ответника, за което е съставена разписка по смисъл на чл.77 ЗЗД, с
нотариална заверка на подписите. Документът е частен, авторството не е
оспорена, но не се ползва с материалната доказателствена сила досежно
отразеното в него (л.9 от делото).
3
Не е спорно страните са сключили анекс от 30.10.2018 г., с който са си
предоговорили отношенията по договора за заем. Там страните са уговорили,
че към 31.06.2018 г. ответникът дължи сумата от 6 435 евро (чл.1 от
договора). Уговорена е договорна лихва в размер на 2 % на месец от
01.07.2018 г. до края на изплащане на сумата, а именно 30.10.2019 г. (чл.3 от
договора). Било договорено, че заемателят поема разноските за адвокат на
ищеца за изготвяне на анекса и проучване материалите по делото (л.8 от
договора) (л. 10 от делото). По своята същност анексът представлява
спогодба по чл.365 ЗЗД, с която страните са се уточнили размера на
дължимите суми, уговорили допълнителни клаузи за оставащата главница,
има новация, начисляване на допълнителни разходи по събиране на кредита.
Не е спорно, че ищецът е изпращал нотариални покани да ответника и
че е направил разходи за тяхното изготвяне и връчване (л.11-19 от делото).
Спорно е дали договорът противоречи на закона и добрите нрави и
настъпилата погасителна давност.
Материалноправният въпрос на който следва да отговори съда е дали
договор за заем е нищожен, поради противоречие със закона (императивни
правни норми), заобикаляне на закона (императивни правни норми) и
накърняване на добрите нрави, ако страните са се уговорили плащането на
сумата да се извърши на ръка и тази сума е платена ръка и е на стойност
над 10 000 лева.
На първо място съдът приема, че договорът за заем е граждански, а не
по смисъла на ЗПК, поради което чл.7, ал.3 ГПК не е приложимо.
Второ, съдът приема, че договорът за заем е нищожен, тъй като
противоречи на закона и добрите нрави, както и го заобикаля. Заемът е реален
договор, поради което елемент от фактическия състав на сделката е
получаването на сумата. Съдът приема, че уговорката заемът да се предава на
ръка противоречи на закона, на основание чл.3 от Закона за ограничаване
плащането в брой (ЗОПБ). Съдът не споделя практиката (Определение № 211
от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2016 г., IV г. о., ГК и Определение
№ 731 от 5.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1657/2019 г., III г. о., ГК ), че
нарушението на чл.3 ЗОПБ се свежда само до административно-наказателна
отговорност (АНО) и няма гражданскоправни последици върху валидността
на сделката и доказване на плащането. Нормата е въведена във връзка с
изискванията на ПЕС по отношение на мерките за изпиране на пари. Това, че
нашият законодател е придал само АНО е пропуск, който не може да бъде
саниран от съда, когато се спазва Правото на ЕС и императивни правни
норми. След като нотариусите не извършват сделки, когото плащането е над
10 000 лева без представен платежен документ, то не може съдът да приема,
че тези сделки са действителни и не противоречат на закона (по аргумент от
по-малкото основание). Прилагането на сделката в нарушение на чл.3 ЗОПБ
извън полето на гражданските последствия би било грубо нарушение на
императивни правни норми и заобикаляне на закона. По този начин чрез
4
гражданския иск би могло да се постигне узаконяване на пари без произход,
което ще е нарушение на ЗМИП и чл.252 НК, за което има образувано
тълкувателно дело по описа на ОСНК. Ето защо съдът приема, че договорът е
нищожен изцяло, тъй като противоречи на закона, а именно императивна
правна норма. Още повече, че решение C‑427/22 утвърждава кога е налице
граждански заем, потребителски кредит в светлината на лихварството. Освен
това по делото не се установи дали ищецът притежава заемната сума, дали
реално е връчена на длъжника, при положение, че документът не е с
материална доказателствена сила и че ищецът не извършва действия по
влогонабиране. Съдът е обявил на страните, че ще приложи императивна
норма, каквито е чл.3 ЗОПБ, ЗМИП. Неприлагането на тези норми извън
действителността на гражданските сделки би било едно просто заобикаляне
на закона и поетите ангажименти към евроатлантическите партньори, тъй
като със съдебното решение, ще се приеме, че сделката е валидна. А целта и
духа на закона е има отчетност и намаляване на порочни незаконни практики.
След като договорът е нищожен, съдът не може да присъди сумата на
договорно основание.
По отношение на иска за имуществени вреди – направени разходи за
събиране на кредита – адвокатско възнаграждение, нотариални покани. Съдът
приема, че тези разходи са част от задължението на кредитора и не може да се
начисляват и да се търсят като отделно перо.
В допълнение на изложените, съдът следва да отбележи, че договорът и
анексът въвеждат договорна лихва в размер на 2 % на месец и мораторна
лихва в размер на 15 евро на ден за всеки ден просрочие. Съдът приема, че
тези клаузи противоречат на закона и добрите нрави, тъй като водят на
увеличаване на гражданския заем с лихва, която надвишава 30 %. При
отчитане на тези клаузи за нищожни остава длъжникът да върне главница от
15 730 евро или 30 765.21 лева. От представените от ответника платежни
нареждания и разписки по чл.77 ЗЗД (л.35-55 от делото), се установи, че
ответникът е платил на ищеца сумата от 33 956 лева, което е повече от
главницата. Следователно е настъпило погасяване на заемната сума.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да се отхвърлят изцяло
предявените от К. К. Ф., ЕГН .........., гр. София, ж.к. Л.......8 срещу Е. Е. С.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. ......... осъдителни искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за сумата от 12585 лева,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от
27.05.2015 г. и анекс към него от 30.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, за сумата от 6495,20 лева, договорна лихва върху главницата за
периода 01.07.2018 г. – 01.05.2023 г., както и за сумата от 255,10 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от
неизпълнението на договорното задължение на ответницата, изразяващи се в
заплатени такси за изготвяне на нотариални покани и възнаграждение на
адвокат, като неоснователни и недоказани, поради противоречие със закона,
5
добрите нрави и заобикаляне на закона.
По разноските
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът представя списък с разноски (л.83 от делото), съгласно
който претендира: 2200.00 лева адвокатско възнаграждение (л.85 от делото)
и 200 лева за депозит за експертиза (л.71 от делото).
Ищецът е направил възражение за прекомерност. Исковата претенция е
за сумата от 19 080.20 лева. Следователно възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв.. Горницата е 18 080.20 като 10 % са в размер на 1808.02 лева.
Следователно общият размер на възнаграждение е 2208.02 лева (400 +
1808.02 лева). Претендира се 2200 лева, което е под нормативното
определено. Ето защо възражението за прекомерност не е основателно.
Ето защо на основание вр. чл.78, ал.3 ГПК К. К. Ф., ЕГН .........., гр.
София, ж.к. Л.......8 следва да бъде осъден да заплати на Е. Е. С., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. ......... сумата от 2400 лева (две хиляда и
четиристотин лева), представляващи разноски в настоящото производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от К. К. Ф., ЕГН .........., гр. София,
ж.к. Л.......8 срещу Е. Е. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. .........
осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
и чл. 82 ЗЗД за сумата от 12585 лева, представляваща непогасена главница по
договор за паричен заем от 27.05.2015 г. и анекс към него от 30.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, за сумата от 6495,20 лева, договорна
лихва върху главницата за периода 01.07.2018 г. – 01.05.2023 г., както и за
сумата от 255,10 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди от неизпълнението на договорното задължение на
ответницата, изразяващи се в заплатени такси за изготвяне на нотариални
покани и възнаграждение на адвокат, като неоснователни и недоказани,
поради противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА К. К. Ф., ЕГН .........., гр. София, ж.к. Л.......8 да заплати на Е.
Е. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ......... сумата от 2400 лева (две хиляда
и четиристотин лева), представляващи разноски в настоящото производство,
на основание вр. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XX ГПК, в
6
двуседмичен срок от съобщаването му, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на страните в съдебно заседание.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7