№ 202
гр. Харманли, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.а
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100140 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск за сумата от 3 755.20лв.,който намира правно
основание в чл. 79 ал.1 вр. чл. 286 от Закон за задълженията и договорите.
В исковата молба са изложени твърденията, че на 21.ХІІ.2018г. между ищеца
„Фокс Истейтс Бългерия“ ООД, гр. Пловдив ЕИК **** и ответника „Рони“ ЕООД, гр.
Харманли ЕИК ****, бил сключен Договор за поръчка, по силата на който ответното
дружество(като Доверител) възложило на ищеца(като Довереник), да събира и предлага
информация за предлаганите за продажба недвижими имоти и да организира огледи на
имоти, преговори между продавача и Доверителя, изготвяне на предварителен договор и
пр.. Още на същия ден, в изпълнение на поръчката Довереникът представил на Доверителя
и бил извършен оглед на магазин в гр. Пловдив *****.
Сочи се, че за извършения оглед на гърба на Договора страните подписали
нарочен протокол, в т. 3 от който бил договорен размерът на дължимото по т. 5 от Договора
възнаграждение – 18 776.00лв. без ДДС.
Твърди се, че въпреки изпълнението по Договора, Доверителят не заплатил на
Довереника определеното възнаграждение, поради което по иск на Довереника с Решение №
260086 от 01.ІІІ.2021г., постановено по въззивно гражданско дело № 5 по описа на Окръжен
съд Хасково за 2021г., ответното дружество било осъдено да заплати на ищцовото, сумата от
18 776.00лв., представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 21.ХІІ.2018г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е регистриран по ДДС данъчен субект.
Сочи се, че по силата на чл.2 ал.1 във връзка с чл. 26 и чл. 66 ал.1 ЗДДС, дължимият данък
за извършената доставка се начислявало върху договореното възнаграждение; той бил в
размер на 20 % и в случая възлизал на 3 755.20лв. Получателят на доставката по Договора -
Доверителят (ответника) бил длъжен да заплати общата сума от 22 531.20лв. (договореното
възнаграждение от 18 776.00лв. и ДДС върху него от 3 755.20лв.), а Доставчикът по
Договора - Довереникът (ищеца) бил длъжен да внесе данъка по реда и в сроковете по
ЗДДС.
Твърди се, че едва на 23.ІІІ.2021г., след постановяване на Решение №260086,
ответникът заплатил по банков път на ищеца договореното и присъдено възнаграждение от
18 776.00лв. без ДДС.
1
Ответното дружество обаче, отказало да заплати дължимия ДДС върху
възнаграждението в размер на 3 755.20лв., макар и в Договора изрично и ясно да му било
указано, че в размера на възнаграждението не е включен ДДС, именно този размер (без
ДДС) да е присъден от съда и въпреки надлежно издадената от доставчика (ищецът) фактура
**********/30.ІІІ.2021 година, в която на отделен ред бил посочен дължимият ДДС –
3 755.20лв.
Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника „Рони“ ЕООД, ЕИК
**** ,да заплати на ищеца „Фокс Истейтс Бългерия ООД, ЕИК ****, сумата 3 755.20лв.,
представляваща дължимият ДДС върху сумата от 18 776.00лв. възнаграждение по
сключения между страните на 21.ХІІ.2018г. Договор за поръчка.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника „Рони“ ЕООД гр. Харманли ЕИК ****, чрез
пълномощника адв. И. Митева АК Пловдив, е депозирал писмен отговор на исковата молба,
в който е изразено становище че предявения иск е неоснователен.
В отговора са твърди, че ответника не е получавал нито услуга, нито стока по
която доставчик да е дружеството - ищец, а датата на данъчно събитие да е 30.ІІІ.2021г.
Изложени са съображения, че данъчната фактура се издава на датата на
данъчното събитие или в един от следващите 5 дни. В конкретния случай - фактурата била
издадена на 30.ІІІ.2021г. и най -вероятно ищецът претендирал плащане отново за измислена
услуга, каквато била и първата. Според пълномощника било безспорно, че тази фактура ако
била издадена за услугата, за която ответника бил осъден – за посредничеството за покупка
на имот, находящ се в гр. Пловдив ***** следвало да е издадена на 07.ХІ.2019г. когато
ищецът твърдял да е завършена услугата или в едни от следващите 5 дни.
Сочи се, че данъчния период, в който ответника следва да притежава данъчен
документ и съответно да упражни правото си на данъчен кредит бил м. ноември 2019г. или
съответно един от следващите 12 периода, които били изтекли ноември 2020г.
В отговора е застъпено становището, че само въз снова на договора за поръчка от
21.ХІІ.2018г. (наподобяващ рамков договор) било невъзможно да се дължи каквато и да
било сума. Въпреки това в процесната фактура № 150/30.ІІІ.2021г. било посочено като
основание - „комисионна по договор за поръчка от 21.12.2018г.“
Процесуалния представител твърди, че на основание цитирания договор за
поръчка, към дата 30.ІІІ.2021г., ответника не е получават никаква услуга, не е гледал имоти,
не е купувал, нито продавал имоти. Към договора за поръчка от 21.ХІІ.2018г. бил приложен
и лист наречен протоколи за оглед. Видно от същия на т. 1 бил описан имот, находящ се в
гр. Пловдив ул. „Лев Толстой“, на който обаче огледа бил извършен на 21.ХІІ.2018г.
Издадена на 30.ІІІ.2021г. фактура касаела услуга, каквато ответника не бил получавал.
В отговора е застъпено становището , че приложената към исковата молба
фактура е нова фактура, издадена след като ответника вече бил платил, възнаграждение по
цитирания договор. Следователно било невъзможно постфактум да получава фактура за
същата тази услуга, която уж е получил преди 2 години.
Сочи се, дължимия ДДС не се дължи на самостоятелно основание. В практиката
си СЕС неизменно приемал, че правото на приспадане възниква в момента на
действителното осъществяване на доставката на стоката или услугата, утежнена с ДДС за
приспадане и може да бъде упражнено единствено от този момент нататък при условие, че
данъчнозадълженото лице притежава съответната фактура. Сочи съдебна практика в тази
насока.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
Не се спори, а и от приобщеното по делото заверено като препис ксерокопие на
Договор за поръчка от 21.ХІІ.2018г. се установява че между страните е възникнало
правоотношение по силата на което ответното дружество „Рони“ ЕООД гр. Харманли (като
Доверител) възложило на „Фокс Истейтс Бългерия ООД (като Довереник), да събира и
предлага информация за предлаганите за продажба недвижими имоти и да организира
2
огледи на имоти, преговори между продавача и Доверителя, да посредничи за сключване на
сделка, за изготвяне на предварителен договор (нотариален акт) или договор за наем.
Изискано е и е приобщено гражданско дело № 1405 по описа на РС Харманли за
2019г. , ведно с въззивно гражданско дело № 5 по описа на Окръжен съд Хасково за 2021г. ,
водено между страните по настоящото производство. От приобщеното производство се
установява, че с Решение № 260076 от 01.ІІІ.2021г., постановено по в.гр. дело № 5 по описа
на Окръжен съд Хасково за 2021г. - влязло в законна сила на 01.ІІІ.2021г., „Рони“ ЕООД гр.
Харманли е осъдено да заплати на „Фокс Истейтс Бългерия“ ООД, сумата от 18 776.00лв.,
представляваща възнаграждение по Договор за поръчка от 21.ХІІ.2018г., както и сумата от
8 261.44лв. – неустойка по т.5 от договора за периода 07.ХІ.2019г. – 27.ХІІ.2019г. От
исковата молба и решението по посоченото дело е видно, че ищцовата претенция е уважена
напълно така, както е предявена, като същата не е включвала дължимия ДДС в размер на
3 755.20лв., предмет на настоящия иск.
Не е спорно между страните, че присъдените със съдебното решение суми са
изплатена от ответника по делото, по банков път с платежно нареждане от 23.ІІІ.2021г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна
експертизи, поддържани в съдебно заседание от вещото лице С. И. и чиито заключения,
съдът възприема като компетентни и добросъвестни изготвени. Вещото лице е извършило
проверка и анализ на всички представени по делото документи, както и на първичните
счетоводни документи и счетоводни регистри на ищеца. Съобразно извършения анализ
вещото лице е установила, че ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС на 25.ІV.2008г.
и не е дерегистрирано към момента на експертизата. Установено е, че ищцовото дружество е
издало: Фактура № **********/ 30.ІІІ.2021г. за обща сума 22 531.20лв. - представляваща
начислена комисионна по Договор за поръчка от 21.ХІІ.2018г. в размер на 18 776.00лв. и
3 755.20лв. ДДС и Фактура № **********/ 30.ІІІ.2021г. за обща сума 12 133.69лв.-
представляваща присъдена неустойка в размер на 8 261.44лв. и присъдени разноски в
размер на 3 872.25лв. Според вещото лице сумата от 30 909.69лв. е получена и осчетоводена
от ищцовото дружество на датата на получаването на плащането по банкова сметка -
23.ІІІ.2021г. Посочено е че сумата от 3 755.20лв. е начислена като дължимо ДДС по фактура
№ 150/ 30.ІІІ.2021г. която сума не фигурира в съдебното решение и не е заплатена и
осчетоводена от ответното дружество.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните
изводи:
Предявеният иск се основава на разпоредбите на чл. 79 ал.1 вр. чл. 286 от Закон
за задълженията и договорите, като негов предмет е сумата 3 755.20 лв., представляваща
ДДС върху сумата от 18 776.00лв., представляваща възнаграждение по Договор за поръчка
от 21.ХІІ.2018г.
Постановеното между страните Решение № 260076 от 01.ІІІ.2021г., по в.гр. дело
№ 5 по описа на Окръжен съд Хасково за 2021г., се отнася само до част от дължимата цена
по сделката в размер на 18 776.00лв., представляваща данъчната основа по фактура №
**********/ 30.ІІІ.2021г. Претендираната в настоящото производство сума, представляваща
начислен върху посочената сума ДДС, не е била предмет на предхождащия спор между
страните по гр.дело № 1405 по описа на РС Харманли за 2019г. (в.гр.д. № 5 по описа на
Окръжен съд Хасково за 2021г.), поради което настоящият иск се явява допустим. Разгледан
по същество, същият е основателен.
Безспорно се установява (от представения Договор за поръчка от 21.ХІІ.2018г.),
че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на което ответното
дружество възложило на ищцовото, да събира и предлага информация за предлаганите за
продажба недвижими имоти и да организира огледи на имоти, преговори между продавача и
Доверителя, да посредничи за сключване на сделка, за изготвяне на предварителен договор
(нотариален акт) или договор за наем. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от
страните може да иска пълно изпълнение от насрещната в случай, че от своя страна е
изпълнила задължението си точно.
От постановеното съдебно Решение № 260076 от 01.ІІІ.2021г. се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило поетите задължения, поради което ответника е осъден да
му заплати договореното възнаграждение.
3
Както по силата на чл.286 от ЗЗД вр. чл. 5 и чл. 6 от сключения между страните
договор, така и по силата на Закон за данък върху добавената стойност - начисленият ДДС
представлява част от възнаграждението по сключената между страните сделка. Видно от
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
процесната фактура № № **********/ 30.ІІІ.2021г. за сумата от 22 531.20лв. -
представляваща начислена комисионна по Договор за поръчка от 21.ХІІ.2018г. в размер на
18 776.00лв. и 3 755.20лв. ДДС е валидна и е осчетоводена в счетоводството на ищеца,
върху нея е заплатен дължимия ДДС в законния срок, издадена е в изпълнение на вземането
по процесният договор, с оглед задължението на страната - да осчетоводи вземането си в
календарната година, в която същото е възникнало – с оглед постановеното съдебно
решение. Част от вземането по тази фактура – за сумата от 18 776.00лв. (по решението на
ОС Хасково) е изплатено , за което страните не спорят. Не осчетоводяването на фактурата от
ответника по никакъв начин не променя задължението му за заплащане на задължението му
по договора. Възнаграждението по цитирания договор, сключен между страните, се дължи,
не защото е издадена фактура, а защото е извършена услугата, която е договорена между
страните. От влязлото в сила съдебно решение се установява, че ищеца е изпълнил
задълженията си по правоотношението му с ответника, поради което да последния е
възникнало задължение да заплати в цялост договореното възнаграждение.
Фактическият състав, от който възниква задължението за плащането на
възнаграждението, включва валиден договор за поръчка, изпълнение на възложените от
доверителя задължения от страна на довереника и тяхното приемана от доверителя.
По делото не са ангажирани каквито и да са доказателства от ответната страна,
при съобразяване разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е изпълнено
задължението му към ищеца - да плати претендираната от ищеца част от договореното
възнаграждение в размер на 3 755.20лв.- представляваща начислен ДДС, поради което и
настоящия състав на съда счета , че исковата претенция следва да бъде уважена изцяло -
така, както е предявена с исковата молба.
В съответствие с уважаването на предявения иск и предвид разпоредбата на чл.
78 ал.1 от ГПК, следва да се присъдят в тежест на ответника направените от ищеца разноски
по делото: 150.20лв. -внесена държавна такса, 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение
и 100.00лв. - депозит за вещо лице или всичко общо – 750.20лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Рони“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Харманли ****, представлявано С. А. С. -управител, да заплати на „Фокс Истейтс
Бългерия“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ****,
представлявано от К. М. Д.- Управител, сумата от 3 755.20лв., представляваща дължим ДДС
върху сумата от 18 776.00лв. - възнаграждение по сключен между страните Договор за
поръчка от 21.ХІІ.2018г.
ОСЪЖДА „Рони“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Харманли ****, представлявано С. А. С.- управител, да заплати на „Фокс Истейтс
Бългерия“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив **** ,
представлявано от К. М. Д.- Управител, сумата от 750.20лв. - разноски по делото, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4