О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 570 Година 2020,12.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На дванадесети
февруари Година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 18
по описа за 2018 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищцата М.Г.К. – П. ***, партер е предявила обективно съединени искове против Върховен административен съд, с адрес: гр. София 1301, бул. „Александър Стамболийски“ № 18 за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50 000 лева представляваща обезщетение за причинените й неимуществено вреди за нарушение на правото й на справедлив процес при разглеждане и решаване от страна на състав на ответния съд на нейна жалба от 10.01.2017 г. срещу решение № 2117 от 15.12.2016 г. на Административен съд Бургас, XI състав, при което е постановено решение № 8518 от 03.07.2017 г. по адм. д. № 2121/2017 по описа на Върховен административен съд , ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно й изплащане. Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК по изричната препратка на
чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК
подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните
действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове съгласно ал. 1 на чл. 140 от ГПК,
съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск ,с оглед предмета
му,не е въведено нарочно особено исково производство и следователно той следва
да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК, при приложение на
специалните процесуални правила на ЗОДОВ.
След отстраняване на нередовностите и констатация на докладчика при проверка
на основание чл. 129 от ГПК, че искова молба е редовна съобразно чл. 127 и чл. 128
от ГПК, и след приемането й,са изпратени
преписи от нея и приложенията на ответника и прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас, като е указана възможността да се подаде
писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците
от неподаването на такъв и неупражняването на права. Видно от книжата по делото
ответникът е получил преписите от исковата молба и
приложенията към нея като в срок е подал писмен отговор-съобщение с преписи от исковата
молба с приложения и от разпореждане №
2553 от 26.07.2019 год. със съдържанието
по чл.131 от ГПК са изпратени на
ответника и на прокурор от Окръжна
прокуратура Бургас на 30.07.2019 год.,като писмен отговор отВърховен административен съд ,въпреки,че
разписката за връчени книжа не е върната в съда и не се намира
в досието на делото, е постъпил
на 05.08.2019 год.Окръжна прокуратура Бургас е получила съобщение с
препис от горното разпореждане и книжа
на 01.08.2019 год.,като не е депозирала писмен отговор. Искът е предявен съобразно правилата за родова
подсъдност на чл. 104, т. 4 от ГПК,а именно пред Бургаски окръжен съд като
първа инстанция, с оглед размера на цената на иска от 50000 лв.Не са налице
достатъчно данни за преценка предявяването
на иска в съответствие със специалните правила за местна подсъдност
по чл. 7,ал.1,предл. 2 от ЗОДОВ,но в настоящия случай това е без значение,тъй като дори и делото да
бъде разгледано в разрез с тези правила,това няма да опорочи крайния съдебен
акт по следните съображения: На основание чл.7,ал.1 от ЗОДОВ
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.След разделяне
на делата срещу НАП и ВАС,пред настоящия
съд е оставен за разглеждане искът за обезщетение за неимуществени вреди срещу втория ответник.Увреждащото деяние,което се сочи в исковата молба като основание за
търсене на отговорност е постановено съдебно решение от състав на ВАС,като
видно от приложените книжа,този съдебен акт е
постановен в гр.София.Ищцата е посочила съдебен адрес ***,но не е посочила,че
това е нейния настоящ адрес,а за настоящия адрес към момента на завеждане на делото данни не са представени от нея.Ответникът не
е направил възражение за местна неподсъдност на спора на настоящия съд,а местната подсъдност по исковете по ЗОДОВ продължава да е относителна процесуална
предпоставка,въпреки изменението на
чл.119 от ГПК,което не само че на основание пар.5 от ПЗР към ЗИД на ГПК/ДВ бр.65 от 2018 год. в сила от
07.08.2018 год./,не засяга заварените производства,каквото е настоящото образувано
на 04.01.2018 год.,но е и приложимо само
досежно особените случаи на местна
подсъдност изрично и лимитативно изброени
в чл.119,ал.3,които са тези по чл.108,ал.2 ,чл.113 и чл.115,ал.2 от ГПК. Искът е подаден от активно легитимирано лице, което
твърди, че в негова полза е възникнало изискуемо вземане по специалния ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконни действия на правозащитен орган-съд. Искът е насочен срещу органа, за който се твърди,
че с действията си -постановено съдебно решение, е причинил неимуществените вреди на ищцата. Ответникът
е подал писмен отговор, в който навежда възражения за нередовност на исковата
молба и недопустимост на предявения иск, като счита, че в исковата молба не са
изложени обстоятелства, на които се основа иска, поради което се явява
нередовна на основание чл. 127, ал.1, т. от ГПК; липсват твърдения за конкретни
нарушения от страна на ответника при осъществяване на правораздавателната
дейност; липсва изложение, относно наличието на вреди, в какво се изразяват те,
от кое действие на ответника произтичат, в причинно – следствена връзка ли са с
твърдяното противоправно поведение и как е формиран размера им. По отношение на
недопустимостта на предявеният иск, се излагат аргументи, че той се основава на
твърдения, касаещи правилността на постановения от ответника съдебен акт, който
е окончателен и е недопустимо да бъде
преразглеждан в настоящото производство.
Направените от ответника
възражения за нередовност на исковата молба, съдът намира за неоснователни. От
исковата молба и направените от ищцата две уточнения, във връзка с оставянето й без движение за отстраняване на
нередовности, се установява, че
обстоятелствата, на които се основава иска, произтичат от твърдения за противоправни действия на ответника,които
ищцата квалифицира като нарушаване на правото й на справедлив процес и правото на гледане на
делото й в разумен срок. Твърдените от ищцата нарушения са :постановяване на съдебен акт в срок, който
тя счита за недостатъчен за запознаване
на съдебния състав с обема на книжата в
досието на делото и за постановяване на
правилен, качествен, мотивиран и обоснован съдебен акт, в резултат на което
жалбата й срещу нищожен ревизионен акт
на НАП-ТД-Бургас е била отхвърлена;липса
на аргументи в решението по считани от
нея за съществени въпроси за:
възможността за провеждане на едновременни
ревизии на търговец и физическо лице,приемане за законосъобразно на
нередовно и престъпно според ищцата
връчване на книжа за ревизия,липса на произнасяне по нищожност на невръчен й
резивионен акт;липса на отговор в решението на ВАС по посочени от нея правни проблеми-на кого е задължението по ревизионния акт и на какво законно
основание се дължи, наличие на непълнота на доказателствата и неправилно
тълкуване на събрани доказателства при издаване на ревизионния акт;формално
провеждане и необсъждане от ВАС правилността/неправилността на който и да е от изложените аргументи на ищцата,включително и
този за произнасяне на Административен
съд Бургас по дело,което е било заведено по копие от нейна жалба,а не по
оригинала й,който се е намирал по друго дело. В следствие на така описаното ищцата
заявява,че е преживяла силен стрес и й били причинени физически и психически
страдания, изразяващи се в – смущения на кръвоносната система, в
храносмилателната система, безсъние, нарушение на имунната система,
подтиснатост, липса на концентрация, разсеяност и раздразнителност,които тя
оценява на сумата от 50000 лв. По отношение
на заявения размер на обезщетението за претендираните вреди, следва да се има
предвид, че неимуществените вреди се определят по справедливост от съда ,като
се вземат предвид конкретни посочени и
доказани от страната факти,които тя счита ,че
следва да бъдат съобразени при определяне на този размер,както и съдебната
практика , всички следващи се от житейската логика вреди,икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.Следователно,за ищцата не съществува
задължение да посочи как е формирала претендирания от нея размер на
обезщетението за вреди,тъй като дори и
да не посочи значими за нея факти, съдът
е длъжен служебно да съобрази посочени по-горе обективни и общоизвестни
обстоятелства и по справедливост да
определи дължимата репатрираща вредите сума. Неимуществените вреди нямат
стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Достатъчно условие за редовност на исковата молба по ЗОДОВ е в нея да бъде посочено, от действието на кой правозащитен орган ищецът се
счита увреден и да посочи претърпените от това действие конкретни вреди .Именно тези съществени
обстоятелства са подробно и
многократно обяснени в исковата молба,а
дали така изложеното е основание за извод за нарушение правото на справедлив процес,дали се дължи обезщетение
и в какъв размер са все въпроси по съществото на спора. С оглед на
горното , съдът намира исковата молба за редовна и съдържаща фактически
твърдения за всички елементи от фактическия
състав на отговорността по ЗОДОВ.
Неоснователно се явява и
възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като предмет на
настоящото производство не е правилността на постановения от него акт, съответно
пререшаване на разрешения с него спор, а обезщетяване на причинени неимуществени вреди, настъпили в
следствие на твърдени неправомерни действия на съдебен състав на Върховния административен съд при разглеждане на административен спор. Дали изброените
в исковата молба действия могат да бъдат квалифицирани като неправомерни и увреждащи е въпрос по съществото на
делото,по който съдът ще следва да се произнесе в завършващия производството по
делото съдебен акт.
До настоящия момент не са станали
служебно известни на съда други факти
или обстоятелства,извън обсъдените по-горе,които след проверка за възникването
им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи
до недопустимост на предявения иск. При това положение книжата по настоящото
дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно, а предявения иск е допустим.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че
ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на
основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе
по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищцата М.Г.К. – П. с посочен съдебен адрес: ***, партер е предявила иск
против Върховен административен съд, с адрес: гр. София 1301, бул. „Александър
Стамболийски“ № 18, за осъждането му да й заплати сумата от 50 000 лева,представляваща
обезщетение за причинените й неимуществено вреди- получен силен
стрес,бърза смяна на високо с ниско кръвно налягане,сърцебиене,смущения
в храносмилателната система и дишане,безсъние,смущения в имунната система,подтиснатост,липса
на концентрация и контактуване с друга хора,проява на силна разсеяност,понякога
силна раздразнителност,резки колебания на кръвната захар, поради нарушение на правото й на справедлив процес
при разглеждане и решаване от
състав на ВАС на нейна жалба от
10.01.2017 г. срещу решение № 2117 от 15.12.2016 г. на Административен съд
Бургас, XI състав, като е постановено решение № 8518 от 03.07.2017
г. по адм. д. № 2121/2017 по описа на ВАС ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателно й изплащане. Твърди, че горните вреди са резултат от незаконни действия на ответника
като правоприлагащ орган, изразяващи се в нарушаване на съдопроизводствени
правила при разглеждане на делото и произнасяне на крайния акт в прекалено кратък
срок без запознаване в цялост с твърденията на ищцата и събраните по делото
доказателства, с което е нарушил правото й на справедлив процес и правото на
гледане на делото й в разумен срок. Развива подробни съображения в исковата си
молба и допълнителни молби като обосновава основателността на претенцията си. Заявява,
че ответникът не се е аргументирал в решението си, по кой закон може да се провежда
ревизия едновременно и на физическо лице, и на едноличен търговец, не е
коментирал, че нито ревизионният доклад, нито ревизиониият акт са били връчени
на страната, поради което същата е лишена от право на защита. Постановеното
от ответника решение не давало отговор и на въпроса кой трябва да
плати – едноличният търговец или физическото лице осигурителни вноски за ДОО по
КСО, както и за осигурителни вноски за ЗО по ЗЗО. Въпреки липсата на произнасяне по така
посочения правен въпрос, ревизионният акт бил потвърден като правилен и
законосъобразен.Намира,че нередовно връчения резивионен акт е нищожен и
не следва да бъде потвърждаван. Счита процесът за формално проведен, без ВАС да е
обсъдил правилността или неправилността на нито един неин аргумент, без ответника НАП да е присъствал,
като твърди, че самото административно дело пред Административен съд Бургас е заведено
незаконосъобразно –по копие на нейна жалба, по която има образувано друго дело. Твърди,
че процесът е манипулативен и незаконен, протекъл на два етапа, в първият от
които след нейна жалба срещу ревизионния акт, порокът му относно невръчването е
отстранен и втори етап, в който вече след отстраняването на порока държавата е
предявила претенциите си. Решението на ВАС е формално, необосновано,
препращащо към решението на административния съд, като ответникът не обсъжда нито
един от изложените в касационната жалба аргументи, поради
което счита, че е налице липса на правосъдие и лишаване от права. Намира, че по делото са
налице неправилно установени факти, които съответно водят до неправилни изводи.
Решението е неправилно, невярно, неясно, немотивирано в частта, в която съдът е
приел, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, както и че е налице превишение
на извършените от нея разходи над доказаните приходи – основание по чл.122,
ал.1, т.7 ДОПК. Заявява, че съдът ,осъждайки я въз основа на
факти и обстоятелства, установени от НАП Бургас, които според нея не са верни,
е нарушил правата й. Ответникът нарушил и правото й на гледане на
делото в разумен срок, тъй като постановил съдебния си акт в срок от пет
месеца, който бил недостатъчен за запознаване с изложените от нея като
жалбоподател аргументи. Счита, че в този срок съдът не е имал време даже да
прочете жалбата й, поради което е произнесъл некачествено решение, основано на
неистински факти и в нейна вреда. С гореописаните действия държавата чрез нейните
органи е нарушила и чл.6 от КЗПЧОС, правото на справедлив процес и правото на
гледане на делото в разумен срок. Счита, че е налице нарушение и на чл.13 КЗПЧОС, според
който трябва да се гарантира наличието на средства за защита на национално ниво
на права и свободи, предвидени в Конвенцията. В резултат на ситуацията около
проведената ревизия, ищцата изживяла силен стрес, причинил й редица физически и
психически смущения – смущения в кръвоносната система, в храносмилателната
система, безсъние, нарушение на имунната система, подтиснатост, липса на
концентрация, разсеяност, раздразнителност.
Предявените искове са с правни
основания в чл.
6, § 1 от КЗПЧОС във вр. със ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Върховен административен съд, с адрес: гр.
София 1301, бул. „Александър Стамболийски“ № 18, чрез пълномощника си
Младен Семов счита предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Намира,
че постановения от него акт не може да бъде източник на вреди, тъй като той е
влязъл в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което е налице
презумпция за неговата законосъобразност. Счита също така, че не е налице
причинна връзка между твърдените от ищцата вреди и неговите действия-постановен
съдебен акт, тъй като в производството по конкретното дело ВАС извършва съдебен
контрол за законосъобразност на осъществена от административен орган намеса в материално право на ищцата.Намира ,че
съдебният контрол действа опосредено в конкретното материално правоотношение между
ищцата и НАП, а пряката връзка е между последните двама. Поради това заявява, че не
са налице елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността му по
реда на ЗОДОВ. На следващо място оспорва иска по размер като твърди, че той е определен без да са съобразени
критериите за справедливост и се явява недоказан. В тази връзка се позовава на практиката на
ВКС и на Постановление № 4 от 23.XII1968г., на Пленума на ВС. Претендира разноски.
Прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас ,участващ задължително на основание специалния текст на чл.10,ал.2 от ЗОДОВ в производството по този вид дела,
не е подал писмен отговор,не е направил
доказателствени искания.
Не са налице признания на права. Не
се спори по следните обстоятелства: състав на Върховен административен съд е постановил решение
№ 8518 от 03.07.2017 г. по
адм. д. № 2121/2017 по описа на съда, с което се е произнесъл по жалба на ищцата от 10.01.2017 г.
срещу решение № 2117 от 15.12.2016 г. по адм. дело №
1786 по описа за 2016 год. на
Административен съд Бургас, XI
състав,като го е
оставил в сила; с решение
№ 2117 от 15.12.2016 година на Административен съд – Бургас по адм.д.№
1786/2016 година, е отхвърлена жалбата на ищцата против ревизионен акт (РА) № Р – 02 – 1400563 – 091 – 001/28.01.2015 година на органи по
приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден частично с Решение № 173/08.07.2016
година на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП;и двете решения са публикувани
на сайтовете на съответните съдилища.
Не са налице по настоящото дело с
оглед предмета му обстоятелства, за които да съществува установено от закон
предположение,или да са служебно
известни, поради което да не се нуждаят
от доказване.
На страните
не следва да се дават указания във връзка с разпределение на доказателствената
тежест по отношение на елемента от фактическия състав действие/акт,тъй като с
оглед въведените фактически твърдения от
ищцата незаконосъобразността на действията на състава на ВАС следва да се установи от съдържанието на постановеното
съдебно решение,което както бе посочено по-горе, е публикувано на сайта на ВАС.
Ищцата носи
тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в – получен силен
стрес,бърза смяна на високо с ниско кръвно налягане,сърцебиене,смущения
в храносмилателната система и дишане,безсъние,смущения в имунната
система,подтиснатост,липса на концентрация и контактуване с друга хора,проява
на силна разсеяност,понякога силна раздразнителност,резки колебания на кръвната
захар;техния интензитет и продължителност; наличието на причинно – следствена
връзка между постановеното решение от
състав на ВАС и претърпените от нея
вреди,описани по-горе.
На ищцата следва да се укаже, че
не сочи доказателства за следните твърдени от нея обстоятелства: за претърпените
от нея неимуществени вреди- получен силен
стрес,бърза смяна на високо с ниско кръвно налягане,сърцебиене,смущения
в храносмилателната система и дишане,безсъние,смущения в имунната
система,подтиснатост,липса на концентрация и контактуване с друга хора,проява
на силна разсеяност,понякога силна раздразнителност,резки колебания на кръвната
захар, ,за причинно-следствената връзка между постановеното
решение от състав на ВАС и претърпените от
нея неимуществени вреди,описани по-горе,както и че установяването на
тези обстоятелства може да се извърши с
всички уредени от ГПК доказателствени средства-свидетелски показания,писмени
доказателства,експертизи и др.
Ищцата заявява, че сочи доказателства за твърдените от нея факти.
Съдът намира направените от
ищцата доказателствени искания-за приемане на представени от нея при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще се установяват твърдените факти в исковата и уточняващите молби. Доказателствените
искания са допустими и необходими, тъй
като законът не поставя ограничения за
събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, събирането
им ще способства за пълно изясняване на фактическата
страна на спора. При това положение ще следва да бъдат приети всички
представени при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 09.03.2020 год. от 11,30 часа,за която дата и час да се призоват
страните-ищцата ,ВАС и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас като им се връчи препис от настоящото
определение, съдържащо и проект за доклад , а на ищцата и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас и препис от писмения отговор, подаден от ответника.
ПРИЕМА всички представени от ищцата при предварителната размяна на книжа
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи
доказателства за твърдените от нея като претърпени неимуществени вреди-получен силен стрес,бърза смяна на високо с ниско кръвно
налягане,сърцебиене,смущения в храносмилателната система и
дишане,безсъние,смущения в имунната система,подтиснатост,липса на концентрация
и контактуване с друга хора,проява на силна разсеяност,понякога силна
раздразнителност,резки колебания на кръвната захар;техния интензитет и
продължителност;,както и за наличието на причинно – следствена връзка
между постановеното решение от състав на
ВАС и описаните от нея неимуществени вреди.
УКАЗВА на ищцата,че
установяването на горните обстоятелства може да се извърши с всички
уредени от ГПК доказателствени средства-свидетелски
показания,писмени доказателства,експертизи и др.
Определението е окончателно.
Съдия: