Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе , съобрази следното : С исковата си молба ищцата Г. А. В. сочи, че е собственик на недвижим имот пл. № 21...,21..., в кв.46 по РП на С. представляващ дворно място от 715 кв.м. при граници и съседи подробно описани, заедно с масивна двуетажна жилищна сграда в южната част . Съгласно скица, издадена от СГКК при АК Велико Търново имотът е поземлен имот с идентификатор ......................... със съседи, подробно посочени. От към северната граница на имота на ищцата се намирал поземлен имот с идентификатор ........................., чиито собственици са ответниците Б. Е. Н. и Т. С. Н.. Производството по създаване и влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на С. е приключило. Одобрена била и кадастралната карта в частта относно заснети имотни граници, отнасящи се до ПИ ......................... и .......................... Одобрената промяна на кадастралните граници на двата имота се оказала в противоречие с документите за собственост на ищцата, понеже била променена северната граница на имота й в частта от началото на улица „Д. Г. АНЕВ” в посока изток, а действителната граница била по южната стена на постройката на ПИ .......................... Съгласно кадастралния план на С. от 1915г. и регулационния план от 1958г. се установявало, че построената въз основа на позволителен билет № 80 от 13.06.1940г.сграда в имот № ... застъпва част от границÓта на имота на север. От Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план за С. от 28.01.2004г., съставен от Община С. на място е установено, че част от границите на поземлени имоти с номера .... и ..... не са материализирани и не са съществували по време на одобряване на кадастралния план. При поискване от страна на ищцата да бъде изменена кадастралната карта и да се отстрани допуснатата непълнота и грешка й било отговорено, че по отношение границата между двата имота съществува спор за материално право, който следвало да се реши от съда В тази връзка ищцата твърди, че с влизане в сила на кадастралната карта отразената в нея промяна накърнява правото на собственост, понеже изцяло изменя северната граница на поземлен имот с идентификатор 21... като неоснователно се променя и кадастралната основа на дворищната регулация и уличната такава. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да разреши спора за имуществено право съобразно правото на ищцата на собственост върху поземлен имот с идентификатор ......................... към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър като се приеме за установено по отношение на ответниците, че северната граница на имота на ищцата в частта си от началото на улица „Д. Г.А.” в посока изток преминава по южната стена на постройката на ПИ с идентификатор .......................... С допълнение към исковата си молба по реда на чл. 143,ал. 2 от ГПК ищцата моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че северната граница на поземлен имот с идентификатор ......................... преминава по южната фасада на сградата с идентификатор ........................., разположена в имот с идентификатор ..................... така, както е посочено с червена линия на приложената към исковата молба скица – проект за изменение на кадастрална карта, изготвена от „Д. к.” ЕООД и че тази граница погрешно е заснета на одобрената кадастрална карта на Г. С., както и да приеме за установено, че мястото, заключаващо се в границите между одобрената кадастрална граница и твърдяната от ищцата кадастрална граница между двата имота, с площ от около 21 кв. м. е било собственост на Г. А. В. към момента на заснемане на кадастралната основа. Ответникът Б. Е. Н. заема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът Т. С. Н. заема становище за неоснователност на предявения иск. Според нея границата между двата имота в частта си от т. 24 до т.23 от представената към делото скица на СГКК В. Т. минава на 2,5метра южно от сграда с идентификатор ..........................1 по КК и КР на С.. В годините преди отчуждаването на двата имота границата е била материализирана с подпорен каменен зид с дебелина около 50-60 см. Ответницата твърди да е собственик на Ѕ ид. Част от поземлен имот с идентификатор .......................... Във времето назад имотът е бил собственост на С. Н. Н. – баща на ответницата. През 1969г-. имотът бил отчужден. В списъка на изплатените обезщетения имотът е бил записан с площ 722,5 кв.м. В протокола са описани включително и оградите на имота, с площите им в линейни метри, като на база описаното може да се изчисли общата площ на оградата на имота от запад, при което според Н. е видно, че тя продължава на юг от сградата с идентификатор ..........................1 В същото време в протокола е описан и имотът на ищцата при отчуждаването му. Оттам било видно, че от север е бил ограден с каменен зид. Това оборвало твърдението на ищцата, че границата върви по фасадата на сградата. След като е придобила собствеността върху имота си през 1995г., Н. го владее необезпокоявано, в това чисто и площта, която ищцата претендира като своя собственост. Върху част от тази площ е разположен павилион на община С., който и понастоящем е там и общината заплаща наем на ответницата. През 2002г. бил изработен кадастрален план на С.. Ищцата навежда твърдения, че след 2003г. въпросът за границата между двата имота е решаван неколкократно обратно на твърденията на ищцата. Освен това, дори и да е минавала границата между имотите някога по фасадата на процесната сграда, владеейки явно и необезпокоявано имота си в сочените граници, ответницата Т. Н. е придобила спорната площ от имота още пред 2000г. и границата между имотите към момента на оõобряване на сега действащата кадастрална карта и кадастрален регистър минава на 2,5 метра от южната фасада на сградата с идентификатор .......................... Ответницата Н. е предявила против ищцата Г. А. В. насрещен иск. С исковата си претенция Н. навежда фактически твърдения, които е изложила и в отговора си на главния иск. Сочи се, че от 1995г. ищцата по насрещния иск е владеела явно и необезпокоявано в границите, съобразно кадастралния план на град С. от 1962г. собствения си имот. През 2001г. ответницата закупила съседния имот .... . Сочи се, че по повод границата между двата имота са водени редица спорове, свързани с административните процедури по одобряване и влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на С.. Въпросът бил разрешаван винаги в полза на Н.. В тази връзка се отправя молба до съда да приеме за установено по отношение на ответницата по насрещния иск Г. В., че границата между ПИ с идентификатор ................ по протежение между точки т.23 и т. 24 по скица 2150/09.04.2010г. на СГКК Велико Търново и ПИ с идентификатор 65766.702.1238 отстои на 2,50 метра от южната фасада на сградата с идентификатор ..........................1. С допълнение към исковата молба по реда на чл. 143,ал. 2 от ГПК ищцата по насрещния иск претендира да разрешен спорът за материално право между страните по иска към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на град С. със Заповед РД-18-10/12.02.2009г. на изпълнителния директор на АГКК Претендира се да се приеме за установено, че границата между ПИ ......................... от юг по протежение между точки 23 и 24 по скица 2150/09.04.2010г. на СГКК Велико Търново и ПИ ......................... отстои на 2,50 метра от южната фасада на сградата с идентификатор .......................... Ответникът по насрещния иск Г. В., заема становище за недопустимост на същия с мотива, че към момента на създаване на действащата кадастрална карта на С. като част по отношение на ищцата по този иск не е налице допусната непълнота и грешка. Евентуално се заема становище неоснователност на предявения насрещен иск. Сочи се, че исковата претенция е неоснователна. Оспорват се фактическите твърдения на ищцата по насрещния иск. Твърди се, че северната граница на имота 21... е преминавала и следва да бъде нанесена в кадастралната карта като преминаваща по южната фасада на сградата в съседния имот 21....1, както е посочено с червена линия на приложената към първоначалната искова молба скица – проект, изработен от Д. к. ЕООД за промяна на кадастралната граница. Твърди се, че спорното място, заключаващо се между погрешно нанесената в кадастралната карта на С. граница между двата имота с идентификатори 21... и 21... и твърдяната от нея като действителна граница, което е с квадратура 21 кв. м. е нейна собственост. Твърди се, че както ответницата, така и нейните праводатели са владеели и владеят спорното място от 21 кв. м. което частично е застроено със сграда – собственост на В. още преди отчуждаването на имотите и до момента. Оспорва представен по делото списък на недвижимите имоти, отчуждени и платени за нуждите на Х. к. Г. С., представен от ищцата по насрещния иск. Във връзка с оспорването и изявлението на представилата документа страна, че ще се ползва от него, е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК . В. Окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Ищцата по първоначалния иск Г. А. В. е собственик на недвижим имот пл.№ 21...,21... от квартал 46 по РП на Г. С., съгласно представеният по делото нотариален акт № .../н.д. № .../2001г. на Нотариус И. А. и Договор за продажба на общински недвижим имот от 09.09.2004г. Този имот съгласно скица на СГКК при АК В. Т. представлява поземлен имот с идентификатор ........................./за кратко по – надолу в решението имотът ще се отразява като имот ...../ Ответниците Б. Е. Н. и Т. С. Н. са съсобственици при равни права нÓ съседния на ищцата имот, а именно на имот № 21..., в кв. 46 по плана на Г. С., като към момента имотът е с идентификатор ......................... /за по- кратко по-надолу в решението имотът ще бъде отразяван като имот ...../. Със Заповед № ...../09.03.2004г-. на Кмета на Община С. е одобрена промяна в кадастралната граница между поземлени имоти 21... и21... в кв. 46 по плана на С., като съгласно тази заповед северната граница на имот 21... /южна граница на имот 21.../ преминава по южната фасада на къщата, находяща се в имот 21.... Тази заповед е отменена с решение на ВТОС по адм. Дело № .../2004г. С Решение № ..../30.10.2008г. на Общински съвет Г. С. е одобрен ПУП на града- план за застрояване и регулация – окончателен проект на зона Изток на С. / публикувано в ДВ 100/2008г./. Това решение е обжалвано от страна на ответниците по първоначалния иск в частта му относно техния имот с № 21.... Съгласно същото решение границата между имоти 21... и 21... преминава по южната стена на сградата, построена в имот 21.... С решение на Административен съд В. Т. по Административно дело .../2009г. цитираното решение на Общински съвет С. в обжалваната му пред съда част е отменено. Със Заповед № РД-18-..../12.02.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на Г. С.. Със Заявление В.№ 94-..../21.06.2010г. ищцата В. е поискала от АГКК промяна в кадастралната карта на Г. С., по- конкретно изменение на границата между поземлени имоти 21.. и 21... съгласно приложен към заявлението проект за изменение. С писмо от 07.07.2010г. от СГКК В. Т. на ищцата е отговорено, че изменение на кадастралната карта съгласно искането й ще бъде допуснато само ако е налице разрешен наличен спор за материално право между нея и ответниците, които са собственици на имот ...... За да се изяснят обстоятелствата по делото съдът е допуснал съдебно- техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обосновано. Съгласно заключението кадастралната граница между двата спорни имота по кадастралния план на С. от 1962 година е минавала на разстояние от около 2 метра от южната фасада на сградата в имот 21.... На плана е нанесена подпорна стена, която е северна граница на имот ....... Заключението сочи още, че по плана на С. от 1915 година имотите на страните се идентифицират като имоти .... и ..... През 1931година е изработен градоустройствен план, с който за имот пл. № .... е отреден УПИ І-....., а за пл.№ 21..,21.. е отреден парцел 27...в кв. ... От имот 27... са образувани нови парцели, като в един от тях- УПИ—27.... е налице застрояване с две сгради. Южната сграда е построена през 1941-1942г. и е посочена като граница между имот 27... и имот 27.... Там има нанесена подпорна стена, която според вещото лице е разрушена при строителството на сградата. След този период до изработването на плана през 1967 година няма данни за промяна на северната граница. По плана от 1962 година кадастралната граница между имоти 21... и 21...,21... в кв. 46 минава на два метра от южната фасада на сградата в имот 21... и на плана има нанесена подпорна стена. През 1969г. имотите, предмет на спора, са били отчуждени като към момента на отчуждаването им според вещото лице квадратурата им е различна от сегашните имоти с идентификатори 21... и 21..../ по сега одобрената кадастрална карта на С./ Към момента на отчуждаването пл. № 21... е бил с площ от 722,50кв.м./тази площ е посочена и в АДС № 1950/1970г. и в разплащателните документи на бъдещия инвеститор/, а по кадастралната карта е 629,00кв.м. Към момента на отчуждаването имот 21..., 21... е с площ от 715 кв.м., а по кадастралната карта е 716 кв.м. Северна и източна граници на имот 21... и източната граница на имот 21... по кадастъра от 1962г. нÕ съвпадат с границите по действащата сега кадастрална карта. В имот 21... към момента има търговски обект, понастоящем книжарница, като съгласно заключението частта от този обект, попадаща в имот 21... е ... кв.м , а в имот 21... е 110 кв.м. Квадратурата на мястото, заключаващо се в границите между одобрената кадастрална карта и твърдяната от ищцата В. кадастрална граница между поземлените имоти 21.. и 21... е 20-21 кв.м. Дължината на западната граница на имот 25.... към момента на отчуждаването е 23 м.л./ по кадастъра от 1962година/, а към момента по действащата кадастрална карта е 22,44м. В съдебно заседание вещото лице подробно мотивира заключението си, като заявява, че сградата, построена в имота на ответниците по главния иск/21..../, е построена на граница, съгласно плана от 1931 г. , тъй като нот. Акт от 1941 г. разглежда два парцела с определена площ и граници, т.е. налице са били вече урегулирани парцели, и второ – строителните книжа за сградата, която впоследствие е построена, по-точно строителният билет, потвърждава, че строителството е извършено на границата между двата имота. За същото говорят и белезите на строителството- южната фасада на сградата е калкан, което е характерно за т.нар „Сключено строителство”. Цитираният от вещото лице нотариален акт е приложен като доказателство към делото Същият е с номер 14/, том ІV р. 817/1941г. Съгласно него Н. С. Н./ праводател на праводателя на ответницата Т. НАЙДЕДНОВА/ е закупил два парцела с площ от 436 кв.м., които са били част от дворно място с обща площ 3247кв.м., което е разделено на 10 парцела, като прехвърляните два парцела са били с номера І и ІV . С нотариален акт№ 16 от 1967г. за придобиване право на собственост по давностно владение/приложен към делото/ Н. Н. е признат за собственик и на 83 кв.м., представляващи част от дворно място 21... по плана на С.. За тези 83 кв.м. вещото лице пояснява, че ги идентифицира напълно със спорните 21 кв.м. между сега нанесената и твърдяната от ищцата по първоначалния иск кадастрална граница на двата спорни имота. В съдебно заседание вещото лице допълва , че е възможно като кадастрална граница съгласно плана от 1962г. да е възприета изградена подпорна стена, построена поради денивелацията на имотите. Имотната граница по плана на С. от 1915 година сече южната сграда/тази в имот 21..../. През 1931 година има създаден градоустройствен план на С.. Сградата е построена след 1931 година, като от начина по който е ситуирана и построена, към датата на построяване е задължително да са уредени регулационните отношения между собствениците на съседните имоти, тъй като никой не би позволил една част от сградата да попадне в чужд имот. С кадастралния план от 1962 година, границата между двата имота и с действащия сега кадастрален план, кадастралната граница между имотите минава на около 2 метра от южната фасада. В периода между строеж на сградата през 1941-1942 година и плана от 1962 година, относно въпроса за наличие на данни да са уреждани регулирани отношения и промени в плановете, няма информация. При отчуждаване на дворно място, планоснимачен №12... и 12..., се оценява ограда от север от каменна зидария, 12 лин. м., 6 куб м., по кадастралния план от 1962 година, която очертава границите между двата имота съгласно този план. Тази ограда представлява подпорна стена с дебелина 0.5 м., 12 лин. м., 6 куб. м. Тя е оценена като част от имот 21..... В следващия абзац, на стр.3 от протокола/има се предвид протокола на комисията по пар.85 от ЗПИНМ/, под № 23 „ограда от юг от суха, каменна зидария 5 лин.м.”, от юг се има предвид само чупката на средата на имота. Относно въпроса за съществуването на подпорната стена, която е отчуждена от имота 21... - и двата имота са с хълмист терен и има денивелация между тях поне 2-2.5 м.. Би могло според вещото лице подпорната стена да се счете за материализирана граница, но е възможно и да е подпорна стена без да е граница. Технически е възможно, ако не е имало друга материализирана граница, тази подпорна стена да е заснета през 1962 година, като граница между имотите. От начина на изграждане на южната сграда в имот 21..., от към имот 21..., има калканна стена с огнеупорен надзид. Такива калканни стени се изграждат когато има предвидено „сключено застрояване”, т.е. една сграда е в единия имот, другата сграда е в другия имот. Така се строи към главни, търговски улици. Относно магазина, който се намира в имота на ищцата –по заповед №510 от 29 април 1988 година, той представлява „павилион”. Тази заповед според вещото лице говори за градоустройствен статут на този бивш магазин за цветя, заповедта от 1988 година е издадена по действаща тогава Наредба за държавните имоти. Павилионът е нанесен в кадастъра с площ 119 кв.м. Подпорната стена е съборена, но по наличната информация съгласно изявленията на вещото лице тя попада под изградения магазин. От север на имот 21... има завзета площ за тротоар и разширена улицата, това е правено около 90 –те години, преди възстановяване на собствеността, а от изток на място много трудно може да се установи това, защото имота е обрасъл с храсти, няма материална граница със съседи. Най-северозападната точка на имот 21...., ъгълът, има промяна но незначителна, в момента там има тротоар и паркинг.. Действащият кадастрален план към момента на отчуждаването е действащият кадастър от 1962 година. При проверка относно приложен регулационен план за тези имоти има непреки данни за прилагане на регистъра от 1931 година и никакви други. Документи за уреждане на регулирано отношение не са налице. Освен цитираните два нотариални акта, по делото са представени и нотариален акт от 1970г, н.д. № .../1970г, нотариален акт № ..../1968г., както и документите, цитирани от ищцата по първоначалния иск, по силата на които тя е придобила правото на собственост върху имот 12..... Съгласно първия от цитираните нотариални актове Т. И. е призната за собственик на една втора идеална част от имота, който в последствие е придобила Г. В.. В този нотариален акт имотът е посочен с площ от 715 кв.м. Съгласно втория нотариален акт ..../1968г. Н. С. Н., е дарил на сина си С. Н. Н. 1/4 идеална част от имотите, предмет на нотариален акт № ..../1941г./цитиран по- горе /, като в този нотариален акт имотите /два парцела/ са посочени с площ от 610кв.м., като изрично в акта е записано, че „Днес” / деня на дарението/ имотите представляват „дворно място от 610 кв.м. пл. № 21... по новия план на Г. С., с къща, дюкян и пристройка към дюкяна.По делото е представен списък на собствениците, чиито имоти се отчуждават за строителството на обект „Д. на х.”, с обозначение размера на обезщетението и ДСК, в която да бъдат депозирани сумите до представяне документите за окончателното изплащане или прехвърляне на ЖСВ и протокол № 14 /09.07.1969г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ и списък на недвижимите имоти, отчуждени за нуждите на Х. к.–С.. Съдържанието последния посочен документ е оспорено, поради което и във връзка с дадени от съда указания е поискано представянето на тези документи от страна на „С.„ С., като правоприемник на предприятието, за чиито нужди са били отчуждени двата спорни имота. С оглед представянето на посочените протокол и списък съдът намира, че оспорването на съдържанието на представения от ищцата по насрещния иск документ, е неоснователно. Същият е достоверен и съдържанието му съвпада напълно с това на екземпляра, съхраняван при „С.„ С.. Съгласно цитираните документи, от праводателите на ответниците по насрещния иск е отчужден имот 21... с площ от 722,5 кв.м. Заплатено им е обезщетение за дворно място от 610 кв.м., къща от тухли, строена 1941г., жилищна сграда към магазините, строена 1930г., магазин, бетонови стъпала, стопанска постройка от тухли навес, ограда от юг от суха каменна зидария 5 м.л, порта двукрила дъсчена с два бетонови стълба, портичка входна дъсчена и други. С акт за държавна собственост № ..../05.06.1970г. имотът 21... е актуван като държавна собственост с посочена площ 722,5 кв.м. С влязло в сила Решение от 18.10.1993г, постановено по ах. Д. № 1039/1992г. на Окръжен съд В. Т. отказът на кмета на Община С. за отмяна отчуждаването на имот пл. № 21... в кв. 46 по плана на града е отменен и е отменено отчуждаването на имот пл. № 21.... в кв. 446 по плана на Г. С., отчужден с протокол по пар. 85 от ППЗИНМ № 14 от 09.07.1969г., като е възстановено правото на собственост върху този имот на С. Н. Н./ праводател на ответницата Т. С./ и Г. Н. Н.. За доизясняване на обстоятелствата по делото са изслушани две допълнителни заключения на вещото лице М.. Съгласно същите регулационният план на Г. С. от 1931г. е приложен по отношение на имотите, цитирани в нотариален акт № .../1941г. , поради това, че предмет на сделката са два парцела, а не неурегулиран имот, имотите са идентифицирани с площ и граници, издаден е строителен билет за строителство на едноетажна сграда, предвидена и построена на регулационна граница с имот 2739/по плана от 1931г/- на калкан и без прозорци към най-благоприятната южна посока за едно жилище. Квадратурата на мястото, заключено между настоящата кадастрална граница и твърдяната от ищцата е от около 20кв.м, изчислено от вещото лице чрез преки измервания и изчисления на данните от плановете. Това заключение илюстрира измененията на границите на двата имота съгласно плановете от 1915, 1931, кадастралния план от 1962 и РП от 1967 г-. на Г. С.. Във второто допълнително заключение на СТЕ се посочва че площта на терена, заключен между кадастралната граница на имот 21... и имот 21... и твърдяната от Т. С. Н. граница, е 6,57 кв.м. По делото е представен проект за промяна на кадастралната карта на С., по отношение на ПИ 21.... и 21..., като е приложена и скица проект на ПИ 21..., съгласно която границата/ северна, респ. южна / между двата спорни имота минава по южната фасада на сградата в имот 21.... По делото са допуснати и гласни доказателства – показанията на свидетелите В. А., Л. С. , Ц. Ц., П. П., Н. Д.и В. Т. Първите трима свидетели сочат, че познават имота 21... от преди отчуждаването му, като твърдят, че от южната му страна е съществувала двукрила дървена порта, през която стопанинът на имота превеждал добитъка си и внасял земеделски инвентар, оттам минавала и каруцата му. Разстоянието между оградата на къщата и самата къща било около три метра. Оградата била масивна с дебелина на зида около 50-60см. Всички свидетели описват състоянието на имота през периода от 1956-57г. до 1968г. Те твърдят, че не са били налице спорове между собствениците на имот 21... и тези на съседния имот относно границите. Свидетелят Ц. към момента на отчуждаване на спорните имоти е бил и юрисконсулт на Х. комбинат в С.. Всички документи по отчуждителните преписки във връзка с построяването на „Д. на х.” са познати на свидетеля. Той самият твърди, че на собствениците на имот 21... е платен зидът, който представлявал „нещо като подпорна стена”. Свидетелят твърди, че собствениците, чиито нотариални актове не отговаряли на отчуждените и одържавени места, са били съветвани от него да се снабдяват с нотариални актове за обстоятелствена проверка, за да им бъде платено. През 80-те години на миналия век в имота, съседен на този на ответниците по първоначалния иск, е монтиран метален павилион, който първоначално бил магазин за цветя, а после книжарница. След възстановяване правото на собственост върху имотите на ответниците, те поискали от Община С. заплащане на наем, защото част от павилиона попадала в имота им. По отношение на посоечния по-горе павилион е налице преписка на РДНСК В.Т., приложена към делото, по която е съставен констативен акт, разпореждащ премахване на частта от павилиона, попадаща в УПИІІ-... по плана на Г. С.. Свидетелят П. П. твърди, че е наемател на книжарницата, собственост на ищцата, находяща се в имота, закупен от нея. Той сочи, че единствено собственицата и той самият са стопанисвали имота и са почиствали около и зад него, включително и спорната територия. Св. Н. Д. работи в същата книжарница и потвърждава фактите, установени от св.П. Същото твърди и свидетелят В. Т. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: По първоначалния иск: Предявен е иск с правно основание чл.53, ал. 2 от ЗКИР. Твърди се, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на Г. С., границата между двата спорни имота е заснета и нанесена погрешно. Претендира се да бъде установено по съдебен ред истинското местоположение на границата между имотите, както и че ищцата е собственик на площ от 21 кв. м., находяща се между сега нанесената и реалната граница между двата имота. Така предявеният иск е във връзка с чл. 13.ал.2 т. 2 от ЗУТ. За да е допустим такъв иск следва да се твърдят факти за оспорване имуществено право на ищеца към момента на заснемане на имотите или към датата на утвърждаване на плана, както и да е направено искане съдът да приеме за установено съществуването на имущественото право и притежаването му от ищеца към момента на заснемане на имотите и или към датата на утвърждаване на плана. В исковата молба са наведени именно такива факти и е депозирано искане за установяване правото на собственост на ищцата върху спорна част от имот. За да се прецени основателността на исковата претенция в конкретния случай, съдът следва да отговори първо на два основни въпроса: Какви са били границите на имота на ответниците към момента на отчуждаването му и в какъв обем е възстановено правото на собственост върху този имот. По първия въпрос: От данните по делото става ясно, че през 1915г., по тогава действащия регулационен план на Г. С., границите на имот 21... не са съвпадали с тези по плана от 1931 и 1967година/ приложение №1 към първото допълнително заключение на вещото лице-стр. 282/. Имотът е придобит от праводателя на ответниците през 1941г., като в него е построена сграда, съгласно издаден позволителен билет за извършване на строителството. Към момента на придобиване на имота от праводателя на ответниците и към момента на построяване на сградата е бил действащ регулационен план на град С. от 1931година. По този план границите на имот 21... са били така разположени, че част от построената в него сграда в южната му част, съгласно плана, попада в съседния имот/ приложение 3 към второто заключение на вещото лице-стр.284/. Предвид наведените от вещото лице в заключението му доводи, които съдът възприема като обосновани и компетентни, следва да се приеме, че при разрешаване на строителството на сградата в имота на ответниците, регулационните отношения между двата съседни имота /21... и 21../ са били уредени и южната граница на имот 21.... е минавала по южната фасада на построената през 1941-1942г. в този имот сграда, която съществува и сега. Такова е разположението на границата на имота от юг по плана от 1931година,за който съдът приема , че са налице категорични данни, че е приложен по отношение на двата спорни имота. През 1962г. изработеният кадастрален план на С. отразява южната граница на имот 21..на 2 метра от южната фасада на сградата, където е имало изградена подпорна стена. Факт е, че тази стена е съществувала през периода от 1955г. до отчуждаването на имота, като там е имало поставена порта и площта, оградена с оградата се е ползвала от собствениците на имот 21.... Тази стена е заплатена на собствениците на имота при отчуждаването му. Към този момент е действал ЗПИНМ, респективно ППИНМ. Съгласно тези два нормативни акта определящ за границите на един имот е регулационният план, който се изработва въз основа на кадастралния план. Съгласно регулационния план от 1931г., както се посочи, имот 21... е бил с южна граница, минаваща по южната фасада на построената в този имот сграда. Във всички документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота, той е описан с границите по регулационния план. В случая според съда не е налице съвпадение между отразената в кадастралния план от 1962 г. и регулационния план от 1931г. южна граница на имота и не може да се приеме, че кадастралният план отразява имотната граница на пл. №21... от юг. Обстоятелството, че е била налице изградена подпорна стена на два метра от южната стена на изградената в имота сграда и че площта между стената / ограда/ и сградата в имот 21... е ползвана и владяна от собствениците на същия имот, не дава основание да се счете, че тази площ също е била тяхна собственост. Тя не би могла да се придобие и по давност, понеже съгласно плана от 1931г. е попадала в границите на имот 21.... Разпоредбата на действащия към посочения период ЗПИНМ – чл. 40,ал. 2 от същия забранява придобиването по давност на части от парцели, ако те са с размери по-малки от предвидените по действащите разпоредби. Площта, за която ответниците твърдят да са придобили по силата на изтекла придобивна давност е 20 кв. м. и не отговаря на изискванията на ЗПИНМ и ППИНМ за самостоятелен парцел. По тази причина тя не би могла да се придобие по давност нито при действието на ЗПИНМ/ преди отчуждаването й/, нито след това при действието на отменения ЗТСУ, който е действал към момента на възстановяване правото на собственост върху имота на ответниците. В горния смисъл е и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 76 ОТ 01.06.1967 Г. ПО Г. Д. № 42/1967 Г., ОСГК НА ВС, относимо към приложението на ЗПИНМ/. Що се касае до нотариалния акт, с който собственикът на имот 21... към 1967г. е признат и за собственик по силата на изтекла придобивна давност на 83 кв.м. от същия имот, съдът намира, че не следва да съобразява становището на вещото лице във връзка с този нотариален акт. Вещото лице приема, че се касае именно за площта, ползвана от собствениците на имот 21... на юг от сградата в имота. Тя обаче е 20 кв. м., а с нотариалния акт се установява право на собственост върх у 83 кв.м. Освен това от самото заключение става ясно, че освен южната граница на имот 21..., са променяни и другите негови граници, поради което при липсата на конкретна скица не може да се приеме, че констативният нотариален акт се отнася до спорната площ. Друг е въпросът доколко този акт отразява действителното правно положение, с оглед действащата към момента на издаването му забрана на чл. 40,ал. 2 от ЗПИНМ. Регулационният план от 1967 на Г. С. няма данни да е приложен в частта му, касаеща имоти 21... 21...и 21... в кв. 46 . При това положение с оглед гореизложеното, съдът приема, че имот 21... към момента на отчуждаването му за нуждите на Химически комбинат С. през 1969г. е бил с граници съгласно плана на града от 1931г, респ. южната му граница е била южната фасада на построената в имота сграда. В тези граници имотът е бил обект на правото на собственост на лицата, от които е отчужден. Това какво е оценено и платено от страна на комисията по пар 85 от ЗПИНМ, при наличието на регулационен план и ясно отразени в него имотни граници, не може да промени горния извод. Нещо повече, не става ясно от представената отчуждителна преписка как е изчислена площта на имот 21..., след като в списъка на отчуждените имоти той е с площ 722,5кв.м., а съгласно протокола е платено дворно място от 610 кв.м., каквато е площта му и съгласно нотариалния акт за дарение на ј идеална част от него. С цитираното решение на ВТОС на правоимащите лица е възстановено правото на собственост върху имот 21... по плана на С., без да са посочени граници и площ на този имот. С оглед обстоятелството, че не би могло да се възстанови повече от това, което е отнето, съдът приема, че на правоимащите е възстановен имотът съгласно границите по регулационния план на Г. С. от 1931г., а именно, с южна граница, минаващÓ по южната фасада на изградената в имота сграда. С това се отговаря и на втория съществен и релевантен за спора въпрос- в какви граници е възстановен имотът. При това положение съдът счита, че исковата претенция на Г. А. В., с която същата претендира да се приеме за установено по отношение на ответниците, че северната граница на поземлен имот с идентификатор ......................... преминава по южната фасада на сградата с идентификатор ........................., разположена в имот с идентификатор ..................... така, както е посочено с червена линия на приложената към исковата молба скица – проект за изменение на кадастрална карта, изготвена от „Дунав кадастър” ЕООД и че тази граница погрешно е заснета на одобрената кадастрална карта на Г. С., както и да приеме за установено, че мястото, заключаващо се в границите между одобрената кадастрална граница и твърдяната от ищцата кадастрална граница между двата имота, с площ от около 20 кв.м./ както е изчислена площта от вещото лице/ е било собственост на Г. А. В. към момента на заснемане на кадастралната основа се явява основателна и доказана и следва да се уважи. На цитираната скица най- ясно е отразено действителното положение на спорната граница между двата имота, поради което съдът счита, че следва да я възприеме и същата да се приложи като неразделна част от настоящото решение. По насрещния иск : Този иск е със същото правно основание като главния иск и е процесуално допустим, доколкото са налице твърдения, че се оспорва имуществено право на ищеца към момента на заснемане на имотите, както и е направено искане съдът да приеме за установено съществуването на имущественото право и притежаването му от ищеца към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ищецът по насрещния иск твърди, че при одобряване на картата и регистрите границата между имот 21... и 21... е поставена на 1,90 м. от южната фасада на сградата в имот 21..., а тя отстои и винаги е отстояла на 2,50м. от фасадата. С оглед наведените твърдения е очевидна допустимостта на иска и наличието на правен интерес у ищцата от предявяването му. По основателността на така предявения насрещен иск: Исковата претенция е неоснователна по мотивите на съда, изложени по- горе. Установяването на действителното местоположение на границата между двата имота, което е различно от твърдяното от ищеца по насрещния иск, обосновава единствено извод за неоснователност на исковата претенция. При този изход на делото ответниците по първоначалния иск следва да заплатят на ищеца по същия сумата от 3027,09лв. разноски, по 1513,50лв. всяка от тях. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Е. Н., ЕГН * и Т. С. Н., ЕГН *, че северната граница на поземлен имот с идентификатор ........................./ шест, пет , седем, шест, шест точка, седем, нула, две, точка, две, едно , три осем / по кадастралната карта на Г. С., одобрена със Заповед № РД -18-.../12.02.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра преминава по южната фасада на сградата с идентификатор ........................./седем, шест, пет , пет, точка, седем, нула, две, точка, едно, две, три, шест, точка, едно/ по същата кадастрална карта, разположена в имот с идентификатор ...................../ седем, шест, пет , пет, точка, седем, нула, две, точка, едно, две, три, шест/ по същата кадастрална карта така, както е посочено с червена линия на приложената на стр. 23 от Г.д. № 780/2010г. по описа на ВТОС скица – проект за изменение на кадастрална карта, изготвена от „Д. к.” ЕООД, която е неразделна част от настоящото решение, и че тази граница погрешно е заснета на одобрената със Заповед № РД -18-10.../12.02.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра кадастрална карта на Г. С.. ПРИЕМА за установено по отношение на Б. Е. Н., ЕГН * и Т. С. Н., ЕГН *, че площта от около двадесет квадратни метра, заключаваща се в границите между кадастрална граница между имоти с идентификатори ......................... и ..................... по одобрената със Заповед № РД -18-10..../12.02.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра кадастрална карта на Г. С. и установената с настоящото решение граница между тези имоти, е била собственост на Г. А. В., ЕГН * към момента на заснемане на кадастралната основа при изготвяне на кадастралната карта на Г. С., одобрена със Заповед № РД -18-10..../12.02.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл. 53,ал. 2 от ЗКИР, предявен от Т. С. Н., ЕГН * против Г. А. В., ЕГН * като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН * да заплати на Г. А. В., ЕГН * сумата от 1513,50лв./ хиляда петстотин и тринадесет лева и петдесет ст./разноски по делото. ОСЪЖДА Б. Е. Н., ЕГН * да заплати на Г. А. В., ЕГН * сумата от 1513,50лв./ хиляда петстотин и тринадесет лева и петдесет ст./разноски по делото. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |