П Р О Т О К О Л
17.12.2020 г., гр.***
***кият окръжен съд,
Наказателен състав
На седемнадесети декември 2020
година
В открито съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар: ЕЛИЦА
АЛЕКСАНДРОВА
Прокурор: РУМЯНА
ЖЕЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Калина Димитрова
НОХ дело № 329
по описа за 2019 година
На именно повикване в 09:00 часа се явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА гр.*** - редовно
призована се представлява от прокурор при ДОП - Румяна Желева.
ПОДСЪДИМАТА – Н.Б.В. – нередовно
призована, не се явява, представлява се от адв.С. С.
от ДАК, редовно назначен за служебен защитник по
настоящото производство.
Съдът докладва: С Вх. № 262835 от 09.12.2020г. в канцеларията на съда е депозирана докладна записка от мл. експерт Христо Ников при Първо
РУ на МВР гр.***, от която е видно, че адреса на подс.Н.Б.В. е посетен неколкократно,
в различни часове. При посещенията лицето не е установено. По данни на съседи
лицето посещава много рядко адреса. Не контактува с никой от входа. Не могат да
посочат къде пребивава през останалото време. От направена справка в АИС „ИД“, се
установява, че същата е обявена за ОДИ на 19.03.2020г.
от Първо РУ – ***.
В цялост е върната и
призовката от съдебния призовкар, в която е отбелязано, че адресът е посетен на 19.11.2020г., 01.12.2020г.
и 15.12.2020г. Лицето не е намерено на адреса. По данни от съседи,
лицето живее на посочения адрес, но не контактува с никого
и не отваря вратата.
Спрямо същата, производството до настоящия момент се води по
реда на осн. чл.269
ал.3 т.1 от НПК.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – Няма
пречки за даване ход на делото.
АДВ. С. - Да се даде
ход на делото.
Съдът, като взе
предвид, че не са налице процесуални
пречки за даване
ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва:
Съдът в предходно съдебно заседание констатира, че е
изтекъл предвиденият в закона давностен срок за извършеното престъпно деяние от подс.Н.Б.В.,
която в направено от нея възражение е направила
искане за прекратяване на делото във връзка с настъпила
погасителна давност за
наказателно преследване.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че действително към настоящия момент
вече са налице основанията на НПК за прекратяване на наказателното
производство, предвид изтеклата погасителна давност за това престъпление. Тъй
като производството е задочно, считам, че не е необходимо явяването на подсъдимата за даване
на изрично съгласие.
Адв.С.: Аз и в
предходното съдебно заседание изразих своето становище, което е аналогично и
днес и подробно съм го мотивирал. Поддържам искането си за прекратяване на делото. Действително е изтекъл абсолютния давностен срок, поради което и
на основание чл.24 ал.1
т.3 от НПК делото следва да
бъде прекратено.
Съдът като взе предвид становищата на страните в
съдебно заседание и всички приложени по делото доказателства
установи следното:
По отношение на Н. Б.В. с ЕГН – ********** *** е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпно деяние по чл.248а
ал.2 предл.1-во вр. с чл.26 ал.1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление
в периода 18.05.2012г. – 15.05.2013г. За това
престъпление е предвидено наказание до три години „лишаване от свобода“ и глоба
от 1 000лв. до 5 000лв., като съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, наказателното преследване за това престъпление следва да се изключи по давност,
ако наказателното преследване не е било възбудено в продължение на пет години
след довършването му, респективно след прекратяването му, понеже се касае за
продължавано престъпление. В разпоредбата на чл.79 от НК са предвидени
предпоставките при които наказателното
преследване и изпълнението
на наказанието се изключват, една
от които
е поради изтичане на
предвидените от закона срокове, т.е. по давност.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с ½ срока, предвиден в предходния член, а именно - в
случая срока по чл.80 ал.1 т.4 от НК, който е пет години. Увеличена с ½
тази давност става седем години и шест месеца. Т.е., за да е изтекъл срокът на
абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК за процесното продължавано
престъпление, за което Н.В. е била привлечена към отговорност, респ. за което и
е било повдигнато обвинение, следва да е
изтекъл период от време надвишаващ 7 години и 6 месеца, считано от
прекратяването на твърдяното продължавано престъпление. По настоящото дело
безспорно се установява, че считано от момента на прекратяването на
деятелността по твърдяното продължавано престъпление /15.05.2013г./ до 17.12.2020г.
/когато е проведено съдебното заседание пред настоящата съдебна инстанция/
вече е изтекъл
посочения по-горе срок
от 7 години и
6 месеца. За по-голяма прецизност
следва да се посочи, че този срок е изтекъл на датата 15.11.2020г.
Следователно, след тази дата е било възникнало и съответно е било на лице
основанието по чл.24 ал.1 т.3 от НПК за прекратяване на наказателното
производство по отношение на Н. Б. В., което основание се изразява в погасяване
на наказателната отговорност спрямо нея поради изтеклата абсолютна давност за престъплението, за което и е било повдигнато обвинение. Именно към този момент държавата
е загубила правото си да осъществява наказателно
преследване спрямо подсъдимата. Настъпилата абсолютна погасителна давност е факт, за който съдът следи служебно,
поради което и за него няма друга алтернатива, освен да прекрати
производството. Същевременно, НПК не придава никакво правно значение
на причините, поради които срокът на абсолютната давност е изтекъл и не е бил
достатъчен за приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт. Констатацията за изтичането му е достатъчна, за да се приложи
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.3
от НПК и прекратяването
на производството е
неизбежна последица.
Спирането или
прекъсването на давността не може да удължава срока по чл.81 ал.3 от НК и след
изтичането му наказателното преследване се изключва независимо от стадия, в
който се е намирало наказателното производство. Така също без значение е
обстоятелството, че давността за наказателното преследване многократно е била
прекъсвана. Изтичането на абсолютната давност съставлява безусловна пречка за
продължаване на наказателното производство, при което прокурорът или съдът са
длъжни да прекратят наказателното производство, независимо от това в коя фаза
на процеса е констатирано това обстоятелство. Абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК е
безусловна, тя изключва възможността за наказване на дееца винаги
и независимо от настъпването на каквито
и да е други
обстоятелства и междувременното и изтичане дори и при
образувано наказателно производство,
води до погасяване на наказателната отговорност на дееца. Поради настъпването
именно на това предвидено в закона обстоятелство /погасяване по давност/,
държавата губи правото
си да преследва
това деяние.
Когато
условията за прилагането на давността се разкрият в съдебната фаза на
наказателния процес, действието на прекратителното основание по чл.24 ал.1 т.3
от НПК е обусловено от волята на подсъдимия. Последната разпоредба не се
прилага, когато подсъдимият направи искане производството да продължи – аргумент
от чл.24 ал.2 изр.1-во от НПК. В настоящият случай, съдът не намира пречка,
въпреки липсата на подобно изявление от подсъдимата, да бъде приложен института
на давността. Щом такова искане липсва /изрично се претендира или е изразено
мълчаливо съгласие за прекратяване на делото/, първоинстанционният съд се произнася по основанието за прекратяване с определение,
без да постановява присъда. Смисълът на „прекратяването“ на производството при
изтекла давност е съдът да
се десезира от разглеждането на спора
въобще – да не решава въпросите извършено ли е деянието от подсъдимия,
извършено ли е виновно и каква е неговата квалификация, а висшестоящите инстанции да не
се произнасят по основателността на жалбата и/или протеста срещу съдебния акт.
Изтичането на давността за наказателно преследване погасява наказателната отговорност за извършеното от
дееца престъпление и е недопустимо да се провежда /образува или
продължава/ наказателно производство, защото материално
правните последици от престъплението са отпаднали. В настоящият случай, основен проблем не е изчисляването на сроковете по
чл.80 от НК, а дали е необходимо личното явяване на подсъдимата за депозиране
на изявление по чл.24 ал.2 от НПК. Край на споровете слага Решение № 54 от
27.01.2010г. на ВКС по н.д. № 691/2009г. І н.о., в което ВКС
е посочил, че такова задължение за подсъдимия
или като част от процедурата по приложение
на института на давността
в НПК не съществува, още повече, че той може да предпочете изобщо да не се явява
лично по делото. От друга страна, изтичането на давностните срокове по чл.80 ал.1, съответно по чл.82 ал.4 от НК,
са пречка за възбуждане или за продължаване въобще на хода
на наказателното производство, освен ако в последния случай обвиненото лице не
заяви лично, че желае то да продължи. Или при констатация за изтекла
погасителна давност за наказателно преследване, съществува задължение за съда да уведоми за това
обстоятелство обвиненото лице и се съобрази с изричното или мълчаливо изразеното му в тази насока желание, без законът
в тази връзка да въздига в
задължение за последния личното му явяване по делото. /Р № 137 от 29.04.2011г.
на ОС – Варна по в.ч.н.д. № 437/2011г.; Р № 1264
от 23.11.2017г. на
СГС по в.н.о.х.д. № 3537/2017г.
и Р
№ 208 от 27.02.2018г.
на ВКС по
н.д. № 742/2017г. ІІ н.о.
НК/
Предвид
така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице
прекратителното основание по чл.289 ал.1
с чл.24 ал.1 т.3 от НПК вр. с чл.81 ал.3 от НК, поради което съдът следва
прекрати наказателното производство водено срещу Н.Б. В. с
ЕГН – ********** ***, за извършено от нея престъпление по чл.248а ал.2
предл.1-во във вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност.
В тази
насока е и
константната съдебна практиката от последните години – Определение от 17.06.2016г. по а.н.д. № 414/2015г. на ОС
– Сливен; Решение № 485 от 11.08.2017г. по в.н.а.х.д. № 1154/2017г. на САС;
Определение № 79 от 01.02.2018г. по ч.н.д. № 153/2018г. на Апелативен съд – София; Определение № 182 от
22.03.2018г. по а.н.д. № 823/2017г. на ОС – Пазарджик;
Определение № 242 от 16.07.2018г.
по ч.н.д. № 233/2018г.
на Апелативен съд – Варна;
На осн. чл.317 във вр. с чл.289 ал.3 от НПК,
мярката за неотклонение спрямо подсъдимата
Н. В. „Подписка“
следва да бъде
отменена.
На
осн. чл.190 ал.1 от НПК, доколкото по разглежданото обвинение производството
следва да бъде
прекратено, направените по делото
разноски следва да останат за
сметка на държавата.
Предвид изложеното и
на осн. чл.289 ал.4 във вр. с ал.3 вр.
с ал.1 от НПК
вр. с чл.81
ал.3 от НК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И: №260109
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н.о.х.д. № 329/2019г. по описа на Окръжен съд, водено срещу Н.Б.В. с
ЕГН – ********** ***, за извършено от нея престъпление по чл.248а ал.2 предл.1-во във вр.
с чл.26 ал.1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност.
ОТМЕНЯ взетата по отношение на подс.Н.Б.В.
мярка за
неотклонение „Подписка“.
ОТМЕНЯ постановеното с определение от 26.02.2020г. на ДОС обявяване на подс.Н. Б. В. за Общодържавно издирване, поради отпадане на необходимостта
от това.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Адвокатска колегия – гр. ***,
преписи от протоколите от съдебни заседания, за определяне възнаграждението на назначения
служебен защитник адв.С.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Варна в 15 –
дневен срок считано от днес.
Заседанието приключи
в 09:20 часа.
Протоколът е изготвен
на 17.12.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: