№ 1332
гр. Пловдив , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202415 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 527075-F538717/23.07.2020 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„Хронос 2007“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкции в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите са свързани със
своевременното отстраняване на допуснатото нарушение и въвеждане във фискалното
устройство на възможността да бъдат изписвани наименованията на артикулите, а
оттам и неприлагането от страна на административнонаказващия орган на чл. 28 от
ЗАНН. Същевременно се твърди да е било посочено количеството на закупената стока,
доколкото покупката е била на един пакет траурни лентички, а той се е състоял от
десет лентички. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано от
събраните доказателства. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила и не
са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.01.2020 г. в 17:30 ч. в обект траурна агенция „Хронос“, находящ се в гр.
1
Пловдив на бул. „Пещерско шосе“ № 93 била извършена проверка от приходните
органи. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „Хронос 2007“ ООД. Проверката
предвиждала да се осъществи контрол на дружеството жалбоподател в качеството му
на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /нататък Наредбата/. Сред
проверяващите лица била свидетелят А.М. – ***.
Проверяващите осъществили контролна покупка, във връзка с което от страна
на дружеството била извършена продажба на черни траурни лентички в плик, който
съдържал 10 броя. Стойността на продажбата възлизала на 1 лв. и бил издаден
фискален касов бон № 0003869 от 24.01.2020 г. на обща стойност от 1 лв. от ФУ с ИН
DT723191 и ФП 02723191, собственост на дружеството жалбоподател. Фискалният бон
съдържал като наименование на продажната стока „траурни стоки“ 1 брой, обща сума
1 лв. и в брой 1 лв., като е отбелязано, че предмет на доставката е 1 артикул. Едва след
извършената продажба органите на приходите се легитимирали и пристъпили към
цялостна проверка на обекта, оформена в протокол за извършена проверка серия АА №
0027079 от 24.01.2020 г.
Непосредствено след извършената проверка, на 27.01.2020 г., фискалното
устройство било предоставено на сервизната фирма за извършване на ремонт, състоящ
се в добавяне на артикули и стоки, което било вписано паспорта на ЕКАПФ и е
изготвен протокол на списък артикулни групи в касов апарат DT723191.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F538717/20.02.2020 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ
вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС за това, че фискалните касови бонове не съдържат
всички реквизити, а именно наименование, количество и стойност по видовете
закупени стоки или услуги. Актът е съставен в присъствието на свидетел и
представителя на дружеството, който не е посочил да има възражения. На 24.02.2020 г.
постъпило писмено възражение с вх. № 70-00-2413/24.02.2020 г. срещу съставения
АУАН, в който представителят на дружеството жалбоподател е изложил подробните
си възражения.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушението. Отбелязано е, че извършеното нарушение
не е довело до неотразяване на приходи. В обжалваното постановление не е обсъдено
постъпилото писмено възражение, а вместо това е посочено, че такова не е постъпило.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
А.М. - актосъставител, и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмено възражение
вх. № 70-00-2413/24.02.2020 г., протокол за извършена проверка серия АА №
0027079/24.01.2020 г., описа на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката към протокол № 0027079/24.01.2020 г., писмено обяснение на
управителя на дружеството, декларация за стопанисвани обекти от задължено лице,
копие на фискален бон от проверката, копие на дневни отчети и съкратени отчети на
фискална памет, фискални бонове, ПИП серия АА № 0027084/01.02.2020 г., копие на
договор за наем, протокол за демонтаж на фискална памет, списък с артикулни групи,
добавени на 27.01.2020 г. в касов апарат DT723191, копие от паспорт с описание на
извършен ремонт на ЕКАФП, отчет от параметри на артикули, оправомощителна
заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.
2
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В съдебно заседание изяснява подробности около
извършената проверка, включително извършването на контролна покупка,
легитимирането на служителите след това, издадения фискален бон и съдържанието
му. Показанията му съдът намира за обективни, логични, последователни,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото доказателства –
изготвения протокол за извършена проверка и приложените писмени доказателства,
сред които фискалният касов бон от момента на проверката, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да засягат правата на
нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него, което и е сторил. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят чрез свой представител е имал възможност да
направи своите възражения и не се е възползвал от това. Актът е съставен в
присъствието на представителя на жалбоподателя. Не представлява нарушение на
процесуалните правила това, че преписът от акта не съдържа подпис на
актосъставителя. Преписът има за цел жалбоподателят да разбере фактическите и
правни рамки на административнонаказателното обвинение, за да може да се защити в
пълнота. Същевременно по делото е наличен оригинал на акта, който е подписан от
актосъставителя, свидетеля и представител на жалбоподателя, на предвидените за това
места, поради което и съдът прецени, че правата на последния не са засегнати.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за извършването на продажби на стоки и услуги в
търговски обект, за което в издадения фискален касов бон не са вписани всички
изисквани реквизити.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила
необсъждането на подаденото писмено възражение до административнонаказващия
орган. Действително наказващият орган има задължение да прецени дали е налице
нарушение от обективна и субективна страна, по приложението на чл. 28 от ЗАНН,
включително и по направените възражения съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Същевременно обаче нарушителят може да разгърне в пълнота правата си във
въззивното производство и поиска от съда да прецени случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това представлява въпрос по приложението на закона и не
налага изменение на административнонаказателното обвинение. Следователно и съдът
разполага с правомощието от своя страна да прецени, че са налице основанията за
3
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Затова и това нарушение може да бъде санирано в
настоящото производство, за което съдът ще се произнесе в мотивите си при
обсъждане на въпросите по наказанието.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ. Същата
предвиждала към монета на констатиране и извършване на нарушението /24.01.2020 г./
фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца
съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити -
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по
видове закупени стоки или услуги. Същевременно в приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т.
1, чл. 26, ал. 1 от Наредбата се съдържат подробни указания и е съставен образец на
фискалния касов бон, в който е предвидено конкретното изражение на използвания
термин „наименование на стоката/услугата“. В този смисъл под последното следва да
се разбира такова въвеждане във възможностите на фискалното устройство за стоките
и услугите, че от фискалния бон по недвусмислен и ясен начин всяка една стока да
бъде разграничена от друга и да съдържа нейните отличителни белези. Предвид на това
е следвало по конкретното дело да бъде изписано, че продажбата е на „траурни
лентички“. Вместо това фискалното устройство на дружеството не е съдържало
различни наименования на предлаганите стоки и услуги, а само най-общо посочва, че
продажбата е била на „траурни стоки“. По този начин съдът прие, че не е изпълнено
задължението ФКБ да съдържа наименование на стоката, предмет на доставка, оттам и
е нарушена посочената в акта и постановлението правна норма.
Не се установява обаче да е извършено нарушение, изразяващо се в непосочване
на количеството и стойността на тази стока, както се твърди в АУАН и е
възпроизведено и в НП. Ясно е посочено, че доставката е направена за единица
количество, отразено и по-долу като един артикул, както цената на тази стока, а
именно 1 лев. В този смисъл съдът възприе становището на жалбоподателя, че предмет
на продажбата е било едно пакетче с траурни лентички, а не неговото съдържание.
Затова именно и продажбата е описана по този начин във фискалния бон. В същия
смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка, която сподели, че е поискала едно
пликче с лентички, а не 10 или друг различен брой от тях, като ги е посочила, както са
били именно в това пликче. По тези причини съдът счете, че в тази си част от
обективна страна не е извършено нарушение от страна дружеството жалбоподател,
доколкото във фискалния бон се съдържа точно толкова количество, каквото е
поискала свидетелката, и е отразена цената на същото това количество, а именно 1 лев.
Същото обаче не изключва изводите за наличие на нарушение, свързвани с
липсата на конкретно наименование на стоката. Последното впрочем не се оспорва от
представителя на дружеството жалбоподател и се потвърждава от неговото поведение,
което е било именно в насока на въвеждане във функционалните възможност на ФУ да
бъде изписвано наименование на предлаганата доставка.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на нарушението, тъй като отговорността му е
обективна и безвиновна.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лв.,
като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената норма,
4
доколкото е нарушен подзаконов нормативен акт по приложението на ЗДДС. Самото
нарушение по естеството си не води до неотразяване на приходи, който въпрос е по
приложението на закона, а не от фактическа страна.
С оглед на приетата за осъществена фактическа обстановка съдът приема, че
определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в съответствие с разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение. Не се откриват отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обусловят извод за налагане на санкция по-висока от
минималната. В този размер съдът счита, че наложената имуществена санкция в
максимална степен ще въздейства предупредително, възпиращо и поправително, както
спрямо нарушителя, така и по отношение на останалите членове на обществото.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите
на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение, свързано с продажбите на стоки
в търговски обекти и съдържанието на издаваните фискални касови бонове. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на дейността по контрол на изпълнение на това задължение и
контрол на задължението за отчитане на всяка продажба, както и осигуряването на
държавния фиск. Именно поради това и нормативно определените санкции на
административни наказания за тях са във висок размер. Не се изисква щета, която да
настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е именно регулиране на обществените
отношения, свързани основаната функция на държавата по събиране на данъците. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в
настъпване на някаква вреда, но то на практика води до възпрепятстване на
обсъжданите обществени отношения. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността няма
отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Наред с горното следва да се отбележи, че чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне
на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, мотивите за неговото
извършване и другите смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Затова е необходимо да се отрази, че такива не се откриват.
Извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случай на нарушение от същия вид. Не може да бъде взета предвид
стойността на извършената покупка, нито целите на продажбите в обекта. Отделно от
това не може да бъде взето предвид поведението на жалбоподателя по въвеждане на
отделни артикулни групи. Това поведение е последващо на проверката, а оттам и
провокирано от нея. Тоест липсва елементът на самоволност и самоинициативност в
отстраняване на последиците от нарушението.
Затова съдът намира, че не е налице хипотезата на „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като е взел предвид това и е наложил санкция в размер на
5
500 лв., административнонаказващият орган е издал законосъобразно НП, което следва
да се потвърди.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 527075-F538717/23.07.2020 г.
на началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП, с което на
„Хронос 2007“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкции в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС.
ОСЪДЖА „Хронос 2007“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лева, разноски за
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6