О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……..
02.12.2015 г.
гр. Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..….............……………...........................………..…….... състав
на втори декември ……………..…………………........... две хиляди и петнадесета година
в закрито заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
секретар …………………………………………………………………………..……….……
прокурор ……………………………..................................................………………….….......
като разгледа докладваното от ......................председателя ….............…………………...
т. дело № 77 по описа за 2015 г…..……………………………………………………….
Производството е образувано по искова молба с вх. № 6609/09.07.2015 г. от П.А.А., в качеството му на синдик на „Спринт – 2005” ЕООД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. София 1606, район Красно село, бул. „Пенчо Славейков” № 10 – А, ет. 1, ап. 8 с ЕИК *********, против Б.А.К. и К.Д.В..
С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ. Посочено е, че с решение № 121 от 20.12.2013 г. по т.д. № 40/2013 г. по описа на ХОС е обявена неплатежоспособността на длъжника „Спринт 2005” ЕООД, открито е производството по несъстоятелност и е назначен временен синдик, но поради неизпълнение на задълженията на кредиторите по чл. 629б от Търговския закон, производството по делото е спряно. Постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, определена е дата на първото събрание на кредиторите.
Ищецът твърди, че на 30.10.2013 г. в гр. София К.В. в качеството си на едноличен собственик на капитала решава да продаде всички дружествени дялове на Б.К.. Сделката е оформена в договор за прехвърляне на дружествените дялове с нотариална заверка на подписите, с което А. придобива всички дружествени дялове и става новият едноличен собственик на капитала на „Спринт – 2005” ЕООД, а правомощията на предишния собственик на управител са прекратени.
От публикувания ГФО на дружеството се установявало, че към 31.12.2011 г. дружеството е имало касова наличност в размер на 448 000 лв. и стокова наличност за 238 000 лв., като липсвали данни за разпореждане с тези активи на дружеството след датата на публикуване.
Твърди се, че предишният и настоящият собственик на дружеството не са изпълнили задълженията си по чл. 640 ТЗ за предоставят информация за имуществото на дружеството на синдика и да съдействат на синдика в производството по несъстоятелност, въпреки поканата за това. Имуществото и паричните средства не били предоставени на синдика при тяхното издирване. Те липсвали към момента на образуване на производството по несъстоятелност, както и към момента на предявяване на настоящата искова молба. Сочи се, че за липсата на описаното дружествено имущество и изразходването му бил отговорен управителя на дружеството, съгласно чл. 141 ТЗ. С факта на установената липса на паричните и стоковите средства, както и липсата на данни за движение на имущество, на дружеството била нанесена вреда (щета) до размера на неотчетените парични средства в размер на 448 000 лв. и 238 000 лв. Последните били отклонени неправомерно от ответниците в качеството им на разпоредители, управляващи имуществото на дружеството, с което причинили безспорни липси и носели пълна материална отговорност до размера на посочените суми за увреждане интересите на кредиторите и държавата. Ощетяването на дружеството и намаляването на активите му с липсващата касова и стокова наличност пораждала отговорност по чл. 145 ТЗ в пълен размер.
Иска се от съда на постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците да възстановят в пълен размер липсващите активи на стойност 448 000 лв. парични средства и 238 000 лв. лева стокови активи по балансова стойност или общо 686 000 лв., като бъдат осъдени да заплатят претендираната сума в полза на дружеството в несъстоятелност, ведно със законовата лихва от момента на подаване на исковата молба до датата на изплащането й.
Отправено е искане на основание чл. 316 ГПК за налагане на запор и възбрана върху дружествените дялове на дружеството и задължаване на страните да съхраняват и да не се разпореждат дяловете до приключване на делото, както и имуществото на дружеството, останало извън предмета на сделката и дяловете като обезпечителна мярка, както и да се постанови общ запор и възбрана върху личното имущество на длъжниците до размера на предявената претенция до датата на погасяване на задълженията им.
Исковата молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности. С уточняваща молба вх. № 7110/24.07.2015 г. ищецът е посочил, че въпреки многократната покана към стария и новия собственик на капитала да предоставят имуществото, те отказвали да го предадат. Тъй като не било ясно точно кой от двамата е отговорен за липсата, искът се явявал предявен солидарно против двамата. Нямало безспорни доказателства за движението на стоково – материалните ценности, както и у кого се намирало понастоящем имуществото.
Исковата молба повторно е оставена без движение за отстраняване на първоначално констатираните нередовности. С молба вх. № 7809/17.08.2015 г. е въведено уточнение, че пасивно легитимирани по иска са сегашният управител и едноличен собственик в лично качество Б.А.К., и бившият управител в лично качество – К.Д.В.. От тях се търсела отговорността за вреди, причинени на дружеството и изразяващи се в липси. Отговорността на управителя била персонална и в този смисъл искът се явявал предявен при условията на евентуалност против единия или другия управител в зависимост от кого е причинена липсата. В баланса на дружеството са се водели стокови активи на стойност 238 000 лв., които към настоящия момент липсвали. Те били заведени по баланса, но липсвали фактически и поради неизвършването на инвентаризация от дружеството и непредставяне на счетоводна документация от страна на бившия и настоящия управител не бил ясен момент, от който същите липсвали. Това не давало възможност те да бъдат конкретизирани и затова се търсела тяхната равностойност по балансовата им цена. В този смисъл е уточнен и петитума на иска.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника К.В., в който се обосновава, че искът е недопустим. Синдикът разполагал с процесуална легитимация единствено в предвидените по закон случаи – чл. 649 ТЗ и можел да предявява от свое име само предвидените отменителни искове. Във всички останали случаи надлежна страна се явявало дружеството в качеството на ищец, а синдикът осъществявал единствено представителството му в процеса. Следователно, искът бил недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на синдика. Липсвало решение на едноличния собственик на капитала на дружеството като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Оспорени са всички изложени в исковата молба обстоятелства, по-конкретно, че е налице пасив в имуществото на дружеството и че ответникът отклонил неправомерно парични средства и стокови активи в претендирания размер. Направено е възражения за погасяване на имуществената отговорност на управителя на дружеството, с позоваване на решение на едноличния собственик на капитала на „Спринт – 2005” ЕООД от 30.01.2013 г. за освобождаване от отговорност на К.В.. Представени са писмени доказателства.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника. Твърди се, че синдикът има правомощие да предяви иска, съгласно чл. 649 ТЗ. Оспорена е изцяло достоверността на представените с отговора приемно – предавателни протоколи от 31.01.2013 г. за предаване на касовите и стоковите наличности, съдържанието и подписите на приелия активите.
В допълнителен отговор ответникът В. доразвива твърденията си от първоначалния отговор относно недопустимостта и неоснователността на исковата претенция.
Съдът като прецени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се запозна с доводите и твърденията на страните, изложени в исковата молба, уточняващите молби, отговора на ответника, допълнителната искова молба и допълнителния отговор съгласно чл. 367 – 373 ГПК, установи следното:
Съдът намира, че искът се явява процесуално недопустим. С осъдителния иск по чл. 145 ТЗ се търси защита на имуществените права на дружеството – осъждане на управителя за причинените вреди. Следователно, именно дружеството е активно легитимираният субект за предявяването на този иск. Синдикът е процесуално легитимиран да предявява единствено отменителните искове по чл. 645, 646 и 647 ТЗ. По отношение на всички останали искове важи разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, която сочи, че синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Това показва, че делата се завеждат от името на дружество, което се явява ищец, тъй като се упражняват именно неговите права. В настоящия случай искът е предявен от синдика, а не от „Спринт – 2005” ЕООД чрез синдика. В този смисъл, синдикът не се явява активно процесуално легитимиран за предявяването на подобен иск.
На следващо място, от описаната в исковата молба и в уточняващите молби фактология става ясно, че изначално е налице неизпълнение на задължението на длъжника за оказване на съдействие на синдика. Ищецът е заявил, че ответниците не са предоставили информация за имуществото на дружеството, като е уточнено, че са отправяни многократни покани за това. В случая не са изпълнени задълженията, които произтичат от отношенията между синдика и длъжника и към тях е приложима изцяло разпоредбата на чл. 640, ал. 3 ТЗ, която дава възможност за санкционирането на виновните лица с глоба. Следователно, липсва правен интерес от предявяването на осъдителния иск по чл. 145 ТЗ, след като законът е регламентирал специален ред за въздействие върху длъжника.
Водим от горното и на основание чл. 130 във вр. чл. 374, ал. 1, изр. 1 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 77/2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 6609/09.07.2015 г., ведно с приложенията към нея, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: