МОТИВИ към присъда № 260002 / 12.04.2022г. по
НОХД № 135 / 2020г. по
описа на Районен съд Котел
Срещу подсъдимия А.В.С.
е повдигнато обвинение с внесен от РП Сливен обвинителен акт, затова че на
18/19.10.2019г. по път ІІ-48, км 62, между село Градец и село Мокрен, община
Котел, управлявал МПС – товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № СН4145КК, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2.20 на хиляда,
установено по надлежния ред с химическа експертиза № 157/22.10.2019г., с което
е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343б,
ал.1 от НК.
След приключване на съдебното следствие, представителят
на РП Сливен поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита фактическата
обстановка за безспорно доказана и моли
на подсъдимия да бъдат наложени наказания една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което да се отложи за три години изпитателен срок, както и
1000.00 лева глоба. Моли да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две
години и шест месеца.
Защитникът на подсъдимия – адвокат К.К. ***, оспорва
изцяло описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като възразява, че
подсъдимият нямал качеството на водач, тъй като товарният автомобил бил
потеглил сам в резултат на неизправната спирачна система. Моли съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като престъпното деяние не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да го
признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подсъдимият
А.В.С. е роден на ***г., със средно образование, не е осъждан, безработен,
постоянният му адрес е в град Бургас.
През 2019г. подсъдимият С. започнал работа като шофьор
във фирма „АЛФА-М ГРУП 2012“ ЕООД с управител свидетелят Щ.Щ.. Поверено му било
управлението на товарен автомобил – влекач „Скания“ с рег. № *******, с
прикачено към него полуремарке, собственост на „АГАТРАНС“ ООД. Между двете
дружества на 07.08.2019г. бил сключен договор, по силата на който собственикът
предоставил на „АЛФА-М ГРУП 2012“ ЕООД ползването на описания автомобил за срок
от 13 месеца срещу заплащане на определена наемна цена. Датата на първата
регистрация е на 25.11.1998г. За периода от 27.12.2016г. до 22.01.2020г.
автомобилът не бил представян на задължителен технически преглед за проверка на
техническата му изправност.
С автомобила се извозвали предимно дърва. Подсъдимият го
управлявал четири – пет месеца преди 18.10.2019г., през който период установил,
че при задействане на спирачната система автомобилът спирачният път бил
по-дълъг в сравнение с този на нов автомобил, но като цяло нямал проблеми със
спирането.
На 18.10.2019г. подсъдимият бил изпратен в местността
Стражко поле край село Мокрен за извозване на дърва. През деня бил натоварен с
около 15-20 куб.м. дърва и тъй като трябвало да бъде донатоварен следващия ден,
подсъдимият паркирал автомобила край път ІІ-48, км.62, между селата Мокрен и
Градец, двете в община Котел. Щял да нощува в кабината на автомобила. Надвечер
слязъл в село Мокрен, където си купил ядене и вино и там срещнал свидетелката
Дамяна Иванова – приятелка на дъщеря му. Свидетелката и семейството ù
били отишли в село Мокрен, за да прекарат там почивните дни. Подсъдимият казал
на свидетелката, че щял да нощува в автомобила. Свидетелката го поканили да
нощува у тях, но подсъдимият отказал, тъй като трябвало да пази автомобила и
товара през нощта. Подсъдимият се върнал при автомобила и вечерял в кабината.
Пил и червено вино. На неустановен час през нощта на 18 срещу 19.10.2019г.
подсъдимият решил да отиде някъде, привел автомобила в движение и тръгнал към
главния път. Не успял обаче да завие с желаната посока и продължил движение
направо, преминавайки през асфалтовия път. Влекачът се ударил в дърветата и
спрял в такава позиция, че ремаркето останало перпендикулярно на пътя, заемайки
по – голямата част от път. Възможно било да премине само лек автомобил.
Подсъдимият слязъл от автомобила. Неустановено по делото лице се обадило в
полицията и съобщило за произшествието. Дежурният в РУ на МВР Котел се обадил
на свидетелите Б.В. и Х.Б., които тогава били в района на пътен възел Петолъчката,
да отидат на указаното място. След около половин час пристигнали и заварили
автомобила в описаната позиция. Подсъдимият бил до автомобила. Тъй като се
усъмнили, че подсъдимият е пиян, се обадили на свидетеля Н.Н. и му казали, че
ще го доведат до град Котел, за да му направи свидетелят Н. тест с техническо
средство. Пробата била извършена в 00:48:20 часа на 19.10.2019г. с Draeger Alcotest 7410.
Цифровата индикация отчела 1.98 промила алкохол в издишания въздух. Свидетелят Н.
съставил талон за медицинско изследване с фабричен № 0012667, в който вписал
резултатите от изследването с техническото средство, връчил го на подсъдимия и
му разяснил, че ако желае, може да даде в ЦСМП Котел кръвна проба най – късно
до 01:30 часа същата вечер. Свидетелят Н. съставил и акт за за установяване на
административно нарушение фабр. № 006761 за извършени по чл.20, ал.2 и по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДП административни нарушения. Било му отнето свидетелството за
управление на МПС.
В 00:55 часа доктор Д. Г. от ЦСМП Котел взела кръвна
проба от подсъдимия за извършване на лабораторно изследване, за което съставила
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози (приложение № 4 към чл.14,
ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г). Попълнила всички относими към случая
графи, касаещи състоянието на подсъдимия. В протокола е отразено следното :
подсъдимият съобщил, че бил употребил няколко чаши вино около 17:00 часа на
18.10.2019г. Протоколът бил подписан от д-р Гаджерукова и подсъдимия.
След като била взета кръвната проба, подсъдимият бил
задържан, а полицейските служители Н., В. и Б. се върнали на мястото на ПТП.
Свидетелят Н. съставил протокол за ПТП. Междувременно бил известен и свидетелят
Щ., който също отишъл на мястото на инцидента. Била осигурена специализирана
техника, с помощта на която препречилото пътя ремарке било преместено встрани
от пътя, за да бъде освободено движението. Установили повреди по влекача.
На 22.10.2019г. свидетелката П. извършила лабораторно
изследване на кръвната проба, използвайки газхроматографския метод. Била
установена концентрация на алкохол в размер на 2.20 промила. За изследването
свидетелката П. съставила протокол за химическо определяне концентрация на
алкохол № 157/22.10.2019г.
Свидетелят Щ. организирал транспортирането на авариралия
автомобил до град Сливен, където бил извършен ремонт само на влекача.
Свидетелят Щ. отрича да е била ремонтирана спирачната система.
На 22.01.2020г. на автомобила била извършен годишен
технически преглед и било издадено удостоверение за техническа изправност.
С оглед въведените от подсъдимия защитни възражения за
неизправност на спирачната система – че изпускала въздух, в резултат на което
автомобилът бил потеглил сам, докато подсъдимият спял, са назначени
съдебноавтотехнически експертизи, изготвени от инженер В.Ш..
В изготвената по досъдебното производство експертиза
вещото лице сочи следното : Въздушните спирачни уредби използват въздух под
налягане, за да спрат превозното средство. Минималното работно налягане при
тежкотоварен автомобил – влекач, трябва да е 6.9 bar. За около две минути
се достига налагане от 5.9 bar до 6.9 bar. Нарича се натрупване на налягането на въздуха.
Характерно на товарните автомобили и за влекачите на полуремаркета било, че за
да потегли автомобилът, е необходимо двигателят да работи, докато компресорът
създаде необходимото минимално налягане от 6.9 bar във въздушната
спирачна уредба. След спиране и паркиране спирачката за паркиране се задейства
и след това може да се изключи двигателят, като налягането се освобождава
автоматично чрез клапан на спирачната система, а спирачките са блокирали в
положение паркинг. За да потегли композицията по наклон, било необходимо
задължително двигателят да работи и да има необходимото налягане. Разпитано в
съдебно заседание, проведено на 22.12.2020г., вещото лице обясни, че
автомобилът не може да потегли, без да вдигне необходимото налягане, за да бъде
освободена спирачката, което предполага активни действия от страна на шофьора –
да запали с контактния ключ, да включи на съответната предавка, след достигане
на необходимото налягане. Ако наклонът е надолу, е възможно автомобилът да
потегли и без да е на предавка, но спирачките трябва да освободят автомобила
под контрола на водача. При достигане на необходимото налягане всички спирачки
се освобождават и позволяват на автомобила да се движи или по инерция, или на
предавка. Налягането се вдига след запалване на двигателя, който трябва да
работи няколко минути.
В допълнителната експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие, вещото лице е извършило оглед на автомобила и е установило
добро състояние към 06.01.2022г. – при задействане на двигателя налягането се
вдигнало, спирачките се освободили и водачът привел автомобила в движение. След
изключване на двигателя и при задействана ръчна спирачка автомобилът останал на
място. Вещото лице изключва възможността автомобилът да потегли сам при
изключен от скорост двигател и същевременно задействана паркинг спирачка при
неработещ двигател, тъй като е необходимо налягането в спирачната система да е
минимум 8-10 bar. При по – ниско налягане от посоченото и задействана
ръчна спирачка веднага се блокират спирачките на двата задни моста на влекача и
на задните мостове на полуремаркето. За периода от 22.01.2020г. до 01.02.2021г.
автомобилът бил изминал 47705 км, което, според вещото лице, означава, че
автомобилът е бил в добро техническо състояние.
За да установи горните факти, съдът обсъди целия събран
по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.,
В., Б., Щ., И. и П., както и прочетените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното
следствие.
М.П., извършила лабораторното изследване на кръвта в хода
на досъдебното производство, беше разпитана не като вещо лице, а като свидетел.
Мотивите си съдът изложи в съдебно заседание, проведено на 22.12.2020г., и те
се свеждат до следното : Лабороторното изследване,
извършено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г.,
не е експертиза по смисъла на чл. 144-154 от НПК. В решение № 143 от 18.05.2015г., постановено по НОХД № 350/2015г. на ВКС, ІІІ н. о., се поддържа, че специалният ред, по който
протоколът за химическо изследване се съставя на основание чл.17 от Наредба № 30 от 2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС (отм), сега чл.24, ал.2 от Наредбата № 1 от 19.07.2017г., е регламентиран извън реда за
изготвяне на доказателствените средства по НПК, поради което за нуждите на
наказателния процес този протокол не се явява експертиза по смисъла на чл.144 и
следващите от НПК, а е официален документ, който по същността си е писмено
доказателство, подлежащо на приобщаване чрез неговото огласяване с прочитане от
съда и приемане на основание чл. 283 от НПК. То подлежи на
оценка и анализ наред с всички доказателства
по делото. В същото решение по-нататък се казва, че дори разследващият орган да
е постановил назначаване на експертиза, както е и в настоящия случай,
постановлението не е породило правните последици на експертиза по смисъл на НПК
и следователно като автор на протокола за химическо изследване експертът–химик
няма друго процесуално качество и може да бъде разпитано единствено в
качеството на свидетел, тъй като това лице има преки и непосредствени впечатления от реда, по който се
провежда изследването и за получените от него резултати и показанията са му
ценен източник на фактически данни, относими към предмета на доказване.
Съдът кредитира в тяхната цялост показанията на всички
разпитани по делото свидетели, след като съдът прецени, че са непротиворечиви
помежду си. Липсва спор по фактите, които се изясняват посредством
свидетелските показания. Спорът се свежда до това дали подсъдимият е управлявал
автомобила и дали са достоверни неговите обяснения – че бил заспал в кабината
на автомобила и се събудил от подскачане на камиона по неравния терен, т.е.
твърдението е, че автомобилът бил потеглил сам по причина на неизправности в
спирачната система. Обясненията на подсъдимия в тази им част бяха опровергани
от двете изготвени от инженер Ш. експертизи, в които с категоричност се
поддържа извод за невъзможност автомобилът да потегли сам, както се твърди от
подсъдимия. Съдът възприема в цялост и се доверява на изводите, залегнали в
двете експертизи, поддържани в съдебно заседание от вещото лице инженер Ш.. Експертизите
дават обосновани отговори на поставените въпроси. Заключенията не бяха оспорени
по надлежния ред.
С оглед експертните заключения, съдът приема, че са
недостоверни обясненията на подсъдимия в коментираната им част, и са изцяло
израз на защитната му позиция, която обаче остана доказателствено необезпечена,
след като съдът провери по експертен път твърденията на подсъдимия. В
останалата им обясненията на подсъдимия съдът кредитира като непротиворечащи на
останалите доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, прочетени и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и на съдебното следствие. Протоколите по чл.24, ал.2
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. съдът цени и обсъжда като писмени доказателства.
Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност,
установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване
на престъплението и мястото на неговото извършване.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна
до правния извод, че подсъдимият
А.В.С. е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, затова че на 18/19.10.2019г. по път ІІ-48, км.62,
между селата Градец и Мокрен, двете в община Котел, управлявал МПС – товарен
автомобил „Скания“ с рег. № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,20 на хиляда, а именно 2.20 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Налице са всички съставомерни признаци на престъплението,
за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение.
Безспорно е установено времеизвършването на
престъплението – в неустановен час през нощта на 18 срещу 19.10.2019г., както и
мястото на неговото извършване – по път ІІ-48, км.62, в отсечката между селата
Градец и Мокрен, в местността Стражко поле.
Авторството на извършеното престъпление е несъмнено
установено, след като по делото се събраха категорични доказателства в подкрепа
на обвинението, че подсъдимият е шофирал автомобила. Товарният автомобил
„Скания“ е моторно превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДП, тъй
като е снабден с двигател, посредством който се привежда в движение.
Подсъдимият има качеството на водач на товарния автомобил
по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДП, тъй като управлявал товарния автомобил,
като го привел в движение. Както се изясни по – горе, не е било обективно
възможно автомобилът да потегли сам, ако двигателят не е бил запален и ако
налягането не е достигнало определени минимални стойности. В тази връзка съдът
не споделя защитната версия на подсъдимия и на неговия защитник за такава
техническа неизправност на автомобила, водела до ситуация, при която
автомобилът потеглил сам, без намеса от страна на подсъдимия. На първо място,
изводът за лошото техническо състояние на автомобила към месец ноември 2019г се
свързва с липсата на извършен годишен технически преглед. Доводът е
несъстоятелен, тъй като извършването на годишен технически преглед е задължение
за собствениците на превозното средство, неизпълнението на което законът
свързва с определени неблагоприятни последици. Неизпълнението обаче на това
задължение не води до автоматичен извод за техническата непригодност на
превозното средство. Липсват каквито и да било обективни данни в твърдяната
насока. Такива не се извличат и от експертните заключения. В
заключение, съдът не възприема тезата на подсъдимия, че не е управлявал автомобила, щом не се е
разиграла класическата
ситуация да бъде спрян от контролните органи при
движение и да бъде констатирано, че е управлява след употреба
на алкохол.
Към посоченото време подсъдимият е шофирал с концентрация
на алкохол над 1.2 на хиляда, установена по надлежния ред. Надлежният ред е
този по Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. Подсъдимият се възползвал
от възможността да даде кръвна пробва на установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, след като му бил издаден талон за извършване на медицинско
изследване по правилата на чл.6, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Съдът не
установи някакви нарушения на правилата за извършване на медицинското
изследване и вземането на кръвните проби, регламентирани в чл.11-22 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. По делото не се и твърдят такива нарушения. Лабораторното
изследване било извършено в НТЛ при ОД на МВР Сливен от свидетелката М.П.,
която установила, че концентрацията на алкохол в кръвта е 2.20 на хиляда.
Свидетелката съставила протокол за извършеното химическо изследване, което
представлява писмено
доказателство за
установяване употребата на алкохол по надлежния ред –чл.24 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Въз основа на обективните факти по делото съдът прие, че
подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавал е
обществената му опасност, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил
алкохол, че е забранено както от ЗДП, така и от НК да се управлява МПС след
употреба на алкохол, въпреки което привел товарния автомобил в движение и след
като не успял да го овладее и да го подкара в желаната посока, реализирал ПТП,
като автомобилът се ударил в крайпътните дървета.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени по справедливост обществената опасност на деянието, личната опасност на
подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съгласно изискванията на закона - чл.54 от НК. За престъплението на чл.343б,
ал.1 от НК се предвиждат наказания лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 200 до 1000 лева. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия съдът
отчете чистото му съдебно минало. Справка от системата на КАТ сочи, че на
подсъдимия са наложени три административни наказания с наказателни
постановления за нарушения на правилата за движение, които обаче, преценени от
гледна точка на дългогодишната му практика на шофьор, датираща от 1979г., не
следва да се оценяват като отегчаващи отговорността обстоятелства и да
мотивират определяне на по-тежко наказание. Извършеното разкрива типичната за
този тип престъпления обществена опасност. Съдът прецени, че наказание,
определено в размер на минимума, а именно една година лишаване от свобода, е
най–адекватното наказание, съответстващо на тежестта на извършеното
престъпление и на обществената опасност на деянието и на дееца и е в състояние
да постигне целите на наказанието, очертани в разпоредбата на чл.36 от НК – да
се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да
се въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове.
Чистото съдебно минало на подсъдимия прави задължителна
преценката дали са налице основанията за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Формалните изисквания за това са налице : подсъдимият е неосъждан и наложеното
наказание е една година лишаване от свобода. Съдът счита, че са постигане на
целите на наказанието, очертани в чл.36 от НК и най - вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието си
ефективно. Доказателствата по делото не разкриват личност със завишена степен
на обществена опасност, а обществената опасност на извършеното деяние е не по -
висока от обществената опасност на деяния от този вид. Съдът счита, че в случая следва
да се даде приоритет на личната превенция и
прецени, че поправянето на подсъдимия
извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът
на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване
на престъплението, няма да премине по – успешно в затворническа среда. Липсват
обстоятелства, които да мотивират съда да определи продължителност на
изпитателния срок, по - голяма от минималната от три години, която сама по себе
си е достатъчно дълга и е състояние да реализира предупредителния потенциал на
условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба,
която определи в размер на 200.00 лева, ръководен от гореизложените съображения
и от разпоредбата на чл.47 от НК.
При съобразяване с изложените по – горе обстоятелства,
както и със задължителните указания по прилагане на закона, дадени в ТР № 61 от
30.12.1980 г., ОСНК, ВС, т.4, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от една година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен направените по досъдебното
производство разноски в размер на 195.90 лева и по сметка на РС Котел – сумата
445.77 лева, представляващи разноски, направени в хода на съдебното
производство.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :