РЕШЕНИЕ
№2381/20.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и шести ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4185
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.П.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, против Наказателно
постановление № 19-0819-004447/08.08.2019 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В
жалбата се иска отмяната на НП. Сочи се,
че още при съставянето на НП, с което е поставено началото на
административно-наказателното производство, са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а именно не е отразено правилно обстоятелствата по
нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и дали е извършено
вмененото нарушение на ЗДП. АНО при
определяне размера на наказанието не е извършил проверка относно отразените
устно от възз. обстоятелства, съгласно изискванията
на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Като не е отразил правилно обстоятелствата по
нарушението, съставителят на НП е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което пък е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Така той бил в невъзможност да разбера в какво точно нарушение е
обвинен. Обжалваното НП било издадено и при непълнота на доказателствата. При
определяне размера на административното наказание, АНО не е взел предвид
разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН относно: тежестта на нарушението и обстоятелствата
касаещи извършване на същото . Счита се, че по този начин изданото
НП е необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, като се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По
съществото на делото моли за отмяна на НП, като счита, че нарушението не е
доказано.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Т.П.Т. е правоспособен водач от 1979г.,
като притежава СУМПС за категория „С“,“D“„В“, „ М“ и „КТК“. В периода от 2001г. до 2008г. срещу него били
издадени и влезли в сила общо 4 /четири/ наказателни постановления за различни
нарушения на ЗДвП. Били издадени и два фиша за нарушения на ЗДвП.
На
06.02.2019 г. св.С.Ц.С. се движел с личния си автомобил „Опел Астра" с peг. № РР5264ВС в
гр. Варна, по ул. „Вяра" - от бул. „Трети март" в посока бул.
„Сливница". На кръстовището с ул. „Блян" отляво се включил в
движението л.а. „Форд Фюжън" с peг. № В3432НН, управляван от възз.
Т.. Т. позиционирал автомобила си пред автомобила на св. С. и продължил към
кръстовището на ул. „Вяра" с бул. „Цар Освободител", където застанал
в най-дясната пътна лента, разрешена само за завиване надясно. При светване на
зелен сигнал на светофара възз. направил опит да се
включи от лентата за движение надясно /най-дясна лента/ в лентата за движение
направо /средна лента/. Успоредно до него се движел автомобила на св.С., който
на кръстовището бил застанал в лентата за движение направо и в този момент
продължавал движението си направо по ул. „Вяра", без да пропусне
автомобила на Т.. Двата автомобила се движили успоредно до острова в самото
кръстовище, разделящ двете платна на бул. „Цар Освободител". За да не се
удари в бордюра на острова, възз. спрял, а св.С. ***.
По ул. „Вяра" до продължението на ул. „Тролейна" двата автомобила се
движили един след друг, а на продължението на ул. „Тролейна" и двата
автомобила завили надясно, в посока бл. 146 в ж.к. „Младост“, като пръв се
движел св.С.. След като завили, възз. опитал да
изпревари управлявания от св.С. автомобил , но не успял, като продължил
движение в дясната пътна лента след св.С.. При движение направо, св.С.
установил, че пред него, в дясната пътна лента бил паркиран автомобил и решил
да го заобиколи. За целта погледнал в огледалото за
задно виждане и видял, че възз. се движи зад него, установил
и че в ляво няма движещи се други превозни средства и предприел заобикаляне на
паркирания автомобил, като навлязъл в лентата за насрещно движение. В този
момент автомобилът му приближил отбивката за бл.146. При тази маневра на св.С., възз. Т. направил нов опит за изпреварване, като решил да
се възползва от разстоянието осигурено му от отбивката,
но тъй като разстоянието било малко не успял да мине пред автомобила на св.С.. Възз. се качил на бордюра, като при слизане ударил
управлявания от св.С. автомобил в предния ляв калник със задния десен калник на
своя автомобил. При тази маневра възз. спукал гумите
на автомобила си и успял да спре малко по-напред по улицата, в лявата й част.
Св.С. също преустановил движение. Цялата пътна ситуация, в това число и
възникналото ПТП било заснето от
монтирания в автомобила на С. видеорегистратор. След
произшествието св. С. останал в автомобила си и се обадил на тел. 112, за да
съобщи за случилото се. През това време възз.Т. излязъл от автомобила си и се насочил към
автомобила на св.С., като му отправил обидни реплики и заплахи, след което се
върнал при автомобила си.
Вследствие на
подадения сигнал на тел. 112 на местопроизшествието бил изпратен екип на сектор
ПП-Варна, в състав свидетелите С.Р.С. и П.С.М.. След пристигане на място
двамата полицейски служители се осведомили за настъпилия пътен инцидент първо
от възз.Т.. После провели разговор и със св.С., който
им показал и записа на настъпилото ПТП, заснет от видеорегистратора
на автомобила му. При няколкократното преглеждане на записа полицейските служители
преценили, че вина за ПТП има св.С., поради което препоръчали на водачите да
подпишат двустранен протокол за ПТП, което те и сторили. Впоследствие обаче св.С.
подал жалба за случилото се до различни институции в страната, в това число и
до РП-Варна. По случая била извършена проверка по пр.пр.№2106/2019г.,
приключила с постановление от 27.05.2019г. на прокурор при ВРП, с което било
отказано образуване на ДП, а материалите
по преписката били изпратени в Сектор ПП-Варна, с оглед преценка реализиране на
административно-наказателната отговорността на Т..
Въз основа
на изпратеното постановление на ВРП и материалите прокурорската преписка, на
15.06.2019г. срещу възз. Т. бил съставен АУАН за
извършено от него на 06.02.2019г. нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП. АУАН
бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има
възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. По постъпилите
възражения, АНО сформирал комисия, която излязла със становище, че въззраженията са неоснователни. Вследствие на това и
Началник група към ОД на МВР-Варна ,
сектор ПП-Варна, на 08.08.2019г. издал
обжалваното НП.
В хода на
съдебното следствие бяха приобщени материалите по пр.пр.№
пр.пр.№2106/2019г., както и приложения по нея диск с
видеозапис, предаден от св.С.. Бе приобщен идентичен запис предаден от С. по
настоящото дело и идентичен видеозапис предаден от С. ***.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени
и веществени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за ПТП, материали
по пр.пр.№2106/2019г. по описа на ВРП, видеозаписи, справка
за нарушител водач и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетеля С.С., тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства. Макар св.С. да е
участник в пътния инцидент, липсват каквито и да било данни той да е
заинтересован от изхода на конкретното делото, за да се съмнява съдът в
показанията му. Нещо повече неговите показания са еднопосочни с приобщените по
делото видеозаписи, заснели настъпилото ПТП и поведението на възз. преди, по време и след пътния инцидент. Поради това
съдът кредитира същите с пълно доверие.
Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелите С.С. и П.М., единствено в частта, в която
същите сочат, че са установили, че вина за ПТП има св.С., както и по отношение
на обстоятелството, че св.С. е предприел маневрата заобикаляне на паркиран
автомобил, след като възз.Т. вече е предприел
изпреварване. За да не кредитира показанията им в тази част съдът прецени, че
двамата свидетели не са очевидци на случилото се. Те са сформирали своето
убеждение единствено по разказите на възз.Т., с
когото първо са провели беседа и от представения видеозапис от св.С.. Двамата
свидетели обаче не са възприели пътната ситуация, не са изследвали и
обективните находки- уврежданията по двата автомобила, по които е могло да се
ориентират за конкретната пътна ситуация.
Нещо повече техните показания депозирани
в с.з. не кореспондират и с издадения на 15.06.2019г. от св. М. протокол за
ПТП- официален удостоверителен документ , в който е посочена причината за настъпване на ПТП- а
именно това че възз. Т. не се е убедил, че има
свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване и че може да заеме място
в лентата пред изпреварваното пътно транспортно средство. Съдът намира, че в
тази част показанията на двамата свидетели не кореспондират и с обективните
находки по двата автомобила , а именно деформации в предната лява част на
автомобила на св.Симеонов и съответно такива в задната дясна част на възз. В случай, че св.С. бе отнел предимството на
автомобила управляван от възз., то тогава обективните
находки щяха да бъдат в други части на МПС-тата- в
задната част на автомобила на св.С. и съответно в предната част на автомобила
на възз. Нещо повече, на приобщения по делото
видеозапис ясно се вижда, че възз. е предприел
изпреварване докато автомобилът на св.С. се е движел напред, като за да премине
пред него възз. дори е преминал през бордюр и при
опита си да заеме пътя пред св.С. е реализирал удар в предната лява част на
автомобила му. Поради тази причина и съдът не кредитира показанията на двамата
свидетели в тези части, като намира, че е житейски логично двамата свидетели
след като не са били очевидци и предвид извършваната от тях дейност, свързана с
ежедневно посещение на произшествия да не могат па посочат какво точно са
установили в деня на инцидента. В останалата им част съдът кредитира
показанията на двамата свидетели.
Съдът напълно
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, както и видеозаписите
съдържащи се на приобщените по делото дискове.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 11.09.2019г. видно от входящия
номер на Сектор ПП-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група,
към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да
наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е
обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не
опорочава издадения АУАН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно
единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни
изводи:
На въззивника е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1 ,
т.5, пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Нормата на чл.
42, ал.1, т.2 от ЗДвП регламентира специални правила във връзка с
изпреварването , като вменява в задължение на водача който ще предприеме
изпреварване, след като е подал сигнал да се убеди, че има свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение.
Точно това не е направил
въззивника – предприел е изпреварването без да се убеди, че има свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента
пред автомобила на св. С., без да го принуждава да намалява скоростта или да
спре. Горното е очевидно от приобщения като доказателство по делото видеозаписи
.
Жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, като разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП гласи:
„който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. А нормата на чл.179,
ал.1, т.5 пр.5 от ЗДвП предвижда неспазване правилата за изпреварване. Легална
дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие” се съдържа в
разпоредбата на § 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която то е
определено като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Според тази
дефиниция, за да се приеме, че деянието е съставомерно,
е необходимо да е настъпил противоправен резултат,
изразяващ се в някоя от посочените последици. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и
косвени доказателства, че жалбоподателят Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му
отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетеля С.С., които съдът кредитира изцяло,в тази връзка са и
кредитираната част от показанията на св.С. и св.М., еднопосочни са и приобщените
видеозаписи. Обстоятелството, че по автомобила на св.С.С.
са причинени материални щети освен от неговите показания и показанията на
останалите свидетели по делото, е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за
настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен протокол
за ПТП с пострадали лица;
2. протокол
за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен
протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата,
при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП -
приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай.
Отделно от това двамата полицейски служители
също сочат, че и по автомобила управляван от въззивника са констатирани щети ,
което се установява и от свидетелските показания на св.С..
Съприкосновението на
автомобила, управляван от въззивника и засегнатия автомобил е възприето лично
от св.С.С., чиито показания както бе споменато
по-горе съдът кредитира изцяло, като и е заснето на видеозаписите приобщени по
делото.
С оглед горните разсъждения
за съда е несъмнено доказано, че между двата автомобила има настъпило
съприкосновение, в резултат на което по автомобила на св.С.С.
са причинени материални щети.
По отношение на авторството
на деянието:
От приобщените по делото
гласни и писмени доказателства е видно, че въззивникът е управлявал процесния лек автомобил, което не се оспорва от него и в
жалбата му и в с.з.. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че
автомобилът е управляван от въззивника.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира,че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл. 42,
ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като при извършване на маневра, която е свързана с изпреварване
не се е убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и
че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство на св.С., без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение, в резултат на което е настъпило ПТП. Съдът по-горе в
мотивите си посочи, защо не кредитира част от показанията на полицейските
служители за създалата се пътна ситуация, като не намира за нужно да ги
преповтаря. Нарушението, което е вменено
във вина на възз. е описано със съставомерните
му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП,
както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП. Същото е
безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице,
правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно
приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 200 лева,
като за съдът не съществува правна възможност да я ревизира.
Съдът намира, че в случая не би могла да
намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, са свързани с причиняване на материални щети в
транспорта, свързани са със създаване на реална опасност за другите участници в
движението и осъществяването им всякога застрашава обществените отношения,
които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване засяга безопасността
на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-транспортни произшествия,
като съдът намира, че извършеното нарушение се характеризира с достатъчна
висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по делото видно от
приобщения видеозапис пътното поведение на възз.
безспорно застрашава останалите участници в движението, като включително ВРП е
провеждала проверка с оглед данни за наличие на престъпление по чл.325, ал.3 от НК- т.н. транспортно хулиганство. Горното безспорно сочи на наличие на
обстоятелства завишаващи обществената опасност на дееца. Видно от справката му
за нарушител/водач, същият е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП.
Очевидно наложените адм.наказания не са успели да
превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. С оглед на тези
обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния водач обстоятелства,
е изключена всякаква възможност за приложението на чл. 28, буква "А"
в конкретния случай. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния
закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-004447/08.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
ПП-Варна, с което на Т.П.Т. ЕГН ********** е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста / лева на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС-Варна: