МОТИВИ към Присъда № 183/19.11.2019г. по НОХД 5131/2019г. по описа на РС-***
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Х.Д.П. с ЕГН: **********, с
който същият е обвинен в това, че на 04.11.2019г, в
гр. ***, ж.к „***“, бензиностанция „***“, без надлежно разрешително съгласно
чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл.73, ал. 1 от ЗКНВП, държал
високорисково наркотично вещество по см. на Приложение № 1 - Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, както следва: коноп
/марихуана, канабис/ с нетно тегло 3,377грама със съдържание на активно
действащото вещество тетрахидроканабинол - 22,30%, на стойност - 20,26 лева
/двадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, определена съгласно Постановление
№ 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, предл. второ т.1
предл. 1 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият П. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и заявява, че няма
да повтори грешката си.
В
пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, а под условията на евентуалност и ако съдът приеме, че са
налице предпоставките на чл. 78а НК, пледира за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание- „Глоба“ отново
в размер на 1000 лева.
Служебният
защитник на подсъдимия – адв. Й.Ж. - БАК, също пледира, че фактите по делото са
установени по несъмнен начин, като също счита, че са налице предпоставките на
чл. 78а НК, поради което моли нейният подзащитен да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба“, по възможност под 1000 лева.
Подсъдимият Пенев
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената
от съда възможност за последна дума заявява, че желае да му се наложи „Глоба“
под 1000 лева, защото е в труден период и полага грижи за болния си баща.
Съдът, след
като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Х.Д.П. с ЕГН: ********** е роден на ***г***. Той е българин, с българско
гражданство, неженен, със средно образование и работи като складов работник при
„***“ ООД гр. ***.
П. е
неосъждан, като с Решение № 1738/08.11.2017г. по НАХД № 5005/2017г. на РС-***,
в сила от 24.11.2017г. той е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева. Наказанието
е изпълнено и сумата е заплатена по сметка на РС-*** на 26.01.2018г.
На 04.11.2019г. св. С.С.и св. А.Т.-
полицейски служители при Второ РУ на МВР - гр. ***, получили оперативна
информация, че подс. Х.Д.П. държал наркотични вещества /марихуана/. Служителите
знаели, че подс. П. трябвало около 20,30ч. да пристигне с такси на
бензиностанция „***“, находяща се в гр. ***, к-с „***“. Полицейските служители
отишли на бензиностанцията и изчакали до нейния вход. Около 20,40ч. пред входа
на бензиностанцията спрял таксиметров автомобил. На предната дясна седалка
пътувал подс. Х.П., а зад него пътувал св. В.В.. Св. В. първи слязъл от
таксиметровия автомобил, а подс. П. платил превоза. Когато слязъл от таксито, подс.
П. забелязал полицейските служители, които се насолили към тях. Подс. Х.П. се
притеснил. Извадил найлоново топче, съдържащо марихуана и го подал на св. В..
Последният отказал да го вземе и се отдръпнал назад. Тогава подс. П. изхвърлил
найлоновото пликче на земята. В този момент до него се приближили полицейските
служители, като св. А.Т.попитала подс. П. какво е хвърлил на земята. Той й
отговорил, че в найлоновото топче имало марихуана, която е закупил за лична
употреба.
По случая било образувано бързо производство № 434
ЗМ-746/2019г. по описа на 02 РУ-***, пор. № 2671/2019г. по описа на РП-***,
като бил извършен оглед на местопроизшествие от 04.11.2019г. и било иззето
розово на цвят, полиетиленово пликче с неправилна форма, запечатано чрез
завързване, съдържащо суха, зелена на цвят растителна маса, която при извършен
полеви нарко-тест е реагирала на канабис.
В хода на извършеното разследване била назначена и
извършена съдебна физикохимична експертиза №1077/06.11.2019г. на БНТЛ при ОД на
МВР - гр. ***. От заключението на вещото лице се установило, че съдържащата се
в обект №1 /топче от розов полиетилен/ суха зелена растителна маса има нетно
тегло 3,377гр. и се определя като коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на
активно-действащото вещество тетрахидроканабинол 22,30%.
Била назначена и дактилоскопна експертиза, която
излязла със заключение, че по изследваните обектни не се откриват годни за
идентификация дактилоскопни следи.
С постановление от 07.11.2019г.
П. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит направил
пълни самопризнания и изразил съжаление за случилото се.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия П. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията
на свидетелите В.В. (л. 14 от ДП); С.С.(л. 15-16 от ДП); А.Т.(л. 17- 18 от ДП).
От писмените доказателства: Справка за съдимост (л.16 от съдебното
производство); Справка относно заплатена „Глоба“ (л.7-8 от съдебното
производство); Приемо-предавателен протокол (л. 32 от ДП); Писмо до ЦМУ (л.31
от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 6-8 от ДП);
От експертизите: Съдебно физико-химична експертиза (л. 20-22 от ДП) и Съдебно дактилоскопна
експертиза (л. 23-24 от на ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки на л.25 от ДП.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични
вещества.
На първо място от обективна
страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението,
вменено във вина на П., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът
счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители и св. В.
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичното вещество – „коноп” се е намирало във владение на подсъдимия, който
при вида на полицейските служители първо се е опитал да го предаде на приятеля
си, а след неговия отказ го е хвърлил на земята. Това е напълно достатъчно за
настоящия състав да приеме, че именно подсъдимият е упражнявал фактическата
власт над веществото, което пък е напълно достатъчно да обоснове извод, че с
поведението си П. е „държал” наркотичното вещество, осъществявайки горепосочената
форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво
възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол
върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна
страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество е „коноп
/марихуана, канабис/“ с нетно тегло 3,377грама със съдържание на активно
действащото вещество тетрахидроканабинол - 22,30%. Конопът няма легално
производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по
смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият П. не е имал разрешително
за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите
/НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението му се
квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си,
същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество,
без да има разрешително за това, като от волева страна П. е искал именно това
упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, че деянието на П.
правилно е квалифицирано като „маловажен случай“. В съдебната практика трайно и
последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава
съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за
маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В
настоящия случай количеството наркотично вещество не е голямо (общо около 3,4
грама) и е на стойност много под минималната работна заплата в страната.
Количеството, качеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е
съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се
пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен
на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с
опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства,
свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за
това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият е млад човек, като
възрастта му сочи и на липсата на житейски опит и на незрялост. Подсъдимият не
е осъждан и е оказал съдействие в хода на разследването и сам пред полицейските
служители е признал за това, че държи високорисково наркотично вещество. Не на
последно място следва да се отчете и че към настоящия момент подсъдимият полага
общественополезен труд – все факти, сочещи, че същият си е взел поука и се
стреми да бъде пълноценен член на обществото. Следователно, съвкупната преценка
на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, както и на
моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, както правилно е
приела и прокуратурата.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Деянието извършено от П. не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие
върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че
не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос
нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението,
нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство.
Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подсъдимия
сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност
да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази връзка съдът отчита и че наркотичното вещество „коноп” е с доста
висок процент на активно действащия компонент – 22,30%, както и че държането се
е осъществило на обществено място – бензиностанция, както и че първоначално
подсъдимият се е опитал да предаде веществото на своя приятел, очевидно в опит
да избегне отговорността за деянието си. Поради това деянието не разкрива признаци на
малозначителност. Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВКС по
сходни случаи - Решение № 34 от
8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.
В
случая съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така
доколкото до датата на деянието подсъдимият е бил неосъждан. Вярно е, че с Решение
№ 1738/08.11.2017г. по НАХД № 5005/2017г. на РС-***, в сила от 24.11.2017г. той
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание -„Глоба“ в размер на 700 лева, но е вярно също така, че наказанието е
изпълнено и сумата е заплатена по сметка на РС-*** на 26.01.2018г. Съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т.4 на ППВС № 7/1985г. – институтът на
чл. 78а НК е приложим повторно, ако е изтекла една година от изпълнение на
административното наказание по чл. 78а НК. В случая наказанието по НАХД №
5005/2017г. на РС-*** е изпълнено на 26.01.2018г., поради което и към датата на
деянието – 04.11.2019г. е бил изтекъл въпросният едногодишен срок срок и няма
пречка П. отново да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че в случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК
- подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1. за престъплението се предвижда
наказание по-леко от лишаване от свобода;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата подсъдимият не е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК (както стана дума изтекла
е една година от изпълнение на предходно административно наказание по тази
глава).
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал.5 от НК, на подс. П. следва да бъде наложено административно наказание глоба в
минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно - глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал.5 НК е глоба до хиляда лева, а
административното наказание по чл. 78а от НК не може да надвишава наказанието
глоба, предвидено за съответното престъпление.
Въпреки всичко, съдът счита, че с оглед
младата възраст на лицето, фактът, че същият е трудово ангажиран и неголямото
количество наркотично вещество, то и без императивната разпоредба на чл. 78а,
ал.5 НК – наказанието глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените
по делото разноски. В настоящия случай в досъдебната фаза са сторени разноски в
размер на 71,62 лева за експертизи, поради което и подсъдимият следва да бъде
осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.***. На основание чл. 190, ал.2 НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-***,
представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен
лист.
По
веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък
от наркотични вещества, предадени в ЦМУ с писмо рег. № 434 000-13725/07.11.2019г. които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва
да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
настоящата присъда.
По делото има приложени и веществени доказателства –
опаковки (л.25 от ДП), в които са били намерени наркотичните вещества, които
като вещи без стойност следва да останат приложени по делото и да се унищожат
заедно с него по предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.