НОХД № 419/2009г.
М
О Т И В И:
Подсъдимият М.П.П. xxx е обвинен в това,
че на 14.11.1998г. в с. Винище, обл. Монтана, след предварителен сговор с И.С.К.,
В.Ц.И. и Ц.Т.Ц. и чрез използване на МПС – лек автомобил ВАЗ с XXXX , отнел
от владението на М.К.Г. xxx движима вещ – трактор ЮМЗ модел 6АМ с Д XXXX , на стойност 9 500 000 лв. или
8 160 деноминирани лева, която сума представлява големи размери, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5 вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК.
Делото е разгледано в
отсъствие на подсъдимия и е даден ход при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т.
2 и т. 3 б. ”а” от НПК. Служебният защитник на подсъдимия, адв. Ж.К., по
същество поддържа, че с оглед събраните доказателства може да се направи извод,
че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление,
в което е обвинен. Моли съда да определи наказанието на подсъдимия П. при
условията на чл. 55 от НК, като слезе под предвидения минимум от 3 години
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК отложи с подходящ
изпитателен срок.
Представителят на обвинението заявява, че
установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответствува на
тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация
на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия
за виновен и му наложи наказание в минималния размер, предвиден в текста на
закона от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК отложи
с изпитателен срок от три години.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. Изслушано е и прието заключение на съдебно-оценъчната
експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Д..
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид. М.Г. xxx е собственик
на трактор ЮМЗ с Д XXXX , като трактора
държал в бившия стопански двор в с. Винище, където като пазач работел баща му. На
14.11.1998г. привечер от баща си научил, че трактора е отнет от неизвестни лица
от двора на стопанството.
На 14.11.1998г. подсъдимия П.
и свид. В.И. xxx, където срещнали техен познат – свид. Н.Б.. Предложили му да
отидат заедно за риба и Б. се съгласил. В автомобила на свид. В.И. натоварили
мотопеда на свид. Б.,xxx, където Б. оставил мотопеда си и взел рибарските си
принадлежности и тримата продължили към с. Замфирово, където отишли в дома на
свид. Ц.Ц.. В дома на Ц. пили вино, като само подсъдимия не пил. Ц. споделил, че
му трябват гуми за трактор, а подсъдимия казал, че знае къде има трактор – със
свид. В.И. xxx и в стопанския двор на селото видял, че има един трактор. Подс. П.
и свид. Ц. излизали, а когато се върнали подсъдимия предложил да тръгват, а
през това време Ц. натоварил в багажника на автомобила 20-литрова туба с нафта.
На въпроса на свид. Б. къде отиват подсъдимия отвърнал “ще видиш”, преди да
излязат от селото се отбили в една къща, там в автомобила се качил и свид. И.К..
Автомобилът управлявал подсъдимия П.. Пристигнали в близост да бившия стопански
двор в с. Винище. Там свидетелите И., К. и Ц. слезли, а подсъдимия и свид. Б.
останали при автомобила да чакат останалите. Не след дълго К. и И. се върнали, казали
на подсъдимия да тръгва. С автомобила излезли на шосе и там спрели. И тримата
излезли от автомобила. След няколко минути от близката гора се задал трактор, управляван
от Ц.. Като стигнал до тях спрял и казал на И. да донесе нафтата от багажника
на автомобила. След като сипали нафтата в резервоара на трактора, Ц. казал на
всички, че трябва бързо да тръгват, за да не ги хванат. С автомобила и празната
туба от нафта подсъдимия и И. тръгнали да търсят вода, за да налеят в трактора,
а Ц. останал да ги чака. Тъй като се забавили свид. Ц. и К. с трактора се
придвижили до с. Замфирово до дома на Ц., а останалите се прибрали с лекия
автомобил, управляван от подсъдимия. Ц. прибрал трактора в дома си и в
следващите няколко дни заедно със свид. И. започнали да го разглобяват.
Няколко дни по-късно, на 18.11.1998г.
с протокол свид. Ц. доброволно предал на служители на РПУ Монтана трактора, който
срещу разписка бил върнат на свид. М.Г..
Видно от изготвената по
делото съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетата движима вещ, към
момента на извършване на деянието възлиза на 9 500 000 лева или
8 160 деноминирани лева. МРЗ за страната към онзи момент е била в размер
на 53 500 неден. лева и се нанася 177.57 пъти в причинената с деянието
имуществена щета.
Горната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства – протоколи, разписки, справки, от гласните доказателства – показанията
на разпитаните в с. з. свидетели, от писменото заключение на вещото лице.
Съдът изцяло приема
заключението на вещото лице, като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно.
Съдът кредитира и показанията
на свид. М.Г., собственик на отнетата движима вещ, свидетелите Н.Б. и И.М., тъй
като същите предават свои лични и непосредствени впечатления, показанията им
взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства, същите не са
страни и не са заинтересовани от изхода на делото и затова са обективни и
достоверни.
Допуснати и разпитани в качеството
на свидетели са и лицата Ц.Т.Ц., В.Ц.И. и И.С.К., по отношение на които
наказателното производство е приключило на основание чл. 384 вр. с чл. 381 от НПК – със споразумение. Разпитани като свидетели същите подробно обясняват къде
са се събрали, кой е предложил да отидат за трактора, с какво са отишли и др. в
тази насока. Твърденията им взаимно се допълват и кореспондират с писмените
доказателства по делото, поради и което съдът им дава вяра.
Видно от приложената справка
за съдимост, подс. П. към момента на извършване на деянието не е осъждан, но
към деня на постановяване на присъдата е осъждан, както следва:1. С присъда по
НОХД № 48/2001г. на РС Своге за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено
наказание в размер на пет месеца л/св ефективно, а присъдата е в сила от 03.04.2002г.
2. С определение по НОХД № 5536/2003г. за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК
е осъден на три месеца л/св. Ефективно, определението е в сила от 11.05.2006г.
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с деянието си подс. М.П.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 4, предл. 1 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК – на 14.11.1998г. в с. Винище,
обл. Монтана, след предварителен сговор с И.С.К., В.Ц.И. и Ц.Т.Ц. и чрез
използване на МПС – лек автомобил ВАЗ с XXXX , отнел
от владението на М.К.Г. xxx движима вещ – трактор ЮМЗ модел 6АМ с Д XXXX , на стойност 9 500 000 лв. или
8 160 деноминирани лева, която сума представлява големи размери, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието,
съдът взе предвид вида наказание, предвидено в текста на чл. 195, ал. 2 НК, разпоредбите
на общата част на същия закон, касаещи материята, смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на деянието, подбудите и
мотивите за неговото извършване, високата степен на обществена опасност на
извършителя, настъпилите вредни последици, смекчаващите отговорността
обстоятелства, свързани с чистото съдебно минало и възстановяването на щетата, както
и отегчаващите такива – неосъзнаването на вината, упоритост на умисъла при
извършване на деянието, високата стойност на причинените щети.
Съобразявайки всички
изисквания на закона, съдът наложи на подс. И. наказание към минимума, предвиден
в текста на закона в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Няма законни пречки за
прилагане на института на условното осъждане, поради което на основание чл. 66
от НК определеното наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Налице са условията на чл. 25,
ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо наказание на подсъдимия по следните
присъди – по НОХД № 48/2001г. на РС Своге, НОХД № 5536/2003г. на РС София и
наказанието по настоящата присъда – деянията са извършени от подсъдимия преди
да е имал влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, т. е. намират
се в реална съвкупност помежду си, затова следва да бъде определено най-тежко
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 25,
ал. 4 от НК следва да бъде отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяната част от наказанията по НОХД № 48/2001г. на
РС Своге, НОХД № 5536/2003г. на РС София.
Така наложеното наказание, съдът
намира, че ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия
като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и
по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействува предупредително
и възпитателно.
При горния изход на делото, подсъдимият
следва да заплати по сметка на Районен съд Монтана сумата от 30, 00 лв. разноски
по водене на делото и сумата от 5, 00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид гореизложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: