РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 07.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно
заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Алина Тодорова,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 8043 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 71940 от 13.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2402 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 70-ти състав,
първоинстанционният съд е признал за установено по предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
от ЗЕ, че ответникът Ц.С.М. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 782,14
лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.11.2014 г. до
30.04.2017 г. топлинна енергия, сумата в размер на 23,74 лева, представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2017
г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.11.2017 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за главница за топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г. вкл., иска за сумата в размер на
64,98 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 13.11.2017 г. и за сумата в
размер на 4,22 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 13.11.2017 г.
С крайния съдебен акт са отхвърлени и исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ срещу ответника М.С.М. за сумата
в размер на 782,14 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., за сумата в размер на 23,74 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г., за сумата в размер на 64,98 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за топлинна енергия за периода
от 16.11.2015 г. до 13.11.2017 г., за сумата в размер на 4,22 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 16.09.2015 г. до 13.11.2017 г.
Срещу решението на СРС в частта, с която
са отхвърлени исковете на ищеца срещу ответника М.С.М., е подадена въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Т.С.“ ЕАД. В жалбата се
излагат съображения, че решението на първоинстанционния съд в тази част е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Посочва се, че от
представените по делото доказателства следва, че двамата ответници са придобили
по ½ идеална част от топлоснабдения имот и са станали съсобственици на
същия. Твърди се, че доколкото ответникът М.С.М. е собственик на имота, същият
също следва да отговаря за незаплатените задължения. Поддържа се, че понятието
„титуляр на партида“ има само вътрешно-счетоводно значение за дейността на
дружеството, но не и правно такова. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част, уважаване на исковата претенция срещу ответника и присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – М.С.М..
В депозирано до съда становище от 18.01.2021 г. се поддържа, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, като се излагат съображения по същество.
В двуседмичния срок не е постъпило
становище по въззивната жалба от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 3089919/23.11.2017
г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.С.М. и Ц.С.М. при условията на разделна отговорност и при
квоти за всеки от по ½ за следните суми: 1564,27 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.
04.2017 г., сумата от 129,96 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 13.11.2017 г.,
сумата в размер на 47,48 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., и сумата в размер
на 8,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху тази главница за
периода на 16.09.2015 г. до 13.11.2017 г., заедно със законната лихва върху
главниците от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК (23.11.2017 г.) до окончателното
им изплащане, за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******,
аб. № 295281. На 11.12.2017 г. по ч.гр.д. № 82838 по описа за 2017 г. на СРС, ГО,
70-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
посочените в заявлението суми. В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена
искова молба за процесните вземания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
и субективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ срещу ответниците М.С.М.
и Ц.С.М. за признаване за установено, че всеки от тях дължи сумите, за които
била издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, заедно със законната лихва върху
главниците от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК (23.11.2017 г.) до
окончателното им изплащане, за топлоснабден недвижим имот при квоти от по ½.
В исковата молба е посочено, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не са упражнили
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР и общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Релевирани са съображения,
че в общите условия са определени редът и срокът, по които купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК въззиваемия-ответник,
чрез особения си представител, е оспорил исковете по основание и размер и е
направил възражение за погасяване по давност. В отговора на исковата молба е
направено и възражение, че между ответника Ц.С.М. и ищцово дружество е бил
сключен договор, поради което е открита именно на негово име партида при
топлофикационното дружество.
На 12.08.1997 г. с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 120, том LLIX, дело № 21369/1997 г. бащата на ответниците – С.М.М.,
е дарил на ответниците процесния недвижим имот.
С договор от 01.11.2007 г. ищецът е
възложил на „Т.С.” ЕООД, което от своя страна е приело, извършването на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
От представеното по делото копие от
протокол от общо събрание на етажните собственици от 15.07.2002 г. е видно, че общото
събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, ж.к. *******,
е взело решение за сключване на договор с „Т.С.” ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода за издаване на обща и
индивидуална сметка. В списъка на етажните собственици под номер 8 е вписано
името на бащата на ответниците – С.М.М., заедно с процесния абонатен номер. На
15.07.2002 г. е бил сключен такъв договор между етажната собственост на
сградата на адрес: гр. София, ж.к. *******, и „Т.С.” ЕООД.
Със заявление-декларация с вх. № ОП-1223/28.09.2009
г. до Директора на ТР „Люлин“ на „Т.С.“ ЕАД ответникът Ц.С.М. е поискал за процесния
имот да бъде открита партида на негово име. Видно от представените по делото
индивидуални справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2014 г. до
3.04.2015 г., от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и от представения протокол за главен отчет за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. процесната партида се води само на името на
ответника Ц.С.М..
Въззивният съд счита за безпредметно да обсъжда
останалите събрани доказателства по делото и експертните заключения от
назначените по делото експертизи, предвид неотносимостта им към наведените в
жалбата оплаквания или към въпросите, за които следи служебно.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
При така предявените искове в
тежест на ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил
да доставя на всеки от ответниците топлинна енергия срещу задължение на
ответниците да заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, поради
което и за всеки от ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото, като са изпаднали и в забава за изпълнението
му, следва да докаже и че периодично е извършвал действия за събиране на
процесните вземания.
Отношенията между доставчиците и
клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ.
Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба
на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия, е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
С Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 120, том LLIX,
дело № 21369/1997 г. бащата на ответниците е дарил на същите процесния недвижим
имот, вследствие на което е възникнала съсобственост помежду им при квоти от по
½ идеални части. От представената по делото на молба-декларация с вх. № ОП-1223/28.09.2009
г. се установява, че ответникът Ц.С.М. е направил искане за откриване на
партида на негово име на адреса на процесния топлоснабден имот преди началото
на исковия период, като е декларирал, че ползва имота за жилищни нужди и
домакинството му се състои от 3 човека. Положението на съсобствениците, когато
само един от тях е подал заявление до тополофикационното дружество, какъвто е
настоящият случай, следва да се урежда аналогично според разясненията по т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, касаещо бившите съпрузи. Според същото „когато топлоснабденият имот е
жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между
двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите
съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението
на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен
за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по
силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.“.
В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия. Тази презумпция не изключва
възможността облигационното правоотношение да възникне на друго основание - при
постигнато изрично съгласие между доставчика и неговия клиент. Подаденото
заявление-декларация за откриване на нова партида на името на един от
съсобствениците в настоящия случай представлява по своето правно естество
именно предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл.
13 от ЗЗД), отправено от единия от съсобствениците до топлофикационното
дружество. Вземайки предвид положения входящ номер на заявлението-декларация и воденето
на процесната партида на името на другия ответник Ц.С.М., следва да се приеме,
че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент, поради което между страните е породено облигационно правоотношение,
което ги обвързва. В този смисъл не може да се приеме, че откриването на
партида на името на ответника Ц.С.М. и завеждането му като „титуляр на партида“
има единствено вътрешно-счетоводно значение – същото сочи, че ищецът е приел
сключването на договор при публично известни общи условия именно само с единия
от ответниците. Следователно СРС правилно е приел, че сключването на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди само с ответника Ц.С.М. обуславя
отговорността само на същия за заплащането на начислените парични задължения,
още повече, че в заявлението-декларация е и декларирал, че го ползва. Какви са
вътрешните отношения между съсобствениците в случая се явява без значение
спрямо ищеца.
С оглед изложеното се налага изводът, че
въззиваемият-ответник не е пасивно легитимиран да отговарят по предявените
искове, поради което СРС правилно е отхвърлил исковете спрямо него и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото в полза на въззивника
не се полагат разноски, а въззиваемият не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71940 от
13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2402 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 70-ти състав, в обжалваната
част.
В останалата част първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД, конституирано на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.