Решение по дело №17780/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1642
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20183110117780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 18.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                 

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17780/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника М.В.Д., ЕГН ********** с адрес *** за сумите, както следва: 855,04лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159184 на адрес гр. Варна, ул. „Акад. Курчатов“ № 27 за периода от 17.08.2015г. до 16.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 136,97лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 14.10.2015г. до 17.09.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7041/25.09.2018г. по ч.гр.д. № 14195/2018г. по описа на ВРС, 46 състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. Варна, ул. „Акад. Курчатов“ № 27. Твърди, че за периода от 20.10.2011г. до 16.08.2018г. е доставил на ответницата услуги цената, на които тя не е заплатила. По партидата й е натрупана като дължима главница в размер на 2782,82лева, ведно с лихва за забава от 864,68лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 17.09.2018г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 14195/2018г. по описа на ВРС. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е подала възражение. Предвид на това за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на сумите по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответницата.

В първото по делото съдебно заседание, ответницата чрез процесуален представител адв. С., разполагащ с представителна власт по разпореждане с предмета на спора, е направила изявление за признание на иска за главница и обезщетение за забава за периода 20.09.2015г.- 20.09.2018г. За останалата част от вземането е заявено възражение за погасителна давност. 

По повод становището на ответницата, ищцовото дружество чрез процесуален представител юк. Василева, разполагащ с представителна власт по разпореждане с предмета на спора, отправя изявление за частично оттегляне на исковата претенция за главница и лихва, уточнени по размер и период с молба от 20.03.2019г. С влязло в сила протоколно определение от 08.04.2019г., съдът е прекратил частично производството на основание чл. 232 ГПК, както следва: за сумата от 1937,78лева, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159184 на адрес гр. Варна, ул. „Акад. Курчатов“ № 27 за периода от 20.10.2011г. до 17.08.2015г. и 727,98лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 25.12.2011г. до 17.09.2015г. По отношение на останалата част от исковата претенция и предвид направеното признание на иска, се отправя искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира се присъждане на разноски.

При така заявеното признание на иска направено от ответницата, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като същевременно не са налице пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда. Изявлението за признание на иска, означава съдът да преустанови извършването на по- нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

При това положение исковата претенция следва да бъде уважена.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните такива в настоящото производство са в общ размер на 388,36лева, от които 300лева юк.възнаграждение и 88,36лева допълнителна ДТ. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 150лева, отчитайки и факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразявайки, че за част от вземането производството е прекратено поради оттегляне на иска, то дължимите в полза на ищеца разноски следва да се преизчислят съразмерно частта на вземането останала като предмет на спора. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 64,83лева.

Ответницата има право на разноски за прекратената част на исковата претенция. Искане за присъждане на адв.възнаграждение е направено, но липсват доказателства относно неговото реално плащане. В представения договор за правна защита и съдействие няма отбелязване за плащане на уговореното възнаграждение, поради което и на основание т.1 на ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът не присъжда такова.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Тъй като предмет на претенцията е част от вземането по заповедта по чл.410 ГПК, предвид частично оттегляне на иска, то разноските следва да бъдат преизчислени съобразно размера на вземането, което е останало предмет на спора. Претендираните разноски са били в размер на 72,95лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 122,95лева. Или след тяхното преизчисляване, за заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 33,44лева.

Водим от изложеното съдът,

 

Р   Е   Ш   И   

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ срещу ответника М.В.Д., ЕГН ********** с адрес *** за сумите, както следва: 855,04лева, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159184 на адрес гр. Варна, ул. „Акад. Курчатов“ № 27 за периода от 17.08.2015г. до 16.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 20.09.2018г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 136,97лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 14.10.2015г. до 17.09.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7041/25.09.2018г. по ч.гр.д. № 14195/2018г. по описа на ВРС, 46 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 64,83лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно частта на исковата претенция останала предмет на иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 33,44лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 14195/2018г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно частта на вземането останала предмет на иска, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: