№ 436
гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110102032 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 415 ГПК.
Ищецът УБ АД гр.***, чрез пълномощника си адвокат М. В.а Т. твърди в исковата си
молба, че на 10.02.2020 година между страните по делото е сключен Договор за банков
потребителски кредит на физически лица, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № *** за предоставяне на сумата в размер на 2 000.00 лева под формата на
овърдрафт, като ответникът се е задължил да погА.ва отпуснатата и използвана сума, ведно с
дължимите лихви, като страните са уговорили краен срок за погА.ване на кредита –
10.02.2021 година с възможност за многократно удължаване на същия. Посочва, че в
договора са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите, които
се дължат върху предоставената сума /чл. 4 и чл. 5/. Твърди, че кредитополучателят е усвоил
изцяло отпуснатия кредит и въпреки извършваните частични плащания, към момента на
изтичане на срока на действие и погА.ване на договора – 10.02.2021 година /чл. 7 от
договора/ ответникът не е погасил пълният размер на усвоената от него сума. Посочва, че
същият е бил в забава при плащането на вноските по кредита, поради което част от
начислената договорна лихва е отнесена като неразрешен овърдрафт. Направено е искане да
бъде прието за установено по отношение на Н. И. А., че дължи на УБ АД - град *** сумата в
размер на 2 000.00 лева - главница по Договор за банков потребителски кредит на физически
лица, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *** от 10.02.2021 година; сумата
в размер на 366.10 лева – неразрешен овърдрафт по договора за креди за периода от
10.02.2021 година до 10.02.2021 година; сумата в размер на 86.71 лева – лихва върху
просрочена главница за периода от 16.03.2022 година до 15.07.2022 година; сумата в размер
1
на 12.30 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 16.03.2022 година до
15.07.2022 година и сумата в размер на 67.22 лева – неустойка за просрочена главница за
периода от 16.03.2022 година до 15.07.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по Ч.гр.д. № 1781/2022 година на ВТРС. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ответникът Н. И. А., чрез назначения му особен представител развива подробни
съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.415 от ГПК,
са основателни и доказани.
От представените доказателства се установява, че страните са били в облигационни
правоотношения, по повод договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен на 10.2.2020г. По силата на
договора ответникът е получил сумата в размер на 2 000.00 лева под формата на овърдрафт,
като се е задължил да погА.ва отпуснатата и използвана сума, ведно с дължимите лихви.
Уговореният в договора краен срок за погА.ване на кредита е 10.02.2021 година. В чл.5 и
чл.6 от договора са уговорени вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите,
които се дължат върху предоставената сума. Към момента на изтичане на срока на действие
и погА.ване на договора – 10.02.2021 година, ответникът не е погасил пълният размер на
усвоената от него сума. В чл.11.2 от договора е уговорено, че неплатената лихва се отнА.
като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява с лихвата по т.5.4 и е
незабавно изискуем.
Според заключението на изслушаната по делото ССчЕ задълженията на ответника
към банката по процесния договор са в общ размер на 3006.73 лв., от които: общо 2532.33
лв., включващи: 2000 лв. главница, 366.10 лв. неразрешен овърдрафт към 15.3.2022г.; 86.71
лв. лихва до 15.3.2022г.; 67.22 лв. неустойка върху главница до 15.7.2022г.; 13.23 лв.
неустойка за просрочен неразрешен овърдрафт; 474.40 лв. лихва до 28.6.2024г. Съдът
кредитира заключението на експертизата като пълно, компетентно и добросъвестно дадено.
Възраженията на ответника, чрез особения му представител за недействителност на
договора на основание чл.22 от ЗПК, респ. за недължимост на сумите по договора, са
недоказани и неоснователни. С оглед уговорените права и задължения на страните по
договора да овърдрафт, с изтичане на срока му на 10.2.2021г. и поради неплащането на
задълженията по него от ответника, същите са станали изискуеми както за главницата, така
и за лихвата и уговорените неустойки при неизпълнение. Тъй като на ответника е начислена
2
възнаградителна лихва от 366.10 лв. за неизпълнение на договора, същото задължение на
основание чл.11.2 от договора е отнесено като неразрешен овърдрафт и върху него се дължи
лихва. Освен, че възраженията на ответника за недействителност на договора са направени
бланкетно, в случая липсват уговорки в договора за банков кредит, които да са
неравноправни и в противоречие със ЗЗП.
Предвид на изложеното и предявените по реда на чл.415 от ГПК искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, да се приеме за установено, че Н. И. А., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, дължи на „УБ” АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, район „***”, пл. „***” № 7, представлявано от Ц.Г.М. и АА.Т.,
СУМАТА 2000.00 лв. /две хиляди лева/ – главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
***/10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; СУМАТА 366.10 лв.
/триста шестдесет и шест лева и десет стотинки/ - неразрешен овърдрафт по договора за
кредит за периода от 10.02.2021 г. до 10.02.2021 г.; СУМАТА 86.71 лв. /осемдесет и шест
лева и седемдесет и една стотинки/ - лихва за просрочена главница по договора за кредит за
периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г.; СУМАТА 67.22 лв. /шестдесет и седем лева и
двадесет и две стотинки/ - неустойка за просрочена главница по договора за кредит за
периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г.; СУМАТА 12.30 лв. /дванадесет лева и тридесет
стотинки/ - неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода от
16.03.2022 г. до 15.07.2022 г., са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените разноски - разноски по заповедното производство в общ размер на 182.65 лева,
както разноски в настоящото производство размер на 2347.41 лева, съобразно представения
за това списък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.
***, ул. „***“ № ***, дължи на „УБ” АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, район „***”, пл. „***” № 7, представлявано от Ц.Г.М. и АА.Т., представляван от адв. М.
В. Т., СУМАТА 2000.00 лв. /две хиляди лева/ – главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ ***/10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 15.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; СУМАТА
366.10 лв. /триста шестдесет и шест лева и десет стотинки/ - неразрешен овърдрафт по
договора за кредит за периода от 10.02.2021 г. до 10.02.2021 г.; СУМАТА 86.71 лв. /осемдесет
и шест лева и седемдесет и една стотинки/ - лихва за просрочена главница по договора за
кредит за периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г.; СУМАТА 67.22 лв. /шестдесет и седем
3
лева и двадесет и две стотинки/ - неустойка за просрочена главница по договора за кредит за
периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г.; СУМАТА 12.30 лв. /дванадесет лева и тридесет
стотинки/ - неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода от
16.03.2022 г. до 15.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1781/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Н. И. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да
заплати на „УБ” АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***”,
пл. „***” № 7, представлявано от Ц.Г.М. и АА.Т., представляван от адв. М. В. Т., сумата от
2347.41 лева /две хиляди триста четиридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 182.65
лева /сто осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените
разноски по ЧГД № 1781/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4