№ 8539
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110148308 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, по силата на които ищецът /фирма/ моли да бъде
осъдена С. Н. С. за сумите , както следва: сумите 1063,28 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 143,95 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 14.06.2023 г.,
36,49 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 7,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 14.06.2023 г.
Претендира разноски по делото. Ищецът /фирма/ твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен по-горе
на стойност в претендирания размер, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е
заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че
потребителят е изпаднал в забава.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че е платил
процесното задължение. Представя преводно нареждане. Посочва адрес за
призоваване.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото /нотариален акт за замяна от
30.11.1992 г., молба от Н. С. за откриване на партида от 04.02.1993 г. до
/фирма/, списък на етажните собственици и удостоверение за наследници на
Н. С., издадено от СО, район ********/, че С. С. е единствен наследник по
закон на Н. С. в качеството му на собственик на топлоснабдения имот,
следователно и на осн .чл. 5, ал. 1 ЗН отговоря за задълженията му,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия за процесния топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, аб.
№ ******, както и че до процесния топлоснабден имот е доставено
твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което
възлиза на посочената в исковата молба стойност/ видно от представените
изравнителни сметки и протоколи за неосигурен достъп/. Не се спори, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
От представени по делото фискален бон от 05.02.2024 г. за сумата от
1409,48 лева се установява, че ответникът е платил процесните задължения,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична молба от
21.02.2024 г., с която заявява, че процесните задължения са изплатени в
цялост: главница, мораторна лихва и законна лихва върху главницата.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно
която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв
факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени
поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата
молба в съда.
По разноските:
2
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
за исково производство и за заповедното производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, да бъде осъдена С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
да заплати на /фирма/ сумата в размер на 1063,28 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 143,95 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 14.06.2023 г., сумата в размер
на 36,49 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 7,29 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
14.06.2023 г. поради постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплатят на /фирма/,
ЕИК *********, , със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца /фирма/, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на ответника на посочения по делото
адрес: /адрес/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3