РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8295/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът В.И.М. твърди, че на 09.07.2016 г. починал синът му И.В.М., настъпила по непредпазливост в следствие умишлено нанесена от ответника В.В.В. тежка телесна повреда, причинена на 09.06.2016 г., изразяваща се в черепно-мозъчна травма довела до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Твърди, че с влязла в сила присъда от 06.03.2018 г. по н.о.х.д. № 5334/2017 г. на СГС, НО, 4-ти съсав В.В.В. е признат за виновен за посоченото по-горе престъпление. Сочи, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, които определя на сумата от 200 000,00 лева, както и имуществени вреди в общ размер на 830,00 лева - разходи за лечение и погребение. Претендира и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Ответникът В.В.В. оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване от починалия, изразяващо се в привеждането си в пияно състояние и използване на нецензурни думи, с които предизвикал реакцията му. Оспорва между ищеца и починалия му син да е съществувала близка връзка. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на определено лице, от което са причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправното деяние на ответника, вредите, както и причинната връзка между тях. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване критериите посочени в ППВС № 4/1968 г..
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 5334/2017 г. по описа на СГС, НК, ІV състав подсъдимият В.В.В. е признат за виновен за това, че е причинил на И.В.М. смърт по непредпазливост, настъпила на 09.07.2016 г. в гр. София, във ВМА, в следствие умишлено нанесена тежка телесна повреда, причинена на пострадалия на 09.06.2016 г. около 14,30 ч. в гр. София, на бул. „******, пред пункт за вторични суровини, изразяваща се в черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка, интрацеребрален хематом в дясната челно-слепоочна-теменна област, травматичен субаранхноиден кръвоизлив, състояние след декомпресивна краниотомия в дясно, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на престъплението. Ето защо съдът приема за установено по делото, че ответникът В.В.В. на 09.06.2016 г. е причинил тежка телесна повреда на И.В.М., изразяваща се в черепно-мозъчна травма опасна за живота, в следствие на която, на 09.07.2016 г., е настъпила смъртта на И.М.. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е баща на починалия. Спорно между страните е наличието на основание за приемане принос на пострадалия. В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства на свидетелката С.В.Д..
Според
показанията на свидетелката Д.тя е съпруга на починалия И., живеели в една къща
и имала от него едно момченце, което към момента на депозиране на показанията е
на 9 г.. Свидетелката сочи, че преди да почине е живеела с него и че той имал
проблеми с алкохола и от сутрин до вечер само пиел. Свидетелката сочи, че И.ходел
по кофите, събирал хартия, бутилки и др. и ги връщал в пункта за вторични
суровини и каквото изкарал като пари ги изпивал. Според Д.в деня на инцидента
тя се прибирала към къщи и по път видяла И.в кв. Овча купел, пред пункт за
вторични суровини да пие от 2-литрова бутилка вино и бил пиян. Той й казал да
остави детето при него и тя му го оставила и тогава той започнал да я обижда,
ругае, псува, даже искал да я бие, защото бил много пиян. Тогава се намесил
племенникът й В. и попитал какво става и тогава И.започнал и него да ругае и да
псува детето му, което било новородено. Започнал да говори гадости за детето на
В., които свидетелката я е срам да повтори. Тогава В. й е казал да си тръгва и
това и сторила, като тръгнала заедно с племенника си, който не е удрял И..
Свидетелката сочи, че И.останал да си допива, била на място, даже му измила
лицето на самия пункт и после дошла линейка. Според свидетелката никой не е
удрял И., тъй сам паднал и умрял от пиенето. Свидетелката сочи, че познава
бащата на И., който се казвал В.. Сочи, че поради пиянството на И.родителите му
не се интересували от него и внука си, както и че веднъж-два пъти в месеца И.посещавал
баща си и двамата се черпели и пиели, но не може да се каже, че И.е помагал на
баща си. Свидетелката сочи, че за смъртта на И.разбрала от баща му, който й се
обадил.
Според показанията на свидетеля А.Г.А. той е приятел на В.М. от 30 години. Свидетелят сочи, че познавал и сина му И., с който ищецът имал силна връзка. Свидетелят сочи, че И.преди смъртта си преспивал ту в дома на баща си в кв. Люлин, ту при жена си в кв. Факултета. Според показанията на А. И.помагал на баща си, тъй като той е инвалид – имал проблеми със слуха, имал инфаркт няколко пъти, не е добре и с краката. Свидетелят сочи, че И.се бил разделил с жена си започнал да пие редовно. За случая на свидетелят разбрал от В., че И.се скарал с шурея си и той му ударил един плесник и И.паднал на гръб. Във ВМА болница И.бил около един месец, като свидетелят сочи, че всеки ден ходел с баща му при него на свиждане. Според показанията на свидетеля А., приятелят му В. имал общо 4 деца – две момчета, като братът на И.починал след него от болест, и две момчета.
Налице противоречие между показанията на свидетелката С.Д.и установеното с влязлата в сила присъда, относно обстоятелството дали В.В. е ударил И.М. на 09.06.2016 г. В тази връзка съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелката Д., в частта, че не е имало удар. Тук следва да се отбележи, че съдът взема предвид вероятната заинтересованост от изхода на делото на свидетелката в полза на ответника, който е нейн племенник. В останалата част показанията на свидетелката кореспондират с доказателствения материал.
Според разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението можа да се намали. Поведението на пострадалия, което е свързано с предприемане на действия, които засягат правата на делинквента или неговите ближни, в това число, но не само правото на здраве, чест, достойнство, добро име, ако е предизвикало действията непосредствено причинили противоправния резултат се разглежда като съпричиняващо (в този смисъл решение № 734 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2009 г., IV г. о., ГК). Съпричиняващо е и това поведение на пострадалия, с което той се поставя съзнателно в повишен риск (т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). В настоящия случай несъмнено се установява, че в деня на инцидента – 09.06.2016 . ищецът от ранните часове на деня е бил пиян, че това да се напива от сутринта той е правел напоследък обичайно и поведението му е било агресивно. Установява се, че непосредствено преди ответникът да нанесе на починалия удар с плесница И.е отправял обиди, псувни и дори е бил агресивен към майката на общото им дете – свидетелката Д., която е леля на ответника, както и е отправил псувни към новороденото дете на делинквента, които свидетелката, въпреки многократните покани от съда, се срамуваше да възпроизведе, от което обстоятелство съдът прави извода, че същите са били изключително тежки. По делото е установено, че в следствие на ударената му плесница пострадалият е паднал назад и е ударил главата си, като в следствие на тази травма, един месец след това е починал. Ето защо съдът намира за пълно установено по делото, че с поведението си пострадалият И.В.М. е допринесъл за настъпването на противоправния резултат – привел се е в пияно състояние, което е пречело на координацията му, което е способствало да падне назад, предизвикал е с поведението си ответника, като е засегнал неговата чест и достойнство, псувайки новороденото му дете. Съдът като съобрази поведението на ответника, което се е изразявало в удар на един шамар и това на пострадалия, който е бил много пиян и агресивно и продължително е отправял обиди на членове от семейството на В., намира че приносът в настъпване на противоправния резултат от страна на пострадалия е 60%.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия син е 50 000,00 лева. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалия и на ищеца и обстоятелството, че с оглед социалното си положение са били близки помежду си – виждали са се всеки месец, общували са, бащата е разчитал на сина си според собствените му способности. Двамата са живеели в отделни домакинства, но синът често е оставал да спи при баща си, тъй като не се е разбирал с майката на детето си. За близостта между баща и син съдът съди и по обстоятелството, че ищецът е посещавал всеки ден сина си докато е бил в кома във ВМА и от всички роднини на починалия именно той е заплатил разходите за лечението му и тези по погребението му. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и социалното положение на ищеца. Съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът е възрастен човек, с висока степен на инвалидност. Предвид изложеното при отчитане посочения по горе принос в настъпване на противоправния резултат искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000,00 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 200000,00 лева.
Установява се по делото, че ищецът е заплатил за лечението на сина си сумата в размер на 85,00 лева, както и сумата от 363,50 лева – разходи за погребението и сумата от 155,00 лева - разходи за едно гробно място (фактура от 11.07.2016 г. е за такса за 2 броя гробни места общо за 310,00 лева и за лихви за просрочие, като таксата за едното място и лихвите за нейното просрочие са заплатени за минал период преди деликта). Ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за общата сума от 603,50 лева и отхвърлен до пълния предявен размер.
Следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на предявяване на иска.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 76,19 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е уговорено в размер много под минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 1224,14 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН: ********** да заплати на В.И.М., ЕГН: **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата в размер на 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия син И.В.М., настъпила на 09.07.2016 г. в следствие противоправното поведение на ответника изразяващо се в умишлено нанасяне на тежка телесна повреда на 09.06.2016 г. – черепно-мозъчна травма, в следствие на която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия, както и сумата от общо 603,50 лева – заплатени разходи за лечение на И.М., за неговото погребение и гробно място, ведно със законната лихва върху горните главници от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 76,19 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000,00 лева, както и иска за имуществени вреди до пълния предявен размер от 830,00 лева.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата в размер на 1224,14 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: