РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Бургас, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20252100500122 по описа за 2025 година
С Решение № 2665/11.12.2024г., постановено по гр. дело 4385/2024г.
по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Екострой 2011” ЕООД със
седалище гр. Бургас да заплати на А. В. В. от гр. **** сумата от 1 000 лева,
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на
исковата молба на 28.06.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от
500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
„Екострой 2011” със седалище гр. Бургас, с която се претендира атакуваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.
С въззивната жалба се изразява недоволство от
първоинстанционното решение на районния съд, като се излагат съображения
за неговата неправилност и необоснованост и се сочи, че е постановено при
нарушение на материалния закон. Твърди се, че са останали недоказани
1
твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че стриктно и
отговорно е полагал труд през процесния период съобразно сключения с
работодателя Трудов договор и длъжностната характеристика като технически
ръководител.
Навеждат се доводи във връзка с представените по делото писмени
доказателства, като се посочва, че видно от същите, въззиваемия е работил и
се осигурявал при друг работодател.
Посочва се, че трудово възнаграждение се дължи на работника при
положен труд съгласно чл. 242 от КТ.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален
представител – адвокат Радост Сребрева депозира писмено становище, в което
посочва, че поддържа своята претенция и счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено. Отправя възражение за прекомерност на
договореното възнаграждение за адвокат.
Ответната страна по въззивната жалба – А. В. В. чрез своя
процесуален представител депозира по делото писмен отговор, в който
оспорва изцяло жалбата и твърди, че постановеното решение не страда от
сочените в жалбата пороци.
Претендира се атакуваното първоинстанционно да бъде потвърдено,
а жалбата да бъде оставена без уважение.
Заявява се, че по делото се събрали безспорни доказателства,
сочещи, че между страните е възникнал валиден трудов договор и
продължителен период преди възникване на настоящия спор, работодателят е
внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци.
В писмения отговор на жалбата се подчертава, че съдът внимателно е
анализирал всички представени по делото доказателства, видно от които,
между въззивното дружество и въззиваемия е налице сключен трудов договор.
Посочва се, че работодателят не е провел насрещно доказване на твърдението
си, че е заплатил трудово възнаграждение на работника. Излагат се аргументи,
че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, получаването на трудово възнаграждение се
доказва с наличието на подпис на служителя във ведомостта, както и срещу
2
разписка.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – А. В.
В. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от А. В. В. от гр. ****, ул. „********“ №**, вх. **, ет.
**, ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1,
офис 3 – адвокат Кирил Киров против „Екострой 2011“ ЕООД със седалище
гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“
№ 54, представлявано от Управителя В. К., с който се претендира да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца А. В. сума в размер от 1
000 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на
исковата молба – 28.06.2024г.
В исковата молба се посочва, че ищецът е служител на ответното
дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз
основа на сключен Трудов договор № 75 от 18.11.2019г., по силата на който
ищецът е изпълнявал длъжността „Технически ръководител“, като страните са
се договорили ищецът да получава трудово възнаграждение в размер на 1 000
лева, платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до
31.05.2024г. ищецът е полагал труд, но въпреки това не е получил дължимото
му се трудово възнаграждение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от ГПК.
Ответната страна по предявения иск – „Екострой 2011“ ЕООД със
седалище гр. Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор
3
на предявения иск, в който посочва, че оспорва предявения иск. Посочва, че
дейностите по оформянето на трудовите договори, изготвянето на
ведомостите за работните заплати и всички други счетоводни функции са
възложени на счетоводна кантора, за която през процесния период от време е
имало Договор за счетоводно обслужване. В исковата молба се посочва, че
през месец май – 2024г. са били проведени процесуално-следствени действия
по досъдебно производство, при което от офисите на дружеството са иззети
счетоводни документи и компютърни системи, с които се обработват
счетоводните документи на дружеството и по тази причина ответното
дружество не разполага с трудовите досиета на работниците.
В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените
писмени доказателства от страна на ищеца, а от друга страна се посочва, че
процесната сума не е дължима поради извършено плащане.
За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да
заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че за
процесния период от време – от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по силата на
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и
допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество
длъжността „Технически ръководител“ с основно месечно възнаграждение в
размер на 1 000 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Въз основа
на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че за процесния
период от време ищецът е престирал работна сила в полза на ответника, а по
делото са останали недоказани твърденията на ответното дружество, че
дължимото трудово възнаграждение за месец май – 2024г. е било заплатено в
брой.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Следва да се отбележи, че Районен съд – Бургас е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които
4
е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти
и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По отношение на въведените във въззивната жалба съображения,
съдът намира следното:
На основание чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
По делото е представен писмен Трудов договор № 75/18.11.2019г.,
сключен между страните, с положени от тях подписи, по силата на който
ищецът – А. В. В. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество
и е приел да изпълнява длъжността „Технически ръководител“, при пълно
работно време, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 1 000
лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда,
с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6% за
всяка прослужена година.
От представения по делото договор се установява, че страните са
договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от
време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на
работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е
прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.
71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето
действие – като такъв за неопределено време (както е и уговорено между
страните).
По делото са представени и две допълнителни споразумения –
съответно – от 27.04.2020г. и от 01.06.2020г., от които е видно, че трудовият
договор е изменян два пъти, като са променяни работното време и размера на
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, което към края на
2019г. е уговорено на 1 000 лева.
Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават
5
и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ за прието уведомление от
ответния работодател до НАП относно сключения с ищеца трудов договор,
като видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка в
регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово
правоотношение с начална дата - 18.11.2019г. и с дата на прекратяване -
31.05.2024г.
По делото в първоинстанционното производство в качеството му на
свидетел е разпитан Д. Г. Г., от показанията на когото се установява, че е
работил на пристанището на „Екострой 2011“ ЕООД и А. В. също е работил на
пристанището на дружеството. Свидетелят посочва, че и двамата с А. В. са
работили през месец май 2024г. за дружеството „Екострой 2011“ ЕООД в
строителството – изливали са бетон, правили са арматура и кофраж, а А. В. им
е бил технически ръководител и е бил постоянно с тях през целия месец май
2024г. докато е полагал труд за „Екострой 2011“ ЕООД.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ следва по делото да бъде установено възникването на трудово
правоотношение с ответното дружество, съществуването на това
правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде
изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това
възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.
От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на
възникнало трудово правоотношение между страните за периода от
18.11.2019г. до 31.05.2024г. и направеното в тази връзка възражение във
въззивната жалба, намира, че е неоснователно. Следва да се отбележи, че
обстоятелството дали представения по делото трудов договор в оригинал е
подписан от самия управител на дружеството или не, не може да повлияе на
извода за наличие на валидно възникнало трудово правоотношение. По делото
от изявленията на ответното дружество се установява, че дейността по
оформянето на трудовите договори е възложена на трето лице. Дори и да се
приеме, че е налице договор, сключен без представителна власт от страна на
работодателя, то в конкретния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, по смисъла на която, че когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт се счита, че търговецът
6
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването
им. Няма данни за подобно противопоставяне от страна на работодателя,
напротив на ищеца е изплащано трудово възнаграждение за целия срок на
договора, като дори същото е и увеличавано.
От друга страна – по делото са представени достатъчно
доказателства, от които да се направи извод за наличието на валидно сключен
трудов договор - подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистриране
на трудов договор с ищеца, наличието на последващи споразумения за
увеличаване на размера на трудовото възнаграждение, както и данните,
съдържащи се в регистъра на НАП за прекратяване на трудовия договор на
31.05.2024г. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
направеното възражение от страна на работодателя за липса на валидно
възникнало трудово правоотношение е неоснователно. В тази връзка, съдът
намира, че по делото се установява по безспорен начин наличието на
необходимите предпоставки, за да се уважи претенцията - трудов договор,
сключен между страните, изпълнение на задълженията по така сключения
трудов договор и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати
трудовото възнаграждение. По делото няма данни претендираното от страна
на ищеца трудово задължение да е изплатено от страна на работодателя,
поради което и не може да се приеме, че задължението му да заплати трудово
възнаграждение за месец май – 2024г. на А. В. В. е погасено, поради което и
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на възражението на въззивната страна относно
размера на дължимото трудово възнаграждение, съдът намира следното:
На основание чл. 272 от КТ работодателят прави удръжки от
трудовото възнаграждение на служителя без негово съгласие за получени
аванси, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение, както и осигурителни вноски, които са за сметка на
работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи.
Константната практика на ВКС на РБ приема, че при присъждане на трудово
възнаграждение, съдът следва да присъди брутното трудово възнаграждение
или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия
данък и обществени осигуровки, но за целта в решението си, съдът следва да
7
посочи ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В първия
случай, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези публично-
правно задължения – в този смисъл е и Решение № 154 от 24.06.2015г.,
постановено по гр. дело № 6134/2014г. по описа на ВКС на РБ. В конкретния
случай – дружеството – работодател нито твърди, нито по делото са
представени доказателства, от които да се направи извод, че е платил както
дължимите от него и явяващи се част от брутното трудовото възнаграждение
на ищеца данъци и осигурителни вноски за посочения месец, така и
дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение за м. май 2024г., поради
което и първоинстанционния съд правилно е уважил претенцията за сумата от
1 000 лева – в съответствие както със събраните по делото доказателства, така
и с поисканото от страна на ищеца, като изрично е отбелязал в своето
решение, че се касае за брутно трудовото възнаграждение и от присъдената
сума ще следва да се изплатят дължимите данък и осигурителна вноска.
Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на определено задължение в срок
се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което и
съдът намира, че и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено
плащане от датата на предявяване на иска до окончателното плащане е
основателна и следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По отношение на разноските, съдът съобрази следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на спора, съдът
намира, че следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба – А. В. В. и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. По делото пред настоящата инстанция е представен Договор за
правна защита и съдействие от 21.01.2025г. (лист 17 от въззивното
8
производство), от който е видно, че ищецът А. В. и неговият процесуален
представител са се договорили възнаграждението на адвокат Киров за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране на
отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната
инстанция да бъде в размер на 500 лева, които са платени еднократно – в брой
– при подписване на договора.
От страна на въззивното дружество – с молба от 25.02.2025г. по
делото е направено възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна възнаграждение за адвокат.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ при
надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от
ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните
изисквания по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът трябва да извърши преценка на
действителната правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. В
настоящия случай – пред въззивната инстанция процесуалният представител
на А. В. В. е представил по делото писмен отговор на въззивната жалба и се е
явил в открито съдебно заседание, за да изрази своето становище по
съществото на спора. При това положение – и с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, настоящата инстанция намира, че договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева не е прекомерно и не следва
да бъде намалявано. Договореното възнаграждение е и в размер около
минимума, изчислен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която съдът разглежда в случая
само като ориентир, тъй като цитираната наредба не обвързва съда при
определяне на съответното на действително положените процесуални усилия
по делото адвокатско възнаграждение – извод, наложен в съответствие със
задължителните за националните съдилища разяснения по правилното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с Решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело C-438/22 относно тълкуването на чл. 101, § 1 ДФЕС, във
вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че се касае за предявен иск с цена на иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2665 от 11.12.2024г., постановено по
гр. дело № 4385/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Екострой 2011“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54,
представлявано от Управителя В. Д. К. да заплати на А. В. В. от гр. ****, ул.
„*****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Веселинов Киров сума в размер
на 500 (петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10