Решение по дело №1117/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.М.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. А.Д. ***, против Решение №553/10.04.2023г по АНД №568/2023г на ВРС, ХХІХ с-в, с което е потвърдено издаденото от и.д. директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0001058/12.10.2022г и наложената на касатора Глоба в размер на 2000лв. на осн.чл.177 ал.5 пр.2 от ЗДвП. Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението. По отношение на първото от тях се оспорват изводите на ВРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, с конкретен акцент върху липсата на задължителни реквизити на НП, недоказаност на вмененото на касатора административно нарушение, вкл. и относно квалифициращия признак повторност, и факта, че за едно и също нарушение той недопустимо е наказан два пъти. По отношение на второто се позовава на отказа на въззивния съдебен състав да събере поискани от касатора релевантни за правилното решаване на спора доказателства. С тези аргументи се настоява за отмяна на решението и на потвърденото с него НП, а в евентуалност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за попълването му с доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

С отговора си по касационната жалба ответният АНО чрез процесуалния си представител мл.експерт Виктория Станчева я оспорва като неоснователна, с конкретни аргументи по всяко от възраженията в нея, настоява за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

Анализирайки събраните в производството пред него доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 09.08.2022г около 06:20ч, касаторът управлявал влекач марка „Ман“ с рег. № **** от кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ****– двете собственост на превозвача „Корн“ ЕООД, с които извършвал обществен превоз на товари – пшеница, по маршрут с.Коларово – гр.Варна, видно от пътен лист и товарителница от същата дата. На слизане от Аспарухов мост в посока Южна промишлена зона, служители на РД „АА“, сред които и св.К.К., го спрели за извършване на проверка. В хода й контролните органи извършили замерване на масата на гореописаната съчленена композиция с електронна мобилна везна марка „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, с поставен стикер за годност №01104, валиден до м. октомври 2022г. При изтеглянето на управляваното от касатора полуремарке с 3 оси с пневматично окачване и разстояние между тях над 1.3 м, отчетеният краен резултат бил 26 295 кг., т.е. сумата от натоварването на осите надвишавала с 2 295кг нормата от 24 000кг, определена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Горното е видно от показанията на мобилната везна, обективирани в издадения от нея бон №146/09.08.2022г, 06:45ч – приложен по АНП. Към момента на проверката касаторът не разполагал и не представил на проверяващите разрешение от АПИ за превоз на извънгабаритен товар.

За така установеното нарушение, квалифицирано по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, против касатора бил съставен АУАН на мястото на проверката, при предявяването на който Д. Савов декларирал писмено, че няма възражения; такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След издаване на акта от приложената по АНП справка за нарушител било установено, че това не е първото нарушение на Савов от същия вид. В тази връзка по АНП било изискано и приложено копие от НП №38-0002412/18.08.2021г, издадено от директора на РД „АА“ – Русе, с което за две нарушения по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр.чл.7 ал.1 т.4 б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, на осн.чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП на Д. Савов били наложени две административни наказания Глоба в размер на по 2000лв.; същото НП, видно от справката за нарушител, е влязло в законна сила на 24.11.2021г. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя, като в допълнение посочил, че нарушението е извършено повторно с оглед горецитираното НП, в сила от 24.11.2021г, както и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.177 ал.5 пр.2 от ЗДвП наложил касатора Глоба в размер на 2000лв.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и такива относно наличието на задължителните реквизити на постановлението. По приложението на материалния закон е прието, че нарушението е безспорно установено и доказано с писмените доказателства по делото, то е правилно квалифицирано, и за него е наложена глоба в минималния предвиден в закона размер, който според ВРС е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и ще изпълни целите по чл.12 от ЗАНН. В заключение съдът е посочил, че случаят не е маловажен, и с тези съображения потвърдил НП, като присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав споделя така достигнатият краен правен извод на предходния.

На първо място неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на издателя на НП. Съгл.чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С т.6 от Заповед №РД-08-30/24.01.2020г министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е оправомощил директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна да издава НП за нарушения по ЗДвП; оспореното понастоящем НП е издадено от Бранимир Георгиев именно в качеството му на изпълняват длъжността директор на РД „АА“ – Варна за времето на отсъствие на титуляра. Независимо от смените на конкретните физически лица, които са изпълнявали тези длъжностни в течение на годините, субекти на заповедите за делегиране на правомощия са длъжностните лица, изпълняващи определени държавни функции в институциите на държавната власт, а не физическите лица, заемащи съответната длъжност. Поради изложеното липсва основание да се счита, че НП е издадено от некомпетентен орган.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, състоящо се в липса на релевантно описание на вмененото с НП нарушение на касатора. Разпоредбата на чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ въвежда максимално допустими стойности на натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса от 24 тона съгл.чл.6 ал.1 т.1 б.”б” от Наредбата, с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, а именно - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е по-голямо от 1.3 метра – 24 тона. Цитираните текстове на чл.6 и чл.7 от Наредбата са идентични по отношение на изискването за непревишаване на максимален товар от 24 тона за полуремарке с пневматично окачване и три оси като част от състава на ППС като процесното, управлявано от касатора. Противно на поддържаното от касатора, в АУАН и в НП се съдържа точно и пълно описание на ППС –част от съчленен състав, с пневматично окачване и с три оси, с разстояния между тях над 1.3 метра.

Наредбата е приета по силата на законовата делегация на чл.139 от ЗДвП, чиято ал.1 т.2 пр.3 предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства с пневматично окачване трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, или конкретно за случая с оглед спецификите на ППС и горецитираните разпоредби на Наредбата – 24 тона. Според чл.139 ал.3 от ЗДвП движението на пътни превозни средства с натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1 т.2 се извършват по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи, т.е. със специално разрешение от собственика на пътя, в случая АПИ, т.е. и собственикът на пътя фигурира изрично в АУАН и в НП, противно на твърдяното от касатора.

Всички тези обстоятелства, съставляващи факти от обективния състав на нарушението, са конкретно и подробно описани както в АУАН, така и на НП – поради това за наказаното лице липсва обективно основание да твърди, че му е неясно какви факти му се вменяват във вина и срещу какво се защитава в степен, годна да обоснове допуснато съществено процесуално основание като самостоятелно отменително основание.

На второ място неоснователно е и възражението за недоказаност на нарушението. В хода на АНП са събрани доказателства, че електронна мобилна везна „Dini Argeo“, модел „DFWKR“, е одобрен тип средство за измерване – факт, и служебно известен на съда от разглежданите множество дела по идентични казуси, и е преминало поредна последваща периодична проверка на 21.10.2021г. със заключение за годност за срок от една година. Проверката е извършена в рамките на този срок – на 09.08.2022г. Невярно е твърдението, че от събраните по делото доказателства се установява, че тази електронна везна може да измерва товари максимум до 10 000кг. В действителност везната тегли напълно автоматично, т.е. без човешка намеса, като измерва не товара, а натоварването на ППС ос по ос, и след като получи измерванията за всяка от осите по отделно, везната ги сумира автоматично. Това се установява с категоричност от съдържанието на разпечатания от везната бон, в който се съдържат стойностите първо на всяко колело на всяка от трите оси по отделно (Wheel 1, Wheel 2, Wheel 3), след това – натоварването на всяка ос по отделно (Axel 1, Axel 2, Axel 3), като всички тези стойности са под 10 000кг, т.е. всички премерени стойности са в допустимия обхват на електронната везна. Най-накрая е изчислена сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на полуремаркето (Gross) от 26 295 кг, която не представлява претегляне на товар според неправилната интерпретация на касатора, а изчисляване на показателя по чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ, който в случая очевидно надвишава максимално допустимата стойност от 24 тона. Вярно е, че изписаният във бона регистрационен номер на полуремаркето представлява комбинация от автоматично изписани цифри и ръчно изписани букви. Също така е вярно, че цифрите са идентични с тези на регистрационния номер на ППС, а пълното съвпадение на датата и часа на проверката в издадения от електронната везна касов бон и тези, описани в АУАН и НП, доказват, че показанията, отчетени на касовия бон, се отнасят именно за управляваното от водача ППС.

Поради изложеното касаторът като водач на такова ППС е адресат на задължението да не превишава посочената стойност при натоварване на управляваното от него ППС за обществен превоз на товари, вкл. и това на тройна ос, което не е спазил. От друга страна доколкото притежаването на разрешение от собственика на пътя АПИ е положителен факт, доказването му е дължимо от този, който се позовава и черпи права от него, в случая – касаторът, който не е ангажирал доказателства пред никоя от съдебните инстанции, че притежава такова разрешение, което би представлявало самостоятелно основание за отпадане на отговорността му.

В тази връзка и на трето място – неоснователни са и възраженията за отпадане на административнонаказателната отговорност за конкретното нарушение. Теглото на превозвания от касатора товар е установимо от придружаващите го документи. От товарителницата е видно, че на посочената дата и час на управляваното от касатора ППС са натоварени 30 680 кг пшеница, което означава, че неизбежно ще е налице и превишение на допустимото максимално натоварване от 24 тона на ос. Задължение на касатора като водач е да следи за масата на товара, неговия обем, разполагането му върху ППС, което управлява, по начин, който да не води до нарушение на установените за специални правила за обществен превоз на товари. Понеже е бил длъжен и е могъл, но не е направил нужното за изпълнение на задължението си по чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от Наредбата, Д.С. е действал непредпазливо при извършване на нарушението, което означава, че същото е субективно съставомерно по аргумент за противното от чл.7 ал.2 от ЗАНН.

Невярно е твърдението, че за едно и също нарушение касаторът е наказан два пъти. Вярно е, че в резултат на проверката, извършена на 09.08.2022г на извършващия обществен превоз на товари състав от ППС, управляван от касатора, са издадени две НП. С процесното №23-0001058/12.10.2022г е ангажирана отговорността му за управление на полуремаркето с натоварване на ос, надвишаващо максимално допустимото такова, а с НП №23-0001057/12.10.2022г е ангажирана отговорността му за управлението на влекача марка „Ман“, кат. N3, с натоварване на ос, също надвишаваща максимално допустимото такова. Касае се за две различни, макар и от един вид нарушения, извършени при управлението на две различни МПС, макар то да е осъществено по едно и също време, за всяко от които следва ангажиране на административнонаказателната отговорност на самостоятелно основание. В този смисъл липсва и поддържаното от касатора основание за отмяна на процесното НП.

Не на последно място – в случая е безспорно доказан квалифициращият признак „повторност“ на нарушението, който де факто не се оспорва от касатора, напротив – признава се, че съгл. легалната дефиниция на §6 т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение; че предходното НП против касатора за същото нарушение е влязло в сила през м.09.2021г, т.е. настоящото нарушение е извършено на 09.08.2022г, в рамките на едногодишния срок. Възражението на касатора е, че включването на квалифициращия признак за първи път в НП съставлява съществено процесуално нарушение, но то е несподеляемо. Както сам е посочил и касаторът, той не е включено в АУАН при съставянето му, а се сочи за първи път едва в НП, което обаче не съставлява толкова тежък порок, че да повлече на самостоятелно основание отмяна на НП, именно предвид изрично предвидената с чл.53 ал.2 от ЗАНН възможност НП да бъде съставено и в случай на допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Всички тези релевантни факти са установени по несъмнен и категоричен начин съобразно изложеното по-горе относно обективната и субективна съставомерност на нарушението, поради което АНО законосъобразно е издал НП, включващ за първи път квалифициращия признак повторност на нарушението. Понеже е възможност, изрично предвидена от закона, това включване на квалифициращия признак за първи път с НП няма стойност на съществено процесуално нарушение, съответно – и на основание за отмяна на постановлението.

Санкционната норма на чл.177 ал.5 вр.ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 1000лв. до 5000лв. В случая АНО е наложил глоба в размер на 2000лв, между минималния и средния такъв по приложимия текст. Касационният съд намира, че липсва основание за редуциране на този размер – от една страна поради липса на такова искане, а от друга – понеже както правилно е посочил и въззивният съдебен състав, счита този размер като съответен на тежестта на нарушението с оглед факта, че в деня на проверката касаторът е извършил две еднакви по вид и повторни като квалификация нарушения. С оглед данните за броя на нарушенията от този вид, извършени от касатора и съответно санкционирани от АНО, глоба в минимален размер очевидно не би била годна да изпълни целите както на специалната, така и на генералната превенция по см.чл.12 от ЗАНН.

В заключение - обжалваното решение на ВРС не е обременено нито с релевираните пороци, нито с други такива по чл.348 от НПК, вкл. и с неправилно приложение на материалния закон, за което касационният съд следи служебно по силата на чл.218 ал.2 от АПК. Липсата на основания за ревизия налага обжалваното решение да бъде оставено в сила като обосновано, правилно и законосъобразно, за да се даде възможност да настъпят предвидените от законодателя правни последици на потвърденото НП.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в специалния минимум от 80лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.27 от ЗПП и чл.27е т Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №553/10.04.2023г по АНД №568/2023г на ВРС, 29 с-в, с което е потвърдено НП №23-0001058/12.10.2022г на и.д. директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна НП №23-0001058/12.10.2022г и наложената на Д.М.С., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 2000лв. на осн.чл.177 ал.5 пр.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********,***, да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: