Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...04.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 233 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №83025/14.12.2018г.
от „Кредит Инкасо Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК 22423225, със седалище гр.София срещу
Решение №4634/15.11.2018г. по гр.д. №6215/2018г. на ВРС, с което е уважен предявения от Е.В.Г., с
ЕГН **********,***, за установяване, че
не дължи на ищцовото дружество сумата 1046.91 лева /хиляда четиридесет и шест
лева и 91 ст./, представляваща мораторна
лихва за периода 05.05.2011г. – 26.09.2012г. върху главница 4716,54 лева по договор за потребителски кредит от 25.03.2009г., за която сума са издадени изпълнителен лист от 22.01.2013г. и заповед № 7774 от 10.10.2012г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14311 по описа за 2012г. на РС Варна, 14 състав, поради погасяване на
задължението по давност, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че процесното
вземане е обективирано в заповед за изпълнение по ч.гр.дело №14311/2012г. по
описа на ВРС, поради което приложимата спрямо
него погасителна давност на осн. чл.117, ал.2 от ЗЗД е пет години, която не е
изтекла към момента на завеждане на настоящата искове молба.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за отхвърляне на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Е.В.Г., с ЕГН **********, е депозирала
писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че с
издадената заповед за изпълнение не се установява вземането със сила на
присъдено нещо, поради което спрямо процесното вземане с характер на мораторна
лихва приложима е тригодишната давност. По отношение на възражението относно
момента, от който започва да тече погасителната давност се твърди, че е недопустимо
поради преклузия, тъй като е заявено едва с въззивната жалба, като освен това е
и неоснователно.
За
да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявен иск с пр.основание чл.124,
вр.чл.439 ГПК от Е.В.Г., с ЕГН **********,*** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънт“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр.София, жк „Люлин-3“,
ул.“Матей Преображенски“, бл.386, секция Б, вписано в ТРЮЛНЦ към Агенция по
вписвания с ЕИК 22423225 като частен правоприемник на БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к
Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, вписано в АВ с ЕИК *********,
представлявано от Луик льо Пишу за
установяване недължимост на сумата 1046.91
лева, представляваща мораторна лихва
за периода 05.05.2011г. – 26.09.2012г. върху главница от 4716,54 лева по договор за
потребителски кредит от 25.03.2009г., за която сума са
издадени изпълнителен лист от 22.01.2013г. и заповед №
7774 от
10.10.2012г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
14311 по описа
за 2012 г. на РС Варна, 14 състав поради погасяване на
задължението по давност с изтичането на тригодишна погасителна
давност.
Излага се в исковата молба, че по заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № 14 311 по описа за
2012г. на ВРС и са издадени
заповед № 7774 от 10.10.2012г.
за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист от 22.01.2013г. за следните суми: 4
716,54 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от
25.03.2009г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от
08.10.2012г. до
окончателното изплащане на сума, 1 883,31 лева - надбавка, представляваща
печалба на кредитора и покриваща разходите за кредитора по подготовка и
обслужване на заема, 1046,91
лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.05.2011г. -
26.09.2012г., 152,94 лева - държавна такса и
100 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа
на така издадения изп.лист е образувано изпълнително дело № 398 по описа за 2013 г. на ЧСИ Захари Димитров, per.
№ 808, с район
на действие ВОС, по което с разпореждане от 28.03.2013г. държавата е присъединена като взискател по право. През
периода от 28.03.2013г. до 28.03.2015г.
от страна на взискателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД не
било поискано извършването на каквито и да е било изпълнителни действия, такива
не били извършени и по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което ищецът
счита, че на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело
е прекратено по право на 28.03.2015г.
След прекратяване по право на изпълнителното
производство ответникът "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ" ЕАД подал молба от 10.09.2015г. за конституирането му като нов взискател на основание сключен договор
за цесия между него и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД, която се твърди, че не е произвела действие, тъй като
изп.дело вече е било прекратено.
Твърди се, че начален
момент на давността е 28.03.2013г. като дата на извършване
на последното изпълнително действие по реда на чл.
458 от ГПК и от този момент
вземането в размер на 1046,91
лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.05.2011г. -
26.09.2012г. се е
погасило поради изтичане на тригодишна погасителна давност, която е изтекла
преди образуването на ново изп.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София е
депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на иска. Твърди
се в отговора, че последното валидно изп.действие, извършено по изп.дело
№398/2013г. преди изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е
насрочването на опис на движими вещи, за което е изпратена покана за
принудително изпълнение до Е.В.Г. на 31.07.2013г. Сочи се, че от тази дата е
започнал да тече нов давностен срок, който е петгодишен за всички вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск срещу
взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на
принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124,
ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е
установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изп.лист. В
последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния
изп.лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, което обуславя неговата допустимост
съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване
на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с
оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима единствено при
преценка валидността на последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на
нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на
прекратяване. Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй
като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай ищецът се
позовава на изтекъл 2-годишен период след разпореждането за конституиране на
нов взискател на 28.03.2013г.
до 28.03.2016г., тъй като
извършеното през този период, на 10.09.2015г., действие за конституиране на
ответното дружество като нов взискател не произвежда действие поради
настъпилата преди този момент перемпция.
Доколкото настъпването на
предвидените в чл. 433,
ал.1 т.8 от ГПК последици се предпоставя от липса на инициирани от взискателя
изпълнителни действия през изтеклия 2-годишен период от време, другите
извършени от съдия-изпълнителя действия като изпращане на съобщения и
представяне на делото за послужване са без правно значение. При наличието на
посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия състав на
предвиденото в чл. 433,
ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на изпълнителното производство. Последиците от
перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от две години
бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото
прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера
си на изпълнително основание. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10
на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В изпълнителното производство
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Насрочването на опис на движими вещи, което се твърди в
отговора като извършено на 31.07.2013г., съставлява изп.действие съобразно така
очертания обхват, но предвид липсата на ангажирани доказателства за неговото
провеждане не може да се приеме за установено, като дори да би било
доказано, от тази дата също е изтекъл
срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В настоящия случай от приетото
като доказателство изпълнително дело се установява, че новата давност е
започнала да тече на 28.03.2013г., датата на последното валидно извършено
действие от страна на взискателя. Следващото предприето от страна на взискателя
действие е искане за конституиране в качеството на цесионер от 10.09.2015г., но
като предприето в рамките на перемираното изпълнително производство не
произвежда действие.
Съгласно ТР № 2 от 2013г. по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
След прекратяването по право
на изпълнителното производство взискателят има на разположение възможността да
инициира нов изп. процес, тъй като материалното право продължава да съществува.
В случая такова действие е предприето на 02.02.2018г., като до този момент вече
е бил изтекъл приложимия към процесното вземане за мораторна лихва давностен
срок от 3 години, на осн. чл.111, т.В от ЗЗД, доколкото същото не е установено
със съдебно решение и съответно не е налице основание за приложение на чл.117,
ал.2 от ЗЗД. Издадената заповед за изпълнение не следва да се приравнява на
влязло в сила решение, тъй като заявеното с нея вземане не е било изследвано в
рамките на съдебно производство и съответно не е формирала сила на присъдено
нещо.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че по отношение на процесното вземане, 1046.91
лева /хиляда четиридесет и шест лева и 91 ст./,
представляваща мораторна лихва за периода 05.05.2011г. – 26.09.2012г. се
е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от
последното валидно извършено от взискателя действие на 28.03.2013г. до образуване
на ново изп.дело на 02.02.2018г.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват само на въззиваемата страна в размер на 350 лв. адв. възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4634/15.11.2018г.,
постановено по гр.дело №6215/2018г. по описа на ВРС, 14 състав.
ОСЪЖДА „Кредит
Инкасо Инвестмънт“ ЕАД, ЕИК 22423225, със седалище гр.София да заплати на Е.В.Г., с
ЕГН **********,***, представляващи
направени разноски пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: