Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на двадесет и девети април през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Бистра Бойн
при
секретар И.В.
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 85 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.71 ал.4 т.1 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ образувано по жалба на „Пътища“АД- гр.Шумен, с
ЕИК: **** с изпълнителен директор Г.Г.срещу Решение № 15-ДО-322-00/26.02.2021г.
на Директора на РИОСВ- град Шумен, с което е постановен отказ за издаване на
разрешение за дейности с отпадъци по подадено заявление от жалбоподателя.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, визирани като основания в разпоредбата на чл.146 т.2,
т.3 и т.4 от АПК. Жалбоподателят твърди, че в оспорения отказ липсват посочени
конкретни фактически основания за издаването му, понеже няма конкретизирани
несъответствия между параметрите на заявлението на дружеството и
инвестиционното предложение, посочени нормативни изисквания, на които заявлението
не отговаря, както и липсват правни основания, изложени по отношение на
необходимостта от ОВОС по чл.93 ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Не
е посочена причина защо проектът освен извършеното съгласуване с министър на
енергетиката, следвало да бъде съгласуван и с министър на околната среда и
водите. Освен това, решаващият орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, посочени в чл.35 от АПК, като не е
обсъдил всички относими факти и обстоятелства за случая и не е изискал
отстраняване на нередовности в заявлението от жалбоподателя преди да се
произнесе с решението си. На това основание жалбоподателят моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №
15-ДО-322-00/26.02.2021г. на Директора на РИОСВ- град Шумен като
незаконосъобразно, да изпрати преписката със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона на административния орган, както и да
присъди в негова тежест направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява
процесуален представител адв.Ц.Д, която поддържа жалбата и допълва доводите си
за незаконосъобразност на оспорения акт в писмени бележки.
Ответната страна Директор на РИОСВ- гр.Шумен, в
открито съдебно заседание изпраща юриск.Г., редовно упълномощена, която
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита издадената заповед за
законосъобразна, тъй като е постановена от компетентен орган, в установената от
закона форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващата страна. Представя писмени
бележки.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, установи от
фактическа страна следното:
На 21.01.2021г. „Пътища“АД- гр.Шумен
депозирало Заявление по чл.68 ал. 1 от ЗУО с вх. №19 от 21.01.2021г. за
извършване на дейности по третиране на отпадъци до Директора на РИОСВ в
гр.Шумен, на чиято територия ще се извършват дейностите. Към заявлението били
приложени документ за платена държавна такса, Уведомление за инвестиционно
предложение вх. №2668/13.05.2016г. по описа на РИОСВ- Шумен, Становище изх. №2668/05.07.2016г.
на РИОСВ по внесеното ИП, в което стр.2 е посочено, че предвидените дейности не
подлежат на процедури по оценка на въздействието върху околната среда/ОВОС/ или
екологична оценка по Закона за опазване на околната среда, Цялостен работен
проект за добив и първична обработка от находище „Мътница 2“, обл.Шумен, съгласуван
с заместник- министър на енергетиката, Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства за находището, Акт за изключителна държавна
собственост №1265 от 02.12.2011г., Нотариален акт за собственост на недвижим
имот №159 том.12, рег.№10995, н.д.№1649 от 2004г., с който дружеството е
признато за собственик на земя с площ 219,848кв.., имот № 000352 в землището на
гр.Шумен, кв.Мътница, скица на поземления имот, Сертификати и Декларации.
Служебно от решаващия орган била изискана справка за наличието или липсата на
задължения на дружеството по чл.87 ал.11 от ДОПК от ТД на НАП, офис Шумен,
която удостоверила наличие на такива. На заявителя не била дадена възможност да
отстрани нередовности в подаденото заявление и не му е било указано да
представи допълнителна информация, съгласно чл.69 ал.10 от ЗУО.
С Решение № 15-ДО-322-00/26.02.2021г.
на Директора на РИОСВ- град Шумен бил постановен отказ за издаване на
разрешение за дейности с отпадъци по подаденото заявление от жалбоподателя на
осн.чл.71 ал.4 т.1 от ЗУО. Като мотиви за издаването, са посочени следните причини:
заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативните
изисквания- 1. установени несъответствия между параметрите на представеното
инвестиционно предложение за изграждане на площадка за строителни отпадъци
относно кодовете и количествата на отпадъците, които се заявяват с подаденото
заявление, като тези несъответствия не са посочени конкретно; 2. в заявлението
не е посочен номер на решение по ОВОС, каквото се изисквало съгласно чл.93
ал.1, във връзка с Приложение № 2 т.11 б.“б“ от ЗООС; 3. не е представено
Съгласувателно Становище или друг документ, удостоверяващ съгласуването на
„Цялостен работен проект за ликвидация и рекултивация на находище „Мътница 2“ с
министър на околната среда и водите, съгласно чл.17 от Наредба №26 от
02.10.1996г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на
слабопродуктивни земи, отнемани и оползотворяване на хумусния пласт; 4. съгласно
„Цялостен работен проект за ликвидация и рекултивация на находище „Мътница 2“
всички дейности щели да се извършват в края на концесионния срок- 03.02.2034г.,
като така посоченото основание е напълно неясно, понеже не посочва нередност
или липса в документите; 5. от изисканата информация от НАП е видно, че
дружеството заявител има задължения.
В настоящото съдебно производство извън
административната преписка и допълнително представени писмени доказателства по
предходно издаден отказ на дружеството с Решение №15-ДО-303-00/19.12.2016г. нови
доказателства не са постъпили.
Недоволен от така постановения акт,
оспорващият в настоящото производство го обжалва по съдебен ред в
законоустановения 14-дневен срок от връчването му на 01.03.2021г. с жалба депозирана
чрез административния орган на 12.03.2021г. Жалбата е допустима, а разледана по същество е основателна.
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от
компетентния орган в рамките на неговите правомощия. Съгласно разпоредбата на
чл.67 ал.1 от ЗУО, разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват
дейностите, като това е административният орган, който може да постанови и
отказ по чл.71 ал.4 ЗУО. Оспореното решение е постановено в предписаната от
закона писмена форма по чл.59 ал.2 вр. ал.3 АПК. При издаването му обаче са
нарушени основни принципи на административния процес и са допуснати нарушения
на административните правила, разписани в Закона за управление на отпадъците.
Същите се явяват съществени, тъй като водят до невъзможност съдът да извърши
проверка за материална законосъобразност на решението.
Съгласно чл.71 ал.4 т.1 от ЗУО, компетентният
орган отказва издаване на разрешение, когато заявлението и/или приложените към
него документи не отговарят на нормативните изисквания. Доколкото разпоредбата
не предвижда конкретни нередовности, същата е препращаща към други норми
относими към извършването на заявените дейности по третиране на отпадъци.
Следователно, при постановен отказ административният орган е трябвало да посочи
на какви конкретни нормативни изисквания не съответства процесното заявление и
документите към него. В настоящия казус това не е било сторено.
По т.1 от отказа липсва всякаква
конкретика относно установените при административната проверка несъответствия в
заявените кодове и количества отпадъци спрямо параметрите в инвестиционното
предложение. Такава се прави едва с писмената защита на ответната страна.
Като второ основание за отказ в
решението е посочено изискването за придружаващо заявлението решение по ОВОС за
инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци, невключени
в Приложение № 1, изискуемо по чл.93 ал.1, във връзка с Приложение № 2 т.11
б.“б“ от ЗООС, но липсват изложени мотиви по отношение на изрично посоченото в
заявлението твърдение, подкрепено със становище на РИОСВ, че инвестиционното
предложение не подлежи на процедура по оценка на въздействието върху околната
среда. Следвало е да се посочи защо се приема, че процесният обект попада в
Приложение № 2, като се извърши анализ и преценка на проекта на дружеството,
както и евентуално да се посочи като мотив, че становището на РИОСВ не е
актуално, предвид изменение на закона с ДВ бр. 12 от 2017г., с което е
допълнено Приложение №2 в т.11 б.б“ от ЗООС и да се изиска решение по ОВОС в
указан срок.
Относно т.3 от причините за отказа е
посочено нормативно изискване на съгласуване на проекта с министъра на околната
среда и водите, съгласно чл.17 от Наредба № 26 от 02.10.1996г., която предвижда
три различни органи на съгласуване при различни хипотези. Цитираната наредба е подзаконов
нормативен акт, приета на основание чл.16 от Закона за опазване на земеделските
земи, в чийто чл.11 ал.4 е конкретно посочено от кой административен орган се
извършва съгласуване на проектите за рекултивация, а именно от министъра на
околната среда и водите– за сгуроотвали, сметища и други депа за отпадъци по
смисъла на Закона за управление на отпадъците; министъра на енергетиката за
рекултивация, произтичаща от дейността на операторите по действащи разрешения
за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив за съответните
съоръжения за минни отпадъци; министъра на икономиката за рекултивация на
закрити мини, рудници и съоръжения към тях, включени в подзаконови нормативни
актове, регламентиращи дейностите по закриване на мини, рудници и минни
съоръжения от въгледобива, рудодобива и уранодобива; от министъра на
енергетиката или министъра на икономиката– за хвостохранилища. Следователно,
решаващият административен орган е следвало да посочи по подаденото заявление
съобразно представените доказателства какъв обект по смисъла на ЗУО приема, че
е площадката на дружеството, на която ще се извършват дейности по третиране на
отпадъци и точните разпоредби на закона, изискващи съгласуване от Министъра на
околната среда и водите за процесния обект.
По т.4 и т.5 от причините за отказа, липсват
посочени нормативни изисквания касателно срока на концесия и констатираните
задължения по данни от НАП, като и мотивите на административния орган в тази
част на решението са напълно неясни.
С оглед гореизложените
обстоятелства, съдът намира, че е допуснато от органа издал акта съществено
нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорения
индивидуален административен акт, достатъчно само по себе си за неговата
отмяна. Обжалваното решение не изпълнява изискванията както на чл.59 ал.2 т.4
от АПК, така и на чл.71 ал.4 т.1 от ЗУО за мотивираност на решението. Доколкото
проверката на съда досежно фактите се простира до изложените от органа
фактически обстоятелства, очертаващи предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, липсата на фактически и правни основания за издаването
на акта не само пречи за упражняване на правото на защита на страната адресат
на акта, но пряпятства и прави невъзможна проверката на съда относно
законосъобразността на акта.
Съдът намира, че постановяването на
незаконосъобразния отказ е в резултат на нарушение на предвидената в закона
административна процедура. По настоящото дело, беше безспорно установено, че
административният орган не е упражнил
правомощията си по чл.69 ал.10 от ЗУО, да предостави еднократна възможност и
срок за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на разрешение
за извършване на дейности по третиране на отпадъци, за да може дружеството да
реагира в рамките на предвидения 2- месечен срок по чл.69 ал.12 от с.з. и
евентуално да представи решение за ОВОС и съгласуван проект с министър на
околната среда и водите, чието издаване също е свързано с определени действия
на административни органи във времето. Действително, предоставянето на
необходимата информация и посочени документи е законово задължение на жалбоподателя-
заявител, но съдът не споделя направеното твърдение от представителя на
ответната страна, че дружеството е било запознато, че проектът следва да бъде
съгласуван от още един административен орган предвид предходен отказ по негово
заявление от 2016г. Видно от приложените документи, с уведомление №
2668/26.05.2016г., Директор на РИОСВ- гр.Шумен е изискал в 1-месечен срок
допълнителна информация по постъпилото уведомление за инвестиционно предложение
за изграждане на площадка за строителни отпадъци от дружеството и след липсата
ѝ, е постановил отказ с правно основание чл.71 ал.3 т.6 от ЗУО-
„заявителят не е отстранил указани нередовности или не е представил информация
в срок“. Настоящата административна процедура не е продължение на предходната,
която е приключила с решение по същество. За да се изпълни изискването на чл.35
от АПК е било необходимо компетентният орган да разполага с информация за
всички относими факти и обстоятелства, чрез допълнителното им изискване от
заявителя, като само тогава той е можел да постанови законосъобразно и
целесъобразно решение. Спазването на административно-производствените правила е
гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен
административен акт, а от друга- за защита правата и интересите на участниците
в административното производство. Безспорно е, че не всяко нарушение на
административно-производствените правила е основание за отмяна на
административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната
практика на ВАС трайно установяват кога едно нарушение е съществено по смисъла
на чл.146 т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния
акт. Необходимо е то да влияе или да може да влияе на съдържанието на акта или
да води до нарушаване правото на защита на неговия адресат, какъвто е настоящия
казус. В този смисъл е Решение № 156 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №
14789/2013 г., 5-членен с-в, постановено по ЗУО във връзка със срок, за изпълнение
на указания.
С оглед на изложеното, съдът намира, че преди
издаване на неблагоприятния за жалбоподателя индивидуален административен акт,
решаващият орган не е взел предвид и обсъдил изложени обяснения в заявлението,
не е изискал аргументирано допълнителни документи от заинтересованата страна,
което като краен резултат е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, издаване на незаконосъобразен административен акт, а именно немотивиран,
несъобразен с материалноправните изисквания и с целта на закона, което е
основание за отмяна на решението на Директора на РИОСВ. Административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
по заявлението на „Пътища“АД- гр.Шумен за извършване на дейности по третиране
на отпадъци. В случай, че се установи, че към заявлението следва да се приложат
други доказателства и с оглед нормата на чл.69 ал.10 от ЗУО, заявлението следва
да се остави без движение, като се дадат указания за отстраняване на
констатирани нередовности и представяне на доказателства, след което решаващият
орган да се произнесе с административен акт.
Жалбоподателят е направил
искане за присъждане на сторените по делото разноски, като е представил списък
по чл.80 от ГПК. Предвид изхода на спора, администрацията РИОСВ, следва да бъде
осъдена да заплати на разноски на жалбоподателя, на основание чл.143 ал.1 от АПК представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от
приложен Договор за правна защита и съдействие № ********** от 12.03.2021г. и
преводно нареждане от Пощенска банка, договореното и заплатено възнаграждение надвишава
трикратно минимума по чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира направеното
възражение от ответната страна за неговата прекомерност за основателно. Предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно
открито съдебно заседание, възнаграждението следва да бъде намалено от 1500лв.
на 600лв.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
Отменя Решение №
15-ДО-322-00/26.02.2021г. на Директор на РИОСВ- град Шумен, с което е
постановен отказ за издаване на разрешение за дейности с отпадъци по подадено
заявление от жалбоподателя „Пътища“АД- гр.Шумен, с ЕИК: **** с изпълнителен
директор Г.Г., седалище и адрес на управление ***.
Връща
преписката на Директор на РИОСВ- град Шумен за произнасяне по Заявление по
чл.68 ал. 1 от ЗУО с вх. №19 от 21.01.2021г. „Пътища“АД- гр.Шумен, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Осъжда
РИОСВ-гр.Шумен, ул.“Съединение“ №71 ет.3, да заплати на „Пътища“АД- гр.Шумен, с
ЕИК: ****, направените по делото разноски общо в размер на 650.00 лв./шестстотин и петдесет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на всички страни по реда на чл.137 във вр.
с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: