Мотиви

към присъда № 42 от 12.02.2018 год.  по нох дело  № 3182 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 224/2017 год. по описа на 01 РУП Варна срещу подсъдимия П.Ж.Б. с ЕГН ********** ***  затова, че на 06. 02. 2017г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи: раница от плат, преносим компютър марка „Пакард бел", кабел за свързване на алармена централа, 3 броя мрежови кабели, кабел „S видео" към „S видео", флашпамет 16 GB, флашпамет 8 GB, флашпамет 1 GB, 2 броя дистанционни предаватели FAAC, програматор за алармени системи „Парадокс" - всички вещи на обща стойност 781.74 лева /седемстотин осемдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, собственост на И.А.М., от владението на собственика М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен. – престъпление по  чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият П.Ж.Б.  се явява  лично и с адв. Т., ВАК , редовно упълномощен.

Пострадалия И.А.М. е предявил граждански иск в размер на 781,74 лв. имуществени вреди за престъплението по чл. 194,ал.3 от НК.  Направено е искане за конституирането като граждански ищец, което съдът удовлетвори и прие така предявения иск за съвместно разглеждане с наказателния процес,като конституира пострадалия като граждански ищец.

В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия Б. възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.

 В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.194,ал.3 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което  му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание лишаване от свобода към максимума предвиден в закона, което наказание да намали с 1/3 съобразно изискването на чл.58а от НК.  Посочва, че така определеното наказание следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.В съдебно заседание защитникът на подс. Б., адв. Т., ВАК  заявява, че  подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.В хода по същество е поискал е от съда  да наложи наказание глоба, като се мотивира с тежкото семейно положение на подсъдимия.

          В хода по същество на делото пострадалия М., моли съда да уважи предявения граждански иск със законните последици.

            Подс.Б. се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление и моли да му бъде наложено наказание глоба.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Според изложеното в обвинителния акт подс. П.Б. водил скитнически начин на живот и си осигурявал препитанието, ровейки в контейнерите за отпадъци, откъдето вземал изхвърлени вещи, като годните такива после продавал на битаци за употребявани вещи и с получените пари си купувал храна, тъй като пенсията му за инвалидност не била достатъчна, за да преживява с нея. Такава пенсия Б. получавал затова, че е инвалид, тъй като лявата му ръка липсва до лакътя, поради което същият не можел да си намери и работа.

На 06. 02. 2017г. пострадалият И.А.М. управлявал собствения си лек автомобил Опел Вектра с per. № В 16 97 РР по ул. Велико Х. ***. Около 16. 22 часа на указаната дата М. паркирал автомобила си на посочената улица срещу № 43. В този момент по същата улица се движел и подс. Б., който възприел спирането и паркирането на автомобила, като при преминаването си покрай него Б. видял, че на задната му седалка имало една черна раница от плат. Б. възприел и това, че след паркирането водачът пропуснал да заключи автомобила си. Раницата на задната седалка привлякла вниманието на Б., тъй като била издута, поради което същият преценил, че в нея има вещи, които може да открадне, след което да продаде по най-бързия начин. В изпълнение на така взетото решение, Б. подминал автомобила на М. и малко по-нагоре по улицата спрял и изчакал водачът да се отдалечи от колата си. След около 1-2 минути подсъдимия се върнал до автомобила на М.,***, приближавайки откъм лявата страна на паркирания там лек автомобил „Опел Вектра” с per. № В 16 97 PP. Когато стигнал до колата, Б. отворил задната лява врата, която била затворена, но незаключена, и грабнал оставената на задната седалка черна раница с наличностите в нея. Подсъдимия затворил вратата на автомобила, сложил раницата на гърба си и продължил да се движи по улица „Велико Х.”. В  отнетата от Б.  раница се намирали следните вещи, собственост на М.: преносим компютър марка „Пакард бел", кабел за свързване на алармена централа, 3 броя мрежови кабели, кабел „S видео" към „S видео", флашпамет 16 GB, флашпамет 8 GB, флашпамет 1 GB, 2 броя дистанционни предаватели FAAC и програматор за алармени системи „Парадокс". С откраднатите раница и изброени предмети в нея подс. П.Б. се отправил незабавно към пазара за употребявани вещи, находящ се срещу Автогара - Варна, известен като „Чаршаф пазар", като на път за там се срещнал със свидетеля Т.Н.Д., с когото се познавали от 2-3 години и който като него водел скитнически живот. При срещата им подс. П.Б. уведомил Т.Д., че е откраднал току-що раницата и вещите в нея, които носел, както и че отива на горепосоченото място, където смята да продаде откраднатото. Д. придружил Б. до „Чаршаф пазар", където подсъдимия продал раницата й вещите в нея на неустановено по делото лице, което платило на Б. сумата от 20 лева. След това Б. похарчил тези пари за себе си и за Д., купувайки с тях храна и цигари за двамата. Съгласно заключението на извършената при поведеното разследване съдебно-оценъчна експертиза, пазарната стойност на откраднатите вещи към времето на деянието е на обща стойност 781.74 лева.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия Б., извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс. Б., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя  изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, протокол за следствен експеримент,  протоколи за очни ставки, Съдебно оценъчна експертиза, свидетелство за съдимост, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК.

Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

  Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си от обективна и субективна страна подс.
П.Ж.Б.  е осъществил състава на престъпление по  чл.194, ал.3 от НК.

 Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят.

В случая обекта на престъплението са обществените  отношения свързани със собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужди движими вещи  от владението на собственика им, без неговото знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия  П.Ж.Б., е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, с местоживеене и адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 101, ет. 1, ап. среден, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********, който е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице , което няма причини да не може да носи наказателна отговорност.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- той е осъзнал благоприятната обстановка – липсата на хора в района и незаключването на автомобила от страна на пострадалия и е пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние на процесното престъпление. Подсъдимия е съзнавал, че с действията си  ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението. Съзнавал е  обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици. Престъпния умисъл у подсъдимия е формиран в съзнанието на извършителя

Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да присвои чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.

Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от  страна на подсъдимите на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на гражданите.

По наказанието:

Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.194,ал.3 от НК е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК , отчитайки  следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият: смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, тежкото материално положение, степента на обществена опасност на деянието – висока-  деянието е от най-често извършваните, което предполага завишена степен на обществена опасност , съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на  подс. П.Б. наказание по втората алтернатива на чл.194,ал.3 от НК, а именно “пробация” по чл.42а, ал.1 от НК с мерките по чл.42а,ал.2,т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично и по чл.42а,ал.2,т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На осн.чл.59,ал.1 от НК съдът зачете, времето през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „ задържане под стража“, считано от 07.02.2018 год.

Съдът намира, че така определения размер на наказанието е справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него  и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

По предявения граждански иск

Съдът счете, че следва да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск от пострадалия М., тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Доказа се, че на 06.02.2017 год. той е претърпял имуществени вреди, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимия Б. . Доказа се по безспорен начин и причинно- следствената връзка между деянието на подсъдимия и вредата, причинена на пострадалия.

Съдът счете, че следва да осъди подсъдимия Б. да заплати на гражданския ищец М. сумата от 781,74 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 06.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди. Предявеният граждански иск е в размер точно на тази сума от 781,74 лева. Ето защо съдът следва да уважи изцяло предявения граждански иск.

По отношение направените по делото разноски.

Предвид това, че подсъдимия П.Ж.Б. е признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът го е осъдил да заплати  направените по делото разноски в размер на 50  лв. държавна такса за предявения граждански иск, както и сумата от 110,33 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна .

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: