Р
Е Ш Е Н И Е
№
155/13.3.2019г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 46 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР(чл. 233 от ЗМВР отм.), образувано
по жалба на И.В.А. *** против Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г., издадена
от Директора на ОДМВР гр.Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен
служител категория “Е” – І степен, младши автоконтрольор в група “Престъпления
по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик. С жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в
нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила и
несъответствие на заповедта с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваната
заповед.
С
решение № 697/28.12.2011г. по адм. д. № 785/2011г. Административен съд
Пазарджик е отхвърлил жалбата на И.А. срещу Заповед рег. № З-2593 от
27.09.2011г., издадена от Директора на ОДМВР гр. Пазарджик. Решението е
обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение №
16190/18.12.2012г. по адм. д. № 2194/2012г. е оставил в сила първоинстанционния
съдебен акт.
И.В.А.
е подал искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК пред Върховен административен
съд, по което е образувано адм. д. № 11242/2018г. Петчленен състав на ВАС се е
произнесъл на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК с Решение № 304/09.01.2019г.,
като е отменил Решение № 697/28.12.2011г. по адм. д. № 785/2011г. на
Административен съд Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане на жалбата
на И.В.А. срещу Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г., издадена от Директора на
ОДМВР гр.Пазарджик.
В съдебно
заседание се явява лично жалбоподателят и поддържа подадената жалба.
Допълнително излага съображения в писмена защита.
Ответникът по
жалбата не ангажира становище в настоящото съдебно производство. В съдебното
производство по адм. д. № 785/2011г. на Административен съд Пазарджик,
юрисксонкултът на ответника оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установени следните релевантни за спора факти:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация –
адресат на издадената заповед. Спазен е 14-дневен срок за обжалване по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР - заповедта е връчена лично на адресата
на 28.09.2011 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на
11.10.2011 г. Оспорва се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът
установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед
№ 3-2593 от 27.09.2011 г., издадена от Директора на ОД на МВР гр.Пазарджик, на
полицай И.В.А., в качеството му на държавен служител категория „Е” – І –
степен, младши автоконтрольор І степен в група „Престъпления по пътищата” към
отдел „Криминална полиция” при ОДМВР гр. Пазарджик, е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен
служител от МВР. От мотивите на заповедта е видно, че дисциплинарното
наказание е наложено за това, че в периода м. септември – месец октомври 2010г.
на автомагистрала „Тракия” в близост до гр.Пазарджик е приел от А. Х. А. от
гр.Ямбол дар, който не му се следва – парична сума в размер на 160 лева, за да
не извърши действие по служба, а именно да не състави АУАН на това лице. Тези
обстоятелства са квалифицирани като три отделни дисциплинарни нарушения: 1)
умишлено използване на служебното положение за лична облага и за облага на
трети лица /колеги полицай/ - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР; 2)
злоупотреба с предоставената му власт и оказано доверие – нарушение по чл. 227,
ал. 1, т. 8 от ЗМВР и 3) друго тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата, като не е
спазил правилата по т. 4, т. 7, т. 8 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал.1, т.10 от ЗМВР. За посочените дисциплинарни нарушения е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”.
На основание чл. 230, ал. 1 от ЗМВР(отм.) при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по
чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР(отм.),
със Заповед рег.№ З-1689 от 27.06.2011г. на директора на ОДМВР Пазарджик
е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, като видно от Протокол
№ 30023/30.06.2011г. А. е бил запознат с нея на 28.06.2011г., като е указана
възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да участва в
дисциплинарното производство и да бъде подпомаган в защитата си. На същата дата
на А. е връчена и нарочна покана за даване на писмени обяснения в срок до
01.07.2011г., като от негова страна са постъпили такива, озаглавени “сведение” на 30.06.2011г., в което той
отрича да е извършил нарушенията по повод на които е образувано срещу него
дисциплинарно производство.
Със заповед рег. № З-1957 от
22.07.2011 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик е удължен с 30 дни срокът
за приключване на дисциплинарното производство, считано от 27.07.2011 г.
Заповедта е връчена лично на държавния служител на 28.07.2011 г. срещу подпис.
На 23.08.2011г. му е била предявена за запознаване изготвената от дисциплинарно
разследващия орган обобщена справка рег. № 37959 от 22.08.2011г. В изпълнение разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР(отм.) на
23.08.2011г. на А. е връчена и покана за запознаване със справката, с която му
е указано правото да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок
от запознаване с обобщената справка. В този срок, И.В.А. е представил сведение
с рег.№ 38313/24.08.2011г., в което твърди, че не е извършил нарушенията,
описани в справката.
На 26.08.2011г. е изготвено Становище на дисциплинарно
разследващия орган до директора на ОДМВР Пазарджик. В становището подробно са
изложени установените от дисциплинарно разследващия орган факти и обстоятелства
в хода на проведеното дисциплинарно производство. Комисията е предложила за
допуснати нарушения на служебната дисциплина на държавния служител да бъде
наложено едно общо дисциплинарно наказание – уволнение, като на основание чл.
245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР(отм.) бъде прекратено и служебното правоотношение.
По делото са представени писмени доказателства, които не
са оспорени от страните в производството, които представляват протоколи от
съдебно заседание по вземане мярка за неотклонение на И.А. в качеството му на
обвиняем, както и протоколи от разпит пред съдия на скрити свидетели.
Представени са и протокол за разпит на свидетел и протокол за разпознаване на
лица по снимка /от л.40 до л.46 в делото/, видно от които е, че свидетелят А.
Х. А. е разпознал
по снимка И.В.А. като пътния автоконтрольор, който го е спрял на Автомагистрала
“Тракия през месец септември или октомври 2010г. и му е поискал и получил сума
в размер на 160 лева, за да не му състави акт за превишена скорост.
От приложения протокол №
36711/11.08.2011г. /на л.116 от делото/ се установява, че дисциплинарно
разследващият орган е осъществил телефонна връзка с лицето А. Х. А. от
гр.Ямбол, при която лицето е заявило, че поддържа изцяло казаното от него по следственото
дело и че отразеното в протоколите по същото може да бъде отчетено и като
негово обяснение по дисциплинарното производство.
Представени са и материали от печатните издания –
вестниците Труд, Монитор, Пазарджишка Марица, Информационен сайт – Дарик нюз и
Стандарт нюз и информационна агенция Памедия, отразяващи случая в медиите,
добил популярност като Операция “Палките”.
Представена е по адм.д. № 11242/2018г. по описа на
Върховен административен съд Присъда на Специализирания наказателен съд, постановена
по НОХД № 857/2014г., влязла в сила на 28.05.2018г., след потвърждаването й от
въззивната инстанция. Признава се подсъдимият И.В.А. за невиновен в това на
неустановена дата в периода месец септември – месец октомври 2010г. на
автомагистрала „Тракия“ в близост до гр. Пазарджик в качеството си на
длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейски
орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е – І младши автоконтрольор
– І степен, група „Престъпления по пътищата“, отдел „Криминална полиция“ ОДМВР
Пазарджик – да еприел от Атанас Христов Атанасов дар, който не му следва – 160
лева, за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по
ЗДвП – да състави документ(АУАН) във връзка с констатирано нарушение по чл. 182
от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава изцяло по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.
1, пр. последно вр. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК.
Събраните при дисциплинарното
производство доказателствени материали са довели наказващия орган да
заключението, че е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност от
служителя. Взето е предвид становището и обобщената справка. В мотивната част
на заповедта е обсъдена цялата фактическа обстановка, действията на лицето и
текстовете на законовите разпоредби от ЗМВР и Етичния кодекс. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че И.А. е допуснал нарушение на служебната
дисциплина. Приел е, че деянието на служителя
представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227,
ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР(отм.), за което следва да му бъде наложено едно
общо дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение.
Представени
по делото са също така кадрова справка за професионален стаж, длъжностни
характеристики.
Съдът, при
така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
142 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
При тези установени фактически
обстоятелства по делото съдът приема, че административният орган при
постановяване на обжалваната заповед е изпълнил изцяло административната
процедура за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и
прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР и не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Твърденията в жалбата в тази насока за неоснователни. Спазена е процедурата по
чл. 229, ал. 1 от ЗМВР(отм.), като дисциплинарно наказващият орган е дал
възможност на А. да представи писмени обяснения в хода на дисциплинарното
производство и преди налагане на наказанието.
Спазени са сроковете по чл. 225,
ал.1 от ЗМВР(отм.), съгласно който дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Дата, на която е открито
нарушението от наказващия орган, е датата, на която дисциплинарно-разследващият
орган му е предоставил справката относно резултата от разследването по
дисциплинарното производство, която дата е 22.08.2011г., като оспорената заповед е издадена на 27.09.2011г.
Съдът намира, обжалваната заповед за законосъобразна,
издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 3, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР(отм.), в предвидената от закона писмена форма, с изложени фактически и
правни основания за издаването й.
Следва да бъде преценено дали събраните по делото
доказателства потвърждават наличието на посочените в заповедта фактически
основания за използване на служебното положение за лична облага и за облага на
трети лица, злоупотреба с предоставената власт и оказано доверие и уронване
престижът на службата от страна на жалбоподателя.
От събраните по делото
доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон. Посочената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
в хода на дисциплинарното производство
доказателства. Държавните служители носят дисциплинарна отговорност независимо,
че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
Установяването на обстоятелствата в административното производство става с
допустимите доказателствени средства по чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което един
и същ факт може да е относим както за административното производство, така и за
наказателното производство, като той следва да е установен по съответните
правила на АПК и НПК. За разкриване на обективната истина могат да се използват
всички начини и средства, допустими по закон. Фактите и обстоятелствата, съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, се установяват
чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения,
писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и др.
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извършва и с други средства.
Безспорно
е налице влязла в сила присъда, видно от която И.А. е признат за невиновен.
Това не означава, че деянието престава да бъде укоримо от гледна точка на
законовите изисквания за служебна дисциплина и на морала.
Основанието,
на което е реализирана дисциплинарната отговорност в процесния акт, е чл. 227,
т. 7, 8 и 10 от ЗМВР (отм.). За да има отношение влязлата в сила присъда,
правното основание би следвало да бъде съгласно чл. 227, т. 1 от ЗМВР(отм.)
тежко дицсиплинарно нарушение - осъждане за умишлено престъпление от общ
характер, което обаче не е посочена за основание на оспорената заповед.
Основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност е превишаване на власт
или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети
лица; злоупотреба с власт или доверие; извършване на друго тежко дисциплинарно
нарушение, за което е посочено нарушение на етичния кодекс(действал към момента
на нарушението)- т. 4 – държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме; т. 7 Държавният служител
изпълнява своите задължения в услуга на
гражданското общество; т. 8 Държавният служител насърчава хората да уважават
закона, като дава личен пример с поведението си; т. 31 Държавният служител е
неподкупен, и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с
цел лично облагодетелстване или с друга користна цел.
От събраните по делото писмени доказателства, послужили
за основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, се
установява, че с поведението си през м.
септември – м. октомври 2010г. И.А. е превишил властта си и е използвал
служебното си положение за лична облага.
Издадената присъда, с която И.А. е обявен за невинен по
отношение на действията, послужили за фактическо основание на издадения
административен акт, следва да се преценяват съобразно чл. 142, ал. 2 от АПК.
Дори да се приеме, че при приключване на съдебното дирене в настоящото съдебно
производство, са налице основания, които имат значение към оспорения акт, то не
може да се изключи нарушението на етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР.
Несъмнено с посочените в заповедта действия, които са
посочени за дисциплинарни нарушения, И.А. е уронил престижа на полицейската
институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред
обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на
гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при
стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите
и утвърждаване принципите на правовата държава, поведението му представлява
основание за дисциплинарно уволнение по чл.
227, ал. 1, т. 10 ЗМВР(отм.).
Под деяние,
несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на
службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния
служител, с което не се опазва доброто име на институцията, към която
служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на
дисциплинарното производство. По отношение на понятието „деяние, уронващо
престижа на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно
постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че това
деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като
не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В
случая въз основа на събраните по делото писмени доказателства действията на
жалбоподателя са станали достояние на служители на МВР, с което несъмнено се
уронва престижът на институцията, към която е бил служителят А.. Ведно с това,
извършеното деяние става известно и на неограничен кръг лица, чрез печатни
издания и интернет средствата за масово осведомяване. Държавният
служител, според етичния кодекс, трябва да съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на
институцията, която представлява, както и да насърчава хората да уважават
закона, като дава личен пример с поведението си. Като е създал впечатление и
мнение у гражданите за упражняване на
корупционна техника и практика при осъществяване на правомощията му по контрол
на движението по пътищата, жалбоподателят е нарушил разпоредби от Етичния
кодекс и е уронил престижа на службата.
За да е
налице основание за уволнение по чл. 230,
ал. 2, т. 4 от ППЗМВР(отм.) трябва да са налице две кумулативно свързани
условия - деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители и с него да се уронва престижа на службата. Тъй като поведението на
служителя А. в конкретния случай е недопустимо и е станало достояние на
обществото, то същото следва да се определи като уронващо престижа на службата,
както правилно е преценил административният орган.
Реализирането
на дисциплинарна отговорност по отношение на служители в МВР не е обусловено от
реализирането на друг вид отговорност. В тази връзка административният орган
правилно е приел, че наказателната отговорност няма преюдициален характер по
отношение на дисциплинарната отговорност, която е самостоятелна и не е
обвързана с наличието на криминализирано деяние. Независимо дали деянието е
наказуемо по НК или не, след като деянието
представлява нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР(отм.), то за
същото законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. С
действията си И.А. е допуснал нарушение на етичните правила и норми, заложени в
т. 4, 7,8 и 31 от Етичния кодекс, така както е посочено в процесната заповед.
Действията му са станали и е възможно да станат достояние на други лица, което
би се отразило негативно върху авторитета на Министерство на вътрешните работи. В съответствие с установените факти и доказателствата
за извършено дисциплинарно нарушение на Етичния кодекс дисциплинарният орган
законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл.
226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР(отм), съответстващ на чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР,
наказание „уволнение”, обосновало прекратяване и на служебното правоотношение.
В тази насока
съдът счита, че дисциплинарното производство и крайният за него административен
акт не следва да бъдат отменяни с оглед представената Присъда, с която И.А. е
обявен за невинен. Липсата на основание за ангажиране на наказателната
отговорност на лицето, не води автоматично до липса на основание за ангажиране
на дисциплинарната му отговорност. С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че
са налице основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност с оглед
нарушението на т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс.
Поради изложените съображения, следва да се
приеме, че оспорваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправни разпоредби и следва да бъде оставена в сила, а подадената
срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.А. *** против
Заповед рег. № З-2593 от 27.09.2011г. на Директора на ОДМВР гр.Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 17280 от 17.12.2019 г. по адм. дело № 5056/ 2019 г. на ВАС- Пето отделение:
ОТМЕНЯ решение № 155/13.03.2019 г., постановено
по адм. д. 46/2019 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.
ВРЪЩА делото на Административен съд-Пазарджик за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.