Определение по дело №111/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. с чл. 413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от “. Е. Б. със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.”Г.С.Р.” №140, подадена чрез пълномощник - адв.Н. Б. Н. против определение № 906/20.07.2009г. на Районен съд-Г. Д. по ч.гр.д.№557/2009г., с което е обезсилена Заповед №6741/12.06.2009г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на “. Е. Б. срещуР. Б. Л..

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния и процесуален закон. Сочи се, че макар да е установено по безспорен начин, че длъжникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и че натрупаната дължима сума е след неговата смърт, то става ясно че наследниците му не са изпълнили задължението си да уведомят дружеството за настъпилите промени във фактическото състояние, което е тяхно задължение предвид Общите условия на “. Е. Б. . Отделно от това в жалбата се навеждат доводи, че чл. 429, ал.2 дава възможност издадения изпълнителен лист срещу наследодателя да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници. Твърди се, че по аналогия може да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист и срещу починал, като в образувано изпълнително производство взискателят може да конституира наследниците му. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да остави заявлението без движение като укаже на заявителя да насочи претенцията си към наследниците на починалия длъжник. Иска се да бъде отменено постановеното определение с произтичащите от това законни последици.

С частната жалба са представени: Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на “. Е. Б. , служебна бележка от Адвокатско дружество “П. и п.” със седалище гр.С., съдебни актове на различни съдилища.

Като разгледа жалбата, съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното производство, съдът намира следното:

РС-Г. Д. е сезиран със заявление от “. Е. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Б. Л. с адрес : с.Д.,ул.П. №28 за заплащане на следните суми : 215.68 лв. за ползване на ел. енергия за периода 06.08.2008г.- 05.11.2008 г., мораторната лихва за забава от 23.12.2008 г. до 15.05.2009 г., в размер на 11.87 лв. и законната лихва върху главницата от 215.68лв., считано от 05.06.2009г., до изплащане на вземането. РС-Г. Д. е образувал ч.гр.д. №557/2009г. издава заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като е постановено препис от същата да се изпрати на длъжника, ведно с образеца за възражения, като му се укаже, че може да направи такива в двуседмичен срок от получаване на заповедта. При връчване на заповедта на длъжника в изпълнение на чл. 414, ал.2 ГПК е констатирано, че лицето е починало. Поради последното РС е изискал служебно от Община Г. акт за смърт на длъжника и такъв, ведно с придружаващо писмо изх.№ 11-00-201(1)/10.07.2009 г., му е бил представен. Видно от препис- извлечение от Акт за смърт № 12 от 02.09.2002 г. Р. Л. е починал на 02.09.2002г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу него. Като е съобразил този факт, с атакуваното определение РС-Г. Д. е приел, че производството по делото следва да се прекрати, поради недопустимост на заявлението, доколкото към датата на подаването му длъжникът не е съществувал като правен субект и със същия не е било възможно да възникне процесуално правоотношение, като първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира че посоченото определение следва да бъде потвърдено в сила по следните съображения.

В случая соченият в заявлението на “. Е. Б. длъжник Р. Л. е починал на 02.09.2002г., като заявлението е подадено на 05.06.2009г., т.е. след смъртта на длъжника. Следователно смъртта на длъжника по заповедното производство е настъпила преди образуване на същото.

Производството по издаване на заповед за изпълнение се е развило по недопустимо искане. Установено е в процесуалната доктрина и практика, че физическите лица се ползват с процесуална правоспособност, която е признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуално правоотношение като страна, от раждането до смъртта си. С факта на смъртта се слага край на тази процесуална правоспособност. В случая разпоредбата на чл.227 ГПК относно правоприемство е неприложима, тъй като лицето, против което се иска издаване на заповед за изпълнение, е починало преди подаване на молбата и не е налице валидно възникнало процесуално правоотношение. Предвид това е неоснователно поддържаното в жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да даде възможност на взискателя да насочи претенцията си към наследниците на починалия длъжник. Отделно от това следва да се отбележи, че законът относно заповедното производство не дава възможност заявлението да бъде оставено без движение. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 425, ал.2 ГПК, пред каквато хипотеза не сме изправени. Неоснователни са възраженията в частната жалба и че в казус като настоящия би следвало да се приложат по реда на систематичното тълкуване установените правила в чл.429 (заповедното производство) и чл.230 (глава общ исков процес) ГПК.

Чл.230 ГПК урежда хипотезата, в която вече започнало исково производство в лицето на процесуално правоспособни и дееспособни страни е било спряно поради смърт на една от тях, поради което и при възобновяването му производството продължава в лицето на съответния правоприемник на страната и от онова действие, при което е било спряно. Тази хипотеза е неотносима към настоящия казус, т.к. както се посочи по-горе смъртта на ответника (длъжника) не е настъпил в хода на процеса (след депозиране на заявлението), а преди това.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 429 ГПК. Тълкуването, дадено от жалбоподателя е в разрез със закона и правната логика. Тъй като Р. Л. вече е починал към момента на депозиране на заявлението, то той не е бил процесуално правоспособен по смисъла на чл. 27, ал.1 ГПК и срещу него не е могло да се провежда не само исково, но и заповедно и изпълнително производство по реда на ГПК, нито да се постановяват каквито и да е съдебни актове още повече такива, които подлежат на принудително изпълнение (чл.404, т.1, пр.3 ГПК - заповедите за изпълнение подлежат на принудително изпълнение).

Настоящия състав намира действията на първоинстанционния съд в настоящият казус за законосъобразни предвид посочената по-горе новела на чл.415, ал.2 ГПК, предвиждаща изрично в хода на заповедното производство именно съдът, издал заповедта за изпълнение, респ. изп.лист въз основа на нея – да я обезсили. Цитираната норма е специална, имаща отношение само към производството по реда на чл.410 и сл. ГПК. И тъй като тя касае хипотезите, при които длъжникът само е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, без да го обосновава, то на по-силно основание би следвало да се приеме, че същият съд е компетентен да обезсили издадената заповед и в хипотези като настоящата. Тъй като действащият ГПК е пропуснал да даде изрична конкретна регламентация на подобни на настоящия казус по аналогия, доколкото същата е допустима при прилагането на процесуалния закон, следва да се приложат онези специални правила, имащи отношение към казуса. Затова и РС-Г. Д. правилно е обезсилил издадената от него заповед.

Вярно е, че в казуси като настоящия постановените актове на районните съдилища не биха могли да влязат в сила, поради невъзможност да се изпълни процедурата по чл.411, ал.3 и чл.414, респ. въз основа на тях да се издаде изп.лист за вземането, но поради характера им - подлежащи на принудително изпълнение, самото им съществуване в правния мир от една страна създава несигурност, а от друга - противоречи на основни принципи на гражданския процес. В случай, че първоинстанционният съд не обезсили издадената заповед, то до нейното отменяване не би се стигнало, тъй като както се посочи по-горе съдът не може да конституира наследниците на длъжника, които биха могли да обжалват в други случаи съдебния акт. По този начин в правния мир би съществувал един недопустим акт.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед.

Водим от горното, Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава Определение №906/20.07.2009г., постановено по ч.гр.д.№557/2009г. по описа на РС-Г. Д.

Оставя без уважение искането на “. Е. Б. С. за присъждане на направените по настоящето дело разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: