РЕШЕНИЕ №260142
гр.
Кюстендил, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря В. Здравкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №502/2020 г. по описа
на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №5184/10.04.2019г.
от Д.К.П., ЕГН:**********, О.Й.П., ЕГН:********** и В.Й.П., ЕГН:**********, и
тримата с адрес за призоваване: гр. *****, против решение №208 от 28.03.2019 г., постановено по гр. д. №
1905/2018 г. по описа
на Районен съд – ***.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Д.П., О.П. и В.П., че М.П., е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68789.607.355, по КККР на гр. ***,
одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: гр. ***, ***, с площ от 180 кв. м., номер по предходен план: 1082, кв.47,
при съседи на имота: 68789.607.516; 68789.607.354; 68789.607.326;
68789.607.356, ведно с построени в имота сгради: сграда с идентификатор
68789.607.355.1, жилищна сграда с площ от 74 кв. м. и сграда с идентификатор
68789.607.355.2, гараж с площ от 24 кв. м. С решението е отхвърлил като
неоснователен предявеният от Д.П., О.П.
и В.П., насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР, за признаване за
установено по отношение на ответницата М.П., че ищците са собственици на реална
част с площ от 77 кв. м. от имот планоснимачен №1083 по ЗРП, неправилно
приобщена към собствения на ответницата поземлен имот с идентификатор
68789.607.355 по КККР на гр. ***, която реална част е с граници: улица
2219-2216, поземлен имот с идентификатор 68789.607.355 и поземлен имот с
идентификатор 68789.607.356 по КККР на гр. ***.
Жалбоподателите намират решението за
неправилно, недопустимо, незаконосъобразно, при съществено нарушение на материалния
закон, съдопроизводствените правила и необосновано, противоречиво, постановено
при съществени противоречия в диспозитива, между мотиви и диспозитив и
противоречащо на заключението на вещото лице.
Решението било недопустимо, тъй като
районният съд се бил произнесъл извън рамките на претенцията и правния спор,
тъй като искът бил уважен вместо по давност – на наследствено правоприемство,
имайки предвид, че майката на ищцата е жива. Липсвало произнасяне по иска по
чл. 54 от ЗКИР. Мотивите и решението си противоречали. На тази база се иска
обявяване на решението за нищожно. Съдебният акт противоречал на чл. 235 и чл. 236
от ГПК.
Фактическите
констатации противоречат на обстоятелствата, на които се основавали претенциите
и твърдяните придобивни основания. Според първоначалните документи за
собственост страните притежавали по ½ ид. ч., формирани в два дяла с
права равни за еднакви квадратури с липсваща материализирана ограда между тях.
Чрез свидетелските показания се установило, че М.П. не живяла от 20 години на
адреса, на който се намира процесният имот. Показанията на свидетелите,
доведени от ответниците неправилно не били кредитирани, доколкото се твърдяло
че същите били приятелки на Д.П.. Съдът не бил сезиран с искане за установяване
на собственост по наследство на имот с обща съсобствена площ от 77 кв. м., като
се имало предвид, че нямало искане от П. свързано с наследствено правоприемство
и че тя наследявала само 1/6 ид. ч. Съдът игнорирал неправилно експертизата, в
която се сочело, че 77 кв.м. са част от съсобствения на спорещите страни в
парцел I-ви с имоти №1529, 1530, кв. 109 по план от 1958 г. В нот. акт от 1969г.
имоти с планоснимачни номера 1529,1530 били с обща площ 205 кв.м., от която
страните били собственици по ½ ид.ч. Видно от същия нот. акт Д.П. била
получила и притежавала в повече с 240 кв. м. от имот 1530, в която площ се
включвали процесните 77 кв.м. това се установявало и от приложение №10 на в.
л., в което било посочено, че тези 77 кв.м. били част от имот №1083, определен
за П. и същият бил идентичен с имот №1530.
М.П. не можела да се позовава на давностно владение, тъй като не живее
на адреса на процесния имот. От идентификацията на имота, измерване на място и
установяване на идентичност на имотите по регулация и по КК, чрез изготвяне на
комбинирана скица и вземайки предвид, че страните по спора имали по ½
ид. ч. от спорния имот и при закупени в повече от П. 240 кв.м. от имот с пл.
№1530, при липса на реална и техническа делба, при пълно доказване на от П. на
обема на притежаваното право на собственост и обема на засягането му от
непълнотата и грешка с включването на
процесната квадратура на имотите по плана на ЗРП от 1983 г. квадратурата на П.
била 125 кв. м. и 119 кв. м. за П., по плана от 1993 г. 90-161 и по КК 103-180,
без да е изчистена съсобствеността в парцела, налице била грешка в
кадастралната карта. Чрез нот. акт №20 по обстоятелствена проверка и давност
ищцата била получила в повече 77 кв. м. и така притежавала двойно по-голям имот
от действителната квадратура на която имала право нейната майка. Поддържа се
искането на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт №20 от 2014
г., тъй като ищцата не била придобила този имот нито по давност, нито по
наследяване. Д.П. била придобила собствеността върху процесния имот на
основание покупко-продажба, наследяване и приемствено давностно владение, което
произтичало от покупко-продажбата, обективирана в нот. акт №90/1969 г.,
наследяване от починалия й съпруг, настъпило приемствено давностно владение,
което било доказано от свидетелски показания. Чрез последните в с.з. било
установено, че бил изтекъл срокът по чл.79 от ЗС по давност, започнала от
1969г. до 2019г. П. притежавала в повече 240 кв.м. от имот 1530 , както и
½ ид. ч. от 205 кв.м. От писмените доказателства и заключението на
вещото лице се установявало, че процесният имот
бил придобит след покупка, приемствена давност от П..
Иска се отмяна на атакуваното решение и
оставяне на исковата претенция без уважение и да се установи, че собственик на
процесния имот е Д.П., както и че е налице грешка в кадастралната карта,
базирана на кадастралната основа или да бъде върнато делото за ново разглеждане
от друг състав на ДРС. Иска се и отмяна на нотариален акт №20, рег. №5215, дело
№386 от 2014г.
Препис от жалбата е изпратен на насрещната
страна. В законоустановения срок е постъпил отговор. Въззивната жалба се счита
за допустима, но неоснователна. Атакуваното решение било правилно и
законосъобразно. Законосъобразно ДРС бил приел, че собствеността върху
процесния имот М.П. била придобила по силата на наследствено правоприемство и
договори за дарения – нотариален акт за дарение №133, том II, рег. №4223, дело №302 от 05.11.2014г., нотариален акт за собственост
върху недвижим имот /констативен/ №140, том II, рег. №4253,
дело №309 от 05.11.2-014г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание наследство и давностно владение №20, том III, рег. №5215, дело №386 от 23.12.2014г. и нотариален акт за собственост,
придобит на основание съдебно решение №180, том III, дело
1069/1984г., с който Г. С. бил признат за собственик на дворно място – имот в
гр. С. Д., съставляващо имот с план. номер 1082 в кв. 47 по рег. план на града
с площ 322 кв. м. От заключението на в. л. било констатирано частичната
идентичност между имот с план. номер 1082 с ПИ с идентификатор 69789.607.355 по
КК, както и на имот с пл.номер 1083 с ПИ с идентификатор 69789.607.356 по КК.
Размерът на площите на имотите бил следният: имот пл. номер 1082-161 кв.м.;
ПИ с идентификатор 69789.607.355 - 180 кв.м.; имот с план. номер 1083 – 90
кв.м.; ПИ с идентификатор 69789.607.356 – 103 кв.м. Границите на имотите и
владението им не съответствал на документите за собственост, имотите били с
различни граници и площи. Според първоначалните документи за собственост
страните били собственици на по ½ ид. ч. от парцел 1-1529,1530, кв. 109
по ЗРП от 1958 г. и това обстоятелство не било довело до обособяването на
самостоятелни имоти с равна площ и ползване съгласно документите за
собственост. Границите на имотите при изработване на кадастралната карта се
установявал по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и впоследствие с
геодезически измервания. Към момента на изготвяне на кадастралната карта за гр. *** не били известни данни за
състоянието на имотните граници – материализирани или не с огради, поради което
верен бил изводът на ДРС, че няма грешка при определянето на границите по
кадастралната карта и несъответствие с действителното състояние на място.
Границите, площта и размерите на поземлен имот с идентификатор 68789.607.355
били определени с одобряването на кадастралната карта. Кадастралната основа за
създаването й била изработена и одобрена чрез преки геодезически измервания.
Разликата в площта на имоти с идентификатори 68789.607.355 и 68789.607.356 по
кадастрална карта в размер на 77 кв. м. била идеална част от бивш парцел
1-1529,1530, кв. 109 по план от 1958 г. и не било възможно реалното им
идентифициране на място. Д.П., О.П. и В.П. не доказали възражението си, че били
придобили по давност реална част от поземлен имот с идентификатор 68789.607.355
с площ 77 кв. м. на тази база се иска отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението на ДРС като правилно и присъждане на разноски за
адвокат.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явяват се жалбоподателите Д.П., О.П. и В.П. заедно с адв. Б.
Въззиваемата П. се явява заедно с адв. Д.. Адв. Б. иска отмяна на
атакуваното решение на ДРС. Искат
уважаване на насрещния им иск, както и иска по чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, и да бъде
отменен нотариалния акт за придобиване право на собственост по давност. Адв. Д.
моли съда да потвърди решението на Районен съд – ***, акцентира че съгласно
съдебно-техническата експертиза по кадастралния план имотите били нанесени
1978г., след 1978г. имотите не били урегулирани, за тях не бил отреден общ
парцел, а същите били нанесени по имотни граници от кадастралния план от 1958
г. или 1954 г. И двамата процесуални представители искат присъждане на разноски
за всички съдебни инстанции.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, установи от фактическа страна следното:
С
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №133, том II, рег. № 4223,
дело №302 от 2014 г.
дарителите Х. С.а и Силвия Бачева са прехвърлили на М.П. правото на собственост
върху 5/6 от 103/180 ид.ч. от Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68789.607.355
по кадастралната карта и КР на гр. ***, одобрени със заповед
№300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: гр. ***, ул. „Батак“
№13, с площ 180 кв.м., номер по предходен план 1082, квартал 47, при съседи:
68789.607.516, 68789.607.354, 68789.607.326, 68789.607.356, ведно с построените
в имота сграда с идентификатор 68789.607.355.1, застроена площ 74 кв.м. и
сграда с идентификатор 68789.607.355.2, застроена площ 24 кв. м. С нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №20, том III, рег. №5215, дело №386 от 2014 г., след
обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от ГПК е призната М.П. за собственик
на 77/180 ид. ч. от ПИ с ид. №68789.607.355 в гр. ***, площ 180 кв.м. С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №140, том II, рег. №4253, дело №309 от 2014 г. М.П. е призната
за собственик на 103/180 ид. ч. от ПИ с ид.
№68789.607.355 с ид. №68789.607.355 в гр. *** ведно с построените в поземления
имот две сгради. Издадени са удостоверения за търпимост /№УТ-131/11.08.2016г. и
№УТ-134/23.08.2016г./, за това че двете сгради в процесния имот са построени
преди 1984 г., съответствали са с правилата и нормативите, действали към
момента на изграждането им и същите не подлежат на премахване.
Съгласно
нотариален акт №90, том III, дело
№1082/1969г. Й. П. и съпругата му Д.П.
придобили паянтова къща с гараж
ведно с ½ ид. ч. от дворно място, образуващо парцел I-1529, 1530, в квартал 109 по регулационния план на
гр. *** с урегулирана площ от 205 кв.м. и 240 кв.м. от имот с пл. №1530.
Видно
от удостоверение за наследници изх.
№4603 от 29.10.2018г. наследници на Й. П.
са преживялата съпруга Д.П. и синовете им О.П. и В.П.. Със заповед №697 от
04.05.1983г. на Общински народен съвет – гр. С. Д. за улица 303-304 са отчуждени 186 кв.м. от имот с п. №1083 и
144 кв.м. от имот с пл. №1082. За извършеното отчуждаване са изплатени суми на
собствениците на имотите.
Със
заповед №1837/24.03.1958г. на Министерството на комуналното стопанство и
благоустройство за имоти с пл. №I-1529,1530 в
кв. 109 е отреден съсобствен парцел I-1529,
1530.
За имот с пл. № 1529 относно собствеността са вписани С.Ю., Й. П., Д.П., С., С.,
В. и Г. С.; за имот пл. № 1530: К. Г..
По
делото е назначена и приета
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Р. С.. От
заключението по същото се установява, че имот с пл. №1082 / 161 кв.м./ е
частично идентичен с ПИ с ид. №68789.607.355 /с площ 180 кв.м./, както и имот с
пл. №1083 /90 кв.м./ е частично идентичен с ПИ с ид. №68789.607.356 /103
кв.м./. Разликата от 77 кв. м. между ПИ с ид. №68789.607.355 и ид.
№68789.607.356 няма връзка с отчуждаването на части от имоти с пл. №1082 и пл.№
1083 за улица 303-304. Имотна граница между поземлените имоти по кадастрална
карта на скица №15-606582/24.08.2018 г. на СГКК - Кюстендил не е
материализирана на място и не съответства на границата между имотите с пл. №
1082 и пл. №1083. Разликата от 77 кв.м. е част от бивш парцел №I-1529, 1530 и не се влияе от отчуждаването на части
от имотите за улица с о.т. 303-304. Същите са идеална част от бившия парцел и
не може да се идентифицират на място. Кадастралната карта за землище – гр. ***
е изработена чрез преки геодезически измервания. Липсват данни за имотни
граници към времето на създаване на КК
2002 г. -2004 г., заради което не може
да се направи извод за грешка при определяне на границите по кадастрална карта
и несъответствие с действителното
състояние на място. Несъответствие има, доколкото съществува разлика в
площите на имотите по кадастралната карта и по документи за собственост към
момента на създаване на КК. Границите, площта и размерите на ПИ с ид. №
68789.607.355 са определени с одобряване на кадастралната карта. Уличната и
дворищната регулация касаеща парцел №I-1529,
1530, кв. 109 по регулационен
план от 1958 г. не е приложена на място. В последващи планове, процесните имоти
са отредени за озеленяване. Границите на имотите не са материализирани с
огради, поради което не може да се твърди дали съответстват на имотите по ЗРП
от 1958г. и 1993 г.
Със
заповед №1750 от 17.10.1983г. е одобрено попълване на кадастралната основа с
верните имотни граници за имоти с пл. №1082, 1083 и др.
С
нотариален акт №180, том III, дело
№1169/1984 г. е признат Г. С. за
собственик на дворно място – имот с пл. №1082 в кв. 47 по регулационния план на
гр. *** с площ 322 кв.м.
При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание същият е посочил, че процесната
площ от 77 кв.м. е част от имот с пл. №1083.
По
делото са разпитани свидетели:
Г.С.заявява, че в
процесния имот живеят М.П. и мъжът й. там живяла и бабата на свидетеля – С..
Дворното място било зад къщата. В имота виждал преди 2-3 години стринка си Х.,
която е майка на М..
М.К.сочи, че имотът представлява къща близнак с дворно място зад нея. Мястото се ползвало от С., а след смъртта
й от Х. – майка на М.П. и понастоящем. М. не живеела там, но посещавала майка
си.
Т.Р.казва, че Д.
ползвала около 140 кв. м. от процесния имот. Д. ползвала и спорните 70 кв.м. в
тях били посадени малини. Мястото не било разделено с огради. В имота била
виждала и майката на М..
Т.У.сочи, че според
нея имотът е обща площ около 250-280 кв.м. Д. ползвала 130-150 кв.м. Спорната
част била малинарник, който Д. отглеждала. Той бил с площ 50-80 кв.м. в
съседната къща живеела възрастна жена.
В
настоящото въззивно производство, с оглед дадените задължителни указания с
решение №63 от 15.10.2020 г., постановено по гр. д. №223/2020 г. по описа на
ВКС, е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. Х. А..
В него е отразено, че първото заснемане на имотите е извършено преди 1954 г.на
първия регулационен план с изменението, одобрено със Заповед
№1886/15.09.1969г. към парцела се е
придало място с площ 13 кв.м. от имот 1531. Регулация по отношение на него не е
приложена. Собствениците на имоти с пл. № 1529 и 1530 са притежавали по
½ ид. ч. от отредения им УПИ. Регулационният план от 1978 г. е изработен
върху кадастралния план, одобрен през 1958г., без да са отразени отчуждената през 1968 г. улица с ос.т.
281-293, кв. 109. На скица №2205/04.11.1982г. между имотите с пл. № 1082 и пл. № 1083 била
нанесена граница, а старата имотна граница била задрасната т.е. била изменена.
Придаваемото място към УПИ I-1529,1530 в кв. 109 е отделено с номер 1084, от което се установява, че
регулация по първия регулационен план не е приложена по отношение на него.
Нанесената нова граница между двата имота била по северната страна на гаража,
изграден в имот с ид. №68789.607.355 и е минавал по западната фасада на
сградата в имот пл.№1530 по регулациония план. След попълване на кадастралната
основа имот 1082 е с площ 124 кв.м., каквато е и площта на имот 1083. Спорното
място е в имот 68789.607.255 по КК на гр. *** и е с площ 44 кв.м. между двата имота няма материализирана
граница, няма ново строителство. По първия регулационен план са отчуждени за
улица с ос. т. 831-251, 72 кв. м. от имот с пл.
№1529 и 54 кв. м. от имот 1530.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, процесуално допустима е, заплатена е дължимата държавна такса, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба.
По оплакването
за недопустимост на решението на ДРС:
Доводът
е неоснователен, тъй като е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чиято допустимост се извежда от
обстоятелството, че ответниците /сега въззивници/ оспорват правото на собственост
на М.П.. Т.е. безспорно е налице правен интерес от предявяване на иска. Що се
касае до твърдението във въззивната жалба, че М.П. е поискала да бъде призната
за собственик на процесния имот на основание давностно владение, а вместо това
съдът я признал за собственик, но на друго основание – наследствено
правоприемство, следва да се посочи, че М.П. в исковата си молба не е
лимитирала изрично основанията, на които иска да бъде призната за собственик,
за да може евентуално да се разсъждава дали съдът се е произнесъл по непредявен
иск. П. базира претенцията си, основно
върху три нотариална акта, като с НА №20, том III,
рег. №5215, дело №386 от 2014 г., издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, същата е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение. Т.е. не е недопустимо в принципен план тя да е станала собственик на
имота на няколко основания – дарение от Х. С.а и Силвия Бачева, наследство и
давностно владение. Същевременно, видно от удостоверение за наследници №826 от
21.02.2019 г. същата е наследница – дъщеря на починалия Георги Димитров С.,
който съгласно нотариален акт №180, том III, дело №1169/1984 г.
е признат за собственик на дворно място, находящо се в гр. *** – имот с пл.
№1082 с площ 322 кв.м. ведно с изградената в него паянтова сграда. Ето защо
този довод е неоснователен.
По доводът, че
решението на ДРС е нищожно:
Понятието
за нищожно съдебно решение не е законово уредено, а изяснено доктринално и от
съдебната практика. Нищожността на съдебното решение се свързва с
постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на
съда, при неподписване на решението от мнозинството от съдии от състава или ако
не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява
изпълнението на нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие,
представляващо престъпление. При прегледа на атакувания съдебен акт не се
констатира наличието на нито едно от горепосочените условия, поради което
оплакването е неоснователно.
По основателността на въззивната жалба
за неправилност на решението на ДРС по отношение на иска с правно основание чл.
54, ал. 2 от ГПК:
При иск с правно основание чл. 54, ал. 2
от ЗКИР на изследване подлежи положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното
от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им
действие. Регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, което
следва от разпоредбата на пар. 5, ал. 1 от ПРЗ на ЗКИР.
Съгласно чл. 43, ал.1,
т.5 от ЗКИР, границите на поземлените имоти като основна кадастрална
единица, се установяват от данните за означеното на място състояние в
съответствие с документите за собственост, плановете и картите по чл. 41, ал. 1,
т. 1 и т.3 от ЗКИР,
а при приложена регулация - от регулационните планове. Следователно, при
приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да
съвпадат с регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са
възникнали основания за промяна в собствеността. В настоящия случай няма
отделно отредени парцели за индивидуално застрояване за всеки от имотите по
първия регулационен план, които имоти са
били в общ парцел.
Съгласно действащите до 2001 г. благоустройствени закони е било
невъзможно придобиването по давност на реални части от урегулирани поземлени
имоти, което следва от изричната забрана за периода 1973 г. – 2001г. Преди този
период и след него също не е могло да се придобива по давност реални части,
поради изискването частта да отговаря на изискванията за самостоятелно
урегулиране. Ето защо установяването на площта, обработвана от някоя от
страните не може да доведе до
вещно-правни трансформации, през посочения период, тъй като завземането на
реална част от урегулиран парцел и упражняването на фактическа власт върху нея
не може да доведе до придобиване по давност на такава реална част от парцела
От писмените доказателства
се установява, че разликата от 77 кв.м., с която имотът на М.П. при заснемането
му по КК е в повече от имота на ответниците е в рамките на общия парцел, а
неговата площ е по-малка с около 30 кв. м. от общата площ на двата съседни
имота – с ид. №68789.607.355 и ид. №68789.607.356 по настоящата КК. Тази площ е
за сметка на приобщаване на части от непрокарана улица и е към настоящия имот с
идентификатор ид. №68789.607.356.
Едва след одобряване
на КК през 2004 г. е било възможно да започне да тече придобивна давност.
Общата площ е била оградена, без да е материализирана ограда между двата имота
се констатира от показанията на свидетелите Р. и У.. Ползваното от Д.П. място,
според свидетелите било с площ около 140 кв. м. и в тях имало малини и градина,
но същото било ситуирано в рамките на имот с №68789.607.356
Базирайки се на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че не може да бъде прието нито възражението по първоначалния иск
за придобивна давност, нито наличието на грешка при заснемането за сметка на
съседния имот.
По доводът за неоснователност на иска по чл. 124, ал. 1
от ГПК:
Кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. *** са изработени
през 2004 г., тъй като със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. на изп. директор на
АГКК са одобрени КККР. След този момент са обективирани в нотариален акт
№133/2014 г. – договор за дарение и нотариален акт №140/2014 г. Съгласно
кадастралната карта процесния поземлен имот с ид.
№68789.607.355 е с площ 180 кв. м.
По вече
изложените доводи за липса на констатирана грешка при заснемането, съответно и
на давност в полза на Д.П., О.П. и В.П. относно визираните 77 кв. м. от имот ид.
№68789.607.355, то като собственик към момента на издаване на нотариален
акт за собственост върху недвижим имот
№140, том II,
рег. №4253, дело №309 от 2014 г. по
отношение на 103/180 ид. ч. от посочения
имот, М.П. е могла да приобщи владението, считано от одобрение на кадастралната
карта през 2004 г., упражнявано от праводателите й – Х. С., С. Б. и Г.С.към свое владение по отношение на
тази идеална част. По този начин М.П. е придобила в пълен обем правата по
отношение на целия имот ид. №68789.607.355 в пространствените му предели по
Кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. към момента на
изготвяне на посочения нотариален акт.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди решение №208 от 28.03.2019 г., постановено по гр. д. №
1905/2018 г. по описа
на Районен съд – ***
като правилно.
По разноските:
На
основание чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото и указание в
решение №63 от 15.10.2020 г. по гр. д. №233/2020 г. по описа на ВКС за
присъждане разноски и в производството пред ВКС и доколкото има представени
писмени доказателства за платени адвокатски възнаграждения в размер на 500 лв.
за адв. Д. в производство пред ВКС, 500 лв. за адв. възнаграждение пред КОС по гр. д. № 242/2019г. и по настоящото в.
гр. д. № 502/2020 г. 325, 50 лв. - възнаграждение за вещо лице, като липсват
доказателства за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство
от въззиваемата. Ето защо, въззивниците
ще бъдат осъдени да платят на М.П. обща сума в размер на 1325, 50 лв. разноски
за посочените производства.
По
обжалваемостта:
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд –
Кюстендил пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280
и чл. 284 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №208
от 28.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1905/2018 г. по описа на Районен съд – ***.
ОСЪЖДА
Д.К.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, О.Й.П., ЕГН:**********, с адрес: ***
и В.Й.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплатят на М.Г.П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, разноски в размер на 1325,50 лв.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.