№ 344
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215270 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ФЕЛИКС-15” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Ю. П., срещу Наказателно постановление /НП/
№ 22-2100011 от 20.10.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – София, с което на дружеството-жалбоподател е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 /две хиляди и
петстотин / лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на НП, като твърди, че е
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Изтъкнато е
съображение, че в АУАН и НП е посочена дата на твърдяното нарушение,
която попада в срока за изпълнение на задължението за подаване на
уведомление до ТД на НП преди изтичането му – т. е. към тази дата не е
налице нарушение от страна на дружеството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява управителя, която
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна ДИТ – София се представляват от юрк. С. с
пълномощно, представено в съдебно заседание. Същата оспорва жалбата,
като счита за доказано извършеното нарушение от страна на дружеството-
жалбоподател. Изтъква, че наложената санкция е в минимален размер.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и се запозна със
събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло
1
атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда” – с т. 4 от същата, са делегирани правомощия на
директорите на дирекции „Инспекции по труда” на административно-
наказващ органи по смисъла на чл. 47 от ЗАНН да издават наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения,
съставени от контролните органи в съответната инспекция.
Жалбоподателят „ФЕЛИКС-15” е еднолично дружество с ограничена
отговорност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христо Ботев” № 35, същото се представлява от управителя Ю.
Н. П..
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на дружеството-жалбоподател от служителите на Дирекция
„Инспекция по труда” – София – свид. Д. Я. /актосъставител/, Н. Г. –
инспектори. В хода на проверката било установено, че със заповед №
001/10.07.2021 г. на управителя на „ФЕЛИКС-15” ЕООД е прекратено
трудовото правоотношение между „ФЕЛИКС-15” ЕООД и С. П. П. по
взаимно съгласие, считано от 10.07.2021 г. За прекратяването на първия
трудов договор било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП
едва на 30.08.2021 г.
За гореописаното, както и за други констатирани нарушения, бил
съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ от 17.09.2021 г.
За описаното по-горе бил съставен АУАН № 22-2100011 от 17.09.2021 г.
на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
АУАН-ът е надлежно подписан от свидетелите и в връчен на пълномощник
на нарушителя, който се е разписал, че е получил препис от същия.
Пълномощникът не е нарочно упълномощен да получи АУАН. В АУАН-а в
графата за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, е посочено аналогична на възприетата от съда фактическа
обстановка, като се твърди, че нарушението е извършено на 17.07.2021 г.
Във основа на така съставения АУАН, на 20.10.2021 г., при идентично
словесно описание на нарушението, е издадено наказателно постановление №
22-2100011 от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което
на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложено наказание – „имуществена сакнция” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283, НПК, както и въз основа на
гласните доказателствени средства – показания на свид. Д. ИВ.
/актосъставител/. Събраните доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Фактическата обстановка не се и оспорва от
2
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, който е
преклузивен, и е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на съставения АУАН и
постановеното НП, съдът констатира, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от лице, имащо правомощията да
съставя АУАН по реда на КТ, НП е постановено от компетентния
административен орган, но както при съставянето на акта така и при
постановяване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Установяването на нарушенията, издаването на наказателните
постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на
Закона за административните нарушения и наказания. От изискването за
законоустановеност на нарушението следва, че актът за установяване на
административно нарушение трябва да бъде съставен при стриктно и точно
спазване на императивните норми на процесуалния закон – ЗАНН.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН. Изискването
актът за установяване на административното нарушение да бъде съставен в
присъствието на нарушителя е установено в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН. В конкретния случай актът, въз основа на който е образувано
производство по налагане на административно наказание на дружеството-
жалбоподател, е съставен в присъствието на упълномощено лице, което не е
притежавало правомощия да представлява „ФЕЛИКС-15” ЕООД в
производството по ангажиране на неговата административно наказателна
отговорност за извършено нарушение по КТ. Видно от представеното по
делото пълномощно рег. № 5636 от 16.09.2020 г. с нотариална заверка на
подписа от помощник-нотариус Т. Генчев при нотариус В. Връблянска – рег.
№ 268 на НК, ЕВ. К. ИВ. е била упълномощена да представлява дружеството
пред органите на ТД на НАП, СО, НОИ, НЗОК, РЗОК…, но в същото липсва
упълномощаване на ИВ. да представлява „ФЕЛИКС-15” ЕООД, пред
Дирекция “Инспекция по труда” и то именно във връзка с участие в
административно наказателно производство и получаване на АУАН. Ето
защо ИВ. не е могла да бъде лице, което може да представлява „ФЕЛИКС-15”
3
ЕООД пред Д “ИТ”, респ. в производство по ангажиране на неговата
административно наказателна отговорност.
Съдът, в настоящия състав, счита, че административно наказателното
производство, развило се срещу „ФЕЛИКС-15” ЕООД, е образувано в
нарушение на правилата в ЗАНН за лично участие на нарушителя
(произтичащи от принципа за личната административно наказателна
отговорност), тъй като е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата е императивна и предвижда, че “АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя…”, като изключенията от това правило са
посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, допускаща съставяне на
акта в негово отсъствие, “когато е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставянето му”. В конкретния случай, актът не е съставен
в присъствието на нарушителя – „ФЕЛИКС-15” ЕООД, респ. негов
представил имащ правомощията да представлява по закон дружеството, а в
присъствието на друго лице – ЕВ. К. ИВ., легитимирала се като негов
пълномощник с пълномощно от 16.09.2020 г., съгласно което същата не е
упълномощена да представлява дружеството пред Д “ИТ”, както и не е
упълномощена да представлява дружеството при съставяне на АУАН и за
участие в АНП. Законосъобразното развитие на процедурата е изисквало
връчването на дружеството-жалбоподател надлежна покана по чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, каквато по делото не е представена и не се твърди да е изпращана на
„ФЕЛИКС-15” ЕООД, а и от събраните по делото доказателства не се
установява дружеството жалбоподател да е поканено негов представител да
се яви в Д “ИТ” за съставяне на АУАН, въпреки че нарушителят е бил
известен.
Ето защо, съдът намира, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в образуването на административно
наказателното производство в присъствие на лице, без правомощия да
представлява жалбоподателя пред Д “ИТ” и заместващо нарушителя, който е
бил известен и отсъствието на когото не е оправдано с някоя от хипотезите в
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това законово разрешение е последица от принципа за
личната административнонаказателна отговорност в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, на
който принцип са подчинени правилата за образуване и развитие на
производството. Показателни в тази насока са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
2, чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН. Те регламентират строго лични
права /за запознаване със съдържанието на акта, даване на обяснения, направа
на възражения/, упражняването на които е предоставено единствено на
нарушителя, и зависят от неговата субективната преценка. Тези норми следва
да се спазват стриктно, доколкото в административно наказателното
производство разширително тълкуване е недопустимо. С оглед на това е
нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, изискваща предявяване на
АУАН на нарушителя. Актът е предявен на 24.06.2013 г. на лицето ЕВ. К.
ИВ., която не е упълномощена от дружеството жалбоподател за
4
представителство пред Д “ИТ” за съставяне на АУАН, като пълномощното не
установява правомощия за представителство на дружеството-жалбоподател в
хода на административно наказателно производство. Предявяването на акта
на лицето ЕВ. К. ИВ. е ненадлежно и е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тай като на практика АУАН не е връчен.
При служебната проверка по същество на спора съдът констатира че
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е извършено, но не на
посочената в АУАН и НП дата. Трудовото правоотношение между
„ФЕЛИКС-15” ЕООД и служителя Петрова е било прекратено на 10.07.2021
г., като от тази дата за работодателят е възникнало задължение в 7-дневен
срок да изпрати уведомление до ТД на НАП за това обстоятелство.
Последният ден от този срок е 17.07.2021 г. - почивен ден събота, поради
което на практика срокът е изтекъл в първия работен ден – понеделник –
19.07.2021 г., т. е. нарушението, извършено чрез бездействие, е осъществено
на 20.07.2021 г. – първият ден след изтичане на срока за осъществяване на
дължимото действие. На 17.07.2021 г. не е било извършено соченото
нарушение, тъй като към този момент все още не е било изтекъл срока за
осъществяване на дължимото действие, т. е. налице е нарушение и на
материалния закон.
Поради допуснатото съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване правото на защита на „ФЕЛИКС-15” ЕООД, като и поради
неправилното приложение на материалния закон, оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ 22-2100011 от 20.10.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което
на „ФЕЛИКС-15” ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 /две хиляди и петстотин / лева за извършено нарушение на чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5