Р Е Ш Е Н И Е
Номер 682 04.04.2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, І– ви състав, в открито заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа
административно дело № 2994 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124,
ал.1 от ЗДСл.
Жалбоподателят И.И.И., държавен
служител, старши митнически инспектор в Митница Бургас, отдел „Борба с
наркотрафика“, сектор „Рентгенови системи“, Териториално митническо управление
/ТМУ/, с ранг ІІ- младши, с адрес: гр.Бургас, ул.“Стефан Караджа“№ 8 и съдебен
адрес:***, чрез адвокат М.И. ***, оспорил Заповед № 4632 от 16.10.2018г.,
издадена от Директора на Агенция „Митница“.
С оспорената заповед, издадена
по реда на чл.97, ал.1 от ЗДСл и при позоваване разпоредбите на чл.91, ал.1,
чл.93, ал.1 и чл.96 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на жалбоподателя било
наложено наказание „уволнение“, на
основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт и се иска отмяната
му. Твърди се, че била постановена в нарушение на материалния закон. Оспорва се
извода на издателя на заповедта, че било извършено нарушение на служебните
задължения от страна на конкретния държавен служител. В уволнителната заповед
липсвали конкретни мотиви, установяващи доказване на изписани в акта и вменени на жалбоподателя нарушения.
Не било установено, че именно този държавен служител следвало да извърши надзор
на описаните четири автомобила, респективно че лично И. извършил такъв.
Описанието, че нарушението се установявало от записи на камерите поставени от
„Гранична полиция“ не доказвало действие или бездействие от страна на
жалбоподателя. Оспорва се констатацията на дисциплинарно наказващия орган, че
от такъв запис би могло да се обоснове извод кой служител какво точно и как
проверява, съответно кои моторни превозни средства. Не било съобразено
обстоятелството, че документирането на митническа проверка се осъществява,
когато у служителя се породи съмнение за нередност, след което той съставя
контролен лист и двама служители извършвали проверка, отразена в съответни
документи. Документирането на проверка не се извършвало при преминаване на
всеки автомобил. По време на работа в диапазона от 13.00 до 15.00 часа на
23.06.2018г. И.И. не констатирал случай, при който да се създаде съмнение за
нередност, нито бил сезиран от служители на „Гранична полиция“, с оглед
извършване на съвместна проверка. Преценката за наличие на недекларирани стоки
била предпоставена от наличие на съмнение, каквото липсвало към онзи момент,
поради което се оспорва и извода, че такава преценка не била извършена. Не било
съобразено обстоятелството, че превозването на препарати за растителна защита,
чрез описаните четири автомобила било установено от служители на „Икономическа
полиция“ не на мястото, където жалбоподателят изпълнявал служебните си
задължения, а извън обсега на митническия пункт, т.е. на километри от него.
Оспорват се доказателствените източници, въз основа на които са направени тези
изводи. Твърди се, изписване на разпоредби от законодателството, които не
съдържали описание на конкретни нарушения извършени от страна на подведеното
под отговорност лице. Възразява се за неотносимостта на част от посочените в
заповедта норми, които регламенрирали други правоотношения, като чл.45, ал.1 и
чл.52, т.2 от Закона за защита на растенията. Липсвала връзка между посочената
като нарушена разпоредба на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл и фактите, установяващи
негово противоправно поведение при изпълнение на служебните задължения. Само
произволно били описани различни текстове на закона, с което да се „мотивира“
твърдяното нарушение.
Наред с това, сочи се и
постановяване на оспорения акт в нарушение на процедурните изисквания, с други
думи наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Проверката на дисциплинарнонаказващия орган била извършена формално.
Липсата на конкретни и ясно поставени въпроси, препятствало възможността
жалбоподателят да упражни правото си на защита, а с тезата на органа, че в писмените
обяснения на подведеният под отговорност служител не се съдържали факти и
доказателства, които да го освободят от наказателна отговорност се размествала
доказателствената тежест, установена от закона, тъй като именно издателят на
заповедта следвало да установи наличието на всички фактически основания
посочени в нея. В тази връзка, въпреки големия си обем, заповедта била
немотивирана. Освен това, липсата на индивидуализация на нарушенията обуславяла
и необоснованост на оценката на наказващия орган относно тежестта на
нарушенията и като резултат водела до невъзможността да се осъществи и контрол за
законосъобразност от страна на съда.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от
упълномощения си процесуален представител. Пледира се за отмяна на оспорената
заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, както и за
присъждане на направените по делото разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът – Директор на Дирекция „Митници“, редовно уведомен, се представлява
от упълномощен юрисконсулт. Излага се становище за неоснователност на
оспорването и се иска отхвърлянето му, респективно присъждане на дължимото в
такъв случай юрисконсултско възнаграж-дение. В частност, оспорва се и
претенцията на жалбоподателя за разноски, които били прекомерни, като в
условието на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, да бъдат присъдени във
възможния минимален размер.
Административен
съд– град Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобразно представените по делото доказателства и въз основа разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Видно от разписката, обективирана в процесната заповед
(заверен препис на л.16 от делото),
същата била връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 18.10.2018г.
Заповедта била оспорена на 30.10.2018 г., поради което съдът приема, че жалбата
била подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Налице са предпоставките за разглеждане на оспорването
по същество, при което съдът съобрази следното:
Относно установените по
делото факти:
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят И.И. към момента на
издаване на процесната обжалвана заповед бил държавен служител и заемал
длъжността „старши митнически инспектор в
Митница Бургас, отдел „Борба с наркотрафика“, сектор „Рентгенови системи“,
Териториално митническо управление /ТМУ/, с ранг ІІ- младши“.
Първоначално, постъпил в митническата
администрация на 15.04.2007г., като младши инспектор в Митница Перник, РМД
София, а считано от 01.03.2018г. бил назначен на длъжност „старши митнически инспектор“ в Митница Бургас, с ранг ІІ-ри младши,
каквато длъжност заемал и към датата на вмененото му деяние- 23.06.2018г.,
видно от данните вписани в служебната книжка на жалбоподателя. Към момента на
процесното деяние, служителят изпълнявал задълженията си в отдел „Борба с
наркотрафика“, сектор „Рентгенови системи“.
Видно от формуляр за
оценка изпълнението на длъжността, старшия митнически инспектор И.И. получил
годишна оценка за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. За предходния
период от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. получил оценка „изпълнението надвишава изискванията“, за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. „изпълнението напълно
отговаря на изискванията“, а за времето от 05.06.2014г. до 31.12.2014г. получил
оценка „изпълнението надвишава
изискванията“./л.81 от материалите по делото/.
Със Заповед № ЗАМ-148 от
11.02.2016г. на Директора на Агенция „Митници“ бил назначен дисциплинарен съвет
за срок от три години, считано от 15.02.2016г., изменена впоследствие със
Заповед № ЗАМ-1163 от 04.09.2017г., досежно определения председател на съвета.
Заповед № ЗМФ-109 от
09.02.2016г. бил утвърден Кодекса за поведение на митническия служител, а със
Заповед № ЗАМ-546 от 10.05.2017г. бил утвърден Правилника за вътрешния трудов
ред в АМ.
Със заповед № ЗМ-1000-429
от 31.05.2018г. бил утвърден планов график за състава на смените и режима на
работа на служителите от Митница Бургас, за периода от 01.06.2018г. до
30.06.2018г. Представеният към заповедта график относно митнически пункт Малко
Търново установява, че т.нар. „смяна Г“ включва Н. Й. К. –главен митнически
инспектор и трима старши митнически инспектори, а именно: А. М. Ми., Н. Д.П. и
Лефтер Е. Л.. В смяна Г, с работно място МП М.Търново бил включен и
жалбоподателя И.И.И., в качеството на служител в сектор „Рентгенови системи“,
отдел „Борба с наркотрафика“.
Представената по делото
„присъствена форма и разпределение на работните места от смяна Г на МП
М.Търново, установява, че за периода от 08.00 часа до 20.00 часа на
23.06.2018г. отговорник на смяната бил Н.Костуров, а в това време изпълнявали
служебните си задължения и четиримата посочени по-горе старши митнически
инспектори, вкл. жалбоподателя. В графиката на документа било отразено, че
действията относно проверка на автобуси и леки автомобили на трасе „Вход“ били
възложени на И.И. и А. М., респективно отговорника на смяната Н. К.. /л.314 от
делото/.
Около 14.00 часа на 23.06.2018г.
отговорникът на смяната уведомил колегите си М. и И., че получил информация от
служители на икономическа полиция гр.Бургас относно спрени микробус и три леки
автомобила, като под формата на служебна бележка, същите заявили, възприятията
си за предходно осъществена дейност в изпълнение на служебните им задължения на
ГКПП М.Търново. Двамата служители- И. и М. не са посочили конкретни данни
относно преминаването през границата на спрените и проверени на последващия КПП
четири автомобила, като са изтъкнали, че трафикът бил интензивен, а през този
ден и часовия интервал до 14.00 часа през трасето преминали множество
автомобили, тъй като денят бил събота- традиционен пазарен ден в близкия град
Къркларели, Р.Турция. Тези обстоятелства
са потвърдени и от отговорника на смяната, в подписана от него служебна
бележка, също адресирана до Началника на Митница Бургас.
По делото не е спорно, че
на процесната дата, не са били осъществени рентгенови пролъчвания /в ресора на служебните задължения на
жалбоподателя/, като не са постъпвали и искания за съвместна проверка от
органите на гранична полиция.
До началниците на
митниците бил изпратен факс /л.324 от делото/, с което били уведомени от ЦМУ
относно получено писмо, изх.№ 1520-РЗК от 07.03.2016г. изпратено от Българската
агенция по безопасност на храните /БАБХ/ във връзка с предприети мерки за
засилен контрол срещу нелегалния внос на продукти за растителна защита и
торове, подобрители на почвата, биологично активни съставки и хранителни
субстрати. Описано е, че предвид сезонния характер на употребата, засиленият
контрол следва да се проведе в интервала от 01.03.2016г. до 31.07.2016г.
Приложено е и писмо до
началниците на митниците от дата 13.04.2018г. /л.325 от делото/, с което
ръководните служители били уведомени, че в периода от 16.04.2018г. до
11.05.2018г. по инициатива на Европол ще се проведе международна операция,
насочена срещу разпространението и въвеждането на територията на Европейския
съюз на фалшифицирани и неразрешени за използване пестициди. Разпоредено било
да се създаде необходимата организация за провеждането на операцията, като за
целта да се укаже на митническите служители да осъществяват засилен контрол по
отношение на следните стоки- фалшифицирани и неразрешени за използване
пестициди. В писмото се сочи, че неразрешените за използване препарати
най-често се доставяли с контейнери от Китай, както и с микробуси от Турция.
Въз основа на това писмо, на 16.04.2018г. била издадена и Заповед № ЗМ-1000-286
/ л.326-328 от материалите по делото/,
съгласно която за периода от 16.04.2018г. до 11.05.2018г. било указано
на съответните служители да се извършва засилен контрол по отношение на
продукти за растителна защита- фалшифицирани и неразрешени за използване
пестициди. Неразделна част на заповедта
е и списък на служители, като е уточнено, че доклад за осъществените проверки и
резултатите от тях да се изпращат своевременно от лицата за контакт до
териториалния координационен център в Митница Бургас. Впрочем, в приложения
списък на служителите, определени като лица за контакт досежно МП Малко Търново
фигурират осем служители, сред които не е посочен жалбоподателя И.И..
Безспорно е и
обстоятелството, че на 23.06.2018г. за времето от 08.00 до 22.00 часа служители
на Икономическа полиция- Бургас и РУ на МВР-Малко Търново извършвали съвместна проверка
в близост до ГКПП М.Търново, с цел установяване извършители на престъпления
против митническия режим. В тази връзка бил сформиран КПП на път І-9,
кръстовище за мотел „Козият рог“, в посока от ГКПП М.Търново към гр.М.Търново.
За упоменат в заповедта период от време, били спрени 4 моторни превозни
средства, а при проверката на всяко от тях било установено превозването на
значително количество продукти за растителна защита. Било поискано съдействие
от Митница Бургас, с оглед изпращане на екип на мястото, където била извършвана
проверка от полицейските органи. В заповедта се твърди, че около 14.00 часа
служителите на Митница Бургас П.Добрев и В.Тошев- митнически инспектори в
сектор „Оперативен контрол“ /ОК/ при отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ /МРР/ пристигнали на мястото, където бил организиран КПП. Сочи се,
че щателна митническа проверка била извършена в присъствие на водача на всяко
от проверените МПС, след конвоиране на четирите автомобила до халето, находящо
се до ГКПП.
Приложени са протоколи,
удостоверяващи извършените щателни проверки, както следва:
Автомобил „Фиат Дукато“,
с рег.№ А 5112 НК, управляван от Д. С. В., в който било установено общо 1319.90
л. препарати за растителна защита. Съставен бил протокол № 1966 от
23.06.2018г., в който било обективирано направеното от водача изявление, че „препаратите ги претоварих на няколко
километра след КПП М.Търново, за да ги транспортирам до гр.Бургас. Претоварих
ги от друг микробус“.
Автомобил „Хонда Акорд“,
с рег.№ А 9097 НА, управляван от Г. Ми.в Г., в който било установено общо 500
кг. препарати за растителна защита. Съставен бил протокол № 1969 от
23.06.2018г., в който било обективирано направеното от водача изявление, че „препаратите ги натоварих от червен бус в
близост до Малко Търново, за да ги транспортирам до гр.Бургас“. Отразено
било, че проверката приключила в 23.10 часа.
Автомобил „Рено Канго“, с
рег.№ А 8011 МВ управляван от Димитър Стефанов Димитров, в който било установено
общо 680 кг. препарати за растителна защита. Съставен бил протокол № 1968 от
23.06.2018г., а в разписката към протокола за извършена проверка било
обективирано направеното от водача изявление, че „стоката натоварих от червен бус до Малко Търново, за да я транспортирам
до гр.Бургас“.
Автомобил „БМВ 330 ХИ“, с
рег.№ А 5964 НА, управляван от М. Р.И., в който било установено общо 486.95 л.
препарати за растителна защита. Съставен бил протокол № 1967 от 23.06.2018г., в
който документ, както и в разписката към протокола, било обективирано
направеното от водача изявление, че „около
100 литра от препаратите не са
разтоварени от моята кола. Натоварих препаратите в близост до Малко Търново и
исках да ги транспортирам до гр.Бургас“. видно от текста на протокола,
проверката приключила в 20.00 часа.
Съгласно описаното в
писмените доказателства по делото, иззетите препарати за растителна защита били
обект на експертна оценка, изготвена от съответен експерт–вещо лице. По делото
не се съдържат противоречиви данни относно естеството на иззетите по вид и
количества препарати за растителна защита, описани в заповедта за уволнение, а
и относно тези факти не се спори.
На л.421 от материалите
по делото се съдържа писмо от Началника на отдел КП при ОД на МВР-Бургас до
Началника на Митница Бургас, в което се описват факти и обстоятелства относно
изградения КПП на процесната дата, където били проверени четирите превозни
средства. Описано е, че временния пункт отстоял на 4 км. от граничния пункт.
Товарният автомобил „Фиат Дукато“, бял на цвят, бил спрян около 13.50 часа,
като в превозното средство били намерени около 1300 кг пестициди. В писмото се
описва също, че водачът давал противоречиви обяснения какъв бил произхода на
препаратите, като по негови твърдения били натоварени на паркинга на до
бензиностанция „Куш-ойл“, намираща се в непосредствена близост до ГКПП.
Изтъкнато е, че автомобилът преминал територията на граничния пункт в 13.42
часа, което било установено чрез справка в граничния контрол, а предвид факта,
че бил спрян за проверка около 13.50 часа липсвала реална възможност за
осъществяване на претоварването на посоченото количество стока в такъв времеви
диапазон.
Писма с аналогични изводи
се съдържат и по отношение констатациите на проверяващите полицейски служители,
във връзка с останалите три проверени автомобила /л.422-424 от материалите по делото/. В тези писма се сочи, че
автомобилът „Рено Канго“ с рег.№ А8011МВ бил спрян за проверка около 14.05
часа, а преминал през границата в 13.57 часа, автомобилът „Хонда“, с рег.№ А
9097 НА бил спрян за проверка в 13.55 часа, а преминал границата в 13.43 часа,
съответно превозното средство „БМВ 330 ХИ“, с рег.№ А 5964 НА бил спрян за
проверка около 14.10 часа, а преминал границата в 13.58 часа.
По делото бе прието като
доказателство и писмо от Директора на РДГП- Елхово до Началника на Митница
Бургас /л.429 от материалите по
производството/, с което се потвърждава информацията посочена по-горе
относно конкретните часове на влизане на четирите автомобила на територията на
Р.България на 23.06.2018г., съответно с това писмо бил изпратен на оптичен
носител и запис от технически устройства на ГКПП М.Търново, представен по
делото от ответната страна.
В съдебно заседание на 30.01.2019г. бе
назначена съдебно- техническа експертиза, с оглед установяване евентуалното
съдържание на представе-ния от ответника диск- електронен носител. Заключението
на вещото лице бе изслушано в откритото заседание на 20.03.2019г., а и бе
прието като професионално и компетентно изготвено. Видно от заключението на
вещото лице, изследваният диск съдържа файлове, които действително съставляват
записи от технически устройства /охранителни камери/ на ГКПП Малко Търново.
Записващото устройство, с което са изготвени било едно, а към него са свързани
6 броя камери. На записът от камера 12 се виждат действия относно извършена
проверка на четирите описани по-горе автомобила. Записите само на две от
посочените камери показвали мястото, където била извършвана проверка. При
изследване на записите не били установени данни за прекъсване, изтриване,
добавяне или някакви други въздействия върху тяхното съдържание. В изпълнение
на поставените задачи, са изготвени цветни изображения на хартиен носител на
стоп-кадри, с оглед визуализация на действията на служители при извършване
конкретна проверка на всеки един от четирите автомобила. Дадени са конкретни
характеристики за всеки от тях, като по отношение на автомобил „БМВ 330“, с
рег. № А5964НА записът отразяващ действия при проверката бил с времетраене 26
секунди, относно „Фиат Дукато“, с рег.№ А5112НК- 22 секунди, лек автомобил
„Хонда Акорд“, с рег.№ А 9097 НА- 55 секунди, а относно „Рено Канго“, с рег. №
А8011МВ- 20 секунди. Във всеки един от четирите случая се описва, че „митнически служител“ отваря конкретно
посочена врата на превозното средство/ в първите три посочени МПС/, като е
отбелязано, че не се вижда отваряне на багажното отделение. Сочи се, че в
изследваните записи не е вграден тайм код, т.е. записът не съдържа обективирани
на екрана дата и час, като при изслушването му в съдебно заседание уточни, че
при снемането на запис от конкретното устройство и задаване на координати
досежно запис от коя камера и в какъв времеви диапазон се изисква, било
генерирано наименованието на конкретния файл според зададените времеви рамки.
Уточнено бе, че верността на описаното време зависи от верността на часовника
на записващото устройство към съответния момент, но в крайна сметка тези
условности не се отразяват на продължителността на записа, а само относно
фиксирания час. С други думи, непроменяем остава изводът относно
продължителността на записаните действия, с които се визуализира проверката
относно всеки конкретен автомобил. Обаче, обстоятелството, че камерите били
отдалечени от мястото, където била извършена тази проверка препятства
възможността да се установи ясен образ на конкретното лице, чиито действия били
заснети. При това положение, при увеличаване обема на конкретния човешки образ и
неговото приближаване се получавало „размазване“, при което не може да се
различи конкретния образ. Колкото до описаното в заключението относно видимото
поведение на „митнически служител“ вещото лице заяви, че това наименование на
субекта от образа е съвсем условно. Не се отличава конкретна униформа или удостоверителни
знаци /надписи/ на такава, за да се твърди, че образът е на митнически
служител, но поради обстоятелството, че автомобилът спира, след което се
приближава конкретно лице, което в по-голямата част от случаите отваря врата на
автомобила и „наднича“ в него, съответно провежда разговор, вещото лице
заключило, че този субект би следвало да е митнически служител. Предвид
невъзможността да се индивидуализират конкретни образи вещото лице изтъкна и
извода, че не може да се твърди дали лицето извършващо онагледените посредством
записа действия е едно и също или са различни лица, респективно дали е мъж или
жена. Действително, приложените стоп-кадри на хартиен носител онагледяват
извършени действия, които могат да се окачествят като проверка, с уточнението,
че от образа който се вижда не се установяват никакви отличителни знаци или
униформа, за да бъде установено с категоричност дали става въпрос за митнически
служител или за друг проверяващ орган. Същевременно, не може да се установи и
конкретен образ, за да бъде отговорено недвусмислено и относно въпросите
свързани с личността на конкретния проверяващ служител, ако и да се приеме, че записът
съдържа визуализация на действията от такава проверка.
Не се и твърди, до
момента на издаване заповедта за уволнение, на жалбоподателя да са били налагани
дисциплинарни наказания, нито се установяват подобни факти от приетите по
делото доказателства.
Със заповед №
ЗАМ-1020/32-208121 от 18.07.2018г. на Директора на Агенция „Митници“ /л.54 от
делото/ било наредено образуването на дисциплинарно производство срещу
държавните служители И.И., А. М. и Н. К.
Видно от протокол от заседание на дисц. съвет на 25.07.2018г. /л.55-64
от делото/ са обсъдени доказателствените материали по преписката, включително
дадените от служителя И. и от служителя Митева обяснения, които били изготвени под
формата на „служебна бележка“.
Подведеният под отговорност И.И.И. бил уведомен по надлежния ред за
образуваното срещу него дисциплинарно производство, съответно жалбоподателят
бил поканен да се яви на указаното време и място, да се запознае с материалите
по дисциплинарната преписка, включително с протокол от проведено заседание на
дисциплинарния съвет на Агенция „Митници“, съдържащ и становище на съвета по
дисциплинарното дело срещу жалбоподателя. Служителят бил изслушан по надлежния
ред и му била дадена възможност да направи искания, като в тази връзка са
спазени правата му в хода на дисциплинарното производство.
Съставен бил протокол от проведеното на 01.10.2018г. изслушване от
страна на дисциплинарно наказващия орган, като видно от отразеното в този
протокол /л.65 от делото/, изслушването било осъществено след запознаване с
всички материали по преписка с посочен регистрационен номер, включително
протокола от проведеното заседание на дисциплинарния съвет по дисц. дело № 9 от
2018г., в който било обективирано и единодушното становище на съвета, че и на
тримата служители, чието поведение било обект на това дисциплинарно
производство относно изпълнение на служебните им задължения на 23.06.2018г.
може да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.
Последвало издаването на оспорената в настоящото производство заповед,
с която Директорът на Агенция „Митници“ наложил на жалбоподателя И.И.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено служебното му
правоотношение без предизвестие, както и без запазване на придобития ранг.
Като фактически мотиви в уволнителната заповед се сочат обстоятелствата,
че четирите автомобили обект на проверка от служители на икономическа полиция,
а впоследствие и на щателна митническа проверка, са преминавали многократно
през ГКПП М.Търново, като например автомобил „БМВ 330 ХИ“, с рег.№ А 5964 НА преминал
през този граничен пункт 33 пъти за периода от 01.01.2018г. до м.юни 2018г. За същия
период „Фиат Дукато“, с рег.№ А 5112 НК преминал 6 пъти през този пункт,
автомобилът „Рено Канго“, с рег.№ А 8011 МВ- един път, а четвъртият автомобил-
„Хонда“, с рег.№ А 9097 НА- 8 пъти. Била
направена съпоставка на датите и конкретните часове на преминаване на тези МПС
с графиците на работа в МП М.Търново, а въз основа на този анализ било
установено, че в преобладаващият брой случаи преминаването било осъществено при
дежурството на смяна „Г“. По-нататък в обстоятелствената част на заповедта се
описват конкретните действия на митническите служители от тази смяна на
процесната дата- 23.06.2018г., като се отбелязва, че за времето от 13.37 часа
до 13.51 часа митническите инспектори И.И.,
А. М. и Н. К.се намирали на трасе „входящи автомобили и автобуси“, като
контролните действия на служителите се изразявали в оглед на купетата през
полуотворената пътническа врата, през шофьорската врата, през предната дясна
врата и през стъклото на предната дясна врата. Огледът на купето на „Фиат
Дукато“, с № А 5112 НК бил направен през полуотворената пътническа врата. В
тази връзка, били направени изводи, че инспекторът И.И. извършил формална
проверка на влизащите от Република Турция в територията на Република България
четири автомобила с посочени по-горе номера, като не отчел риска от наличие на
голямо количество недекларирани стоки, които са обект на завишен контрол в
багажниците и купетата на автомобилите. За описаните в протоколите препарати за
растителна защита, превозвани в тези автомобили не било издадено разрешение от
БАБХ за пускане на пазара и употреба на тези продукти, съгласно чл.45, ал.1 от
ЗЗР, респективно с допускането за свободна употреба на тези препарати за
растителна защита, без необходимото разрешение, старши митнически инспектор И.
нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗР. Сочи се, че с деянията си служителят не
осъществил „качествен митнически надзор и
не извършил контрол, като не извършил ефективен анализ на риска, че съществува
реална възможност за наличие на недекларирани стоки“. Вменява му се и
нарушение на задължението да документира обстоятелствата по извършената
митническа проверка, не предприел необходимите действия за установяване на
нарушението и допуснал неправомерно въвеждане препарати за растителна защита от
трета страна от лице, което не притежава подобно разрешение. В заключение, не
извършил в изискуемия обем и качество служебните си задължения, с което нарушил
чл.15, ал.2, т.1, т.3 и т.10, чл.223, чл.229 от Закона за митниците, чл.52, т.2
от ЗЗР, чл.5, ал.2 и чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, приет с ПМС № 126 от 11.06.2004г., чл.11 и чл.23 от
Кодекса за поведение на митническия служител, чл.35, т.2, т.3 и т.5 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“, приет с ПМС № 57 от 14.03.2014г.,
т.5.2.2.3 и т.5.2.2.5 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция
„Митници“, чл.21, ал.1 от ЗДСл и т.V.2, V.3, V.4, V.10, V.11, V.28, VІІ.3 и
VІІ.10 от длъжностната му характеристика, връчена му на 28.07.2016г. С това си поведение
служителят осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1
и т.5 от ЗДСл.
При така изложените
фактически констатации, съдът обосновава следните изводи от правна страна:
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган – директора на Агенция Митници. Съгласно чл.92,
ал.1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, а
съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа
по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и
трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Следователно, оспорената заповед е издадена
от компетентен административен орган, с оглед правомощията на директора на Агенция
Митници по чл.6, т.5 от Устройствения правилник на агенцията, да назначава
държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
При издаването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била спазена формата по чл.59
от АПК и чл.97 от ЗДСл. Спазена е и процедурата пред дисциплинарния съвет,
предвидена в нормата на чл.96 от ЗДСл. Директорът на Агенция Митници преди да
наложи дисциплинарното наказание съобразил становището на съвета, по аргумент
от чл.96, ал.1 от ЗДСл. Съветът от своя страна взел своето решение с пълно
мнозинство и го е представил на дисциплинарнонаказващия орган, заедно с
преписката по делото, съгласно указаното в нормите на чл.96, ал.3 и 4 от ЗДСл.
Спазено е и императивното
изискване на чл.93, ал.1 от ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган да изслуша
държавния служител и да приеме писмените му обяснения, което се установява от
протокола за изслушване и от дадените писмени обяснения.
Дисциплинарното наказание
на жалбоподателят е наложено в рамките на срокове по чл.94 от ЗДСл, съгласно
която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Обжалваният административен акт е постановен на 16.10.2018г., като нарушението
може да се счита открито на 18.07.2018г. от наказващия орган, с изпращането на докладна
записка, рег.№ 32-208094 от 18.07.2018г. на Инспектората на Агенция „Митници“,
в резултат на което със заповед на Директора на АМ от същата дата-18.07.2018г.
било наредено образуване на дисциплинарното производство.
Не се спори по делото, че
жалбоподателят ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за времето от
26.06.2018г. до 20.09.2018г., съгласно цитирани в заповедта болнични листи, като
през този период сроковете не са текли, на основание чл.94, ал.3 от ЗДСл. За
това е правилен изводът на дисциплинарнонаказващият орган, че към момента на
издаването на оспорения административен акт, не са изтекли срокове по чл.94 от
ЗДСл за реализиране на подобна отговорност.
Обаче, процесната заповед
е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а именно при липса на мотиви, а също така е постановена и в противоречие с нормите на материалния закон.
Това е така, поради следното:
Разпоредбата на чл.97 от
ЗДСл указва, че административният акт следва да бъде мотивиран. Разбира се, за
удовлетворяване стандартите на закона, тези мотиви следва да бъдат конкретни
съображения, а не да бъдат изписани в нея принципни формулировки и изброяване на
норми, които по принцип могат да бъдат нарушени от страна на всеки служител.
Вярно е, че издателят следва да се позове на конкретни правни норми, но тези
разпоредби следва да бъдат обвързани от индивидуализирани фактически
констатации досежно субектът на отговорността и неговите конкретни действия
и/или бездействия окачествени като виновно поведение. Оспорената заповед съдържа текст, който количествено
следва да се възприеме като мотиви за нейното издаване, но те са изложени
твърде общо /абстрактно/ и не могат да бъдат обвързани със заключителната част
на оспорения акт, както и с конкретно действие или бездействие, още по-малко да
са обвързани с поведението на конкретното наказано лице. Констатират се
съществени противоречия между изложените факти и направени въз основа на тях
правни изводи, като някои от изводите са направени въз основа на недопустими
източници, обосновани от предположения, а други са направени въпреки
доказателствата. Релевантни мотиви към изводите в заповедта липсват и дисциплинарната
преписка, придружаваща акта. Трайната съдебна практика на Върховния
административен съд приравнява това съществено нарушение на производствените
правила на липса на мотиви въобще, което е самостоятелно отменително основание
за касиране на уволнителната заповед. Липсата на мотиви, що се касае до
фактическите основания, лишава адресата на акта от възможност да организира
защитата си, а така също лишава и съда от възможността да извърши контрол за
законосъобразност.
На първо място, с оглед
индивидуализация действията /бездействията/ на подведеното под отговорност лице
самият орган посочил в обстоятелствената част, че „за времето от 13.37 часа до 13.51 часа митническите
инспектори И.И., А.М.и Н. К. се
намирали на трасе „входящи автомобили и автобуси“, като контролните
действия на служителите се изразявали „в
оглед на купетата през полуотворената пътническа врата, през шофьорската врата,
през предната дясна врата и през стъклото на предната дясна врата“, а
конкретно „огледът на купето на „Фиат
Дукато“, с № А 5112 НК се прави през полуотворената пътническа врата“/първи
абзац на страница 6 от заповедта/. В тази връзка, напълно необоснован на тези
фактически констатации се явява изводът направен в следващата част на същата
страница, че „митническият служител И.И.
извършил…“ Както е известно, подвеждането под дисциплинарна отговорност
следва да се основава на конкретни действия/бездействия/ на определено
задължено лице, което като наруши вменените му задължения осъществява съответно
дисциплинарно нарушение. В случаят, изводът за наличие на виновно поведение на
митническия служител И. се основава на констатации относно извършеното от трима
митнически инспектори, т.е. произтича от коментирано поведение на служебния
колектив от три длъжностни лица, изпълняващи задълженията си в упоменатия
ресор- трасе „входящи автомобили и автобуси“. Ангажирането на
дисциплинарна отговорност с подобен подход е недопустимо, още повече, че в хода
на производството, бяха анализирани т.нар. записи от камери, представени от
ответната страна на електронен носител, които бяха обект на експертно
изследване. Констатациите на приетото по делото и неоспорено от страните
експертно заключение се ценят от съда като професионални и безпристрастни, а
както стана ясно, от съдържащите се изображения не може да се установи
конкретно кой служител осъществява проверката на всяко от така
индивидуализираните четири моторни превозни средства. В този смисъл,
позоваването на дисциплинарнонаказващият орган в заповедта, че виновното
поведение на конкретния служител се доказва от записи на технически устройства
/камери/ остана недоказано в процеса, защото изследваните от техническата
експертиза записи от охранителните камери на граничния пункт,
предоставени от ответника, очевидно не могат да обосноват направените в
уволнителната заповед изводи относно извършени точно от жалбоподателя действия
/или негови бездействия/, които да бъдат квалифицирани като виновно поведение-
неизпълнение на вменени служебни задължения. При положение, че посочените
автомобили са преминали границата между Турция и Република България точно на
този пункт, което безспорно бе установено от приетите по делото доказателства и
то във време, когато била на работа т.нар смяна „Г“ по принцип е възможно да се
установи кой служител извършил конкретната проверка на всеки от автомобилите,
т.е. тези обстоятелства са теоретично определяеми, но в случаят не бе доказано
извършването на контрола да бил осъществен точно от жалбоподателя, дори не може
да се твърди, че проверяващият служител по отношение и на четирите автомобила
бил едно и също длъжностно лице. Вероятностите в това дисциплинарно
производство не могат да послужат като фактически основания за извеждането на
извод за виновно поведение и всички последващи заключения, стъпили на тази
фактическа база са несъстоятелни. Нещо повече, дори фактът, че описаните
автомобили са преминали границата превозвайки забранените препарати за
растителна защита почива на предположения, защото както в началото на
изложението бе упоменато, проверката от страна на органите на полицията била
извършена на 4 км. от мястото за граничен контрол, а заявеното от лицата и
обективирано в протоколите за митническа проверка не е опровергано. Вече бе
споменато, че според изложеното от страна на водачите на четирите превозни
средства, от които са иззети препаратите за растителна защита, тези препарати
са били претоварени от друго моторно превозно средство, описано еднозначно като
„червен бус“, който според едно от
лицата бил паркиран до бензиностанция на българска територия, в близост до
граничния пункт. В писмото на полицията, се уточнява, че превозното средство
„Фиат Дукато“, което може да се оприличи на понятието „бус“, е с бял цвят,
а останалите три моторни превозни средства по естеството си са леки автомобили,
поради което тази теза на водачите на МПС превозващи препаратите остава
непроверена. Вярно е, че това твърдение би могло да бъде и защитна позиция на
водачите на автомобилите и да почива на неверни факти, но такъв еднозначен
извод не може да се направи, още по-малко в хода на дисциплинарно производство
за установяване на факта, че автомобилите са превозвали такива забранени
препарати и по време, когато преминали границата, още по-малко, в ущърб на
жалбоподателя, за да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание конкретно на
този служител. Несъстоятелността на подобен подход се онагледява още повече,
като се вземе предвид и обстоятелството, че изводът за внасяне на препаратите с
тези превозни средства от Турция се основава на писмото, с което от страна на
полицията бил уведомен началника на митницата, като в писмото се съдържа и
становище, че за времето изминало от проверката на границата до спирането на
автомобилите на вътрешния контролен пункт не би могло да се осъществи
претоварване на намерените препарати в четирите автомобила, спрени на 4 км от
граничния пункт. Със същият успех може да се каже и обратното, защото то ще
почива на една субективна преценка /предположение/, а не на установени факти,
въз основа на надлежни доказателствени източници. В тази връзка, следва да се
спомене, че писмото може да послужи като доказателство за други факти и
обстоятелства, като датата и часа на преминаване на всеки от тези четири
автомобила през границата, която информация се базира на справка от граничните
власти, която впрочем напълно се потвърждава и от приложен по делото документ
от гранична полиция относно влизанията на автомобилите през ГКПП М.Търново на
23.06.2018г. Напълно допустимо и е право на всяко длъжностно лице да излага
свое мнение, становище и предположение, каквото очевидно се съдържа в
уведомителното писмо обсъдено понастоящем, но в за нуждите на дисциплинарното
производство тази теза е неприложима, именно защото не е проверено по надлежния
ред дали е възможно или не е възможно в упоменатия времеви интервал и
разстояние описаните количества препарати да се претоварят от едно превозно
средство в друго, при което, като се отрече обективната възможност за такива
действия и да се заключи, че веществата са били превозени точно с тези
автомобили през границата.
На следващо място, следва
да се отбележи и липсата на връзка между предмета на настоящото дисциплинарно
производство, водено срещу служителя И.И. за деяния, които се твърди, че са
осъществени на 23.06.2018г. и фактът кой от автомобилите колко пъти бил
преминал през въпросния граничен пункт, за периода от 01.01.2018г. до м.юни
2018г. Независимо коя смяна била на работа при преминаване на всяко от четирите
посочени превозни средства за този период, не би могло да се твърди каквото и
да било, предвид липсата на информация дали са осъществени проверки и какво
било констатирано, респективно кой точно служител от съответната смяна имал
отношение към определен автомобил при неговото преминаване, съответно кой го
проверил или не изпълнил задълженията си, поради което изложените факти от
такова естество в обстоятелствената част на заповедта, очевидно нямат отношение
към конкретното производство по установяване на дисциплинарно нарушение
извършено на 23.06.2018г. и налагане на съответно наказание.
За пълнота на изложеното,
следва да се отрази и необосноваността на обвинителната теза, че служителят не
изпълнил указаното в цитирани в заповедта други задължителни за него писмени
указания на ръководството, като в тази връзка не се съобразил с цитираните заповеди
указващи засилен митнически контрол по отношение на препаратите за растителна
защита. Действително, съгласно Заповед № ЗМ-1000-286 от 16.04.2018г. такива
указания са дадени, но самият орган в уволнителната заповед сочи, че
провеждането на международната операция насочена срещу такова разпространение
била провеждана в периода от 16.04.2018г. до 11.05.2018г., а както се
установява и от указанията обективирани от цитираната заповед, последната била
издадена именно във връзка с провеждането на тази операция в упоменатия период.
Процесният случай е от 23.06.2018г., който очевидно не попада в периода на разпоредения
засилен целеви контрол. Нещо повече, както вече в началото бе отбелязано, сред
лицата- митнически служители натоварени с доклади в изпълнение на тези
отговорности са посочени други инспектори от смяна „Г“, но не и жалбоподателя,
в качеството му на служител в сектор „Рентгенови системи“, отдел „Борба с
наркотрафика“.
Колкото до вмененото нарушение на
митническия служител относно извършване на нарушение по чл.52, т.2 от Закона за
защита на растенията /ЗЗР/, съгласно този текст на закона „Забранява се вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или
употребата на: …2. продукти за растителна защита от лица, които не притежават
разрешение за пускане на пазара и употреба“. При положение, че не се и
твърди служителят И.И. да извършил действията, включени в състава на това
нарушение от обективна страна, като внасяне на такива продукти по някакъв
начин, очевидно субекти на такава отговорност могат да бъдат лицата, които са
осъществили вноса, съответно са ги въвели в страната лично или чрез някакво
превозно средство, респективно са ги пуснали на пазара или ги употребяват.
Такива обстоятелства не се съдържат в описанието на вменените на служителя
деяния, поради което тази норма дори е неотносима към естеството на вмененото
на служителя дисциплинарно нарушение, а нарушаването и съставлява
административно нарушение, чиято отговорност се реализира по съвсем различен
ред.
Обобщено, като резултат
от допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
обсъдени по-горе и нарушаване правото на защита, бил постановен
незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна само на това
основание. Успоредно с това, като наложил дисциплинарно наказание „уволнение“
на жалбоподателя, органът нарушил и нормите на материалния закон, защото само
за доказани по несъмнен начин деяния /действия или бездействия/, извършени
виновно и които съставляват дисциплинарни нарушения, би могло да се наложи
съответно на тежестта на нарушението дисциплинарно наказание. В случаят, въобще
не се доказа с необходимата категоричност тезата за каквото и да било
осъществено деяние конкретно от жалбоподателя, с така изложените фактически
констатации и при анализ на всички събрани в производството доказателства,
поради което определянето на такова наказание е в разрез с упоменатите принципи
за реализиране на подобна отговорност. Отделен е въпроса и за тежестта на
наказанието, което следва да бъде определено и по справедливост, в унисон с
тежестта на нарушението, а предвид липсата на доказателства за конкретно
извършено нарушение от този служител дори препятства възможността за проверка
на законосъобразността на наказанието в това отношение. Обосновава се крайният
извод, че заповедта следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна,
респективно подадената срещу нея жалба е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предвид този изход от
спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в общ размер на 726.70 лева, съобразно приложения списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.434 от
делото/. В тази сума се включват платено адвокатско възнаграждение на един
адвокат в размер на 720 лева, с начислен ДДС, което видно от приложеното
доказателство било изцяло заплатено, както и сумата от 6.70 лева,
представляваща общ размер на платени държавни такси за копиране на материали по
делото, за което също се съдържат платежни документи. В отговор на възражението
на процесуалният представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. В хода на
производството бяха проведени три съдебни заседания, а упълномощеният адвокат
участва във всяко от тях. Наред с това, следва да се отбележи, че видно от материалите
по делото процесуалният представител изготвила и подробна жалба в обем от 13 страници, респективно по делото е
представена и аналитична писмена защита, която също обективира положения труд
от пълномощника на жалбоподателя при обсъждане на въпросите по същество и
анализ на доказателствения материал. При това положение, така посоченото
по-горе адвокатско възнаграждение напълно отговаря на изискванията на Закона за
адвокатурата за обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение,
съответно било съобразено с нормите на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, поради което именно посоченият размер следва да бъде присъден в
полза на жалбоподателя, а не да се редуцира, само въз основа на лаконичното
възражение на ответника.
По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд – Бургас, Първи
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 4632 от
16.10.2018г., издадена от Директора на Агенция „Митница“, с която на И.И.И., ЕГН
**********, държавен служител, старши митнически инспектор в Митница Бургас,
отдел „Борба с наркотрафика“, сектор „Рентгенови системи“, Териториално
митническо управление /ТМУ/, с ранг ІІ- младши, било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като
НЕЗАКОНО-СЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“- гр.София, да заплати на И.И.И., ЕГН **********,
сумата от 726.70 лева, представляваща общ размер на направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат и платени държавни
такси за копиране.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: