Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1061
гр.
Пловдив, 6.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 24.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3293/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.М. против
Наказателно постановление № 36-0000263/29.05.2020, издадено от и.д Началник РДАА-Пловдив на ИААА, с което на Д.М.
е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 40 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ
С
жалбата и в допълнителна молба от 24.06.2020г се навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:
На 24.04.2020 г. около 11:30 ч. в
гр. Пловдив, на ул. "Сергей Румянцев" № 6 Д.М., управлява
лек таксиметров автомобил Фиат Типо с peг. № ******, собственост на "Такси
1 2009" ЕООД, като:
1. Не попълва редовно и точно пътната
книжка, не е попълнил пътен лист № 038 в пътна книжка серия РВ № 55, заверена
на 13.03.2020 г. за ден 24.04.2020г
Според съда при този начин на
описание на извършеното е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото, както в АУАН, така и в
НП не са описани всички съставомерни фактически признаци на сочената
като нарушена правна норма, а фактическите положения, така както са описани в
двата процесуални документа не сочат на съставомерно деяние по чл. 40 от Наредба
№34 от 06.12.1999г. на МТ.
Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото
или от останалите процесуални документи с подготвително значение ( обвинителен
акт, АУАН). Всеки порок досежно тези
задължителни реквизити на правораздавателния акт, представлява съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяната му, независимо от
останалите особености в развитието на делото.
Следва да бъде отбелязано и че
гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите
фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. Действително в чл. 53, ал.
2 ЗАНН е предвидена възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати
пороци, стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
систематично тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл.
52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред за саниране на процесуални нарушения, допуснати при издаване на
АУАН е неприложим,
когато в същия не са описани пълно, точно
и ясно всички съставомерни факти, не са посочени нарушените правни норми
или е определена погрешна правна квалификация.
Приложението
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити или пороци
при издаването му, които не
са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.
В този изричен смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване според което по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с
индивидуализация на съставомерните признаци на деянието и неговата правна
квалификация е недопустимо, доколкото напрактика би се обезсмислило изготвянето
на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото надлежно предявяване-
така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. №
3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015
г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от
24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
От
гореизложеното следва, че ако в АУАН са допуснати пороци при описание на
съставомерните признаци на нарушението или дадената правна квалификация, НП
подлежи безусловно на отмяна, дори и в него тези пороци да не са налице,
доколкото правото на защита на наказания субект вече непоправимо е накърнено
при предявяване на вмененото нарушение и този процесуален порок е неотстраним
по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
На
още по силно основание НП следва да се отмени и в обратния случай, когато
пороците при описание на съставомерните фактически положения и дадената правна
квалификация касаят текста на самото НП, но не и на АУАН, доколкото в ЗАНН е предвиден ред за саниране с НП
на пороци, допуснати при издаване на АУАН, но не и обратното. Както
вече се отбеляза съгласно задължителните указания дадени с ППВС 1/1953 като
правораздавателен акт, ограничаващ правната сфера на наказания субект, НП
следва със съдържанието си в пълна мяра да очертава фактическите и правните
основания за налагане на предвиденото наказание, като е недопустимо тези
основания да се извеждат по пътя на препращането или тълкуването от останалите
книжа по делото.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. №
657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по
нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че
в изпълнение на контролно- отменителните си правомощия по чл. 63 ЗАНН съдът
може да потвърди атакуваното пред него НП, само при кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1.
Както в АУАН, така и в НП са
надлежно описани по небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение
2.
Както в АУАН, така и в НП са
надлежно описани по небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин нарушените правни норми
3.
Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН и НП съставомерни
фактически признаци и дадената правна квалификация
4.
Съставомерните фактическите положения, така както са описани в АУАН и НП се
установяват от събраните по делото доказателства
5.
Фактическите положения, така както са описани в АУАН и НП сочат на извършването на съставомерно деяние
именно по правната квалификация възведена с АУАН и НП.
6.
Фактическите положения, така както са описани в АУАН и НП позволяват реализиране на отговорността на
дееца по съответния процесуален ред- с НП или ЕФ.
Важно е да се отбележи, че
предвид гореизложените принципни положения за съда не съществува възможност да
потвърди НП въз основа на нови
съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени
за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно предявени
на дееца с АУАН и НП. За съда не
съществува възможност и за първи път
да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма,
ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и/или НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения и приложимите правни норми, за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства или
правни норми, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия
орган.
Поради изложеното следва да се
приеме, че ако съдът констатира, че:
-
в АУАН не са описани всички
съставомерни фактически признаци, обуславящи съставомерност по съответния
административен състав и/или приложимите правни норми
-
в НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци, обуславящи съставомерност по съответния
административен състав и/или приложимите правни норми
-
е налице разминаване в очертаните в АУАН и НП съставомерни фактически
признаци и/или приложими правни норми
-
фактическите положения, така както са описани в АУАН и/или НП не
кореспондират с дадената в съответния акт правна квалификация
-
фактическите положения, така както са описани в АУАН и/или НП не са
достатъчни за преценка извършено ли е нарушението, като за да се определи
съставомерно ли е деянието на етап съдебно следствие се налага установяване на
нови съставомерни фактически признаци, които не са предявени по надлежния ред
на дееца
-
фактическите положения така както са
описани в АУАН и/или НП не позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния процесуален ред
НП следва безусловно да се отмени, доколкото
тези пороци няма как да бъдат санирани за първи път на етап съдебно следствие
пред въззивната инстанция.
Точно такъв е и настоящия случай.
От систематичното място на нормата на
чл. 40 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ в раздел 7 „Организация на
таксиметровите превози“ следва, че за
да възникне задължение по смисъла на чл. 40 от Наредбата за надлежно попълване на пътната книжка
за даден ден следва през
същия ден водачът да е извършвал дейност по таксиметров превоз на пътници
по смисъла на чл. 2 от Наредбата. В този изричен смисъл е и трайната практика
на административен съд Пловдив.
Така изрично Решение № 2573 от 10.12.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2832 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2573 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2832 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2072 от 09.10.2014 г. по н. д. № 1934
/ 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1894 от
06.11.2017 г. по н. д. № 2410 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
От гореизложеното е видно, че
извършването на дейност по таксиметров превоз на пътници през деня, за който не
е надлежно попълнена пътната книжка е основен съставомерен признак от
фактическа страна на нарушението по чл. 40 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ,
като при липса на този признак деянието е несъставомерно.
Предвид гореизложените принципни
положения това съставомерно обстоятелство
следва не само да се установява от доказателствата по делото, но и да е
описано надлежно в АУАН и НП, доколкото само по този начин надлежно се въвежда
в предмета на доказване по делото.
Видно от текста на процесните АУАН и НП в обстоятелствената им част изобщо липсват твърдения водачът през
процесния ден, за който се сочи, че не е попълнен пътен лист 38 да е извършвал таксиметров превоз,
поради което и фактическите положения така както са описани в АУАН и НП сочат
на несъставомерност на деянието по вменената правна норма.
Съгласно гореизложените принципни
положения посоченото се явява абсолютно основание за отмяна НП.
Налице е и още едно самостоятелно
материално правно основание за отмяна на НП. От приложената по делото пътна книжка се
установява, че на процесната дата 24.04.2020
г. таксиметрови превози не са извършвани. Липсват и приложени касови бонове за
превози осъществени на тази конкретна дата. По изложените съображения следва да
се приеме, че извършването на съставомерно деяние е останало недоказано от
събраните по административната преписка доказателства.
Предвид този изход на спора съгласно новелата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски
има жалбоподателя. Същият е доказал заплащането на 100 лева адвокатски хонорар. Доколкото този размер е в
рамките на абсолютния минимум съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то той следва да се присъди изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РДАА-Пловдив не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ИААА,
като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000263/29.05.2020, издадено от и.д Началник РДАА-Пловдив на ИААА, с което на Д.М.
е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 40 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Д.М.М., ЕГН **********
сумата от 100 лева, представляваща разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.