Решение по дело №1645/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1068
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20203110201645
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1068 / 21.7.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов

 

като разгледа докладвано от съдията АНД № 1645 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

    

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Б.т.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 23 – 0000150 / 20. 02. 2020 г. на Директор РД – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП и на основание чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

 

На 09. 12. 2019 г., при документална проверка на възз. „Б.т.“ ЕООД, свид. К.Н.К. *** установил, че на 01. 03. 2019 г. в гр. Варна, въззивникът допуснал извършване на специализиран обществен превоз на пътници с моторно превозно средство с ДК№ В 67 20 ВХ, кат. М 2, без водача – Красимир Митев Киряков да притежава валидна карта за квалификация, в частност за категория D и D + E. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такивя. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 

Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна безспорно се установи, че възз. „Б.т.“ ЕООД - работодател и превозвач, на 01. 03. 2019 г. в гр. Варна, допуснал извършване на специализиран обществен превоз на пътници с моторно превозно средство с ДК№ В 67 20 ВХ, кат. М 2, без водача – К. М. К. да притежава валидна карта за квалификация, в частност за категория D и D + E, с което е и осъществен състава. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали.

Доколкото санкционираното лице е юридическо и наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на огромен брой лица, ползващи пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива, именно които законодателят е предвидил да се санкционират.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно поради следното : не се констатираха процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, обусловящи отмяна, като твърдяното нарушение се доказа по безспорен начин. Правилно е определен субекта на нарушението, доколкото въззивникът е работодател и превозвач, респективно именно в тези качества е следвало да не допуска визираното. Относно маловажност съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря, като единствено може да се добави, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН е възможност, която не е задължителна дори и при инцидентност на нарушаване на законови правила. Последното не може да обоснове неспазване на закона, респективно да доведе до ненаказаност, като административно – наказващия орган изрично се е произнесъл в тази насока. АУАН и НП съдържат описание на твърдяното нарушение в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на осемдесет лева.

С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

РЕШИ :

    

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0000150 / 20. 02. 2020 г. на Директор РД – АА – Варна, с което на „Б.т.“ ЕООД, ЕИК : ********* :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП и на основание чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева.

ОСЪЖДА „Б.т.“ ЕООД, ЕИК : ********* да заплати на РД – АА – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на осемдесет лева.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Варна.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :