№ 22
гр. К. , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Георгиева (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600113 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260044/21.04.2021г., постановена по НОХД № 342/2021 г.,
К. районен съд е признал подсъдимият В. Г. СТ. от гр.К., с ЕГН ********** за
BHHOBEH в това, че: На 29.10.2020г. в гр.К., при условията на опасен
рецидив и чрез използване на техническо средство- ключ, отнел чужди
движими вещи- пари на стойност 240лв., собственост на „М.-М-90"ООД- К.
от владението на М.М.К. от гр.К. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2,
във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."а" и
б."б", във вр. с чл.58а, ал.1, във връзка чл.54 от НК, му е наложил наказание
„лишаване от свобода" за срок от 2 години при първоначален строг режим на
изтърпяване. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през
което подсъдимият В. Г. СТ. е бил задържан със Заповед за задържане на лице
peг.№1947зз-326/11.11.2020г. за срок до 24 часа, както и е осъдил подсъдимия
да заплати по сметка на ОДМВР- К. направените по делото разноски в размер
на 50лв. Разпоредил се е с вещественото доказателство по делото, а именно -
1
1 брой компакт диск, който да се унищожи като вещ без стойност след
влизане на присъдата в сила.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия В. Г. СТ. – адв.Р.К. от АК- К., в която твърди, че
наложеното наказание се явява несправедливо и завишено. Делото било
разгледано по реда на „съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”
в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло всички
факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт. Първоинстанционният
съд не дооценил направените пълните самопризнания, разкаяние и дълбоко
съжаление за извършеното от подсъдимия. Въпреки, че решаващият съд
определил наказание при условията на чл.58а от НК, наложеното наказание
от 2 години „лишаване от свобода” било явно несправедливо и завишено.
Твърди се, че първоинстанционният съд следвало да определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, който бил по благоприятен за
подсъдимия, поради пълните му самопризнания, изразеното съжаление и
разкаяние и съдействие във фазата на съдебното производство довели до
разкриване на обективната истина и ниският размер на откраднатите чужди
движими вещи – пари на стойност 240 лева.
Моли да се измени обжалваната присъда и да се намали размера на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 години на 18 месеца,
който да изтърпи при първоначален „строг” режим. Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание подс.В.С., лично и чрез защитника си – адв.К.
поддържат жалбата и молят да се намали размера на наложеното на
подсъдимият наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на Окръжна прокуратура – К. счита въззивната жалба
за неоснователна и моли същата да не се уважава. Подсъдимият В.С. бил
предаден на съд за престъпление по чл.196, във вр. с чл.195, във вр. с чл.194,
във вр. с чл.29, б.”а” и б.”б” от НК. Първоинстанционното производство се
развило по реда на гл.ХХVII- съкратено съдебно следствие, като подсъдимият
признал всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При
определяне на наказанието първоинстанционния съд отчел всички
2
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като правилно е определил
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Определения
размер на наказанието бил минималния такъв за престъплението, за което
подс.С. бил предаден на съд, като след радукцията на същото е наложено
крайно наказание от 2 години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален „строг” режим. Счита, че не били налице предпоставките по
чл.55, ал.1, т.1 от НК, както се сочи във въззивната жалба. Предвид справката
за съдимост на подсъдимия и характеристичната му справка, които били
приложени по делото, счита, че не били налице основания да бъде променен
размера на наложеното наказание. Предвид изложеното, счита
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а
определеното наказание за справедливо и моли съдебният акт да се потвърди
изцяло.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:
Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на
глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по
чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е
установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4, във
вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, при
проведеното съдебно следствие, съдът не е провел разпит на свидетелите
посочени в списъка към обвинителния акт и на база направеното
самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства,
които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. Така установеното от фактическа страна се споделя
напълно и от настоящата въззивна инстанция, а именно:
На 29.10.2020г. за времето между 19,00- 20,05 часа подсъдимият В. Г.
3
СТ. влязъл в търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр.К., бул.”Б.”, бл.”М. 2”, собственост на „М.- М- 90"ООД, К., с
управител и материално отговорно лице свидетеля М.М.К. от гр.К., с
намерение да извърши кражба на пари. В същото това време в магазина на
работа била свидетелката Г.Г. от гр.К. на длъжност продавач- консултант.
Деецът С. бил облечен с тъмни дрехи и поставена на лицето предпазна маска,
която покривала устата му. В лявата си ръка държал пакетче бисквити. В един
момент свидетелката Г.Г. отишла до другия край на магазина, за да обслужи
клиент, като до щанда с касата с парите от дневния оборот нямало никой.
Тогава подсъдимият С. се възползвал от това и се приближил до касата. Тъй
като тя била заключена, но ключът бил на ключалката на чекмеджето й, той
завъртял с дясната си ръка ключа, отворил касата и взел от намиращите се в
чекмеджето й пари в размер от 240 лева. Подсъдимият С. сложил
откраднатите банкноти в десния джоб на връхната си дреха, заключил касата
и напуснал магазина. Тези пари той похарчил за лични нужди. Действията на
подсъдимия В.С. били заснети от монтираните в магазина камери за
видеонаблюдение. На следващия ден- 30.10.2020г., сутринта свидетелката
Г.Г. установила липсата на парите от касата в размер на 240 лева, за което
съобщила на свидетеля М.К., който подал жалба в полицията. От
заключението на извършената лицево- идентификационна експертиза №
1/05.01.2021 г. се установява, че фотокопие 1.1, представляващ кадър
извлечен от компакт диск „CD-R SONY" с надпис „празен” и сн.1 на В. Г.
СТ., не се изключва възможността да е заснето едно и също лице посочено
като В. Г. СТ. с ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното от
подсъдимият В. Г. СТ. признание изцяло на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите М.К., Г.Г., М.А. и
Е.Д., които са последователни, логични и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства, поради което и съдът ги крeдитира изцяло; обясненията на подс.С., дадени на
досъдебното производство, в които прави самопризнания; от писмените такива-
Протокол за доброволно предаване от 11.11.2020г., копие на дневен финансов
отчет за обект Хранителен магазин на бул. „Б." № 54 бл. „М. 2" на фирма „М.-
М-90"ООД- К. от 28.10.2020г. в 21,08ч. до 29.10.2020г. 20,59ч., Протокол за
оглед на веществени доказателства от 18.12.2020г. ведно с фотоалбум, както и
назначената по делото Съдебна лицево- идентификационна експертиза №
1/05.01.2021г., Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на
подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и другите писмени и веществени доказателства, приети в хода на
4
наказателното производство. Всички описани доказателства са напълно еднопосочни,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, като изцяло подкрепят направеното от подс.В.С.
на първоинстанционното производство признание на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. С оглед безспорността на фактите, не е необходимо
доказателствата въз основа на които са приети, да бъдат подробно анализирани, ценени,
коментирани и съпоставяни.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се
направи безспорния извод до който е достигнал и районния съд, че подс.В.С.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б."а" и б"б" от НК, като на 29.10.2020г. в гр.К., при условията на
опасен рецидив и чрез използване на техническо средство- ключ, отнел чужди
движими вещи- пари на стойност 240лв., собственост на „М.-М-90"ООД- К.
от владението на М.М.К. от гр.К. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. От обективна страна е налице изпълнителното деяние
на престъплението кражба, тъй като подс.С. е прекъснал фактическата власт върху
инкриминираните вещи на техния владелец без съгласието на последния и е установил
своя фактическа власт върху вещите. Кражбата, както е посочил районният съд, е
съставомерна по чл.196, ал.1 от НК, тъй като представлява опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1 б.„а” и б.”б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по- малко от 1 година без приложението на чл.66 от
НК по НОХД № 217/ 2016г. на КРС, както и е извършил деянието след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66, а именно по НОХД № 806/ 2017г. на
КРС и по НОХД № 413/ 2015г. на КРС. Престъплението извършено от
подсъдимия С. е квалифицирано и по т.4 на чл.195 ал.1 от НК, тъй като
деянието е извършено чрез използване на техническо средство- ключ, за да
отвори касата и да открадне парите от нея.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието,
предвиждал е и пряко е целял настъпването на обществено опасните
последици.
5
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от 3 до 15 години. При определяне вида и размера на
наказанието първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК е определил наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като е
отчел степента на обществена опасност на деянието като типична съобразно
начина на извършване; отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства
- ниската стойност на инкриминираните вещи, тежко социално положение,
липсата на образование, което води до трудности при реализиране на трудова
дейност, частично самопризнание на досъдебното производство, както и
отегчаващи вината обстоятелства- лоши характеристични данни, предишни
осъждания извън квалификацията за извършеното при условията на опасен
рецидив и упоритостта при извършване на точно този вид кражби и по такъв
начин. С оглед всички описани обстоятелства, решаващият съд е приел, че
превес имат смекчаващите обстоятелства и е приел, че с наказание в
минималния размер, а именно „лишаване от свобода" за срок от 3 години, ще
бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК, така
определеното наказание съдът е намалил с 1/3, поради което наказанието,
което следва да изтърпи подсъдимият е „лишаване от свобода" за срок от 2
години при първоначален „строг" режим на изтърпяване съгласно чл.57, ал.1,
т.2, б."б" от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал
времето, през което подсъдимият В.С. е бил задържан със Заповед за
задържане на лице per.№ 1947зз-326/ 11.11.2020г. за срок до 24 часа. е приел,
че по делото не са представени доказателства, които да сочат за
изключителни или пък многобройни смекчаващи обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, сочени
във въззивната жалба, че наложеното наказание не съответства на тежестта на
извършеното деяние и дееца, поради което се явява прекомерно и завишено
по размер. Районният съд не е коментирал наличието на предпоставките по
чл.55, ал.1 от НК, за приложението на който текст е пледирал защитника на
подсъдимия. В тази връзка, въззивният съд констатира, че е останало
недооценено обстоятелството, че се касае за кражба на вещи - пари в размер
240.00 лева, който размер е далеч под размера на минималната за страната
работна заплата от 610 лв., установена през инкриминирания период, както
6
изключително тежкото материално и имотно състояние на подсъдимия, който
не реализира доходи и не притежава имущество. Описаните обстоятелства
налагат извода, че в случая са налице изключителни смекчаващи
обстоятелства, които правят и най-лекото, предвидено в закона наказание
несъразмерно тежко за извършената от подсъдимия кражба на стойност
240.00 лева. Или, макар и към минималния предвиден в закона размер от 3
години „лишаване от свобода”, редуцирано с 1/3 на 2 години „лишаване от
свобода”, определеното от първоинстанционния съд наказание се явява
прекалено строго, завишено по размер и явно несправедливо за конкретно
извършеното деяние, поради което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК следва
да се определи наказание под най-ниския предел, което безспорно се явява и
по-благоприятно за дееца. Настоящият състав намира, че наказание
„лишаване от свобода” в размер на 18 /осемнадесет/ месеца, както е поискано
с въззивната жалба, се явява справедливо, съответства на тежестта на
извършеното от подсъдимия В.С. деяние и би оказало възпиращо,
предупредително и възпитателно въздействие, както спрямо личността му,
така и по отношение на останалите членове на обществото. Наличието на
формални пречки за приложение института на условното осъждане, а именно
предходните осъждания на подсъдимия на „лишаване от свобода” за
престъпления от общ характер препятстват приложението на чл.66 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС, районният съд
е постановил наложеното наказание подсъдимият да изтърпи при
първоначален „строг” режим („за умишлени престъпления, когато не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК,
независимо от реабилитацията„), който режим не се променя и след
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и намаляване размера на наказанието
„лишаване от свобода”.
С оглед изхода на делото, а именно – осъдителна присъда,
първоинстанционният съд правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК е
възложил разноските по делото да се заплатят от подсъдимият, както
правилно се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на
7
присъдата на К.йския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания
съдебен акт на това основание.
Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което
да бъде изменена проверяваната присъда като с приложението на чл.58а, ал.4,
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, размерът на наложеното наказание от 2 години
„лишаване от свобода” се намали на 18 /осемнадесет/ месеца „лишаване от
свобода”, а в останалата й част като правилна, обоснована и законосъобразна
следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание на основание чл.334, т.3 и т.6, във
вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 260044/21.04.2021 г. по НОХ дело № 342/2021
г. по описа на К.йския районен съд, в частта й, с която за извършеното
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б.„б” от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК на
В. Г. СТ. от гр.К., с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от 2 години, като на основание чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието на 18 /осемнадесет/
месеца „лишаване от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8