Р
Е Ш Е Н И Е
№
2
гр. Разград, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена Михайлова
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 121
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Областна дирекция на
МВР – Разград против Решение № 207 от 27.10.2022 г., постановено по АНД №
20223330200367 по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно
постановление № 21-1075-001517 от 02.06.2022 г., издадено от началник група в
ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“ – Разград и е приложен института по чл.
28 ЗАНН. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3 от същия закон на Ю. С. Ю. са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че оспореното
решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като процесното нарушение
не представлява маловажен случай. Иска се решението да бъде отменено, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответникът Ю. С. Ю. счита жалбата за
неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че жалбата е основателна, тъй като въззивният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Фактите по делото са безспорни и правилно установени. Събраните по делото
доказателства сочат, че на 13.11.2021 г. в гр. Разград органите за пътен
контрол са спрели за проверка товарен автомобил Н. Т. с рег. № ********, чиято регистрация е била служебно
прекратена поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На водача
и собственик на автомобила Ю. е бил съставен АУАН
серия GA, № 504318 от 13.11.2021 г. за нарушение по чл.140,
ал. 1 ЗДвП. Преписката е била изпратена на РП-Разград с оглед престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 26.05.2022 г. прокурор от РП-Разград е
отказал да образува наказателно производство, като е приел, че деянието е явно
незначително и съгласно чл. 9, ал. 2 НК не съставлява престъпление, а е административно
нарушение, поради което е изпратил преписката на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Разград за произнасяне. Административнонаказващият орган е взел
предвид, че с писмо рег. № 330000-28192 от 21.09.2021 г., получено на
30.09.2021 г., нарушителят е бил уведомен за служебно прекратената регистрация
на собствения му автомобил. Органът е счел, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, и
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Поради това е издал
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание
чл. 175, ал. 3 ЗДвП наложил на Ю. С. Ю. административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е преценил, че
деянието съставлява маловажен случай. Изложил е мотиви, че се касае до млад човек, който наскоро е
станал баща и издържа семейство; че е отстранил нарушението непосредствено след
констатирането му, като на 14.11.2021 г. е сключил валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила е била възстановена; че
е неосъждан; че е шофьор от 2007 г. и няма сериозни нарушения на ЗДвП. Поради
това РРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН и на основание чл.
63, ал. 2, т. 2 ЗАНН е отменил наказателното постановление, като е предупредил
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани. В чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до
12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Безспорно и доказано е по делото, че ответникът
Ю. е знаел за прекратената регистрация на собственото му МПС и въпреки това го
е управлявал по пътищата, с което е нарушил правилото по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
следва да бъде наказан по реда на чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд за маловажност на
нарушението. Към момента на извършване на нарушението ЗАНН не съдържа легална
дефиниция за маловажен случай. По силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН съдържанието на това понятие се е определяло от чл. 93, т. 9 НК, съгласно
който маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Процесното
деяние е формално, за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни
последици, поради което не се обсъжда наличието или значителността им. Вторият
критерий за маловажност са смекчаващите отговорността обстоятелства, които
следва да отграничават нарушението от другите нарушения от същия вид поради
по-ниската му степен на обществена опасност. По смисъла на чл. 6 ЗАНН и чл. 10 НК обществената опасност на деянието се изразява в нарушаване на установения
ред на държавно управление. Посочените от въззивния съд обстоятелства не доказват
занижено засягане на установения правов ред. Младата възраст и чистото съдебно
минало на нарушителя смекчават личната му отговорност и са взети предвид при
определяне размера на наказанията, които са наложени в минималните предвидени предели.
Раждането на дете на нарушителя не влияе върху обществената опасност, още
повече, че е факт, който е настъпил след извършване на нарушението. Справката картон
на водача показва, че ответникът е извършвал множество и различни по вид
нарушения на правилата за движение, което също не понижава обществената
опасност на деянието. От друга страна, РРС не е оценил и продължителният период
на извършване на нарушението. Що се касае до отстраняването на нарушението, ЗДвП
не предвижда отговорност за маловажно нарушение, което е било отстранено веднага
след установяването му (както примерно по чл.
415в, ал. 1 КТ). Напротив, с § 47 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на ЗАНН (Oбн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е създаден чл. 189з ЗДвП, съгласно
който за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН. В
съответствие с правилата по чл. 3 ЗАНН тази разпоредба не е приложима в
разглеждания случай, но е аргумент, че административните нарушения по ЗДвП са с
висока степен на обществена опасност. За да се квалифицира като маловажно едно
нарушение по ЗДвП, следва всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца, да формират извод за толкова ниска степен на обществена опасност, че да е
оправдано освобождаването от административнонаказателна отговорност на
нарушителя. По делото не са доказани такива обстоятелства, поради което институтът
по чл. 28 ЗАНН е приложен неправилно.
С оглед на горното решението се явява постановено в нарушение на
материалния закон и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК подлежи на отмяна, а
наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът на ответника, че преценката
на административнонаказващия орган за немаловажност на случая противоречи на становището на прокурора от
Районна прокуратура – Разград за явна незначителност на деянието. По реда на
чл. 213 НПК Разградската районна прокуратура е отказала да образува наказателно
производство поради това, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна и то не съставлява престъпление. Прокурорът е властен да прецени
дали деянието е престъпно съобразно чл. 9, ал. 1 НК, но преценката дали е
административно нарушение е в правомощията на компетентния
административнонаказващ орган.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 207 от
27.10.2022 г., постановено по АНД № 20223330200367 по описа на Районен съд –
Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 21-1075-001517 от 02.06.2022 г., издадено от началник група в
ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“ – Разград, с което на основание чл.
175, ал. 3 ЗДвП на Ю. С. Ю. са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/